Главата на хана

21

Григорас излезе от сянката на къщата, в която се криеше, и пресрещна мъжа, идващ по улицата. Двамата се разпознаха в тъмното и без да разменят и дума, поеха към източната част на града.

Дълго обикаляха, стараейки се да избягват патрулите, докато се увериха, че никой не ги следи. Най-накрая Григорас спря.

- Защо беше нужно това разкарване? - сърдито попита мъжът. Татуираният между веждите му кръст изглеждаше като черна дупка в мрака. - Не можеше ли да се срещнем в дома ти, както винаги досега?

- Къщата е под наблюдение. Кавханът е наредил да ме следят - ядно отговори Григорас. - Трябва да бъдем изключително внимателни, Михаиле!

Мъжът кимна.

- Така е, не можем да рискуваме. Остава по-малко от едно денонощие! Дано всичко се развие по план. Ако не - ти ще отговаряш! Михаил недвусмислено потупа меча си.

- Не се тревожи! Всичко е под контрол! Боилите ще въстанат утре! Борис вярва, че е постигнал примирие с тях, но се лъже дълбоко. - Григорас почувства как се изпотява под тънката наметка. След това ще започнат междуособици. Иратаис няма да се задържи дълго.

- И тогава ще удари нашият час - мъжът с меча се прекръсти. -Господ ще ни води към победа и слава! Да е вечно името му!

- Амин! - добави Григорас и също се прекръсти, държейки под око татуирания. Не се чувстваше спокойно в присъствието на фанатика. Но както бе отбелязал Атанасий, имаха нужда от „Архангелите“. Макар да не бяха предполагали, че патриархът ще прати водача им, Михаил.

Григорас въздъхна. Старият логотет му липсваше.

- Вие трябва да се справите с писаря! И без повече провали! Още едно неуспешно нападение може да постави на карта всичко! Ако Климент стигне до чашата преди нас, всичко пропада!

Дори в тъмнината Григорас усети как мъжът срещу него настръхва.

- Това не беше наш провал! Казах ти да не ползваме наемници! Трябваше сами да си свършим работата и сега нямаше да водим този разговор!

Григорас въздъхна. Нямаше нужда да спори с „архангела“

- Това вече няма значение - уморено каза той. - Просто не се проваляйте следващия път!

Татуираният приближи лицето си съвсем близо до неговото

- Няма да се провалим! Можеш да бъдеш сигурен! Тревожи се да не се провалиш ти!

След това се обърна и се стопи в мрака.

Теофан е проектирал статуята!

Теофан е проектирал статуята!

Климент не можеше да сдържи вълнението си, докато бързо прекосяваше нощните улици на Плиска. Градът бе пуст и тъмен, само нощните аварски патрули обикаляха покрай стените на къщите.

Войниците няколко пъти спираха писаря, но бързо го пускаха, след като им покажеше пръстена със знака на Борис.

Зад един от ъглите налетя на Азан и хората му.

- Много до късно скиташ из града, писарю - каза аварът, докато подчинените му осветяваха късния минувач със запалените си факли. - Някой ще рече, че замисляш нещо. Малцина не са в къщите в тази част на нощта. Да не говорим за вечерния час, наложен от княза - аварът наблегна на последната дума и замислено килна назад шлема си. - Приличаш на заговорник, понесъл тайна мисия в мрака.

- Не съм заговорник, Азан, нито върша нещо нередно! Отивам към Площада на предците, където трябва да проверя нещо важно. По личното настояване на кавхана Дукум!

- Е, щом е по нареждане на кавхана... - аварът замислено се почеса по наболата брада. - Внимавай само къде стъпваш, че улиците са пълни с боклуци.

Писарят кимна разсеяно, сбогува се с аварите и бързо продължи по пътя си. Бе сигурен, че статуята на Крум ще му разкрие как да разреши загадката. Теофан бе оставил пръстен със знаци, които сочеха къде е чашата, бе проектирал и статуята на владетеля. Едва ли бе случайно!

