Главата на хана

12

Оглеждайки се внимателно, великият боил Иратаис се промъкваше по улиците на Плиска. Не се съмняваше, че е под наблюдение, и се бе постарал да заблуди евентуалните си преследвачи. Точно както искаше Неуязвимия.

Сутринта Иратаис бе открил малка, старателно сгъната бележка в леглото до главата си. В нея се съобщаваше, че ако иска заговорът срещу Борис да успее, трябва малко след десетия час да отиде в разрушената кула източно от Плиска.

Иратаис знаеше, че не може да откаже поканата. За да остави бележката до главата в спалнята му, нощният посетител би трябвало да мине през множество постове и през личната охрана на боила.

Откакто ханът се бе върнал покръстен, Иратаис бе увеличил броя на войниците, които го пазеха. Страхуваше се Борис да не реши внезапно да го арестува и да го изненада, преди да успее да избяга. Повечето от пазачите му бяха наемници, калени в битките ветерани, избрани лично от него заради уменията им. Бяха му предани до смърт. За да мине покрай тях, този, който бе оставил бележката, би трябвало да бъде много, много ловък.

Иратаис предпочиташе да има такъв човек на своя страна, отколкото като враг. Следващия път вместо да остави бележка до главата му, можеше да забие ножа си в гърлото му.

Боилът бе и любопитен какво е постигнал тайственият му съюзник. Беше ли научил паролите? Щеше ли да им помогне да влязат в крепостта?

Затова, преоблечен като пътуващ търговец, с каквито Плиска бе пълна, с високо вдигната яка и ниско нахлупен над очите кожен калпак, Иратаис се озърташе по ъглите, стараеше се да избягва срещите с патрулите и се криеше в сенките.

Градът бе като под обсада. След въвеждането на вечерния час по улиците отекваха само стъпките на подкованите войнишки ботуши, но боилът виждаше зад гърбовете им да притичват сенки точно както правеше и той самият.

Лесно му бе да убеди останалите един по един, че е по-добре да нападнат сега. На Вардас бе обещал злато, на Изот и Вихтун воински отличия, на Шун - възмездие за смъртта на сина му. Но най-важното - бе обещал да научи паролите за вратите на Външния град. Ако не успееше, бунтът щеше да се провали.

Затова Иратаис се криеше в сенките, ослушваше се за всеки звук и се надяваше, че Неуязвимия ще изпълни обещанието си.

За всеки случай боилът вече бе разпратил шпионите си да създават суматоха и напрежение в града, подклаждайки още и още омразата между Тангра и Христос. Бе се оказало лесно. Една подхвърлена дума тук, друго подозрение там и тангристи и християни тръгваха един срещу друг. Имаха достатъчно стари сметки за разчистване. Неуязвимия се бе оказал прав! Съвсем малко трябваше, за да въстане градът.

Иратаис изсумтя. Не му харесваше този маскиран мъж, който се появяваше и изчезваше все едно стените не са пречка за него. Не му харесваше някой да го командва, да му казва какво да прави и да му се надсмива. В крайна сметка той не бе кой да е! Бе главата на рода Вокил! И всеки, Неуязвим или не, трябваше да се съобразява с това! Ако маскираният мислеше, че може да го разиграва, дълбоко се лъжеше. Бе го изненадал два пъти, но този път Иратаис се бе подготвил добре. Щеше да покаже на Неуязвимия кой командва. И да провери наистина ли с толкова неуязвим, колкото се представя.

Иратаис се усмихна в тъмнината и зъбите му пробляснаха за миг на лунната светлина.

Предстоеше интересна нощ.

Боилът стигна до тесен процеп в стената на Външния град, провря се през него, приклекна зад един храст и огледа мрачното поле. Тук-там бяха запалени огньове, виждаха се силуетите на патрулиращи войници, но Иратаис знаеше, че те не се отнасят достатъчно сериозно към задачата си. Повечето бяха раздвоени -не можеха да решат на кого дължат повече вярност: на хана, който сега вече бе княз, или на Тангра, който бе извел дедите им до много бляскави победи. Те се събираха на групички, за да обсъдят дилемата, пренебрегвайки напълно задълженията си.

