Кралят на моста

5. АРЕН

Арен, трийсет и седмият владетел на Итикана, лежеше по гръб и се взираше в петната от сажди по тавана на казармата. Шлемът му лежеше до лявата му ръка и когато се обърна, за да погледне чудовищното стоманено творение, реши, че онзи от прадедите му, комуто бе хрумнала идеята за тези шлемове, трябва да е бил едновременно гений и садист. Гений, защото шлемовете всяваха страх в сърцата на враговете на Итикана. Садист, защото, когато го нахлупеше, имаше чувството, че е пъхнал главата си в тенджера, воняща на потни чорапи.

В полезрението му изплува лицето на сестра му — негова близначка. Изражението на това лице бе развеселено.

— Бабинка я прегледа. Казва, че е в изумително добра форма, почти със сигурност здрава и стига да не я застигне някоя злополука, най-вероятно ще доживее до дълбока старост.

Арен примигна.

— Разочарован ли си? — попита Ана.

Той се подпря на лакът и стана от пейката.

— Противно на това, което съседите ни мислят за мен, още не съм паднал толкова ниско, че да пожелая смъртта на едно невинно момиче.

— Толкова ли си сигурен, че е невинна?

— А ти да не мислиш, че не е?

Ана направи гримаса и поклати глава.

— В духа на маридринийските традиции са ти дали красиво парниково цвете. Приятно за гледане, но безполезно за каквото и да е друго.

При спомена как младата жена трепереше, докато вървеше към него по кея, как се държеше здраво за ръката на баща си и с какъв ужас бяха изпълнени огромните й сини очи, Арен бе склонен да се съгласи с оценката на сестра си. Въпреки това възнамеряваше да държи Лара изолирана, докато не опознаеше характера й. И докато не научеше на кого е предана.

— Шпионите успяха ли да открият още нещо за нея?

Ана поклати глава.

— Нищо. Изглежда, че баща и я е държал скрита в пустинята и до деня, в който е напуснала червените пясъци, дори маридринийците не са чували името й.

— И защо е била цялата тази тайнственост?

— Казват, че е било за нейна безопасност. Не всички са доволни от съюза ни с Маридрина, особено Валкота.

Арен кимна, недоволен от отговора, макар да не можеше да обясни защо. Маридрина и Валкота постоянно воюваха за ивицата плодородна земя край западния бряг на южния континент — нито една от двете държави не приемаше териториалните претенции на другата. Беше възможно императрицата на Валкота да се опита да развали съюза, като поръча убийството на принцесата, но според Арен това беше малко вероятно. За начало, Сайлъс Велиант имаше повече дъщери, отколкото можеше да изпожени, а и договорът с Итикана не посочваше коя конкретно ще му бъде пратена за съпруга. Освен това всички кралства и на север, и на юг знаеха, че женитбата на Арен за маридринийската принцеса не е нищо повече от символичен жест — и двете страни по договора се интересуваха много повече от търговските условия, залегнали в документа, и мира, който той им беше купил. Договорът щеше да оцелее дори ако принцесата нямаше този късмет.

На трето място бе фактът — онзи, който го тревожеше най-много, — че маридринийците нямаха навик да се крият от когото и да било. Напротив, Сайлъс сигурно би приветствал убийството на една-две дъщери, защото щеше да му спечели повече подкрепа сред народа за войната с Валкота.

— Тя събуди ли се?

— Не. Слязох веднага щом Бабинка я обяви за здрава и годна да ти бъде жена, понеже исках сама да ти съобщя чудесната новина.

Гласът на близначката му бе натежал от сарказъм и Арен й хвърли предупредителен поглед.

— Лара е твоя кралица. Може да се опиташ да й засвидетелстваш малко уважение.

Ана му отговори с вдигнат среден пръст.

— И какво смяташ да правиш с кралица Лара?

— С тия цици аз бих му предложил да я вкара в леглото — намеси се дрезгав глас.

Арен се обърна и изгледа гневно Джор, капитана на почетната му стража, който бе седнал от другата страна на огнището.

— Благодаря за предложението.

— Какво са си мислили, че да я облекат в коприна насред пороя? Направо гола да ни я бяха довели.

И Арен беше забелязал. Макар и мокра до кости, Лара го бе зашеметила с изваяното си тяло и прекрасното си лице, обрамчено от коса с цвета на мед. Не че беше очаквал друго. Въпреки че кралят на Маридрина отдавна бе прехвърлил средната възраст, той бе жизнен мъж и всички знаеха, че избира съпругите си само по красота и нищо друго.

От мисълта за другия крал в гърлото на Арен се надигна жлъчка. Припомни си самодоволното изражение на Сайлъс, когато му бе предал дъщеря си.

Кралят плъх си беше заслужил това изражение.

Според договора Итикана се беше обвързала с нови и неизгодни търговски задължения, а в замяна кралят на Маридрина бе дал само една от безбройните си дъщери и обещанието да продължи да спазва мира между двете кралства, сключен преди петнайсет години. Не за пръв път Арен прокле наум родителите си, задето бяха включили условието за женитбата в първоначалния договор.

— Лист хартия с три подписа няма да постигне кой знае какво за обединяването на кралствата ни — бе изтъквала майка му винаги когато той се оплачеше. — Женитбата ти обаче ще бъда първата стъпка към един истински съюз между двата народа. Ти ще дадеш пример с брака си и така ще подсигуриш бъдещето на страната ни, ще се погрижиш да не продължаваме просто да оцеляваме със сетни сили. Ако това не значи нищо за теб, помни, че баща ти даде думата си заради мен.

