Главата на хана

14

Великият колобар Баян бе седнал на малката дървена пейка пред къщата си в задната част на храма на Тангра. Жрецът обичаше да прекарва тук вечерите си, а понякога и нощите, оставяйки се уединението, тишината и спокойствието на мястото да го погълнат напълно.

Случващите се събития не бяха отказали Баян от навиците му. Дори фактът, че ханът, който за един ден чудодейно се бе преобразил в княз, се е покръстил, и слуховете, че на мястото на храма на Тангра ще бъде издигната християнска църква, не притесняваха колобара. Той знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява на решенията на владетеля, които идваха от самия Бог.

Баян въздъхна и се загледа в звездите над себе си. Дали там наистина имаше сила, която ги ръководи? Дали тя можеше да бъде изучена и дори овладяна? Дали Бог можеше да стане твой приятел?

Шаманът вярваше в това. Понякога, в мигове като сегашния, застинал изцяло в тялото си, той се чувстваше обгърнат от някаква чужда, добра и могъща сила, която нашепваше, галеше и предлагаше помощта си.

В такива моменти Баян се чувстваше съвсем близо до Бога, когото не разбираше, но който в безкрайната си добрина му позволяваше да се докосне до него и да черпи от силите му.

Колобарът въздъхна щастливо и отново отправи очи към звездите, които спокойно светеха над него. Не знаеше още колко вечери ще прекара на това място. Но сега бе тук и можеше да прочисти съзнанието си, да остави духа си да полети, да се слее с Бога. Може би за последен път.

Баян не успя да изчисти мислите си.

Нещо смущаваше уединението му, нещо му пречеше да се концентрира както досега. Нещо, което не можеше да определи какво е.

Шаманът тръсна глава, усмихна се и огледа тъмната градина. Долови поклащането на клоните, сякаш между тях се промъкваше нещо, но не се уплаши. Знаеше кой се спотайва в мрака и какво иска. Но не беше толкова лесно да го получи. Нито да му се даде.

- Няма смисъл да се криеш в сенките! Аз съм тук и те очаквам! - високо каза колобарът на нощта пред себе си и бавно се изправи. - Няма нужда да се криеш! Тук всеки е добре дошъл. Дори и ти - добави тихо шаманът, развълнуван от това, което усещаше в градината.

Баян се усмихна доволен от себе си. Ако имаше демони, значи имаше и ангели, нали така?

Тъмна сянка се спусна от небето и закри звездите. Две разперени като крила части на наметало се стрелнаха през градината зад храма. Въздухът внезапно изстина, но колобарът не усети промяната. Около него продължаваше да е топла лятна вечер.

- Не се страхувай! Не се страхувай от това, в което си се превърнал, и от това, което искаш да станеш! - каза Баян, протегна дясната си ръка напред и бавно пристъпи по пътеката пред себе си.

Отговори му кратък писък.

Шаманът се усмихна и направи още една крачка напред. Концентрира се в мрака пред себе си, отвори сърцето си, този път не му бе трудно да изпразни мислите си. Готов бе да посрещне смъртта.

Отнякъде се чу шум. Някой го викаше по име, тропайки по вратата на градината.

Баян въздъхна дълбоко и се отърси като куче, излязло от вада с вода. Звездите отново грееха ярко на небето, нощта бе топла, щурците пак пееха в тревата.

- Ида! Ида! - извика колобарът и бързо се запъти към портата.

Климент и Корсис стояха задъхани пред малката врата.

- Става ли нещо тук? - попита писарят и очите му бързо обходиха празната градина.

- Нищо. Съвсем нищо! - побърза да ги увери Баян. - С какво мога да ви бъда полезен толкова късно през нощта? Сигурно е нещо важно, щом не търпи отлагане.

Климент хвърли още един поглед на нощта зад колобара, преди да отговори.

- Извинявай, че те безпокоим по това време, велики шамане. Но имам няколко въпроса, а нямам отговори.

- И мислиш, че ще ги намериш тук?

- Надявам се!