Скрит зад храста, Иратаис изчака облаците да закрият луната, преди да продължи. Не искаше да рискува. Неочаквано откри, че прокрадването в нощта, криенето, надхитрянето на патрулиращите войници, тичането и блъскането на сърцето в гърдите му харесват и го изпълват с неподозирана енергия. Отново се почувства млад и силен. Самотен воин, който се промъква в нощта. В името на Тангра!

Непознатия бе избрал добре мястото на срещата. Дано от нея имаше полза. Ако ли не...

Боилът докосна скритите под наметката си кинжали.

Кулата бе съвсем пуста, закътана сред дърветата на малка, не много отдалечена горичка. Някога тук бе имало преден пост, но с времето гарнизоните се бяха изместили и постройката бе изоставена. Луната огряваше кръглите останки, храсти, бурени и цели дървета си бяха проправили път през камъните.

Иратаис се огледа внимателно, но не забеляза никого. Явно беше подранил.

„Още по-добре - помисли си боилът. - Тъкмо ще мога да огледам добре този, който ме извика тук, като дойде“.

Великият боил обиколи кулата, огледа всичките й ъгли, но не откри нищо освен няколко прилепа, които се стрелнаха в мрака и отлетяха. Избра си една от най-плътните сенки, така че да може да държи под око полето и пътя от Плиска, и зачака. Нощта бе топла. Можеше спокойно да постои на открито.

Бе се крил в сенките десетина минути, когато усети нечие присъствие. Над полето повя студен вятър, което преряза боила през гърдите и го накара да потръпне. Нощният живот внезапно замря. Шумовете затихнаха, дори цвърченето на мишките не се чуваше. Стана необичайно тихо. Боилът можеше да чуе ударите на собственото си сърце, което започна да бие все по-бързо.

„Какво, по дяволите става тук?!“ - каза си Иратаис и в същия миг някой докосна рамото му.

Боилът подскочи, инстинктивно бръкна под наметката за оръжията си и се завъртя.

С качулка на главата, криеща лицето му, Неуязвимия се бе изправил пред него.

- Как дойде? Защо ме плашиш?! - ядосано понита Иратаис и насочи напред кинжалите.

Без да помръдва от мястото си, Неуязвимия протегна напред едната си ръка. В кулата се понесе нисък шепот.

Иратаис усети как звукът сковава ръцете му, които изпуснаха ножовете на земята. Главата му се изпълни с напрежение, което заблъска в черепа му, опитвайки се да си пробие път през костта навън. Пред очите му се люшна червена пелена, коленете му се огънаха и той се свлече на земята.

Внезапно всичко свърши. Освободил боила от магията си, непознатият се бе облегнал на стената.

- Няма нужда от оръжия, господарю Иратаис! - каза той и се поклони иронично. - Тук сме само приятели. Мислех, че си го разбрал.

- Донесе ли паролите? Как ще влезем в крепостта? - дори и на колене и с накъсан глас, великият боил нямаше намерение да се предава.

- Търпение, господарю Иратаис! Всяко нещо с времето си! Скоро ще имам паролите. А ти - трона на законния си господар!

- Той нямаше право да се отрича от Тангра! Нямаше право да приема Христос, без да ни каже. Той извърши предателство! Извърши държавна измяна! Трябва да умре! - войнствено каза Иратаис, но за всеки случай се отдръпна от непознатия. При ставането си бе успял да извади затъкнатия в ботуша малък нож. И той знаеше някои фокуси.

- Така е! Така е! - съгласи се Неуязвимия. - Борис е предател! И трябва да умре!

- Заедно с теб! - изкрещя боилът и метна ножа. Нямаше да позволи на никого да го плаши, да му се подиграва и да му казва какво да прави. Той бе Иратаис от рода Вокил и всички трябваше да се съобразяват с това!

Мъжът с качулката не мръдна. И да бе видял атаката, с нищо не се опита да й противостои. Вместо това чертите му се размиха, фигурата му загуби очертанията си, ножът прелетя през него като през сутрешна мъгла, удари се в каменната стена на кулата и с дрънчене падна на земята.

- Нямаше нужда от това, господарю Иратаис! - гласът на непознатия, в който се прокрадна нотка злоба, отново се разнесе зад гърба на боила. - Наистина нямаше нужда.

