Главата на хана

10

Корсис и Климент се биеха с дървени мечове на едно от тренировъчните игрища до крепостта. Писарят бе решил, че малко физическо натоварване ще прочисти главата му и ще подреди в някакъв ред обърканите му мисли.

Плиска бе прекарала мрачна, изпълнена с насилие, отчаяние и радост нощ. Военни патрули бяха препускали из улиците на града, прекратявайки схватките между последователите на Тангра и Христос, ругатни и закани се смесваха с хвалебствени песнопения, на няколко пъти на войниците се бе наложило да гасят пожари.

„Радостта от новата вяра май е по-малко от насилието, което тя засега поражда. Въпреки че е най-човеколюбивата“ - тъжно си помисли Климент, докато парираше един нисък удар.

Бяха се договорили Корсис да остане да живее при него като телохранител, прислужник, а дори и готвач. Щеше да получи подслон и храна, а в края на месеца и заплата. Корсис щеше да учи писаря да се бие, той да му преподава четене и писане.

И двамата останаха доволни от договорката.

Корсис бе уредил задълженията си. Предишната вечер бе продал къщата на баща си и се бе разплатил с кредиторите му. Бяха му останали съвсем малко пари, с които бе купил на новия си господар нов, обикновен, но добре балансиран здрав меч.

- Вашият за нищо не става бе отсякъл младежът.

- Нямаше нужда! И бездруго си без средства - бе се възпротивил първоначално Климент, но се остави да бъде убеден и трогнат прие подаръка.

Малко по-късно предишната вечер старият миник бе погребан със скромна церемония. Главата му така и не бе открита.

Корсис се бе върнал късно вечерта, дълго бе мълчал и когато заговори, се държеше като зрял мъж, който обсъжда бъдещето си, а не като уплашен младеж, разчитащ на баща си, какъвто бе доскоро.

- Оттук нататък ще трябва да разчитам само на себе си - бе казал той, а Климент бе кимнал. - Вече си нямам никого!

„Аз също!“ - тъжно си помисли писарят, чудейки се дали този прислужник, телохранител и учител нямаше да се превърне в така липсващия му другар.

Корсис внезапно се отдръпна назад, изтегли меча над рамото си и променяйки центъра на тежестта, без да мести краката си, насочи оръжието към корема на писаря. Климент инстинктивно замахна да се защити, но в последния момент партньорът му леко вдигна острието си нагоре, то мина над меча на писаря и се опря в брадичката му.

- Мъртъв си! - каза Корсис със сериозен глас. - А аз съм жив!

- Така е - засмя се нервно Климент. - Трябва да ме научиш на този финт.

- Не е нещо конкретно. Всичко идва от тялото. Понякога е важно да се движиш бързо с краката, друг път рязко да смениш точката на тежестта.

- Както сега ли? - попита Климент.

- Както сега! - кимна Корсис. - Или както когато убих двамата нападатели при кръчмата. Най-важна е стойката! Ако тя е правилна, дава възможност за много импровизации. Финтовете и триковете са добро нещо, но ако нямаш правилна стойка, няма да можеш да ги приложиш ефикасно. Ако си застанал както трябва, дори с основните удари и защити никой не може да пробие гарда. Чакайте да ви покажа.

Корсис така и не можа да покаже коя е правилната стойка. Задъхан войник, с прашни дрехи и потно лице, тичешком прекоси полето, махайки им с ръка.

- Писарю, кавханът Дукум те вика! Каза веднага да отидеш при него!

- Обясни ли ти защо?

Войникът вдигна рамене и се изплю на земята.

- Нямам представа! На мен никой нищо не ми обяснява. Дори защо трябва да умра в битка. Пращат ме да изпълнявам заповеди. И аз ги изпълнявам! - войникът се врътна на пети, дрънчейки с ризницата си, и си тръгна.

- За какво ли ви вика кавханът? - полюбопитства Корсис, докато двамата с Климент се миеха и обличаха дрехите си.

- Нямам представа - отговори писарят. - Но скоро ще разберем.

Дукум ги чакаше в покоите си. Климент никога не бе виждал великия боил толкова напрегнат. Кавханът нервно обикаляше из стаята, не знаеше какво да прави с ръцете си и час по час надничаше през прозореца. Личеше, че е на предела на силите си -лицето му бе бяло, устните - изгубили цвета си, под очите му се виждаха тъмни кръгове.

Пред вратата на Дукум се бяха настанили тежковъоръжени копиеносци, сякаш кавханът се страхуваше да не го нападнат дори в центъра на крепостта.

Дукум изгледа подозрително Корсис, който влезе заедно с писаря, но не каза нищо. Явно много добре знаеше кой е младежът.

