Главата на хана

27

Тишина бе обгърнала Плиска.

Не се чуваше дори плачът на жените, чиито мъже бяха загинали през нощта.

Пожарите бяха загасени, но над града продължаваха да се стелят пушек, прах, пепел и мирис на смърт.

Войници, въоръжени с дълги железни куки, товареха на каруци труповете. С всяка от групите имаше по един чигат, който внимателно проверяваше самоличността на мъртъвците. Ако беше от бунтовниците, отрязваха главата и дясната ръка, преди тялото да бъде натоварено.

Християнски свещеници опяваха загиналите.

Освен техните гласове и подвикванията на войниците не се чуваше нищо друго.

Борис бе сковал града в железен юмрук. Облечени в тежки брони, патрули проверяваха всеки дръзнал да излезе на улиците, претърсваха къщите за изплъзнали се бунтовници, методично завързваха ръцете на заловените и ги водеха към затворите на крепостта.

Гарнизоните на портите във Вътрешния и Външния град бяха възстановени, вратите - затворени. Никой не можеше да се изплъзне от хватката на хана, който тази нощ официално се бе превърнал в княз.

Пощада нямаше да има за никого!

Климент внимателно отвори вратата на къщата, в която се криеха с Корсис и Ирина, огледа улицата и след като се убеди, че са в безопасност, бързо излязоха навън и се насочиха към двореца. Няколко патрула ги спряха за проверка, но разпознали личния писар на владетеля и пръстена на ръката му, незабавно ги пускаха да продължат.

Пред Южната врата се бе събрала малка тълпа, искаща да проникне във Вътрешния град. Хора, които доскоро се бяха колебали или тайно бяха подкрепяли заговорниците, сега бързаха да поднесат почитанията си на победителя, опитвайки се да спасят живота и имуществото си.

Климент, Корсис и Ирина дълго чакаха пред вратата, преди да ги проверят щателно и да им разрешат да влязат. Тук, където щурмът бе най-яростен, бе пълно с трупове. Писарят трябваше да сложи ръка пред лицето си, за да смекчи поне малко ужасната миризма на кръв и смърт.

Изпратиха византийката до къщата й. Преди да се прибере и да залости вратата, Ирина погледна писаря в очите, благодари му отново и го целуна по устата.

- Дали ще се ожените? - опита се да се пошегува Корсис, но Климент уморено вдигна рамене. Не му беше до закачки.

Улиците на Вътрешния град бяха пълни с въоръжени мъже, които вдигаха наздравици за победата. Князът бе отворил избите си и сега всички празнуваха.

„За какво? - питаше се писарят, докато минаваше между полупияните войници. - Че са избили сънародниците си?“

След множество проверки Климент и Корсис най-накрая бяха допуснати до тронната зала. Помещението бе пълно с хора. Чигати, таркани и други военни се бяха смесили с боили и багаини. Най-отпред, доволен, седеше Склавун, на гърдите му лежеше тежък златен кръст. Свещеникът Павел, застанал от дясната страна на княза, леко се усмихваше и току се навеждаше да прошепне нещо в ухото на владетеля.

С блестяща корона на главата, облечен в дълга, извезана със злато роба, Борис мълчаливо седеше на високия си трон.

Зад него статуята на лъва, донесена от византийската резиденции в Свети Манант, безучастно гледаше ставащото с медните си очи.

Накичен със златните си отличия на властта, Дукум не из пускаше нищо от погледа си.

Борис стана и залата веднага стихна. Стотици очи се впериха във владетеля, неколцина вдигнаха наздравици в негова чест.

- Свалете чашите! - нареди Борис и огледа множеството пред себе си. - Няма с какво да се гордеем от случилото се тази нощ! Няма защо да празнуваме за това, че сме победили братята си. Мнозина от тях до вчера стояха в тази зала и също вдигаха наздравици!

- Те са предатели! - извика някой и всички зашумяха в знак на съгласие.

- Не! - гласът на Борис изпълни залата. - Те не са предатели! Те защитиха своя Бог, така както намериха за добре. Ако бяха победили, сега щяхте да славите Иратаис, а мен да наричате предател.

Насъбралите се замълчаха и наведоха глави. Всички знаеха, че князът е прав.

Борис седна на трона си.

- Никой загинал в тази битка няма да бъде считан за предател! Заловените ще бъдат освободени, след като се покръстят и се закълнат във вярност на хана. Който не го направи - ще умре! Останалите ще бъдат простени и ще започнат живота си отначало, като всички нас! - владетелят замълча, преди да обяви останалите си решения. - Великият съвет се разпуска, докато не бъде избран нов. Нито един от старите му членове няма да има право да участва в него!

