Жените, които го познаваха

76.

Себастиан се събуди в пет. Беше спал по-добре, отколкото очакваше. Сънят пак го беше събудил както обикновено, но му липсваше нещо от съкрушителната сила, която имаше понякога. Той отпусна дясната си ръка и се протегна внимателно. Тя лежеше до него.

Себастиан се измъкна от леглото, обу слиповете си и тръгна да провери дали е пристигнал вестникът. Вратите на всички други стаи бяха широко отворени. Така, както ги беше оставила Елинор. Отиде да ги затвори с известно нежелание. Не беше влизал в три от стаите от няколко години, затова не устоя и надникна вътре, преди да затвори вратите. Апартаментът наистина беше хубав, погледнат през нечии други очи. Очите на Елинор. Особено когато ниското утринно слънце светеше през големите прозорци. Отворените врати и стаите обаче бяха от друг живот. Живот, за който Себастиан не искаше да му напомнят. Фактът, че Елинор беше нахлула тук, бе достатъчно голяма промяна. Останалата част от живота му щеше да остане недокосната, непокътната.

Снощи бяха разговаряли за всичко възможно. Себастиан и Елинор. В кухнята. Тя му разказа за Харалд, бившия си съпруг, който се върнал у дома един ден и заявил, че иска развод. Ей така, направо. Срещнал друга. Това очевидно било изключително болезнено. Накарало я да се съмнява в себе си. Случило се преди няколко години. Известно време Елинор опитала запознанства по интернет, но не се срещнала с никого. Било много трудно. Ами Себастиан? Защо е сам? Той успешно успя да отклони въпроса. Остави я да говори, пиеше кафе и слушаше баналните й глупости и анализи за секса и взаимоотношенията, които явно беше прочела в женски списания. Странно, но не мразеше всяка дума, както обикновено. Вероятно нямаше сили или беше потиснат заради всичко, което се беше случило, но както и да погледнеше на нещата, стигаше до едно и също заключение.

Харесваше му, че Елинор е тук.

Тя се смееше много, водеше обикновен, лековат разговор и не му обръщаше много внимание какво говори. Странно беше около него да има някой, който не се засяга от язвителните му забележки. Това някак го разубеждаваше да продължи с тях. Елинор беше много забавна. Себастиан не знаеше какво да прави с нея, но тя беше разнообразие. Нещо ново.

Той остави сутрешния вестник на масата, взе телефона и позвъни на Троле. Пак не отговори никой. Безпокойството на Себастиан се възвърна. Защо не отговаряше Троле? Сигурно се беше случило нещо. Изведнъж изпита странно желание да се върне в леглото при Елинор. Да спре реалността. Той изведнъж осъзна какво представлява тя за него. Елинор беше някой, към когото можеше да се обърне, когато нещата станат трудни. Някой, който винаги беше доволен, че го вижда. Някой, който забравя всички неприятни неща, които той е казал.

Себастиан ясно осъзна защо не се чувства виновен, когато мисли за Лили.

Елинор беше като домашен любимец.

Някои хора имаха куче, а Себастиан се беше сдобил с Елинор.

Доволен, че е намерил определение за връзката им, той направи кафе и прочете вестника. Отиде до денонощния магазин и купи закуска и обяд за себе си и Елинор. Не искаше тя да излиза да пазарува, а да стои в апартамента. За по-сигурно.

Елинор седеше в кухнята, облечена с неговата риза, когато Себастиан се върна.

– О, ходил си да ни купиш закуска! Много си мил.

Той започна да разопакова храната.

– Не искам да излизаш. Трябва да стоиш в апартамента.

– Не се ли престараваш малко? – Тя стана и го целуна по бузата, а после подскочи и седна на плота. – Няма да изчезна, ако изляза за малко.

Себастиан въздъхна. Нямаше сили да спори с нея.

– Не можеш ли да направиш каквото ти казвам? Моля те.

– Добре, но в такъв случай ще трябва да вземеш нещо за вечеря, когато се прибираш вкъщи. Ще направя списък. – Елинор скочи на пода. – Къде има хартия и нещо за писане?

Себастиан посочи едно от чекмеджетата под плота, върху който беше седяла. Елинор го издърпа и извади черна химикалка и малък бележник. Седна до масата и започна да пише.

– Спагети, пържоли от филе, салата, лук шал от, кафява захар, балсамов оцет, телешки бульон, царевично брашно. Кажи ми, ако имаш някои от тези неща. Предполагам, че имаш масло? Ами червено вино?

– Не мисля.

Елинор вдигна глава от списъка с изненадано изражение.

– Никакво?

– Не, никакъв алкохол.

– Защо?

Имаше причини. Преди няколко години Себастиан бе прекарал няколко месеца, опитвайки се да избегне съня с помощта на алкохол и едва не стана алкохолик отгоре на всичко. Беше склонен към пристрастяване. Имаше проблеми с поставянето на граници. Не беше необходимо обаче Елинор да знае тези неща.

– Нямам – повдигна рамене той.

– Но ако не пиеш, може ли да вземеш бутилка червено вино за соса? И ще имаш ли нещо против, ако аз изпия една чаша?

– Не.

– Предпочиташ ли картофи вместо спагети?

– Все ми е едно.

– Добре. Имаш ли любим десерт?

– Не.

– В такъв случай аз ще реша.

Елинор продължи да пише. Себастиан продължи да закусва. Нормално ежедневие. Той никога през живота си не беше ходил да пазарува със списък. От друга страна обаче, не беше и срещал някоя като Елинор досега.