Кралят на моста

37. ЛАРА

АРЕН ПУСНА РЪКАТА Й ВЕДНАГА КОГАТО влязоха. Интимността, нажежила пространството помежду им допреди секунди, сега бе изчезнала. И бе заменена от нещо съвсем различно.

Тук те не бяха съпруг и съпруга. Не бяха крал и кралица на Итикана. В тази зала Арен бе командир на Среден пост, а тя — неговата заместничка. Лара инстинктивно изопна рамене като него и огледа помещението със същия мрачен поглед, докато го следваше към издигнатия на подиум модел на Среден пост, част от огромна триизмерна карта на Итикана. Единствената съществуваща карта на Итикана.

В тази зала не се допускаше никой друг освен командирите на стражата и техните заместници. Дори слугите нямаха право да влизат, за да изчистят — самите командири се справяха с тази работа с присъщата на всички итиканци експедитивност. Присъствието на Лара, една маридринийка, в тази зала нямаше прецедент — факт, който се изясни, когато всички глави се завъртяха към нея с разширени от шок очи.

— Къде е Джор? — Гласът на Ана проряза тишината от мястото й до макета на Южен пост. Ръката й бе положена собственически върху острова.

— На долния етаж. — Гласът на Арен бе отсечен, макар Лара да подозираше, че е по-скоро от нерви, отколкото от раздразнение.

Беше очаквал, че правото й да присъства на срещата ще бъде оспорено.

— Командире, може би е редно да обсъдим дали присъствието на Нейно Величество тук е уместно — каза Мара. Което не беше изненадващо. Тази жена нескрито изразяваше неприязънта си към Лара, когато се появеше в Еранал, и почти не й проговаряше, ако се срещнеха.

Арен изгледа хладно командира на Северен пост.

— Всеки от нас избира заместника си. Изборът не се подлага на съмнение. — Той кимна към Астер, когото Мара бе избрала за свой заместник след уволнението му от поста на командир на Кестарк. — Освен ако не искаш да променим протокола?

Мара вдигна отбранително ръце.

— Просто си помислих, че ще изберете за свой заместник някого с повече опит. Емра — тя посочи младия командир на Кестарк — избра заместник на възраст, която да компенсира нейната младост.

Емра бе избрала за заместник майка си — корав воин, когото Лара много харесваше. Сега жената извъртя очи, докато дъщеря й казваше:

— Избрах човек, на когото вярвам.

Малък жест на солидарност, но облекчението, предизвикано от думите на младата жена, мигновено изчезна, когато Ана попита:

— И откога не вярваш на Джор?

Арен се размърда до Лара, краката му се отъркаха в роклята и. Тя виждаше, че липсата на подкрепа от сестра му го наранява. Доколкото бе разбрала от Тарин, Джор и останалите от стражата, близнаците бяха близки, бяха се защитавали взаимно до преместването на Ана на Южен пост. Тя бе дала ключовия глас за женитбата на Арен и Лара в същата тази зала, но съдейки по сегашното изражение на принцесата, дълбоко съжаляваше за тогавашното си решение.

— Лара е моя съпруга. Тя е кралицата. Вярвам й и затова е моя заместничка. — Лара затаи дъх, когато Арен обходи присъстващите с поглед. — Всеки, който има проблем с това, е свободен веднага да отиде на майната си.

Мара изсумтя, но никой не проговори.

— Да започваме, става ли? Искам да тръгна към къщи преди мръкнало — натърти тя.

Последва дълго изложение от страна на Мара за събитията по време на сезона на бурите. Тя докладва какво са научили шпионите на Северен пост за намеренията на Харендел и Амарид. Докладва къде са разположени войските и флотовете. Каза колко кораба са били построени и унищожени. Лара слушаше внимателно — не й беше убягнал фактът, че всеки владетел на света би убил, за да види свой шпионин на мястото й.

— Амарид строи нови кораби, за да замени потопените при нашествията миналата година — каза Мара. — Само че ние следим как напредват, и нито един няма да е готов до началото на Прилива на войната. Ще можем да си поемем дъх.

— Всички потопени кораби ли сменят? — попита Арен. — С какви пари? Амарид е почти фалирал.