- Но, господарю! - Склавун бе скочил на крака и невярващо гледаше към трона. - Ние се надявахме...

- Твоето място вече не е там, Склавуне! Всичко старо ще бъде забравено! Ще почнем наново. Начисто! Никой няма да разчита на предишни заслуги, а ще трябва да намери начин да се докаже отново. Аз на първо място - Борис изчака, докато всички осъзнаят думите му. - Ще изградим нова държава, с нова вяра и нови устои. Повече няма да има разделение между българи и славяни, между християни и тангристи! Всички ще бъдем равни пред нашия Бог Исус Христос!

- На колобарите ще бъде дадена възможност да изнесат реликвите си, след което светилищата на Тангра ще бъдат съборени, а на тяхно място ще бъдат издигнати храмове и църкви. Където всички ще се молим заедно! Такава е волята ми!

Борис се изправи и всички, отначало бавно, след това по-решително паднаха на колене пред княза и наведоха глави в знак на преклонение.

Климент също коленичи, гледайки изпод вежди как Борис, по-могъщ и величествен отвсякога, напуска залата.

Преди да излезе, кавханът Дукум кимна на Климент да го последва.

В покоите на хана, около маса, отрупана с чаши и бокали, Борис крачеше и ръкомахаше. Дукум седеше на една от пейките и наблюдаваше княза с гордост и любов, с каквито баща се радва на успехите на първородния си син.

Най-накрая князът бе свалил маската си на владетел и бе дал воля на чувствата си. Борис продължаваше да описва подробности от битката, от подготовката, от церемонията, сякаш имаше нужда отново и отново да преживее случилото се на площада.

Климент и Корсис седнаха на една от пейките до вратата.

- Не можеш да си представиш какво изпитвах в момента, в който им обърнах гръб! - Борис се надвеси за миг над Дукум. - Можеха съвсем лесно да ме убият. Някой трябваше просто да пусне една стрела, да хвърли едно копие... Но Бог ме спаси! - князът спря за миг. - От тази нощ наистина вярвам, Дукум! Може да ти звучи смешно, но там, на площада, докато чаках да се реши съдбата ми, почувствах Божията десница над себе си. Почувствах Христовата любов и знаех, че нищо лошо няма да ме сполети!

- Ти си избран да ни водиш! - обяви великият боил. - Макар още да твърдя, че планът беше прекалено опасен. Прекалено опасен! По-добре щеше да е направо да пуснем конницата.

- И да загинат още хора? Имахме преимущество! Изненадахме ги! Заслужаваше си да рискувам за това. А ако ме убиеха, всичко щеше да свърши само с една смърт. Нали така? Щяха да ме убият и да ме забравят!

Дукум само сви рамене.

- Вместо това сега имат чудо, което да славят. Не е минал и ден, а слуховете за това как князът се е изправил сам срещу бунтовниците и ги е победил с Божията сила вече обикалят града. Дори тези, които не вярват в Христос, ще има над какво да помислят.

- Те искаха потвърждение за правотата на пътя, по който ги водя, и аз им го дадох! - разпери ръце ханът. - Бог беше тази нощ с мен и направляваше десницата ми! Чувствах, знаех, че никой не може да ме спре. С меч или копие, с броня или само с плащаница, враговете се разбягаха пред мен!

- Всички видяхме това, княже! - увери го Дукум и отпи от чашата си.

- Лесно е да побеждаваш, когато с теб е Бог! Видя ли как се уплашиха?! Дори прехваленият Иратаис не можа да ми устои! -Борис стисна юмруци и затвори очи. - Това се казва битка!

- Е, вече нищо няма да е както преди - съгласи се Дукум. - Великите родове са заличени, водачите на бунта са избити или заловени, няма никой, който да се противопостави на волята ти.

Борис не каза нищо. Приближи се до един от прозорците на стаята си и се загледа в нощта.

- Твърде много убийства, твърде много смърт! Не исках да става така! - Настроението на княза неочаквано се промени. -Наистина не исках! Добър или лош, Иратаис ще ми липсва. Както и останалите - князът замислено се облегна на стената. -За добро или за лошо, тръгваме по нов път! Свещеници ще сменят колобарите, църкви и манастири - светилищата на Тангра, надгробни плочи - девташларите.