- Цяла Плиска е разбрала, че храмът на Тангра е бил нападнат и поруган - без предисловия обяви кавханът. - Наложи ни се да арестуваме няколко групи, тръгнали да палят християнски църкви. Все повече хора обвиняват Борис, че сам е организирал това. Противниците му не си губят времето!

- Не може да го е направил той - изтъкна писарят. По време на нападението него го нямаше.

- Не ставай глупав! - сряза го Дукум. - Много добре знаеш, че това няма никакво значение. Князът може да е поръчал да нападнат храма в негово отсъствие. Разполага с достатъчно хора за това. - Боилът замълча. Това са вредни, нарочно разпространявани слухове. Цяла сутрин ми докладват вече се говори какво ли не: че Тангра се е отвърнал от нас и ни е пратил мор и глад, че Борис е полудял, че Михаил е тръгнал с нова, още по-голяма войска да ни покръства насилствено, че върховният колобар Баян е убит!

- Това са глупости!

- Иди го обясни на продавачите и на жените на пазара. Ако те се обърнат срещу нас - загубени сме!

Климент сведе глава. Знаеше, че Дукум е прав.

- И това не е най-лошото! Съвсем не е най-лошото - гласът на кавхана изведнъж изтъня. - Станало е убийство.

В Плиска всеки ден ставаха убийства, грабежи и кражби, с които чигатите бързо се справяха и разкриваха виновниците. Но щом престъплението притесняваше Дукум, значи то не бе поредното кръчмарско сбиване или опит на длъжник да се избави от заемите си.

- Кой е убитият? - попита писарят.

Кавханът се усмихна мрачно, седна на масата срещу Климент и го погледна в очите.

- Атанасий - бавно каза той. - Тази нощ са убили византийския логотет пратеник Атанасий. Намушкали са го, докато е спял в един вертеп, наречен „Златното руно“, близо до Западната врата на Външния град. След това са му отрязали главата.

- Отрязали са му главата ли? Точно като на баща ми - ахна Корсис, който досега бе седял мълчаливо.

- Точно така - потвърди кавханът. Точно като на баща ти! Затова нямам нищо против да участваш в разследването. Става дума за един и същи убиец. Надявам се жаждата ти за мъст да те пришпорва непрекъснато!

Климент не слушаше какво си говорят Дукум и Корсис. Кръвта бе нахлула в главата му и се блъскаше там с всичка сила. Убийството на Атанасий освен криминално престъпление бе и сериозен политически акт. Византиецът бе пратеник на страната си, което го поставяше под закрилата на хана и го правеше неуязвим. Никой досега не си бе позволявал да нападне византийски пратеник. Но ето че го бе направил. Кой знае как щяха да го изтълкуват в Константинопол.

- Ще има ли война? - попита писарят.

Дукум сви рамене.

- Не знам. Не е изключено. Но ми се струва, че Михаил не би рискувал да тръгне срещу нас. Князът лесно може да се откаже от новата си вяра, ако кръстникът му измени, и да се обърне към папата. В Рим и без това не са особено доволни, че сме предпочели Византийската патриаршия пред Светата римска църква. Не, по-скоро няма да има война. Ще има размяна на обвинения, ще се наложи да се извиним и да платим обезщетение.

Климент въздъхна облекчено.

- Това, което ме тревожи, е защо е бил убит логотетът. Атанасий не бе случаен човек. Всички в Плиска знаеха кой е и с какво се занимава. Объркан съм и не знам какво да мисля. Възможно е някои от последователите на Тангра да са решили да отмъстят на този, от чиято държава според тях идва християнското зло. Може дори Иратаис и приятелчетата му да са го организирали. Така допълнително ще отслабят княза и ще засилят собствените си позиции.

Климент кимна.

- Бях наредил обаче да следят всички велики боили от съвета. Никой не се е доближавал до византиеца - Дукум замълча. - Има и друг вариант. Мястото, където е открит Атанасий, е с лоша слава.. Не много луксозен публичен дом. Доколкото разбрах, византиецът не е предявявал претенции. Държал е на ниските цени повече, отколкото на качеството. И е предпочитал необвързващи връзки не само с жени.

- Тоест? - не разбрал, попита Климент.

- Чувал съм, че в „Златното руно“ предлагат на клиентите си предимно млади мъже и момчета - обади се Корсис в настъпилото неловко мълчание.

- Именно! - с облекчение потвърди Дукум. - Атанасий е предпочитал мъжете, или ако трябва да бъдем по-конкретни, по-млади мъже. Може убийството да има нещо общо с това.

Климент погледна кавхана скептично:

- Не ми се струва много вероятно.