Фалит, за който Лара знаеше, че Итикана доста е допринесла, като е отнела приходите на Амарид от стоманата, превозвана преди от техни кораби през Океана на ураганите. Амарид бе кралството, което най-много от всички държави и на север, и на юг бе пострадало от женитбата й с Арен.

— От хазната, доколкото знаем — отговори Астер. — Не е на кредит. Вече никой не им дава заеми. — Възрастният мъж вдигна един лист хартия. — Има слух, че строежът на корабите е бил платен със скъпоценни камъни, но не ми се струва много вероятно.

Скъпоценни камъни. Думата заседна в ума на Лара — беше важна по някаква причина, но тя не можеше да се сети каква бе тя.

— Какви скъпоценни камъни?

Всички очи в залата се обърнаха към нея и после се прехвърлиха на Арен. Той стисна зъби с явно раздразнение.

— Отговори на въпроса.

— Рубини — отвърна Астер. — Само че в Амарид няма мини, което значи, че вероятно е само слух.

Пръстите на Лара се плъзнаха към ножа на колана й и опипаха червените камъни, с които бе инкрустирана дръжката.

— Не се интересувам от слухове — заяви Арен. — Интересувам се от факти. Открийте как Амарид е платил за корабите. Ако са се съюзили с някого, искам да знам кой е. И какви са намеренията им.

Той махна с ръка на Мара да продължи, но умът на Лара остана съсредоточен върху корабите. Върху мисълта, че извън Амарид може да има някой, който е заинтересуван от финансирането на още нашествия срещу Итикана.

— … значително увеличен внос на определени маридринийски стоки в Амарид. — Думите на Мара привлякоха вниманието на Лара.

— Какви стоки?

Мара доби раздразнен вид.

— Най-вече евтино вино.

— Защо внасят маридринийско вино, при положение че в Амарид се произвеждат най-добрите вина и страната е известна по цял свят с избите си?

— Очевидно някои амаридийци харесват пълна с утайка помия — сряза я Мара. — Да продължим нататък.

— Овладейте се, командире — каза студено Арен.

По-възрастната жена разпери безпомощно ръце.

— Предполагам, че маридринийците продават каквото могат, за да си купят необходимото — отбелязах увеличения внос само защото е необичаен и представлява пазар, от който в бъдеще можем да се възползваме.

— Не беше голяма доставка — прекъсна я Ана. — Таксите ни биха изяли половината печалба от голяма доставка с толкова евтино вино. Взех една каса и я добавих към припасите за Среден пост.

Сърцето на Лара бумтеше в ушите й — пред очите й затанцува образът на бутилката маридринийско вино в убежището, в която бяха открили контрабандния рубин, сега прибран в кутията й за бижута на Среден пост. Какъв по-добър начин за контрабандно пренасяне на скъпоценни камъни от скриването им в евтино вино, което итиканците нямаше да докоснат и едва ли биха забелязали, ако Ана не беше решила да се пошегува? Лара не можа да прецени дали Арен е направил връзката — той внимаваше да не издава емоциите си.

— Може ли да продължа? — попита Мара и когато Арен кимна, тя направи бърз обзор на защитните системи на Северен пост и предаде щафетата на следващия командир.

Островите на север и на юг от Среден пост бяха обект на повечето нападения при предишните Приливи на войната и разговорът скоро се обърна на дискусия дали и тази година ще е така. Лара слушаше с едно ухо и не можеше да се отърси от подозрението, че някой от Маридрина плаща на амаридийския флот.

Разговорът започна да става все по-разгорещен, правеха се паузи само ако някой трябваше да излезе да се облекчи, и дискусията се подновяваше в мига, в който излезлият се върнеше. Нямаше време. Лара го усещаше — усещаше препускащия ритъм на адреналина, изливащ се в кръвта й преди буря, само че този път той й нашепна, че ще има война. Дойде редът на Арен да опише ситуацията в Среден пост и той започна почти без да поглежда бележките, които Лара му подаде.

