Жените, които го познаваха

4.

Звукът на мобилния телефон на Торкел прекъсна последната строфа на „Честит рожден ден“ и той отговори, след като влезе в кухнята и се изолира от веселите викове.

Празнуваха рождения ден на Вилма.

Тя ставаше на тринайсет.

Тийнейджърка.

Рожденият й ден всъщност беше в петък, но тя искаше да излезе с приятелките си и да отиде на кино. По-възрастните и скучни роднини като баща й можеха да дойдат в някоя делнична вечер. Торкел и Ивон бяха купили на дъщеря си мобилен телефон за рождения ден. Нов – не изхвърленият на голямата й сестра, нито старият на Ивон, когато й дадат нов от службата. Сега Вилма имаше чисто нов модел – с „Андроид“, както беше обяснил Били, когато Торкел го помоли да му помогне да го избере. Според Ивон Вилма спеше с телефона от петък.

Тази вечер масата в кухнята бе отрупана с подаръци. Голямата сестра на Вилма й беше купила спирала за мигли, сенки за очи, гланц за устни и пудра. Вилма беше получила подаръците си в петък, но не ги беше прибрала и бе оставила всичко на масата, за да се похвали с придобивките. Торкел взе спиралата, която обещаваше да направи миглите десет пъти по-дълги, и се заслуша в информацията, която му съобщаваха по телефона.

Убийство. В Тумба. Жена с прерязано гърло, завързана в спалнята.

Торкел смяташе, че Вилма е твърде малка, за да се гримира, но му изясниха, че тя е единствената в класа, която не си слага грим, и че е изключено наесен да отиде на училище без грим. Торкел не възрази много енергично. Времената се меняха и той знаеше, че трябва да е благодарен, че не е водил този спор с Вилма преди две години. Някои от родителите на приятелките й бяха в същото положение и очевидно бяха загубили битката.

По всичко личеше, че това е третата жертва.

Торкел приключи с обаждането, остави спиралата за мигли и се върна в дневната.

Вилма разговаряше с родителите на майка си. Той я повика и тя не изглеждаше доволна, че трябва да прекъсне разговора с баба си и дядо си. Вилма го погледна с очакване, сякаш си мислеше, че баща й е бил в кухнята, за да организира някаква изненада.

– Трябва да тръгвам, миличка.

– Заради Кристофер ли?

Торкел разбра въпроса чак след няколко секунди. Кристофер беше новият партньор на Ивон. Те бяха заедно от няколко месеца, но Торкел се запозна с него тази вечер. Кристофер беше гимназиален учител. Петдесетгодишен. Разведен, с деца. Изглеждаше свестен тип. На Торкел не му беше хрумвало, че срещата им може да бъде възприета като трудна, неудобна или проблем по някакъв начин. Вилма очевидно изтълкува забавянето на отговора му като потвърждение, че е права.

– Казах й да не го кани – намусено добави тя.

Торкел се изпълни с нежност към дъщеря си. Тя искаше да го предпази. Беше само на тринайсет години, а искаше да го предпази от разбито сърце. В нейния свят това явно беше изключително неловка ситуация. Вилма несъмнено не би искала да види бившето си гадже с друга. Ако имаше гадже. Торкел не беше сигурен. Той нежно погали лицето й.

– Трябва да работя. Няма нищо общо с Кристофер.

– Сигурен ли си?

– Абсолютно. Щях да тръгна дори ако бяхме само двамата с теб. Знаеш как е.

Вилма кимна. Беше живяла с него достатъчно дълго.

– Умрял ли е някой?

– Да.

Той нямаше намерение да й казва повече. Отдавна беше решил, че няма да се опитва да печели вниманието на децата си, като им разказва вълнуващи и страшни подробности, свързани с работата му. Вилма знаеше това и не зададе повече въпроси, само кимна. Торкел я погледна със сериозно изражение.

– Намирам за хубаво, че мама е срещнала някого.

– Защо?

– Защо не? Само защото тя вече не е с мен, не означава, че трябва да бъде сама.

– А ти срещна ли някоя?

Той се поколеба. Беше ли срещнал някоя? Дълго време Торкел имаше нещо като връзка с омъжената си колежка Урсула, но не бяха уточнявали какви са взаимоотношенията им. Спяха заедно, когато работеха в друг град. Никога в Стокхолм. Никога не вечеряха заедно, никога не водеха обикновени разговори за личния си живот. Само секс и разговори за работа. Това беше всичко. А в момента нямаше дори това. Преди няколко месеца Торкел включи в едно разследване бившия си колега Себастиан Бергман и оттогава взаимоотношенията му с Урсула се ограничиха само с работата. Това го притесняваше повече, отколкото беше готов да признае. Не фактът, че всичко ставаше според условията на Урсула – той можеше да го преживее, а това, че тя му липсваше. Повече, отколкото би предположил. Тревожеше го. И на всичкото отгоре напоследък Урсула като че ли се беше сближила със съпруга си Микаел. Двамата дори ходиха в Париж за уикенда неотдавна.