Преди ужасеният Иратаис да успее да се обърне, нещо го удари отстрани по главата. Кожата му се вкочани, ледени тръпки минаха през тялото му и той падна на земята. Бе в съзнание, но не можеше да помръдне.

- Слушай ме сега внимателно! - гласът на непознатия бе станал леден като северния вятър и пронизваше не по-лошо от него. - Слушай ме внимателно! Няма да те убивам! Засега! Плановете ти съвпадат с моите. Аз също искам Борис да умре. Двамата имаме нужда един от друг! Без паролите, които да ви отворят вратите на Външния град, няма да постигнете нищо! Не можете да надвиете Борис в собствената му столица.

Иратаис се размърда леко, опитвайки се да отговори, но от устата му излезе само мучене.

- Няма нужда да ми отговаряш, и така си добре - разсмя се Неуязвимия и за миг очите му проблеснаха в червено под черната качулка. - Ще ти дам паролите, както обещах! Ще ти кажа как да минете през вратите! Ще ти помогна да свалиш Борис от трона! Ще ти помогна да станеш хан!

Иратаис закима ожесточено в знак на съгласие.

- В замяна искам само едно нещо. Нещо съвсем дребно, което трябва да получа, след като всичко приключи. Искам главата на хана!

Поваленият на земята боил се втренчи в сянката пред себе си. Този човек беше луд! Напълно ненормален! И той бе изцяло във властта му. За какво му е главата на Борис?

- Имам ли думата ти? - попита Неуязвимия. - Имам ли думата ти на водач на рода Вокил, че ако победите Борис, ако станеш хан, ще ми дадеш главата му? Цяла и непокътната?

Иратаис закима отново.

- Добре тогава! - непознатият махна с ръка. - Утре ще намериш паролите, където намери бележката ми тази сутрин. Доведете армиите си! Нападнете града! Борис ще падне в ръцете ви! Ти ще седнеш на трона на дедите си! Но помни обещанието си! Главата на хана е моя!

Климент и Корсис вечеряха в една от кръчмите близо до двореца. Писарят не искаше да рискува и да се отдалечава от добре охраняваните врати на крепостта. Едно нападение му стигаше.

Двамата с Корсис бяха избрали малко приветливо заведение, в което нямаше толкова пияници и шумът бе поносим. Докато влизаха, писарят огледа внимателно посетителите, които пиеха бира или вино, шушукаха тихо помежду си, сочейки с глави военния патрул, който се бе разположил на една от масите и изпразваше чаша след чаша за сметка на заведението.

След като се бе съвзел от шока от убийството на Кормесий, Дукум бе пратил още войници по улицата. Някои патрули получиха задачата да следят какво става по кръчмите и сега повечето от тях щастливо изпразваха бъчвите на безпомощните собственици.

Климент и кавханът бяха обсъдили новото убийство. Беше ясно, че става дума за съвпадения или случайности. В града действаше убиец, който режеше главите на жертвите си и изписваше знака на Тангра на гърдите им.

Защо - засега никой не можеше да каже.

Дукум бе отменил ултиматума Климент да разкрие за един ден убийството на Атанасий, оставяйки му свободата да действа както намери за добре. Нещата се бяха променили.

Смъртта на Кормесий и византиеца придаваха на престъплението съвсем друг привкус. Може би не ставаше дума за безсмислени действия. Може би всичко бе част от план, целящ дестабилизирането на страната и свалянето на Борис от трона.

Дори убийството на миника Вардан започваше да придобива смисъл. Все пак той бе бивш учител и храненик на хана.

- Трябва да заловим колкото се може по-бързо престъпника - бе казал кавханът. - Това, че из града обикаля някой, който реже главите на хората и ги дамгосва, едва ли може да ни помогне с нещо.

- Всъщност може - бе отговорил Климент. - Може би наличието на луд убиец за известно време ще отвлече мислите на хората от покръстването на хана.