Сляп и глух за всичко останало във въодушевлението си, писарят не забеляза тъмната сянка, която бавно се прокрадваше зад гърба му.

Най-накрая стигна площада. Бе съвсем пуст. Нощната стража бе разчистила дори скитниците. Борис бе издал заповед вечерният час да се спазва стриктно и тези, които нямаха дом, бяха пратени в затвора.

Климент бързо се огледа на светлината на луната, за да се ориентира. Фенерът му хвърляше бледа светлина, осветявайки каменните плочи под краката му.

Огризки от плодове, мръсни парчета плат, парчета дърво и всякакви боклуци се търкаляха по земята, където само допреди няколко часа бе кипяло оживление.

„Сутринта чистачите ще имат много работа“ - помисли си разсеяно писарят, докато осветяваше статуите една по една.

В тъмното хановете изглеждаха страховито. Отблясъците разкривяваха лицата им в зловещи гримаси и ги караха да се движат като живи. Стреснати от светлината, няколко плъха се стрелнаха в краката му. В далечината избуха бухал. Облак засенчи луната.

Без да обръща внимание на нищо, вдигнал фенера високо пред себе си, Климент бавно стигна до края на площада. Тук, в средата, между останалите, висока и страховита, се издигаше скулптурата на Крум. Вдигнал тежкото си копие, с присвити очи и яростно стиснати устни, ханът всеки момент щеше да прониже врага си. Врага в Константинопол, който така и не бе успял в крайна сметка да победи.

Както писарят бе забелязал вече, статуята бе единствената, поставена на висок постамент, и се издигаше над останалите. И това ли бе дело на Теофан?

Климент освети надписа под краката на хана.

Отгоре пишеше: „Крум Страшни“.

Под него в твърдия камък бе изсечено: „Името му винаги ще всява страх у враговете ни!“.

„Точно както на обезглавените трупове!“ - помисли си писарят и потръпна.

Климент старателно си преписа посланието, чудейки се дали в него няма закодиран смисъл. Заедно с това на мечката ставаха две. Дали символите на пръстена нямаха отношение към надписите? Дали това не бе някакъв код, който трябваше да бъде разчетен? Но как?

„Какво си имал предвид, Теофане?“ - помисли си писарят и бързо обиколи паметниците на останалите ханове. Никъде не откри нито знака, нито надпис.

„Аспарух Великия“, „Тервел Непобедения“ и други подобни, обозначаваха коя статуя на кого принадлежи.

Климент се върна отново при Крум и осветявайки постамента, започна бавно да го обикаля. Отстрани нямаше нищо, но когато отиде до задната страна, видя нещо издълбано близо до основата. Писарят се наведе и фенерът му освети знаците

„Символите на Юпитер и Слънцето! - писарят усети как сърцето му започва да бие учестено. - Едва ли са поставени случайно. Но какво значат?“

Огледа основата от всички страни, но не откри нищо друго. Ако някой искаше да види руните, трябваше специално да отиде отзад. Самият постамент бе близо до стената, ограждаща площада, и случаен минувач трудно би ги забелязал.

„Слънцето! И Юпитер! Какво се опитва да ми каже Теофан?“ - мислеше писарят, докато оставяше фенера в краката на Крум.

Климент подскочи, набра се на ръце и ловко се качи върху паметника. От тренировките с Корсис явно имаше полза.

Придържайки се за насоченото към поваления враг копие, Климент огледа статуята, обикаляйки я отвсякъде. Не откри нищо повече.

Разочарован, Климент окачи фенера в горния край на копието и отново огледа фигурата.

„За какво си направил тази статуя, Теофане!? - ядно си помисли писарят. - Какво си скрил в нея или си бил прекалено умен, за да успея да разгадая напътствията ти!“

Разочарован, писарят реши да слезе на земята и да огледа отдолу цялата композиция. Докато се спускаше обратно, краят на ризата му се закачи за копието на хана. Климент загуби равновесие и се пльосна звучно на земята.

Нечие бледо острие разсече въздуха точно на мястото, където бе стоял секунда по рано, и със звън се стовари върху камъка.

