Кралят на моста

29. АРЕН

ТОЙ ОТКРАЙ ВРЕМЕ СЕ БУДЕШЕ ПО ЗАЗОРЯВАНЕ В ясни дни. Беше истинска загадка как тялото му разбираше, че ветровете са утихнали и дъждът е спрял. Някакво шесто чувство, придобито от живота, прекаран в Итикана, го предупреждаваше, когато Океанът на ураганите сваляше гарда, за да вдигне той своя. Ето защо, когато отвори очи при първия блед проблясък на светлина на хоризонта, Арен стана от пода, където бе прекарал нощта, облече се безшумно, за да не събуди Лара, която похъркваше тихо във възглавницата, и слезе да хапне.

Сякаш товар се бе вдигнал от плещите му. Идването във Венция винаги беше рисковано, а с Лара рисковете бяха несравнимо по-големи. Обаче се оказа, че си е заслужавало. Заслужаваше си тя да съзре истината за положението в Маридрина със собствените си очи и да я чуе със собствените си уши. Заслужаваше си тя да разбере, че баща й, а не Итикана, потиска сънародниците й. Заслужаваше си да види как разумът й се прочиства от всички глупости, с които й бяха пълнили главата години наред.

Всичко това си беше струвало риска тя да се обърне срещу него и да разкрие на баща си тайните, които бе научила в Итикана. Беше си струвало онези мъчителни секунди, през които Арен бе решил, че ще се наложи да я спре.

Беше си струвало и момента, в който Арен се беше уверил, че дори Лара да не е отдала верността си на Итикана, то със сигурност я бе оттеглила от Маридрина.

В мига, в който я бе видял да се налива с уиски на бара, сякаш животът й зависеше от това, той бе разбрал, че е взела решение. Арен познаваше жена си достатъчно добре, за да долови кога е бясна. Долавяше кога кипи вътрешно и как това караше околните да я заобикалят от разстояние, независимо дали го осъзнаваха, или не. Снощи тя бе вбесена до крайна степен. Но за пръв път причината не беше той. Напротив, когато се беше обърнала и го бе видяла, гневът й бе заменен от съвсем различна емоция. Емоция, която той отчаяно се бе надявал да прочете в очите й от толкова отдавна, че се срамуваше да си признае.

Долу в кръчмата Джор седеше на една маса с Горик, но Арен само им кимна и се настани в ъгъла, за да гледа влизащите и излизащите клиенти, докато отпиваше от кафето, което Марисол му сервира. Бившата му любовница беше толкова заета с поръчки, че успя само да го стисне леко по рамото, минавайки покрай него.

Кръчмата се пълнеше с пътуващи търговци. Някои от тях бяха с блеснали очи, предвкусващи парите, които щяха да спечелят, щом пазарът отвореше. Други примигваха с мътни погледи и позеленели лица след разюздана нощ из града, будни само защото се страхуваха от гнева на господарите си.

Арен споделяше доста повече общи черти с втората група. Откакто бе станал на петнайсет, редовно пътуваше извън Итикана.

На пръв поглед го правеше с цел да шпионира. Да изучи начина на живот в престорените съюзници на Итикана и враговете й. Ала нямаше как да отрече, че е използвал тези пътувания и за да се разнообрази за малко от товара, който вървеше с титлата му. Венция открай време му беше любима — беше изчакал утихването на не един и два тайфуна тук в пиене, игра на комар и веселби в една или друга кръчма, най-често в компанията на някое местно момиче, което да му топли леглото. Никой не подозираше, че не е просто син на успял търговец.

Макар кралство Маридрина да беше трън в задника на Итикана, маридринийците бяха приятели на Арен, а това предизвикваше известен вътрешен конфликт. От него се очакваше да не ги харесва, но той ги харесваше. Харесваше му как се пазарят и спорят и за най-малката дреболия, харесваха му смелостта и безразсъдността им — дори най-страхливият маридриниец бе готов да се хвърли в бой, за да защити честта на приятел. Харесваше му как пеят и се смеят, как живеят, до един преливащи от амбиции за по-добър живот.

Венция пък беше прелестен град, изграден на хълм, пълен с белосани къщи със сини покриви, които сякаш сияеха винаги когато ги погледнеше откъм морето, с улици, по които се разхождаха тълпи от хора, стекли се тук от всички краища на света, от север и юг. Истински метрополис, въпреки владетеля си, който управляваше с железен юмрук и използваше данъците, за да граби от поданиците си.