— Остров Среден пост бе нападнат само веднъж. В междинния сезон и от видимо неопитен капитан, защото насочи кораба си право към коработрошачите. Сякаш искаха да ги потопим. Въпреки това не ни остана много време за почивка, защото околните острови под наше командване бяха нападани неколкократно.

Той навлезе в подробности, но Лара вече не слушаше — кожата й се бе вледенила. За плана на баща й бе ключово Лара да види военните тактики на итиканците отблизо и благодарение на обучението си да разбере въпросните тактики и как могат да бъдат обърнати срещу самите итиканци. През целия Прилив на войната бе вярвала, че възможностите, които й се откриваха да наблюдава итиканците в действие, са били въпрос на късмет, но ако не бяха?

Ами ако тези възможности бяха създадени нарочно? Ами ако бяха организирани от човека, плащаш за строежа на новите кораби?

Ами ако този човек беше баща й?

— Амаридийското нападение над Серит бе единственият случай, в който понесохме значителни загуби…

Серит. Неканеният спомен за нападението изплува в ума й. Спомни си как амаридийските моряци я бяха познали, но вместо да я нападнат, бяха отстъпили, докато не стана ясно, че само едната страна ще оцелее — или тя, или те. В което нямаше логика, предвид факта, че именно Лара и съюзът, който бракът й символизираше, бяха причина за нещастията на Амарид.

— Твой ред е, Емра — подкани Арен. — Как са нещата на Кестарк?

Листът хартия в ръцете на младата жена затрепери, но гласът й остана ясен и спокоен, докато докладваше за ситуацията в своя район на командване. Бяха претърпели тежки загуби през последния Прилив на войната. Когато стигна до края на бележките си, тя замълча за миг и после добави:

— Един амаридийски търговски кораб мина покрай Кестарк преди два дни.

— Придържай се към важните неща, момиче — настоя Астер и Лара едва овладя подтика да метне чашата си по главата му. — Нямаме време да обсъждаме всеки търговски кораб, довят в наши води по време на сезона на бурите.

В очите на Емра проблесна раздразнение, но тя замълча — подчинението на по-висшестоящите бе дълбоко вкоренен навик.

В момента всичко, свързано с Амарид, бе важно, затова Лара понечи да помоли Емра да продължи, но Арен я изпревари:

— Защо споменаваш кораба?

— Бях на Аела и проверявах тамошния наблюдателен пост, командире. Забелязахме кораба, който бе закотвен на завет край източния бряг. Екипажът сякаш поправяше нещо.

— И?

— И забелязах, че корабът не тази много дълбоко. Понеже трябваше да е дошъл от север, това ми се видя странно. Ето защо се качих да проверя.

— Качила си се на амаридийски кораб?

— С изцяло мирни намерения. Трюмът беше празен и когато попитах по каква работа са тук, капитанът ми каза, че превозват някаква богаташка.

— Колкото и да е вълнуващ този разказ… — намеси се сухо Астер, но Арен му махна с ръка да замълчи, и то тъкмо навреме — Лара вече обмисляше да отрови напитката на Астер, за да го накара да млъкне.

— Ти видя ли жената?

— Да, командире. Беше много красива и със златиста коса. Пътуваше с прислужница и няколко телохранители, които приличаха на военни.

— Разговаря ли с тях?

Емра поклати глава.

— Не. Но забелязах, че роклята й е в същия стил като тези, които понякога носи Нейно Величество.

— Била е маридринийка?

Емра сви рамене и се изчерви.

— Нямам достатъчно опит, за да преценя. Нейно Величество е единствената маридринийка, която познавам.

— Може би е било добре да се консултирате с майка си, командире — намеси се Мара. — В края на краищата тя се би във войната с Маридрина и е добре запозната с външния им вид и маниера на говорене. Както и да е, това няма значение. Маридринийците, които не могат да си позволят да минат по моста, често рискуват живота си с амаридийските кораби. Евтини са.

— Аз също не бих отдала голямо значение на случката, командире — добави Емра, — само че по пътя към Еранал покрай Среден пост видяхме същия кораб. Подобно корито не би могло да се върне в Маридрина и оттам да стигне до Среден пост за два дни.