Все още на земята, Климент вдигна очи и видя как мъжът, който го бе нападнал, се обръща към него, готов да нанесе втори удар. Без да мисли, писарят се претърколи по камъните, скочи на крака, извади меча си и го насочи към нападателя.

- Кой си ти? - извика Климент, но думите засядаха в гърлото му. Сърцето му биеше бясно в гърдите, но ръката му държеше твърдо меча.

- Кой си ти!? Какво искаш от мен? - попита отново той. -Остави ме на мира или ще те съсека!

Нападателят му отговори с дрезгав накъсан смях, който изпълни площада.

- Кой съм аз? Кой съм аз ли? -- смееше се непознатият. - Аз съм този, когото виждаш за последен път в живота си! Този, от чиято ръка ще умреш! Трябваше да го направя още преди време, но те подцених, признавам си - мъжът пристъпи крачка напред и театрално се поклони. - Няма нужда да размахваш меча си. Безполезно е! Той няма да ти бъде от полза, защото аз съм Неуязвимия!

- Кой си ти? - смаяно попита Климент и отстъпи крачка назад.

- Неуязвимия! - нападателят извика името и вибрациите му блъснаха писаря като стена. - Аз съм този, който почита истинските богове! Този, който пази традициите им! Този, който черпи от силата им!

- Махай се! Не искам да имам нищо общо с теб! Остави ме на мира! - Климент усети как мощта на човека срещу него го обсебва, как сломява волята му и прави защитата му безсмислена.

- Да си тръгна? Не, не мисля така! Ти имаш нещо, което ми принадлежи! Нещо, което ми трябва.

- Кажи какво искаш! Ще ти го дам!

- Искам главата ти! - отговори Неуязвимия и вдигна високо меча си.

- Хей, какво стана тук!? - група войници тичаха през площада. - Спрете веднага, в името на княза!

- Насам! Помощ! Убиец! Аз съм писарят на хана! Нападнаха ме! - изкрещя Климент и се хвърли бърз като невестулка зад статуята на Крум.

- Добре ли си, писарю? - в следващия момент Азан го хвана за ръката. - Къде е нападателят ти?

Климент посочи към празното място, където допреди секунди бе стоял Неуязвимия, и се отпусна отмалял на земята. От нападателя нямаше и следа.

Азан неразбиращо се почеса по главата.

- Какво става? Там няма никой!

- Имаше! Но избяга! Дойдохте точно навреме. Ако не се бяхте появили, сега щях да съм мъртъв!

Аваринът помогна на писаря да се изправи.

- Добре, че решихме да проверим какво правиш на площада. Решихме, че може да имаш нужда от помощ. Какво точно се случи?

Климент накратко обясни как, докато слизал, бил нападнат в гръб.

Азан замислено погледна статуята на Крум.

- Да ме прощаваш, но не обичаме този ваш владетел - мрачно каза аваринът. - Той окончателно е унищожил великата ни държава! Но както и да е! Никой не може да върне времето назад. Друго ме смущава. Ако си стоял горе, осветен от фенера, нищо не е пречело на нападателя ти да те издебне в тъмното и да те промуши. Не е високо - протегна меча си аваринът. - Нямало е да го усетиш и не би могъл да се защитиш. Дори само да те беше ранил, си щял да паднеш на плочите и да си разбиеш главата.

- Той точно това не иска - немощно се усмихна писарят. - На него главата ми не му върши работа разбита. Иска я цяла!

Под недоумяващия поглед на Азан и войниците му Климент бавно се качи обратно върху статуята, за да вземе фенера си. Окачен в края на копието, той осветяваше оръжието по цялата му дължина. За да го достигне, Климент се надигна на пръсти и неочаквано видя в горния край на копието ясно издълбания малък, разперил крилете си дракон.

Теофан все пак бе оставил още един знак!

Придружаван от аварите, Климент се върна вкъщи без повече инциденти. Възбудата постепенно бе отшумяла и писарят внезапно почувства как започва да му се гади, а краката му отмаляват. Нямаше съмнение, че той е следващата цел на лудия убиец. Че Неуязвимия иска и неговия череп.