Итиканците винаги държаха на думата си. Именно поради тази причина на петнайсетата годишнина от сключването на договора и независимо от факта, че родителите му бяха мъртви от една година Арен бе пратил известие на Маридрина да доведат принцесата, за да се ожени за нея.

— Няма спор, не е радост за окото. Мога само да се надявам, не и аз ще извадя такъв късмет.

Макар гласът на Ана да звучеше безгрижно, Арен видя как лешниковите й очи потъмняха при мисълта за нейната част от сделката. Кралят на Харендел, техен северен съсед, още не беше пратил известие с искане за итиканска невеста за своя син, но след като Арен се беше венчал за Лара, това бе единствено въпрос на време. Досега в Харендел трябваше да са научили за условията, които бе договорила Маридрина, и щяха да поискат и те да се възползват от Итикана. Двете сделки щяха да предизвикат ответна реакция от Амарид. Отношенията на другото северно кралство с Итикана вече бяха разклатени, защото амаридийските търговски кораби бяха в пряка конкуренция с моста.

Арен стрелна Джор с многозначителен поглед и изчака почетната му стража да се изнесе, преди да каже тихо на сестра си:

— Няма да те карам да се омъжваш за принца, ако не искаш. Ще ги компенсирам по някакъв друг начин. Харенделците са по-прагматични от маридринийците. Тях можем да ги купим.

Защото бе едно Арен да си вземе за жена момиче, което никога дотогава не бе зървал, с цел да запази мира. Съвсем друго беше да прати сестра си в чуждо кралство, където щеше бъде сама сред непознати, свободни да се възползват от нея, както намерят за добре.

— Не ставай идиот, Арен. Знаеш, че благото на страната ни е на първо място за мен — измърмори Ана, но се опря на лявото му рамо — същото рамо, до което бе стояла в множество битки. — Освен това не отговори на въпроса ми.

Вероятно защото и той самият не знаеше какво ще прави с Лара.

— Не бива да сваляме гарда — натърти Ана. — Сайлъс може и да е обещал мир, но дори за секунда не си помисляй, че смята да спази обещанието си само заради нея. Копелето сигурно би пожертвало с готовност десет дъщери, ако види, че защитата ни отслабва.

— Добре съм запознат с този факт.

— Тя може и да е красива — продължи сестра му, — но изобщо не се заблуждавай, че не е нарочно. Тя е дъщеря на нашия враг. Той иска тя да те разсее. Сигурно е инструктирана да те прелъсти и да разкрие всичките ни тайни с надеждата да ги предаде на баща си. Няма да е никак разумно да му дадем такъв коз в ръцете.

— И как точно би успяла да му предаде каквото и да е? Не е като да възнамеряваме да я пращаме на гости у дома. Тя няма да има никакъв контакт с външния свят. Сайлъс би трябвало да е наясно с това.

— По-добре да се застраховаме. И да я държим в неведение.

— Значи да я държа заключена в дома на родителите ни на този пуст остров до края на живота й, така ли? — Арен се взря в заревото на въглените в огнището. Порив на вятъра поръси с дъжд огъня през дупката в покрива и капките вода засъскаха, докато се изпаряваха. — А и ако… — той преглътна болезнено, защото знаеше, че има дълг към страната си — когато имаме дете, и него ли ще трябва да заключа тук?

— Не съм казвала, че ще бъде лесно. — Сестра му го хвана за ръката и я обърна с дланта нагоре, за да огледа прясната рана, която се бе разкървавила, след като Арен бе разчоплил коричката. — Но е наш дълг да пазим народа си. Да опазим Еранал в тайна. Да осигурим безопасността му.

— Знам.

Това обаче не означаваше, че не чувства дълг и към новата си съпруга. Съпругата, която бе довел тук през мрака на моста с ясното съзнание, че когато тя се събуди, ще се намира на място, различаващо се от всичко, с което бе свикнала. Живот, който не бе избрала сама, а й беше натрапен от други.

— По-добре иди в къщата — рече Ана. — Ефектът на упойващото вещество скоро ще отмине.

— Ти иди. — Арен пак легна на пейката и се заслуша в гръмотевиците, разтърсващи острова. Бурята почти беше утихнала, но не след дълго щеше да я замени друга. — Тя вече мина през достатъчно неприятности. Не й трябва да се събужда в стая с някакъв непознат мъж.

За миг му се стори, че Ана ще започне да спори, но после тя кимна.

— Ще пратя някой да те извести, когато се събуди.

Сестра му се изправи и излезе от казармата с тиха стъпка. Арен остана сам.

„Страхливец такъв“, каза си той. Защото последните му думи бяха просто оправдание, за да не вижда момичето. Майка му бе вярвала, че тази принцеса е ключът към величието на Итикана, но Арен не беше толкова сигурен.

На Итикана й трябваше кралица, която беше боец. Жена, която би се сражавала до смърт за народа си. Жена, надарена с коварство и лишена от милост не по собствено желание, а защото страната й имаше нужда тя да е такава. Жена, която да го предизвиква всеки ден до края на живота му. Жена, която Итикана би уважавала. Арен бе сигурен в едно: Лара Велиант не беше такава жена.