Кожата на Лара настръхна, сякаш някой я гледаше, макар в залата да нямаше прозорци. Баща й не използваше жени за шпиони по време на война. Единственото изключение бяха Лара и сестрите й. А тя бе заплатила за свободата на сестрите си с кръв.

— Някой друг да е забелязал нещо подобно?

Заклатиха се глави, но командирът на гарнизона на север от Среден пост отговори:

— Съгледвачите ни забелязаха един амаридийски кораб да се движи на югоизток покрай Серит и Гамира, но ни се стори, че просто се опитва да избяга от бурята, която се задаваше от запад.

— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита Мара.

Нещото бе, че бащата на Лара я преследваше. Лара го знаеше и съдейки по напрежението, излъчващо се от Арен, той също го подозираше. Но нито тя, нито той можеха да коментират въпроса, защото така само щяха да повдигнат друг въпрос, а именно защо Сайлъс толкова държеше да открие своенравната си дъщеря.

Арен поклати глава.

— Продължавайте.

Беше дошъл редът на Ана и Южен пост.

Принцесата потърка брадичката си и протегна ръка към макета на острова, който пазеше така пламенно.

— Всички защитни системи на Южен пост са в добро състояние. Щетите, нанесени по съоръженията през сезона на бурите, бяха поправени в паузите между бурите.

Тя погледна бележките си и продължи с изброяване на войниците във всяко поделение, оръжията, храната и водата.

— Всички знаете — поде тя и остави записките си, — че Валкота успешно вдигна частична блокада за Маридрина към Южен пост въпреки трудностите, които това създаде за флота й. Ние очаквахме да понесем загуби от блокадата, но императрицата на Валкота е твърде умна, за да рискува да ни създаде повод за недоволство. През всяка пауза между бурите на пристанището се оформяше опашка от валкотански кораби, които купуваха всичко, често на по-висока от обявената цена. Когато маридринийските кораби успееха да стигнат до пристанището, за тях най-често не бе останало кой знае каква стока. Въпреки че, за негова чест, крал Сайлъс бе наредил с предимство да се купува храна, а не стомана и оръжия.

— Значи стоманата и оръжията са още на Южен пост? — попита Арен.

— Имаме цял склад, пълен с оръжия — отвърна Ана. — Както вървят нещата, всичко ще ръждяса, докато Сайлъс стигне до него. Но не спират да пристигат нови оръжия.

— Прекупвачите на Сайлъс обират цялата стомана и всички оръжия, които се продават на Северен пост — каза Мара. — И валкотанците го знаят.

Ана кимна.

— Само че той не смее да използва собствените си ресурси, за да си прибере закупеното. Не и при бунтовете по улиците на Маридрина. Хората гладуват. Отчаяни са. И за всичко обвиняват Итикана.

Сърцето на Лара спря, когато тя внезапно разбра ситуацията. Беше глупачка — мислеше си, че всичко може да свърши. Беше вярвала, беше се надявала, противно на всякаква логика, че ако спре да шпионира за баща си, той няма да успее да пробие защитата на Итикана.

Баща й бе чакал петнайсет години, беше вложил цяло състояние и живота на двайсет от дъщерите си в плана да завладее моста. Беше лъгал, манипулирал и убивал, за да запази този план в тайна. Нямаше начин някога да се откаже от него.

Независимо какво щеше да струва изпълнението му на Маридрина.

Трябваше да говори с Арен насаме. Трябваше да го предупреди, че Итикана е в огромна опасност. И трябваше да го направи преди края на срещата, за да могат тези хора, които пазеха бреговете на Итикана, да се върнат по местата си готови за бой.

Само че не можеше да го помоли пред всички да излязат и да поговорят насаме — щяха да се запитат какво крият от съвета.

Лара събра бележките на Арен и започна да си вее с тях достатъчно енергично, че да привлече погледите. После посегна към чашата си с вода и нарочно я събори на земята, където тя се пръсна на парчета.

Арен прекъсна спора си с Мара и се извърна да я погледне.

— Съжалявам — промълви тя.

Той присви очи, а Лара се олюля.

— Много е горещо.

— Добре ли си?

— Мисля, че трябва да поседна — каза тя и се свлече в прегръдките му.