Новината за убийството на Кормесий и Атанасий бързо се бе разпространила из Плиска. Някой си бе припомнил и смъртта на Вардан, точно толкова ужасяваща и явно извършена от същия човек. По пътя към кръчмата Климент чу какви ли не слухове от малкото осмелили се да излязат по улиците минувачи. Историите почваха от фанатик, обещал да принесе в жертва 100 човешки глави на неизвестно божество, появил се вампир, върколак или друго адско изчадие, минаваха през заговор, организиран от хана, за да подкопае вярата в Тангра, и стигаха до божествен пратеник, ангел с демонска мисия, пратен, за да накаже Борис за отмятането му от Бога на дедите му.

- Макар и глупави, подобни слухове са опасни - каза Климент на седящия срещу него Корсис, докато двамата бавно пиеха от виното и топяха хляба си в соса на пилето със зеленчуци, което си бяха поръчали. - Не вярвам върколаци и вампири да шестват из Плиска! Това е просто смешно! Но този, който разпространява подобни истории, добре си върши работата. Всички са докарани до истерия.

Младежът мълчаливо кимна и писарят за кой ли път трябваше -да си напомни, че баща му е първата жертва на лудия убиец. За Корсис не бе лесно да участва в разследването, отнело по толкова жесток начин собствения му родител. Което подсети Климент за нещо друго.

- Така и не ми каза какво откри в моргата. Ако няма да развали вечерята ти, бих искал да знам дали си научил нещо интересно?

Корсис махна с ръка, че му е безразлично за какво говори.

- Всъщност научих доста интересни неща. Но от толкова много вълнения ми изхвърчаха от главата - младежът се замисли за миг. - Преди няколко месеца бил донесен подобен труп - на млад войник с отрязана глава. Намерили го другарите му. Случило се малко преди частта им да тръгне на поход, затова не успели да проведат щателно разследване и да разберат какво всъщност е станало.

Климент кимна оживено.

- Военните са много чувствителни към всичко, което се случва при тях. Имал ли е знак на гърдите?

- Да. Бил е малък, близо до сърцето. Не са му обърнали внимание. Помислили, че е татуировка. Ако не бях попитал специално, нямаше да ми кажат.

- Ами главата?

- Това е интересното. Войникът е бил на пост заедно с още двама души в лагер до Плиска. Обикаляли по трима, но на убития му се сторило, че вижда нещо, и отишъл да провери. Другарите му не го последвали, защото помислили, че става дума за лисица или нещо подобно. Внезапно чули вик и когато изтичали да разберат какво се случва, видели приятеля си паднал на земята. Над него се било надвесило нещо, което не могли да различат какво е.

- Нещо?

Корсис сви рамене.

- Разказвам го така, както са го видели войниците. Били са уморени, може би и малко пияни.

- Продължавай!

- Съществото било коленичило върху падналия и забивало нож в гърдите му. Според мен по-скоро е режело татуировката.

Климент кимна в знак на съгласие.

- Войниците се разкрещели, хукнали към поваления си другар, но противникът им надал смразяващ писък, отскубнал главата на мъртвеца и изчезнал.

- Отскубнал му главата? Как така му я отскубнал? - объркано попита Климент.

- Така са казали. Макар в моргата да бяха сигурни, че главата на жертвата е била отрязана - най-вероятно с меч.

- Видели ли са нещо повече? Лице, облекло, каквото и да е?

- Нищо! Дори дали е бил човек. Просто сянка. Била е там, след това е изчезнала. Случило се е малко преди слънцето да изгрее, когато мракът е най-гъст. Не са видели нищо. Но са усетили: усетили са студ, идващ от дълбините на ада. Където вероятно се е върнал демонът, след като е отскубнал главата на другаря им! -Корсис потръпна суеверно и се огледа на всички страни.

- Това е невъзможно! Сам каза, че за убийството е бил използван меч! Кой знае какво всъщност се е случило и какво са видели войниците. Били са пияни! Може да им се е сторило всичко! Не мога да повярвам, че из Плиска броди демон! Няма логика в това! И е безсмислено! - твърдо каза Климент.

- Не знам - отговори Корсис, който явно не искаше да противоречи на господаря си. - Баба ми е разказвала, че по пълнолуние...

- Не искам да слушам за никакво пълнолуние! Не ме интересуват вампири, върколаци и други подобни измислици! -махна с ръка писарят. Имаме си достатъчно грижи с хората на земята, та да се забъркваме и със свръхестествените сили! Няма повече да говорим за това! Ясно ли е!?