Та беше ли срещнал някоя?

Вероятно не. И нямаше намерение да обяснява сложната си връзка с Урсула на Вилма, която съвсем наскоро беше станала тийнейджърка.

– Не – отговори той. – Не съм срещнал никоя. А сега наистина трябва да тръгвам.

Прегърна дъщеря си.

– Честит рожден ден – прошепна. – Обичам те.

– И аз те обичам – отговори Вилма. – И моя мобилен телефон. – Тя долепи наскоро намазаните си с гланц устни до бузата му.

Торкел все още се усмихваше, когато се качи в колата си и потегли към Тумба. Обади се на Урсула. Тя вече беше тръгнала.

Докато караше, Торкел се улови, че се надява случаят да се окаже нещо друго. С друг извършител. И че няма да има връзка с другите убити жени. Веднага щом погледна в спалнята обаче, той разбра, че надеждите му са били напразни.

Найлоновите чорапи. Нощницата. Подреждането на сцената.

Жената беше третата жертва.

Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо, или по-скоро от единия край на гръбначния стълб до другия, като отваряне на консерва, оставяйки малко, за да прегънеш назад капака. Главата й беше почти отрязана от тялото. Изискваше се значителна сила, за да нанесеш такава рана. Навсякъде имаше кръв, високо по стените и на пода.

Урсула вече снимаше. Пристъпваше внимателно из стаята, за да не стъпи в кръвта. Винаги пристигаше първа на местопрестъплението, ако е възможно. Тя вдигна глава, кимна за поздрав и продължи да снима. Торкел зададе въпроса, въпреки че вече знаеше отговора:

– Същото ли е?

– Определено.

Той кимна.

Случаят не ми харесва, помисли си Торкел, докато стоеше до вратата на спалнята и гледаше мъртвата жена. Той беше стоял до други врати, бе гледал в други спални и бе виждал жени по нощници със завързани ръце и крака с найлонови чорапи, изнасилени и с прерязани гърла. Бяха намерили първата през 1995 година. След това имаше още три, преди да успеят да заловят убиеца късно през пролетта на 96-а.

Хинде получи доживотна присъда в „Льовхага“.

Той дори не обжалва.

И все още беше в затвора.

Новите жертви обаче бяха идентични копия на тези на Хинде. Ръцете и краката бяха завързани по същия начин. Беше използвано изключително жестоко насилие за прерязването на гърлото. Дори синкавият оттенък на бялата нощница беше същият. Това означаваше, че човекът, когото търсят, е не само сериен убиец, но и имитатор. Някой, който копира убийства отпреди петнайсет години поради определена причина. Торкел погледна тефтерчето си и отново се обърна към Урсула.

Тя беше участвала в първия случай през деветдесетте години. Урсула, Себастиан и Троле Хермансон, който без желание се пенсионира след това.

– Съпругът казал, че е получил отговор на текстово съобщение около девет часа тази сутрин, но не и на съобщение в един следобед.

– Тя е мъртва от повече от пет часа и по-малко от петнайсет.

Торкел знаеше, че Урсула е права. Ако беше попитал, тя сигурно щеше да подчертае, че следсмъртното вкочаняване още не е стигнало до краката, че няма признаци на автолиза, че са започнали да се появяват първите признаци на черно петно по склерата и други технически термини, свързани с криминалистиката, които той все още не си беше направил труда да научи въпреки всичките години, които бе прекарал на служба в полицията. Ако попиташ, все някой ти го обяснява с прости думи.

Урсула избърса потта от челото си с опакото на ръката. На горния етаж беше няколко градуса по-топло, отколкото долу. Юлското слънце беше пекло цял ден. В стаята бръмчаха мухи, привлечени от кръвта и процеса на разлагане, все още невидим за човешкото око.

– Нощницата? – зачуди се Торкел, след като още веднъж огледа леглото.

– Какво за нея? – Урсула спусна фотоапарата и се втренчи в старомодната дреха.

– Смъкната е.

– Може да е бил съпругът. Искал е да я покрие.

– Ще го попитам дали я е докосвал.

Торкел тръгна и се върна при неутешимия съпруг в кухнята. Този случай изобщо не му харесваше.