Жените, които го познаваха

86.

Пресконференцията беше открита. Оживеното жужене на разговорите спря веднага щом прокурорът започна встъпителното си изявление. Себастиан бе застанал близо до вратата и обмисляше възможностите си за избор. Беше очевидно, че е изключен от случая. В същото време беше убеден повече от всякога, че хората на подиума не виждат цялата картина. Идеята, че Хинде ще се задоволи само с това, бе немислима. Не му беше присъщо.

Прокурорът завърши малко неясната си реч, която беше съсредоточена върху изтъкването на решителните действия, предприети от него и прокуратурата. После думата взе Торкел. Както винаги, той беше точен и говореше по същество, сякаш искаше да се махне оттам колкото може по-бързо.

– В дванайсет и четиресет и пет днес заловихме човека, когото подозираме, че е виновен за серията жестоки убийства на жени в Стокхолм и околността. Той беше задържан в дома си, където открихме и важни доказателства за вината му.

Себастиан видя, че Ваня понадигна глава и огледа насъбралите се представители на медиите. Срещна погледа му. Не отмести очи. Тя определено щеше да запомни тази пресконференция. Неговата дъщеря. Наистина беше като него, какъвто беше в дните си на слава. Смел поглед, който ставаше все по-горд, колкото повече хора имаше пред него. Себастиан разбираше как се чувства Ваня. По-добре, отколкото тя съзнаваше. Ваня трябваше да говори пред журналистите, не Торкел. Тя беше родена да го прави. И един ден щеше да има тази възможност. Въпросът беше дали Себастиан щеше да бъде там да я чуе. Макар да знаеше, че те грешат или поне отказват да видят цялата картина, той не можеше да не се гордее с нея. Двамата много си приличаха в това отношение.

– Намерихме оръжието, с което са извършени убийствата, следи от кръв и няколко неща, които може да бъдат пряко свързани с престъпленията. Освен това имаме ДНК от местопрестъпленията, която сега ще бъде сравнена с тази на заподозрения – продължи Торкел.

Един от най-напористите журналисти скочи. Имаше такъв вид, сякаш не можеше да чака повече. Себастиан го позна като един от най-опитните драскачи на „Експресен“. Как му беше името? Вебер?

– Какво ще кажете за слуха, че Едвард Хинде е замесен в убийствата? – изригна той.

Торкел се наведе към микрофона и заговори колкото можеше по-ясно и отчетливо.

– Не искам да изпреварвам разследването, но в момента работим по предположението, че извършителят е действал сам. Можем обаче да потвърдим, че убиецът е бил вдъхновен от предишни престъпления на Едвард Хинде.

Думите му предизвикаха канонада от нови въпроси на други журналисти на същата тема.

Хинде. Хинде. Хинде.

Това несъмнено щеше да произведе най-добрите заглавия. Имитатор. Вдъхновен от великия Едвард Хинде. Всички искаха да е така.

Ясно и просто.

Но никога не беше толкова просто. И Себастиан, и Хинде го знаеха.

Себастиан чу достатъчно. Опростяването на случая не го интересуваше. Той излезе. Ваня не погледна към него. Себастиан осъзна, че трябва да открие истината заради себе си. Да разбере каква е истинската причина Хинде да издаде името на убиеца точно в този момент.

„Риксморд“ и медиите се бяха задоволили с Ралф Свенсон.

Не и Себастиан.