Не, ако Маридрина се сдобиеше с нов владетел и Арен не беше крал на собствената си страна, той с радост би се преместил във Венция. Понякога се чудеше дали това не е и един от страховете на членовете на съвета му, ако отвореха границите на Итикана и позволяха на хората да пътуват — че ще видят колко лесно се живее другаде, и ще откажат да се върнат. Че Итикана няма да бъде завладяна, а бавно ще загине.

Само дето той не мислеше, че ще стане така. Имаше нещо в дивата тръпка на живота в Итикана, което проникваше право в душите на хората, родени там — кралството и поданиците му никога нямаше да се разделят доброволно.

Една сянка падна върху масата и прекъсна мислите на Арен.

— Добро утро, Ваше Величество — каза носов глас. — Надявам се да ми простите, че прекъсвам закуската Ви.

Вилицата на Арен трепна на път към устата и му се наложи да се насили да преглътне хапката бъркани яйца. После вдигна глава.

— Много неща са ме наричали в тази кръчма, но не и Величество.

Свраката сви устни в тънка усмивка и седна срещу Арен.

— Уважавам играта колкото и всеки друг играч, Ваше Величество, но може би няма да е лошо да спрем с преструвките, че сте някой друг, а не кралят на Итикана. — Усмивката му се разшири. — Да си спестим малко време.

Арен сложи вилицата в чинията и се облегна назад. С крайчеца на окото си забеляза Джор и Горик да вдигат глави — лицето на Серин им беше много добре познато. И двамата обаче бяха виждали началника на шпионите в Маридрина само отдалеч, защото никога досега не се беше случвало някой да ги познае.

Всеки итикански шпионин бе наясно, че ако го хванат на вражеска територия, трябва да отнеме живота си със собствения си меч, преди да разкрие тайните на кралството. Арен не се съмняваше, че всички, които го придружаваха в момента, ще постъпят именно така, ако се наложи. Може би с изключение на жената на горния етаж.

— Белегът на ръката ви издаде. — Серин кимна към лявата ръка на Арен, опряна на масата — на опакото на дланта ясно си личеше белият полумесец на стара рана. — Когато се срещате с чужденци, освен маската винаги носите и ръкавици. Но не и на сватбата Ви, на която аз, разбира се, присъствах. Каква драматична церемония беше.

Горик се изправи и се прозя, след което се отправи с небрежна походка към бара, уж за да пофлиртува с Марисол. Приятелката му се усмихна и после се засмя, докато бършеше една чаша, но миг по-късно се скри зад бара. Несъмнено за да намери Тарин, която да се погрижи за Лара.

Ако това изобщо беше възможно.

Боже, каква глупава грешка бе да свали гарда. Да повярва, че всичко е приключило предишната нощ, след като Лара не беше влязла в двореца. Това спокойно можеше да се окаже трик и в момента маридринийската му съпруга да разказва всичко, научено в Итикана, на лакеите на баща си.

— Не е обичайно за итиканците да допускат грешки. — Серин вдигна ръка, за да привлече вниманието на една сервитьорка. — Ние, естествено, подозирахме, че ни посещавате от време на време, но никога досега не сме ви виждали така открито да обявявате пристигането си.

Арен вдигна вежди.

— Заради стоманата е. Този товар е бил маркиран в Северен пост за транспорт през моста преди година, но пристигна във Венция едва вчера и бе разтоварен чак тази сутрин. При това от кораб, твърдящ, че идва от Харендел, а не от ферибота от Южен пост.

Мамка му. Ана щеше да го убие, ако оцелееше след срещата със Свраката.

— Бих предположил, че е грешка от неопитност, но това не е първото ви посещение във Венция, нали така, Ваше Величество? — Серин пое чаша кафе от едно от момичетата на Марисол. — Държите се доста свободно като за първо посещение.

Арен вдигна чашата си с кафе и изгледа шпионина.

— Винаги съм харесвал Венция. Пълно е с привлекателни жени.

Серин изпръхтя весело.

— Мислех, че след сватбата тези дни са останали в миналото.

— Щяха, ако не ми бяхте пратили такава проклета жена.

Кафето в чашата на Серин затрепери и дребният мъж постави чашата на масата, за да скрие реакцията си. Изглежда, Лара не бе спазила плана на Серин за прелъстяване. Което вероятно беше добра новина, защото Арен подозираше, че двамата със Серин имат доста различен вкус за жени.