- Въпроси, които не могат да изчакат до утре? - Баян се усмихна. - Чудя се дали това, което искаш да знаеш, е толкова важно, или просто ми показваш моето място оттук нататък?! Мнозина вече минаха, за да злорадстват над падението на Тангра.

Климент се смути.

- Не сме искали да те обиждаме. Нужна ни е малко помощ. Ти си най-подходящият човек, който може да ни помогне. А това може да спаси някои невинни. Затова реших да не чакам до утре.

Колобарът се усмихна.

- Щом ще спасяваме невинни - заповядайте! В този храм никога не е отказвана помощ на нуждаещ се! - каза той и с бързи крачки ги поведе през градината към малката си къща.

Притеснен от подозренията на Баян, Климент се смути още повече, когато той ги въведе в жилището си. Стаята бе скромно обзаведена, с просто ниско легло, маса, няколко стола и голяма ракла в един от ъглите. На Южната стена[9] бе изписан знакът на Тангра IYI, под който имаше малък олтар.

- Заповядайте - посочи жрецът два от столовете. - Съжалявам, но не мога да ви предложа нищо за пиене. Но ще се почерпим с малко сушени плодове - колобарът махна с ръка на протестите на Климент и отвори единствения вграден шкаф. Всички знаят, че сушените плодове са единственото ми изкушение и често ми носят. Имам няколко торби.

Баян постави на средата на масата широка глинена паница, пълна със спаружени плодове. Под неодобрителния поглед на Климент Корсис се пресегна, взе си една сушена слива и я лапна.

- Вкусна е - каза той, докато дъвчеше доволно.

- Чудесна! - съгласи се колобарът, намести се на стола срещу тях и също си взе плод. - Какво искате да знаете?

- Не знам откъде да започна... - Идеята, че някой може да реже главите на хората, за да ги използва като талисмани, изведнъж се видя безсмислена на Климент. Защо въобще бяха дошли тук? - Става въпрос за няколко убийства.

- Странни убийства - притече му се на помощ Корсис.

- Убийства, в които няма никакъв смисъл. Нищо, до което да може да се стигне по пътя на логиката.

- Затова имате нужда от мен? Да видя кой е убиецът? -попита Баян.

- Не точно - писарят се изчерви. - Може да е глупаво, даже сега и на мен ми се струва така, но това е единственото, което успях да измисля.

- Да? - подкани го шаманът.

- Някой реже главите на жертвите - започна бързо Климент. Реже ги, взема ги и бележи телата със знака на Тангра. Това, което се чудех, е дали не ги ползва за нещо. Някакъв ритуал или за да си прави амулети от тях - думите на писаря увиснаха във въздуха.

- Като заешките крачета - добави Корсис.

- Като заешките крачета - потвърди Климент. - Знам, че звучи глупаво, но нищо друго не ми хрумва. Не мога да открия друга връзка между жертвите.

Колобарът сплете ръце зад главата си и се облегна назад.

- Нещо зло броди из Плиска - каза накрая той. - Нещо, което е лошо! Усетих го тази вечер.

- Това убиецът ли е? - попита Климент. Някои казват, че се е появил демон. Или вампир.

- Върколак - подсказа Корсис.

- Демон, да... - колобарът замълча. Би могло да се каже и че е демон. Макар със сигурност да е от плът и кръв. А този специално е силен. Много силен. И мощта му тепърва ще нараства.

- Как така демон? Истински? - невярващо попита писарят под победоносния поглед на помощника си. - Как изглежда?

Баян се усмихна.

- Като всички останали хора. Той също ходи по улиците. Яде, пие, спи. Няма да го различите, ако го срещнете в двореца или в някой хан. Това е един от най-опасните демони - човек, което е забравил, че е човек!

- Как така? Демон ли е или човек? Нищо не разбирам - завъртя се неспокойно на мястото си писарят. Корсис, изгарящ от интерес, се бе привел напред. Дори бе забравил да яде от сушените плодове.

- Мени си формата. Нали ви казах, това е върколак - щастливо обяви той.