- Ще трябва да разбереш как точно стоят нещата! Колкото се може по-бързо и без да ми противоречиш! - Боилът наистина бе силно изнервен, щом не можеше да се сдържа за толкова дребни неща. - Ще отидеш на мястото, ще проведеш разследване и довечера ще ми съобщиш кой е убиецът!

- Довечера? - Климент не можеше да повярва на ушите си.

- Довечера! - потвърди кавханът, изправи се и подпря стиснатите си в юмруци ръце на масата. - Изглежда, не разбираш точно какво е положението, Клименте! Страната е пред гражданска война. Съветът е разделен!! Боилите са разделени! Дори хората на площада са готови да се нахвърлят един срещу друг! Ханът е обявен за осквернител на храмове. Аварски наемници са завардили Плиска! Градът е като клокочещо гърне на гръцки огън, което всеки момент може да избухне! И като капак -- византийският логотет пратеник е убит, главата му е отрязана и изчезнала незнайно къде! Ако не разкрием извършителя веднага, ако не заловим убиеца, положението може да излезе извън контрол! Не ни стига всичко останало, та се налага да се разправяме и с луд убиец, режещ главите на хората. При това на най-високопоставените хора! - Дукум вдигна пръст към тавана. - Щом Атанасий не е успял да се защити, мислиш ли, че някой друг ще може?

Климент кимна разбиращо.

- Ще настане паника, хаос и безумие! - каза той.

- Точно така. И враговете ни ще се възползват от това, за да бутнат Борис от трона му, който, нека бъдем честни, се клати доста застрашително! Така че разкрий колкото се може по-бързо убиеца и въздай правосъдие!

Писарят стана.

- Мисля си и за трета възможност каза той, гледайки Дукум. - Мисля си за Фотий. Едно такова убийство би било точно по неговия вкус. Чудя се дали патриархът няма нещо общо с това?

- Недей да се чудиш, а иди и разбери! - нетърпеливо го прекъсна Дукум. - Докажи, че си достоен за поста, който заемаш!

Без да отговаря, писарят се поклони и излезе, следван от Корсис.

Младежът бе пребледнял.

- Какво ще правим сега? - притеснено попита той.

- Това, което можем най-добре - усмихна му се Климент, опитвайки се да вдъхне смелост на него и най-вече на себе си. -Ще отидем на мястото и ще проведа разследване. А ти ще ми помагаш и ако се наложи, пак ще ми спасяваш кожата.

Корсис мрачно кимна и сложи ръка на меча си.

„Дано не му се налага повече да използва уменията си, за да ме защитава - помисли си Климент, докато двамата крачеха бързо по каменните улици. - Забравих да попитам дали убитият е имал знака на Тангра на гърдите си. Но така или иначе скоро и сам ще разбера“.

„Златното руно“ приличаше на всяка друга кръчма във Външния град. Помещенията бяха сравнително чисти, по пода бяха нахвърляни пясък и слама, масите бяха дебели и очукани.

Пред заведението стояха войници на стража, които неуспешно се опитваха да разпъдят събиращата се тълпа зяпачи. Докато си проправяше път между насъбралото се множество, Климент усети, че нещо не е наред. И друг път му се бе случвало да се провира през тълпа, събрала се на мястото на престъплението. Всички са възбудени, любопитни, разменят си клюки и версии за станалото. Този път лицата на мъжете и жените бяха мрачни. Почти никой не говореше, тук-там под дрехите проблясваха ножове.

- Какво е станало?! - провикна се някой от тълпата тъкмо когато Климент стигна до входа на кръчмата. - Кажете ни какво е станало!

- Няма нищо особено! Хайде, разотивайте се! - започна да ръкомаха, сякаш гонеше рояк мухи чигатът, предвождащ войниците.

Тълпата не помръдна.

- Вярно ли е, че вътре има убит колобар? Че даже били двама? - извиси се отново нечий глас.

- Петима са, петима! - отговори му някой друг.

- Не е колобар, а християнски свещеник! - обади се нов глас. - Убийствата пак са почнали!

Тълпата зашумя и застрашително тръгна към странноприемницата.

- Готови за отбрана - извика чигатът и уплашено изгледа малкия си отряд.

- Няма да ни спрете! Няма повече да избивате колобари и да скверните храмовете ни! Да живее Тангра! Да живее Христос! -чуваха се възгласи от всички страни.

Корсис въпросително погледна писаря.

Климент въздъхна, разбута тълпата и застана пред чигата.

- Няма убит колобар! - извика той. - Нито християнски свещеници! Станал е инцидент!

- Казах ви: разотивайте се! - притече му се на помощ и чигатът, но гласът му се загуби във виковете на тълпата.