Несъзнателно писарят заопипва главата си, опитвайки се да си представи как се ползва за чаша. Стори му се много смешно, че на някого въобще му е хрумнала подобна безумна идея.

- Ама че глупост! Ха-ха-ха! - започна да се смее неудържимо той.

- Какво му е? - попита излезлият да посрещне господаря си Корсис. Младежът леко накуцваше, но иначе изглеждаше съвсем добре.

- Получи нервен шок. В истерия е! Някой се опита да му отреже главата под статуята на проклетия Крум! - обясни Азан. - Дай му малко греяно вино, но преди това го напръскай с вода. Най-добре направо му излей една кофа отгоре!

Аваринът се убеди, че писарят се е прибрал, а вратата на къщата му е добре залостена, преди да подкара отряда си обратно по улиците на Плиска.

Корсис не заля Климент с кофа вода, но сложи на челото му мокра кърпа и я сменя, докато писарят се разтрепери неудържимо, спря да се смее и промърмори нещо за пълна чаша.

Докато пиеше от силното вино с билки, което помощникът му приготви, Климент започна лека-полека да идва на себе си. Бе научил много неща тази вечер.

Може би цената си заслужаваше!

- Какво точно стана? - нетърпеливо попита Корсис.

- Някой се опита да ме убие! Същият човек, който е отговорен и за смъртта на баща ти! Климент подаде чашата си за още. - Издебна ме, докато слизах от статуята на Крум, и се опита да ме прободе. След което ми каза, че иска главата ми!

- Значи сме на прав път! - извика въодушевено Корсис. -Значи всичко е заради чашите от черепи и главата на Никифор! От самото начало сте били на прав път, господарю!

- Така е! - Климент кимна. - Знаем и как се казва човекът, когото преследваме. Той сам се назова. Нарече се Неуязвимия.

- Неуязвимия ли? Наистина ли е неуязвим?

Климент вдигна рамене.

- Според колобара Баян, ако истински вярваш в нещо, можеш да го постигнеш. Писарят неочаквано скочи на крака. Чувстваше се съвсем отпочинал, пълен с енергия и готов да действа. - Беше грешка от негова страна да се разкрива. Сега вече ясно знаем с какво имаме работа и можем да оставим другите възможности. Да се посветим изцяло на загадката и да я разрешим! Този път късметът му изневери!

- Значи не е неуязвим - плясна с ръце като малко дете Корсис. - Щом съдбата се е обърнала срещу него, значи не във всяка ситуация той ще излиза победител.

- Точно така! - Климент запали още няколко свещи. - Сега трябва да решим какво да правим. И как да намерим чашата от черепа на Никифор преди него!

Писарят набързо разказа на помощника си всичко, което бе установил по-рано през деня. Описа му мечката и лъва, статуята на Крум, направена по проект на Теофан, надписите и символите, които бе открил.

- Разбираш ли, Корсис - възбудено обясняваше писарят, без да спира да обикаля из стаята, - всичко това не е случайно: пръстенът на Исбул, знаците по него, драконът на копието на Крум, двата символа на гърба на постамента. Всички те сочат пътя към чашата.

- Да, но къде?

- Това е някаква карта. Карта, която Теофан е измислил и ние трябва да разчетем. Нека вървим поред. И да не забравяме, че Крум освен велик пълководец и хан е бил и върховен колобар. Което значи, че е познавал всички мистерии в тънкости. Както и секретарят му. Предполагам, че двамата с Теофан са разработили план как да скрият чашата така, че никой, който не е посветен, да не може да я намери. Това изключва византийците. Както и предателите. От друга страна, тя е трябвало да остане в България, дори в Плиска, за да се сбъдне пророчеството. Това, което не са предвидили, е смъртта на хана. Предполагам, че след това Теофан е довършил всичко сам, преди да го обвинят в предателство.

- Значи не е имал много време.

