Жените, които го познаваха

39.

На Торкел му отне известно време, докато събере целия екип. Урсула беше повикана от патологията, въпреки че аутопсията още не беше приключила. Били беше подредил материалите в папките, когато Себастиан и Торкел се върнаха в Стаята. Доколкото бе видял, не липсваше нищо. Макар да беше досадно, Ваня с готовност се бе съгласила да се залови със задачата да открие бившия съпруг на Анете. След случилото се тя се нуждаеше да почувства, че те все още са ефективни като полицаи и че са способни да действат правилно. Успя да го намери и изпрати патрул да му съобщи какво е станало. Ако той вече знаеше, пак щяха да го разпитат набързо, за да установят дали има алиби за периода, в който е извършено убийството. Ваня дойде последна в Стаята, нарочно застана близо до вратата, колкото е възможно по-далеч от Себастиан, и скръсти ръце на гърдите си.

– Изправени сме пред критична ситуация – започна той.

Ваня поклати глава.

– Ти си изправен пред критична ситуация, не ние. Не ни въвличай в това, ако обичаш.

Торкел я накара да млъкне с поглед.

– Остави го да довърши.

Себастиан му кимна благодарно и погледна извинително Ваня. Не искаше да се кара с нея в момента. Всичко друго, но не и това. Отдавна не се беше чувствал толкова самотен.

Той се обърна и посочи снимката на първата жертва.

– Отначало не познах Мария Лия, но името й беше Кауфман, когато беше в университета. Според документацията ние сме били студенти там по едно и също време и си спомних, че известно време излизах с една Мария Кауфман. – Себастиан преглътна и се придвижи към снимката на Катарина Гранлунд. – Трябваше да позная Катарина. Тя дойде на представяне на книга, на Панаира на книгата, през 1997 година. Тогава вече беше омъжена. Срещнахме се няколко пъти. Осъзнах, че е тя, когато прочетох, че имала малка татуировка на зелен гущер на... интимно място...

– Не говориш сериозно – прекъсна го Ваня. – Не помниш имената на жените, с които си спал, нито как изглеждат, но помниш татуировките им там долу?

– Татуировките се запомнят по-лесно от лицата – обади се Били.

Ваня светкавично се обърна към него.

– Защитаваш ли го?

– Само казвам, че..

– Престанете! И двамата! – Торкел сложи край на спора им, сякаш разделяше каращи се деца. – Себастиан, моля те, продължи.

Себастиан не можа да види Ваня, тъй като се обърна към последната снимка – русокосата жена от Нинашамн. Втората жертва.

– Ханет Янсон... Не я познах и изобщо не си я спомням, но в един от разпитите прочетох, че била известна като „Йойо“, а аз... спах с една Йойо, след като завърших университета. Във Ваксьо... Тя беше руса и имаше белег тук. – Себастиан посочи горната си устна. – Ханет Янсон е от Ваксьо и е била оперирана за коригиране на заешка устна, когато е била малка.

Думите му бяха посрещнати с пълно мълчание. Ваня го гледаше с неприкрито отвращение. Себастиан изведнъж придоби вид на много стар и уморен човек.

– Ето защо вината е моя, че точно тези жени са мъртви. Аз съм връзката, която търсите. Аз и Хинде.

– Но Едвард Хинде е в затвора „Льовхага“ – подчерта Били. – Сигурен ли си, че той има нещо общо с убийствата?

– Едва ли някой копира убийствата на Едвард до последния детайл и всички жертви са свързани с мен, без Хинде да има нещо общо с това. Четири убийства, четири жени, с които съм спал. Трябва да има връзка!

В стаята отново настъпи тишина. Всички знаеха, че Себастиан е прав! Невъзможно беше да пренебрегнат схемата, колкото и много да искаха.

Урсула стана и се приближи до таблото.

– Защо сега? Защо това се случва сега? Хинде извърши престъпленията си преди повече от петнайсет години.

– Именно това трябва да разберем – отговори Торкел, изведнъж осъзнавайки, че както и да погледне на нещата, Себастиан е ключът за решението. – Себастиан, имал ли си някакъв контакт с Хинде, откакто го разпитва през деветдесетте години?

– Не, абсолютно никакъв.

