Жените, които го познаваха

113.

Били отиде на работа рано. Нямаше никого другиго. Мая беше прекарала нощта в дома си, затова нямаше причина да остава в леглото. И без това не спа добре.

Беше застрелял човек.

Уби го.

Нямаше друг избор. Не беше необходимо да му го казват, въпреки че и Ваня, и Торкел го убеждаваха след това. Били беше абсолютно сигурен, че Хинде щеше да убие Ваня, ако не го беше застрелял. Налагаше ли се да го убие? Беше невъзможно да се каже. Дори ранен, на Хинде щеше да му трябва не повече от секунда, за да нанесе сериозни наранявания на Ваня. Фатални наранявания. Били не можеше да поеме риска.

Той и Ваня разговаряха за кратко, докато тя чакаше линейката. Първата беше откарала Себастиан.

Помириха се.

Отвличането и фаталното прострелване бяха свършили чудеса за решаването на конфликта.

Изведнъж всичко друго стана незначително.

Маловажно, лесно решимо.

Били седна пред компютъра и пусна повредения диск на Ралф Свенсон. Не че беше необходимо. Те разполагаха с всичко, което им трябваше срещу Ралф – пръстови отпечатъци, ДНК, следи от кръв от жертвите, найлоновите чорапи и колекцията изрезки от вестници, както и самопризнания. Никой нямаше да те гледа онова, което Били успее да възстанови от компютъра на Ралф, за да затвърди обвинението.

Той не го правеше заради разследването.

Правеше го заради себе си.

Също както когато се тревожеше за Ваня, работата беше най-добрият начин да потисне тези нежелани мисли. Мислите за стрелбата. И фактът, че бе отнел човешки живот. Пък и беше добър с компютрите. Доставяше му удоволствие. Там бяха предизвикателствата. Там получаваше резултати. Мая можеше да говори каквото си иска, но тези умения го бяха довели до Хинде. И беше спасил Ваня.

Били беше стигнал до частта от разговора, където Хинде пишеше на Ралф, че е време да се придвижи от фантазиите към осъществяването им. Даваше му имената на жертвите. Една по една. Мария Лия. Ханет Янсон Ниберг. Катарина Гранлунд. Даваше му имената и адресите.

Ралф докладваше за новите завоевания на Себастиан, включително Анете Вилен. В този случай отговорът на Хинде беше незабавен. Тя трябвало да умре още същия ден, за да стане връзката със Себастиан кристално ясна. Били изпитваше странно чувство, докато четеше кратките, ясни редове, като знаеше, че те ще доведат до смъртта на четири жени.

Той продължи да чете.

Изведнъж видя име, което познаваше.

Ана Ериксон.

Тя не беше ли...?

Във Вестерос Себастиан го беше помолил да му помогне да намери един адрес. На някоя си Ала Ериксон. Същото име. Вярно, че се срещаше доста често, но съвпадението пак беше странно. Били беше намерил адреса за Себастиан. Къде ли беше?

Той умали прозореца от твърдия диск на Ралф и избра папката „Вестерос“ от работния плот на компютъра. Отвори я и избра папката, която съдържаше всички нерешени и необяснени детайли, които не беше могъл да свърже с нищо определено. Включително този адрес.

„Стуршерсгатан“ 12.

Били го потърси в базата данни „Ениро“ и откри, че Ана Ериксон живее там с Валдемар Литнер.

Литнер.

Чакай малко.

Майката на Ваня се казваше Ана.

Ана Ериксон на Себастиан ли беше майката на Ваня?

Всички парчета от пъзела бяха пред него, но той не виждаше цялата картина. Подходи към проблема методично. Започна отначало.

Себастиан търсеше жена на име Ана Ериксон.

Оказа се, че тя живее на „Стуршерсгатан“.

Ана Ериксон беше майката на Ваня.

Затова ли Ваня мразеше Себастиан толкова много?

Били се облегна назад, убеден, че това не е всичко. Защо Себастиан беше търсил Ана, когато беше във Вестерос? Ако е знаел, че тя е майката на Ваня, тогава той можеше да попита нея. Обаче не го беше направил. Какво означаваше това? Не е знаел или не е искал да пита Ваня?

Били инстинктивно почувства, че трябва да спре дотук. Може би дори трябваше да изтрие информацията за Ана Ериксон, която беше открил. В края на краищата, никой нямаше да се нуждае от нея. Той се замисли. Накрая надделя любопитството. Копира съответните страници на компютъра си и ги изтри от твърдия диск на Ралф.

В интернет има всичко. Така казват хората. Били знаеше, че това е вярно. И щом започнеше вътрешното разследване, той щеше да има много свободно време. Защото щяха да го разследват. Не само че беше извадил оръжието си и бе стрелял, но и изстрелът беше фатален. Щяха да разследват поведението му и да постановят, че не е нарушил закона. И докато чакаше, той щеше да се занимава с малкия си проект.