— Бихме могли да ви изпратим друга… Може би жена с по-благ, по-сговорчив характер. — Серин стрелна с поглед Марисол. — Виждам, че имате слабост към русокосите. Веднага се сещам за подходяща принцеса. Тя бе първият ми избор, но съдбата се обърна срещу мен. Изглежда, и срещу двама ни.

У Арен припламна любопитство — все още не знаеше как и защо Лара е била избрана за негова невяста, — но то бързо бе заменено от тревога за приятелката му. Серин го бе свързал с Марисол. Това я излагаше на опасност.

— Изкусително. За съжаление, у нас на подобни неща не се гледа с добро око. Ще се наложи да се задоволя с жената, която ми пратихте.

— Като споменахме Лара, как е тя? Доста време мина, откакто последно получихме новини от нея и баща й… се притеснява.

Колелцата в главата на Арен се завъртяха с бясна скорост. Ако стоманата не е била разтоварена до тази сутрин, не беше изключено Свраката да ги е открил едва преди няколко часа, които Лара бе прекарала в безсъзнание в леглото на горния етаж. От друга страна, въпросът можеше да е трик за отклоняване на вниманието, докато маридринийците хванат принцесата.

— Добре е.

— Баща и би искал да получи някакво доказателство за това.

— Когато се прибера, ще й предам да му пише. Но трябва да ви предупредя, че Лара не е… най-покорната съпруга. По-вероятно е да ми каже да си завра листа и писалката в задника.

Серин свъси вежди.

— Може би няма да е лошо да й напомните за бащината й загриженост.

Арен опря лакти на масата.

— Да престанем с глупостите, Сврако. И двамата знаем, че господарят ти изобщо не се вълнува от здравето на дъщеря си. Получи каквото желаеше, а именно необложена стомана и оръжия. Какво друго искаш?

Серин махна с ръка, сякаш за да разсее напрежението, и му се усмихна разкаяно.

— Сам разбирате, че добрият тон трябва да се спазва. Честно казано, ако искате, можете да прережете гърлото на малката кучка и на господаря ми няма да му мигне окото. Единственото му притеснение е вашата лоялност към съюза между кралствата ни.

— Той получи стоманата си, както пишеше в договора. Какво друго смята, че заслужава?

Серин кимна замислено.

— Вярно е, че спазихте условията на договора, както и ние. Аз говоря по-скоро за неговия дух. В договора става дума за мир между Итикана и Маридрина, но вие продължавате да посрещате и да търгувате с най-големия ни враг на пазара в Южен пост и му позволявате да купува стоките, от които Маридрина отчаяно се нуждае. Владетелят ми моли да преосмислите тази политика.

— Искате да скъсам отношения с Валкота, така ли?

Да скъса връзките с кралството, което всяка година допринасяше за една трета от приходите от моста? Валкота не беше съюзник на Итикана, но не беше и враг, за разлика от Маридрина в миналото. Ако обаче Арен угодеше на Серин…

— Нямам интерес от конфликт между Итикана и Валкота.

— Моят владетел не иска конфликт. — Серин плъзна един украсен с печат сребърен цилиндър по масата. Печатът бе в маридринийско синьо. — Той просто моли да спрете да ги снабдявате със стоки за войната им срещу нас.

— Тогава те ще отвърнат на удара и войната ще се озове на моя праг, независимо дали я искам, или не.

— Може би. — Серин отпи глътка кафе. — Но ако Валкота атакува Итикана, бъдете сигурни, че Маридрина ще отвърне на този удар с десетократно по-голяма мощ. Не сме благосклонни към онези, които нападат нашите приятели и съюзници.

Думите изразяваха подкрепа, но Арен усети скритата заплаха в тях. „Прави каквото казва господарят ми, или ще си носиш последствията.“

— Помислете, Ваше Величество. — Серин стана. — Господарят ми ще очаква писмения ви отговор относно лоялността ви към нашата дружба. — Тънката усмивка се върна. — Желая ви безопасно завръщане у дома и моля, предайте поздравите ми на Лара.

Без повече приказки началникът на шпионите в Маридрина излезе от кръчмата и вратата се затръшна след него. Арен взе сребърния цилиндър със съобщението и набързо прегледа съдържанието, преди да го пъхне в чантата до краката си. После погледът му срещна този на Джор.

Време беше да тръгват.