Торкел погледна екипа си. Отдавна не беше виждал такава смесица от изненада, шок и гняв. В момент на внезапна яснота той се досети какво да направи. Вероятно никой друг нямаше да го разбере, но Торкел беше абсолютно сигурен. Той не познаваше Едвард Хинде добре като Себастиан, но все пак му беше ясно, че противникът им е пресметлив, високоинтелигентен психопат. През деветдесетте години той беше една крачка пред тях през цялото време, докато в разследването не се включи Себастиан Бергман.

Повечето членове на екипа бяха скептично настроени към участието на егоцентричния психолог, но поне Торкел много бързо промени мнението си. Едва когато дойде Себастиан, те започнаха да откриват схемите, които накрая доведоха до ареста на Хинде. Това беше истината. Той се нуждаеше от Себастиан. Опита се да улови погледите на Ваня и Урсула и се прокашля.

– Това няма да ви хареса, но трябва да ми имате доверие. Искам Себастиан да присъства, когато разпитвате Хинде.

– Какво? – Ваня, изглежда, се беше успокоила малко, но сега изпадна в нов пристъп на гняв. Лицето й се зачерви.

– Щом Хинде вижда Себастиан като свой противник и щом е отишъл толкова далеч, за да изясни това... – Торкел млъкна и погледна Себастиан, който изглеждаше странно безразличен, – значи той все още го смята за противник. Реално.

– Защо? – пак попита Ваня. Естествено.

– Защото докато не му покажем, че знаем, опасността ще продължи.

– Значи ако Себастиан се появи, той ще спре?

– Може би. Не знам.

Другите не казаха нищо. Те дори не знаеха откъде да започнат. Торкел отново се обърна към Ваня.

– Утре ти и Себастиан ще отидете в „Льовхага“.

– За нищо на света! В екипа има и други хора.

– Но на теб възлагам задачата да държиш под око Себастиан. Някой трябва да го стряска, ако не се държи добре. Ти ще го направиш по-добре от всеки друг.

Ваня погледна Себастиан и после отново Торкел. Между Себастиан и Хинде, изглежда, съществуваше някаква връзка, която тя не разбираше, и сега Торкел предлагаше да даде на Хинде точно каквото той иска. Торкел определено не спазваше правилата, тъкмо обратното, и всичко можеше да завърши зле. Тя пристъпи към него.

– Съзнаваш ли какво правиш?

– Да.

Ваня погледна останалите, търсейки подкрепа, но не я намери.

Били се наведе напред.

– Мислех си дали не трябва да разпространим някакво предупреждение?

Другите се втренчиха недоумяващо в него.

Той, изглежда, се почувства малко неловко.

– Искам да кажа, че има много жени, които... които са в риск, ако разбирате какво имам предвид.

Ваня поклати глава.

– И какво да направим? Да разпространим снимка с надпис „Спали ли сте с този мъж?“. Колко са? Стотина? Двеста? Петстотин?

Себастиан погледна Ваня и после снимките на убитите жени.

– Откровено казано, нямам представа.

Урсула стана.

– Ще се обадя в лабораторията. Изпитвам необходимост да поговоря с някой нормален човек.

Торкел се опита да улови погледа й, но не успя.

Преди тя да стигне до вратата, Били също скочи. Изглежда му хрумна нещо и беше изпълнен с енергия.

– Почакайте, има и още нещо. Как избира жертвите убиецът? – Той се приближи до таблото и посочи снимките. – Вижте, да речем, че е възможно да е открил връзките ти в миналото, ако е търсил и планирал от дълго време, но Анете Вилен? Как е разбрал за нея? Ти си се запознал с нея вчера, нали, Себастиан?

Останалите се замислиха върху думите му. Чудовището, което издирваха, сякаш изведнъж задиша във врата им. Били погледна Себастиан със сериозно изражение.

– Имаше ли чувството, че някой те следи?

Въпросът изненада Себастиан. Защо не се беше досетил за тази вероятност? Защо не беше забелязал, че пространството във времето между него и убитите жени изведнъж се е смалило? От десетилетия на по-малко от двайсет и четири часа. Сигурно му беше попречил стресът от приемането на невъзможното.

– Не помислих за това.

Сега обаче се замисли.

Сериозно.