- Бог управлява Вселената в равновесие - каза колобарът. - И когато то се наруши, когато някой излезе от него, когато някой реши, че може да се мери с Господ, той се превръща в нещо друго. Престава да бъде човек. Не се страхува от законите, не се страхува от хана и което е най-лошото, няма страх и от Бога. Поставил си е цел и за да я постигне, не се спира пред нищо. Няма съвест, няма сърце, няма душа. И престава да е човек.

- Това какво общо има с отрязаните глави и знака на Тангра? -попита писарят.

- Знакът! Надявам се знаете какво означава?

- Свещената седмица! Трите нива и четирите посоки - бързо обяви Корсис и гордо се огледа.

Колобарът се разсмя.

- Свещената седмица, трите нива и четирите посоки. Съвсем правилно. Както и планетите, разбира се!

Младежът бързо закима с глава.

- Но не е само това. Съвсем не е. Малко хора днес си спомнят старите предания. Кой е Тангра? Какво носи той? Откъде идва знакът му? - Баян замълча.

- Тангра е върховният, велик български Бог! Той властва над небесата и земята и направлява съдбите на хората - побърза да отговори Климент.

- Светкавицата е неговият символ, слънцето и небето - също побърза да добави Корсис.

Колобарът кимна.

- Така е. Или поне беше доскоро. Сега се е задало друго божество. Но не е само това. Мнозина мислят, че Тангра е Бог на небето. Че в гръмотевицата е неговата сила. Защо - и те самите не знаят - шаманът сведе очи. - Тангра може да се прочете като Танг Ра. Първото значи небе. Второто - слънце. Или Бог. Слънцето е един от най-старите богове. Толкова стар, че вече е забравен от мнозина. Но то е там, горе, и продължава да ни дава сила и живот. Единственият Бог, който наистина можем да видим и който наистина ни изпраща мощта си - Баян се засмя отново. - Някои казват, че Танг Ра означава сегашното проявление на Амон Ра. Сегашната милост на древното слънце. На египетския бог. Най-стария от всички!

- Египетски бог ли? - Климент преглътна. Не му харесваше как се развиват нещата.

- Точно така! Великият, древен Амон Ра. Богът на искрящото слънце - гласът на колобара бе все така тих и мелодичен, по внезапно се изпълни със сила, - скритият Бог. Този, който е сътворил всичко и откъдето тръгва всичко. Ра, който дава, но който и взема!

- Тангра всъщност е египетският бог Ра? - ахна Климент.

- Това са древни мистерии. Много древни. Дали е така? Дали не е? Не мога да кажа. Обясних ти вече. Някои казват, че Танг Ра означава сегашното, новото превращение на Ра. Други, че това е неговото слово. Което е същото.

- Така ли е?

Колобарът се усмихна.

- Всяко време има своя бог. Ра е забравен. За да се появи с ново име. Ще бъде забравен и Тангра. Идва времето на Христос. На Исус от Назарет.

- И все пак? - Климент не можеше да приеме просто така, че Тангра всъщност е египетски бог. Бе учил за Египет в Магнаурската школа. За великите му постижения и необяснимите му мистерии. Мистерии отпреди 20 века. Ако Тангра беше Ра и ако някой вярваше в това...

Египтяните са имали много ритуали. Страшни ритуали. Ужасни ритуали. В които една отрязана глава си идваше съвсем на мястото. Климент преглътна отново.

- И все пак - повтори въпроса си той. - Тангра Ра ли е?

- Виждал ли си конника на скалите на Мадара? - вместо отговор попита шаманът.

Климент кимна.

- Кой е той?

- Мислех, че е Тервел - отговори писарят. - Поне така пише на надписа до него.

Баян прикри усмивката си с ръка.

- Този конник, казват, е бил там много преди да се появим по тези земи. Някои твърдят, че е Аспарух. Доказват го със сокола до ездача. Други, че е Тангра, затова има плитка и композицията прилича на знака IYI. Трети, че е великата Богиня майка, почитана по тези места от прастари времена. Че конникът всъщност е жена и затова косата му е толкова дълга - колобарът замълча. - Навремето на хълма е имало древно тракийско светилище. А отдолу е пълно с проходи и тунели и каменни олтари. На кого са принасяли жертви там? Но не е само това. Твърди се, че конникът всъщност е хороскоп, показващ движението на планетите, и то наистина може да бъде открито по него. И дори часовник. Часовник, точно сверен по планетите.