Корсис покорно кимна, но си личеше, че не е убеден в правотата на господаря си.

- Има и още - продължи младежът. - Преди около осем месеца бил намерен друг обезглавен груп. Спомняха си го, защото дълго останал при тях и никой не го потърсил. Накрая предположили, че е на скитник, и се наложило да го изгорят. Той нямал знак на гърдите. Просто бил без глава - Корсис замълча. - Това има ли значение?

- Всичко има значение! - отговори Климент - Колкото повече научаваме за убиеца, толкова по-близо сме до залавянето му. Всичко, дори най-дребният детайл може да ни е от полза. Трябва да съберем колкото се може повече факти, да ги подредим хронологично или по някакъв друг признак и да се опитаме да извлечем някаква полза от тях.

Корсис не каза нищо.

- Нека видим какво имаме дотук. Ако преповторим всичко, може би ще установим, че има някаква връзка между убитите. Нещо, което ги свързва, нещо, което би ни довело до убиеца им. Баща ти познаваше ли Кормесий?

- Разбира се! Всички в града го познаваха. Той е във Великия съвет много преди да се родя. Знаеха се бегло с баща ми. Покрай стария хан и тренировките на Борис са се срещали и двореца. Но не са били близки приятели.

- Няма значение - доволно каза Климент. - Все пак установихме някаква връзка между две от жертвите. Ами Атанасий? Баща ти познаваше ли Атанасий? Или убития войник?

- Нямам никаква представа, но е твърде възможно - изведнъж се оживи Корсис. - Татко често ходеше във военните лагери да обучава новобранците. С някои от тях поддържаше връзка и след това. Особено ако можеха да му платят пиенето - усмихна се криво младежът. - За Атанасий не знам. Никога не го е споменавал. Но е било възможно да се познават. Щом двамата са ходили в двореца... За първия убит няма как да знам. Макар че баща ми често се застояваше и по най-долните кръчми, стига да има евтино вино. Би могъл да срещне всекиго там.

Климент усети как го облива приятна топлина. Ето че бяха стигнали донякъде. Ако жертвите се бяха познавали или имаха нещо общо помежду си, може би щеше да разбере защо са убити.

- От друга страна, той познаваше много хора в Плиска. Едва ли имаше войник или пияница, с когото да не се е срещал -попари надеждите на писаря Корсис.

- Нека не избързваме - не се предаваше Климент. - Иратаис и Атанасий със сигурност са се познавали. Но останалите? Ето какво ще направим: аз ще разкажа какво и как е станало досега. Ако има нужда, ти ще ме допълваш, поправяш или ще задаваш въпроси, ако има нещо неясно. Съгласен ли си?

Корсис кимна.

- И така. Преди около осем месеца убиецът прави първия си удар. Неизвестен мъж, най-вероятно скитник, е намерен мъртъв, с отрязана глава. Това е запазената марка на престъпника - отрязаните и изчезнали глави, както и знакът на Тангра или свещеното число седем, което изписва по-късно на гърдите на жертвите си. По-късно е убит и обезглавен войник от един от гарнизоните до Плиска. Другарите му виждат черна фигура, която ги изплашва с крясъците си, преди да изчезне. На гърдите на жертвата този път се появява знакът IYI. Не знаем кой и защо би могъл да иска смъртта им.

- Дотук стават двама - преброи Корсис.

- Точно така. След това е убит баща ти. - Климент се пресегна и сложи ръка на рамото на Корсис. - Ако искаш, няма да говорим за това.

- Ще направя всичко, за да заловим убиеца - каза младежът твърдо. - Баща ми ще бъде доволен от мен!

- Добре тогава! Вардан е убит, след като излиза от кръчмата, в която е пил. Първо е пронизан в гърдите, след което главата му е отрязана и му е поставен знакът. Баща ти, за разлика от предишните две жертви, не е бил неизвестен човек. Бил е бивш миник, храненик на хана и негов учител по фехтовка. Прочут воин, убил един от най-добрите мечоносци Флавий Тракиеца, в битката за Одрин.

- Точно така!