- Нека не бързаме! Първо е знакът на Тангра. Свещената седмица. Има я и на мечката, и на паметника. Няма начин Крум и Теофан да не са я използвали!

- Имаме трите статуи - подсети го Корсис. - Мечката, лъва и дракона.

- Трите статуи, точно така! Вече говорихме за това. Небесното, земното и подземното царство. - Климент седна на един от столовете и си наля нова чаша вино. - Трябват ни още четири! Четирите посоки.

- Сигурен ли сте, че знаците на гърба на постамента са били само два?

- Да. Но ти ме подсещаш за нещо друго! Пръстенът на Исбул. Там знаците са четири!

- И са разположени точно в четирите посоки на света - възбудено каза Корсис. - Това е! Три и четири! Общо седем!

- Точно така - Климент бе седнал, но отново скочи на крака. - Трите статуи плюс пръстена. Общо седем. Да не забравяме и това, което Баян ни каза за изписаните на него руни.

- Слънце, Юпитер, сграбчвам, главата на първенеца - изрецитира Корсис.

- Точно така! Мисля, че с малко повече въображение бихме могли да ги прочетем по следния начин: Погледни небето към Юпитер и изгряващото слънце ще огрее чашата от черепа на Никифор! Или нещо от сорта.

- Но Юпитер не стои на едно място! Той се движи по небето! И къде трябва да се застане, преди да се погледне в небето? Едва ли е случайно място.

- Така е - уморено каза Климент и разтърка слепоочията си. Ентусиазмът започваше да го напуска, а с това идваше и умората. -Предполагам, това е, което трябва да разберем. Не! Чакай -внезапно каза той. - Забравяме за дракона! Къде е драконът, който са донесли от Константинопол?

- Нямам представа! - вдигна рамене Корсис.

- Лъвът беше в тронната зала - Климент започна да свива пръстите на ръката си. - Мечката - в нишата над фонтана. Къде може да е драконът?

- Може би разсъждаваме погрешно - предположи помощникът му. - Лъвът е царят на земята, ханът, средното ниво. За това не може да има спор.

Климент кимна.

- Мечката спи зимен сън под земята, тя е подземното царство, явно трябва да търсим дракона някъде в небето. Но къде? Звучи ми налудничаво.

- Мечката беше в нишата над фонтана. Фактически погледнато, тя беше над земята, не под нея. Тя е въздушният елемент и небесното царство.

- Но как така - не се съгласи Корсис. - Драконът е този, който лети. Небето е неговата стихия!

- Крум е бил наричан Дракона. Може би двамата с Теофан са решили да разменят мястото му с мечката. Значи трябва да го търсим...

- Под земята - довърши изречението Корсис.

- Точно така! Под земята! В катакомбите под Плиска!

Двамата задъхано спряха и се загледаха един друг. Дали бяха намерили част от решението на загадката? Климент спокойно седна на стола си.

- Сигурен ли сте? Сигурен ли сте, господарю, че трябва да търсим там?

Писарят кимна.

- Аз съм идиот! Пълен идиот! - усмихна се той. - Всичко беше пред очите ми, но не го видях. Е, поне сега знаем, че и Неуязвимия не ни е изпреварил.

- Какво имате предвид? - нетърпеливо попита Корсис.

- Помисли малко! Къде са намерили Теофан след смъртта на Крум? Къде са го заловили? Сигурен съм, че ти разказах какво прочетох в архивите.

- В катакомбите - извика Корсис и седна срещу писаря. - Хванали са го в катакомбите!

- Да! Точно там! И ако това доказателство не ти е достатъчно, то самият Теофан ясно ни е посочил къде да търсим статуята на дракона!

Корсис повдигна неразбиращо рамене.

- Направил го е съвсем явно! Скрил е тайната пред очите на всички. Е - засмя се писарят, - почти пред очите, трябва само да се покатериш на паметника на Крум и да знаеш какво да търсиш. На края на копието му, което сочи като голяма стрелка към земята, има нарисуван дракон! По-ясен указателен знак от това - здраве му кажи!

Очите на Корсис блеснаха.