- Не знаех това - Климент бе занемял.

- Има и още! Според преданията в Индия има планина Мадар, на която е издялана същата фигура. Но има и такива, които казват, че конникът гледа към Сфинкса в Египет и черпи от неговата сила.

- Това не може да бъде! - писарят се изправи на крака. -Това са измислици и глупости!

- Дали? - Баян си взе от плодовете в чинията. Мнозина минават всеки ден покрай него, всички го знаят, но никой не се е запитвал защо е там и кой го е направил.

- Това какво общо има с Тангра. И с Ра? - Климент почваше да губи търпение.

- Има! Точно това се опитвам да ви обясня. Дали е Тангра, Великата Богиня майка, Ра или някой друг, конникът е там и всеки може да го възприема така, както реши. Същото е и с останалите богове. Всички те всъщност са различни имена на едно и също нещо. Един и същ Бог, когото различните хора и народи виждат и тачат по различен начин. Затова няма значение дали някой смята, че Тангра е Ра, а Христос е Тангра. Затова няма да се противопоставя на Борис и покръстването. Щом Богът е решил да покаже новото си лице, кой съм аз, че да му преча?

Корсис се прозя шумно.

- Не знам как стигнахме дотук - каза Климент. - И защо въобще ми говорите за тези неща!

Защото трябва да разбереш, поне малко да разбереш за какво става дума. Защото си на прав път - отрязаната глава е мощен символ. Но ако не се опиташ да проумееш за какво действително става дума, никога няма да заловиш убиеца!

Климент не каза нищо.

- Тангра може да се преведе и по друг начин - продължи колобарът. - По близък до сърцето ми. Танг - Вселена, Нак -човек, и Ра - Бог. Това е той! Най-великият, прастар Бог, в който се свързват в едно Вселена, човек и Бог. Тангра, който е изразът на всичко видимо и невидимо. Тангра, който събира в себе си цялата Вселена, и Тангра, който се намира във всеки човек!

- Тоест всеки от нас е Бог? - невярващо попита Климент.

- Да! - отговори колобарът. - Във всеки човек има частица от Бога. От нас зависи какво ще направим с нея.

Главата на Корсис издрънча върху масата и младежът силно захърка.

Раздразнен, Климент го раздруса за рамото.

- Дори всичко това да е така. Не разбирам какво общо има с отрязаните глави и знака на Тангра върху гърдите на жертвите.

- Знаеш ли какво е оренда? - отново зададе въпрос шаманът.

Климент премигна.

- Аз знам! - обади се все още съненият Корсис. - Това е специална сила, която се използва по време на бой с меч. Баща ми ме е учил. Може да се постигне със специални упражнения. Колкото повече оренда имаш, токова по-силен ставаш.

- Точно така - потвърди Баян - оренда, мана, ци, ки, прана... или просто сила. Има много имена. Това е Божествената сила във всеки от нас. Частта от Тангра във вените ни.

Климент кимна.

- Мнозина вярват, че оренда наистина е в кръвта, и затова пият кръвта на враговете си.

- Вампири? - Корсис наостри уши.

- Вампири, точно така! Макар, както вече казах, това да са обикновени хора. Поне в началото. После се превръщат в нещо, което не са и помисляли, че могат да станат...

- В демони? - погледът на Корсис блестеше.

- В демони! - потвърди жрецът.

- Видяхте ли! Прав бях! - тържествуващо се изпъна на стола си младежът.

- Той говори в преносен смисъл - намръщи се Климент.

- Други - продължи Баян, - други вярват, че най-много оренда се събира в главата на човека. Колкото по-велик е той, колкото е по-издигнат, колкото по-славни дела е вършил, толкова повече сила има в главата му.

Въпреки топлината на нощта Климент усети как космите на врата му настръхват. Изпита ужас от това, което знаеше, че ще каже Баян.