Осъзнавайки, че ако не овладее тутакси положението, ще започне масов бой, Климент вдигна високо ръце и извика:

- Спрете! Аз съм Климент! Главният писар! Ако искате да знаете какво се е случило, ако искате да знаете какво наистина се е случило, спрете и се отдръпнете назад!

Тълпата спря. Мнозина знаеха кой е той и бяха чували за някои от загадките, които бе разрешил. Сега им бе интересно да го видят на живо. Възползвайки се от моментното объркване, писарят извика:

- Тази нощ в тази странноприемница е бил убит Атанасий, византийският логотет пратеник в Плиска. Това може да предизвика неприятности и дори война с Византия. Ще ни трябват свидетели на случилото се. Останете по местата си, докато войниците запишат показанията ви.

Възбудена от думите на Климент, тълпата зашумя. Разбрали за какво става дума и нежелаещи да бъдат разпитвани, мъжете и жените започнаха да се разотиват, бързайки да разнесат вестта за височайшето убийство из града. Скоро пред „Златното руно“ бяха останали само Климент и войниците.

- Добре се справи, писарю! - чигатът свали кожения си шлем и изтри потното си чело. - Не знам дали щях да се оправя без теб. Навсякъде в града е така. Най-лошото е, че има хора, които подстрекават тълпата. Сам чу виковете! Тангра! Христос! Ако не ни беше помогнал, щеше да се наложи да се бием. Радвам се, че всичко завърши мирно и тихо.

- Аз също! Води ни при убития - отговори Климент и потупа военния по рамото.

Оказа се, че все пак „Златното руно“ не е като останалите кръчми. В задната му част имаше малка врата, която водеше към втора, по-голяма къща с малък, но добре поддържан вътрешен двор с беседка. От нея се откриваше прекрасна гледка към града и полето около Плиска и вероятно мнозина бяха прекарвали дълги романтични мигове в нея.

Във втората къща имаше няколко стаи и баня. Веднага личеше, че предназначението на помещенията не е като в обикновените странноприемници. Стаите бяха заети от огромни легла, рисунки с неприлично съдържание красяха стените, писарят не искаше и да знае какво има в дървените ракли, поставени под прозорците.

Във вътрешния двор, скупчени един до друг в беседката, охранявана от двама войници, с измъчени лица стояха няколко млади момичета и момчета и дебел, напълно плешив мъж с похотливо лице, в когото Климент без никакво затруднение разпозна собственика. Встрани от цялата група бе застанало младо момче, облечено в прозирна бяла туника, което гледаше уплашено ставащото около него.

- Това е Шавут - посочи дебелия мъж чигатът. Той отговаря за този вертеп.

- Нищо незаконно не съм направил, господарю! - проплака фалшиво мъжът и очите му проблеснаха хитро. Нищо незаконно не съм направил! Можеш да питаш за това големците, които ме посещават. Много боили и багаини са ни чести гости.

Климент изгледа Шавут с неприязън, но не каза нищо. Трябваше да внимава със сводника. Кой знае чии мръсни тайни намекваше, че знае.

- А това - посочи с ръка момчето чигатът - е Дионисий. Той е бил през нощта при Атанасий!

Младежът се разрева още по-силно.

- Първо искам да видя трупа. След това ще разпитам всеки един поотделно - обяви Климент.

Чигатът кимна и го поведе към стая в дъното на двора. Пред вратата стоеше войник.

- Вземете това - подаде той напоена с благовония кърпа. Не е приятна гледка!

Писарят кимна с благодарност, взе кърпата и влезе.

Макар да бе свикнал със смъртта в работата си, Климент не бе подготвен за това, което го очакваше.

Голямото, застлано със скъпи измачкани завивки легло бе подгизнало от кръв. Кръв имаше по стените, по пода, дори по тавана.

В средата на кревата, проснат по гръб, лежеше трупът на византиеца. Тялото му бе голо, наметнато с тежка зелена, поръбена със златни кантове, роба. Главата на убития я нямаше. Кожата на врата, там, където бе минал мечът, висеше нащърбена над грозната черна рана, по която бяха накацали няколко едри мухи.

Сдържайки с мъка стомаха си, притиснал кърпата към лицето си, Климент се приближи до прозореца, дръпна червеното кожено перде, отвори дървените капаци и жадно пое въздух.

Стана му малко по-добре.

- Казаха ни да не пипаме нищо - извинително каза чигатът. -Затова не отворихме прозорците.

Климент кимна, все още с гръб към стаята, пое отново въздух и се върна при трупа.

Насили се да се наведе над обезобразеното тяло, повдигна наметалото и се втренчи като хипнотизиран в изписания на гърдите знак.

IYI.

- Това не е добре! - тихо си каза той. - Това въобще не е добре!