- За баща ти също не можем да намерим мотив за убийството. Всички са го обичали, не се е карал с никого, не е имал врагове. След това идва Кормесий. Той е бил убит преди Атанасий, когото са видели жив малко след полунощ. Кормесий също не е случаен човек. Той е велик боил, участник във Великия съвет, най-стар от всички там и поради това радващ се на най-голямо уважение. Тук възможностите са много. Като оставим всички хора, които са имали причина да му отмъщават през годините, той се опълчи във Великия съвет на противниците на покръстването на хана. Иратаис го заплаши пред всички. Той, някой от останалите му сподвижници или пратен от тях наемник би могъл да му види сметката. Всички знаеха за страстта на Кормесий към баните и че почти всяка вечер прекарва там.

- Но каква е връзката с останалите убийства?

- Засега връзка няма - призна писарят. - Но да продължим нататък! Същата нощ, малко след като е отрязал главата на Кормесий, престъпникът убива и византийския пратеник Атанасий.

Напада го, докато спи в един от бардаците, които посещава. Не убива момчето, което е в стаята с него, което значи, че е искал точно смъртта на византиеца. Какво друго?

- Има силен, плътен удар, който му позволява лесно да отсича главите на жертвите си. Не се страхува от това, което прави - добави Корсис.

- Точно така - щракна с пръсти Климент. - Промъква се незабелязано, както е направил, когато е нападнал баща ти, Кормесий и Атанасий. Знае навиците на жертвите си и се възползва от това. Не е случаен човек. Обучен е добре да се бие с меч, има впечатления от живота на висшите кръгове в Плиска и знае какво става във Великия съвет.

- Нима е някой от участниците в него? - ахна Корсис.

- Много е вероятно - съгласи се увлечено Климент. - Много е вероятно. Трябва внимателно да проучим всичките дванайсет членове на съвета.

- Единайсет! - поправи го Корсис. - След смъртта на Кормесий остават единайсет.

- Точно така. Най-добре ще е да разпитам Дукум за тях. И да проверя в архива. Може би ще намеря нещо, което ги свързва с жертвите. Има и нещо друго! Убиецът става все по-дързък. Времето между престъпленията намалява. Отначало са били месеци, после седмици, дни... Сега е ударил два пъти за една нощ. Той гони някакъв срок! И бърза!

- Но защо?

- Нямам представа! - сведе глава Климент. Изведнъж се почувства ужасно изморен. Покръстването на хана, задаващата се гражданска война, а сега и тези грозни убийства бяха изцедили силите му. Щом Дукум беше изгубил самообладание, какво оставаше за него?

- Да не забравяме и друго - напомни му Корсис. - „Архангелите“.

Климент кимна.

- Разбира се! Византийците може да са замесени по някакъв начин във всичко това. Фотий има за задача да се разправи и с противниците на новия император. Дали Атанасий не е бил един от тях?

- И са решили да си разчистят сметките с него тук, далеч от Константинопол.

Климент кимна.

- Трябва да проверим в какви отношения е бил убитият Атанасий с императора - писарят внезапно се оживи. - Ами ако убийството на Атанасий няма нищо общо с останалите? Фотий и фанатиците му са достатъчно хитри, за да си свършат работата така, все едно е дело на някой друг.

Корсис неразбиращо вдигна глава.

- Няма нищо сложно. Фотий праща хрътките си тук, за да слухтят как върви покръстването на Борис, какви са настроенията в Плиска и за някакви негови, неизвестни засега цели. Иска да ликвидира Атанасий по някакви причини, които засега са ни неизвестни. „Архангелите“ научават за убийствата. Всички в града говорят за това, така че не е било особено трудно. След това решават да отстранят логотет пратеника така, все едно е дело на нашия убиец. Пробождат го в гърдите, отрязват му главата, поставят знака. Ние решаваме, че е поредната жертва, а те си свършват работата, без някой да ги заподозре. Проста работа!

- И съвсем по византийски - кимна Корсис.

- Съвсем по византийски - съгласи се Климент. - Трябва да разпитаме Григорас какви са били отношенията на убития му господар с императора! Ще трябва да ни отговори на доста въпроси!

- Сега? Едва ли ще ни се зарадва - предположи Корсис, но без да го слуша, писарят хвърли няколко монети на масата, кимна на помощника си и бързо излезе в падащия здрач.