- За да се придобие силата на тези хора, да се черпи от нея с пълни шепи, е необходимо да им се отрежат главите и от черепите да се направят чаши! Който пие от такава чаша, става по-силен. В него се събира все повече и повече от орендата на повалените му врагове, която той подчинява и използва.

- Има ли такива хора? - предпазливо попита писарят.

- Има! - отговори Баян. - Те са изключително опасни, много трудни за откриване и още по-трудни за унищожаване!

- Значи е вярно! Значи е вярно, че ако пиеш от кръвта на някого или от чаша, направена от черепа му, ставаш по-силен?! -писарят не можеше да повярва на това, което чува.

- Клименте! Ти слушаш ли въобще какво ти говоря! -скастри го колобарът. - Разбира се, че не ставаш по-силен, ако пиеш от кръвта на някого или от черепа му!

- Но тогава защо...

- Ставаш по-силен, ако вярваш, че това е така. Няма значение какво правиш. Може да пиеш вода от изсъхнало листо или да дъвчеш кората на дърветата и ако вярваш, ако истински вярваш, че това разпалва в теб Божията искра, че те зарежда с оренда, ще имаш успех. В това е вярвал и Крум, когато е пиел от черепа на Никифор!

- И този, срещу когото сме се изправили, също вярва в това?

- Да! И става все по-силен.

- Служат ли за друго чашите от черепи? - попита писарят.

- Не съм чувал. Но това не ти ли стига? - засмя се шаманът. Макар за чашата от главата на Никифор да има поверие, че докато е в наши ръце, Византия няма да ни победи.

- Което е факт! - каза писарят и се замисли. - Това обяснява някои неща - каза той. - Убийствата следват схема. Всяка следваща жертва е с по-висок ранг от предишната. Чудех се нещо. Явно убиецът търси все повече и повече сила.

Колобарът кимна.

- Ще умират все по-знатни хора - Баян си спомни случката отпреди час. - Дори може би някой като мен.

- Ами знакът?

- Знакът може да значи много неща. Божествената седмица, това е така. Не пренебрегвай трите нива и четирите посоки. Те са важни. Щом този, който убива за оренда, вярва в нея, вярва и в тях. Но знакът значи и още нещо - колобарът топна пръст в чашата с вода на масата и нарисува кръг пред себе си.

- Това е древният символ на Бога. Не, не, не ме прекъсвай, не означава само слънце. Това е Богът в своята двоичност, Вселената и пространството, което той загражда, за да се разкрие на хората. - Колобарът постави точка в центъра на кръга. -Това е неговата същност, неговото проявление. Центърът се появява, когато Бог започне да твори. И от двоичен става троичен.

Шаманът начерта три черти, излизащи от центъра на кръга.

- Това е знакът на Бога, когато създава. Когато твори и човек вижда неговото творчество. А това - шаманът удължи най-долната черта, - това е знакът за творящия Бог, излизащ извън познанието на човека, на Бога, творящ извън него.

- Но това е символът на Тангра! - възкликна Климент. -Няма ги само двете черти отстрани!

- Точно така! - потвърди Баян. - Двете черти подсилват Божествената сила и едновременно с това ни напомнят за кръга. Това е, което мога да ти кажа за знака на Тангра.

- Но защо убиецът го използва? Защо? - попита писарят.

- Предполагам, по няколко причини - уморено отговори Баян. - Иска да покаже, че и той самият е творец, че е достоен за орендата, която търси. В същото време номерира жертвите си. Колко са те до момента?

- Пет.

- Ще има още две. Поне още две - предрече колобарът. - Докато достигнат до свещената седмица.

- А след това?

- Не знам! Това е нещо, което ти трябва да откриеш, Клименте!

Писарят кимна.

- Значи търся човек, който се превръща в демон? Който прави чаши от черепите на враговете си, пие от тях и придобива мистични сили? Човек, който от ден на ден става все по-могъщ и опасен? Който е много труден за разпознаване и унищожаване? Търся някого, който няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си! Такъв човек ли търся?

- Точно такъв! - потвърди шаманът. - И какво смяташ да правиш?

- Да го заловя! - отговори писарят и стана.

До него Корсис изхърка с всичка сила.