- Поне ще ни излезе по-евтино - засмя се Дукум. - Вместо няколко дузини камъни, сега ще слагаме само по един. Доста се озорихме, докато наредим всичките осемдесет и един за баща ти. Не че не ги заслужаваше... Но ако трябва, ще ги махнем! -боилът замислено отпи от чашата си.

- Те ще останат - махна с ръка Борис. - Безсмислено е да разрушаваме това, което имаме.

Дукум кимна. В дъното на стаята Климент стоеше като вкаменен.

- Е, писарю - попита Борис, - как ти се видя изпълнението ми на площада?

- Беше много смело. Искрено казано, не вярвах, че ще оцелеете - разсеяно отговори писарят. В главата му се гонеха други мисли, които го бяха отвлекли от разговора в стаята.

- Никой не вярваше - сериозно каза великият боил. - Никой не можеше да разубеди княза от това, което беше намислил. Или може би наистина видяхме чудо?

- Ти си по чудесата, Клименте - обърна се Борис и писарят видя колко тъжни са очите му. Само за една нощ владетелят се бе състарил с десет години. - Докъде стигна разследването ти? Разбра ли кой е убиецът? Кой е Неуязвимия? В безопасност ли съм вече?

Писарят кимна.

- Имам някои подозрения, които се надявам да докажа тази нощ. Както и да намеря чашата от черепа на Никифор.

Корсис погледна господаря си учудено.

- Нима? - плесна с ръце Борис и за миг очите му отново се изпълниха с плам. - Ето това вече би било истинско чудо! И няма да ми кажеш, преди да си напълно сигурен, нали?

Климент поклати глава.

- Няма да кажа!

- Какво чакаш тогава?! - подкани го Дукум и остави чашата си на масата. - Иди и довърши започнатото!

- Кой е убиецът? Къде е чашата от черепа на Никифор? Господарю! Трябва да ми кажете! - Корсис подтичваше след Климент, който с широки крачки бързаше по коридорите на двореца. - Господарю, моля ви!

Писарят забави ход и заговори, без да спира.

- Всичко става лесно, когато знаеш къде да търсиш и какво да гледаш - каза той. - Спомни си пръстена на Теофан. На него са изобразени Слънцето, отрязаната глава на предводителя, Юпитер и сграбчването й.

- Но тях вече използвахме в подземията! Пръстенът ни показа пътя, по който да стигнем до дракона - неразбиращо каза Корсис.

- Така е. В подземията пръстенът ни посочи пътя. Но той сочи и друг път! Той крие в себе си не една, а няколко карти! -Двамата излязоха от двореца и забързаха по улиците на Вътрешния град. - Просто и гениално! Част от знаците на едната карта се припокриват с тези от другата. Теофан е нагласил нещата така, че символите да могат да бъдат използвани няколко пъти. Не е толкова сложно, ако знаеш как да го направиш. Какво ни разкрива пръстенът, освен пътя в подземията?

- Нали вече говорихме за това - намусено отговори Корсис. - Отиди някъде, неизвестно къде, погледни към Юпитер и Слънцето и ще видиш отрязаната глава на предводителя. Безсмислено е!

- Не е! Забравяш това, което открихме на челото на дракона.

- Двете седмици?

- Именно! Двете седмици. Току-що, докато слушах Борис и Дукум да си говорят, разбрах къде водят те - към девташларите!

- Девташларите ли? - невярващо попита Корсис. - Как така?

- Много е просто. Спомни си това, което ни разказа Исбул за тях.

- Че са ги донесли джитове, жени великани...

- Не това - Климент нетърпеливо махна с ръка. - Спомни си какво точно каза той.

- Всеки знае какво представляват стражите в ханските гробници! -намусено отговори Корсис. - Квадратни каменни плочи, някои високи над два метра, подредени в квадрати. Символизират убитите от владетелите велики воини, които ще им служат в отвъдното.

- Какво друго?

Корсис завъртя очи.

- Всички са с различна големина, камъните са подредени в правилни редици, три по три, пет по пет...

- Или?

- Или седем по седем! - внезапно проумял извика Корсис.

- Точно така! Седем по седем! Както сочи знакът на челото на дракона! Там трябва да търсим - Климент бе изпълнен с оптимизъм. Спомни си какво още ни разказа Исбул!

Младежът озадачено вдигна рамене.

- Гробът на Крум единствено е на хълм. Девташларите около него са по седем в редица! Ориентиран е спрямо четирите посоки на света! И само той има каменен престол, обърнат на изток! Кой седи в трона на боговете?

- Юпитер! - отговори Корсис и се затича.