Мечът на тамплиерите

15.

Оковани в белезници, Холидей и Пеги Блексток бяха свалени до новия замък с количката за голф, използвана от охраната. Пазачите взеха фотоапарата и чантата на Пеги, както и фенерчето на Холидей. Когато пристигнаха на паркинга, Док видя големия мерцедес, който уж бе напуснал имението преди час. Пазачите ги издърпаха от количката за голф и ги бутнаха към колата.

От служебния вход излязоха още двама охранители. Между тях пристъпваше отпуснат и прегърбен закопчаният с белезници Рудолф Драбек. Първите двама охранители изчезнаха във вътрешността на замъка, като отнесоха фенерчето на Холидей и чантата и фотоапарата на Пеги. Двамата, които пазеха Драбек, бяха въоръжени с пистолети. Доколкото Холидей можеше да види, бяха автоматични HK45.

Келерман — стоеше до отворената шофьорска врата на големия мерцедес — каза:

— Ще ви заведем на разходка. Настанете се отзад, ако обичате.

— Нямам желание — отвърна Холидей.

Един от охранителите остави Драбек, улови Холидей за ръката и буквално го повлече към задната врата на автомобила. Холидей се опита да се измъкне от хватката му, но се спъна, блъсна се в Драбек и едва не го събори на земята. Старецът ахна от изненада. Холидей видя, че Драбек е бит, носът му бе счупен, а ноздрите пълни със съсирена кръв.

— Моля ви, докторе, предпочитам да не прибягваме до насилие — укори го Келерман. — Засега.

Охранителят изправи Холидей. Келерман направи знак с брадичка.

— Свалете им белезниците.

Охранителят изпълни заповедта. Пеги и Холидей разтриха китките си.

— Ich flebe dich an! — простена умолително старецът. — Bitte, ich flebe dich an!

— Какво казва? — попита Пеги, обръщайки се към Холидей.

— Моли се за живота си — преведе Келерман със спокоен, хладнокръвен глас, без следа от емоция. — Качете се в колата, моля. Вече закъсняваме.

— Къде ни водите?

Келерман въздъхна.

— На едно място, където никой няма да чуе виковете ви и където кръвта ви няма да изцапа скъпите ми килими. — Ein schweinbetrieb, кланица за свине, която притежавам. Не е далеч. Изключително подходящо място според мен. Ще бъдете подложена на мъчения, а доктор Холидей ще наблюдава. Когато ми съобщи къде е скрил меча, който дядо ви е откраднал, инквизициите ще спрат.

— Вуйчо Хенри не е крал никакъв меч и вие го знаете много добре — отвърна Холидей.

— Нямам време за спорове с вас, докторе. Качвайте се в колата.

— А ако откажа?

Келерман въздъхна театрално.

— Тогава няма да ми оставите друг избор и ще помоля Щефан да счупи пръстите на госпожица Блексток един по един.

На подобен аргумент не можеше да се възрази, логиката му бе безупречна.

— Добре — каза Холидей.

Настани се на задната седалка, последван от Пеги, побутната от Щефан. Вратата се затвори. Келерман седна зад волана. Навън прозвуча остро дрезгаво кашляне. Холидей се обърна и видя Драбек да се свлича върху чакълената настилка на паркинга.

Щефан развинти дебелия заглушител от пистолета си, прибра оръжието в кобура и хвана стареца за краката, а колегата му го сграбчи за раменете. Отнесоха мъртвеца до багажника, който Келерман отвори с натискане на копче от арматурното табло, натикаха вътре трупа на стареца и затръшнаха капака. Щефан се настани на задната седалка до Пеги, а другият охранител седна отпред до Келерман. Щефан извади тежкия автоматичен пистолет и го сложи в скута си. Дебелият му показалец бе присвит около спусъка.

— Не беше нужно да го убивате — каза Пеги със стиснати зъби и плувнали в сълзи очи.

Келерман я погледна в огледалото за обратно виждане. Лицето му беше безизразно.

— Нямах повече нужда от него.

После се обърна към охранителя на предната седалка.

— Zeit in die Heia zu gehen, jawohl?22

— Dein Wunsch ist mir Befehl, Mein Herr23 — отвърна пазачът и се засмя.

Келерман завъртя ключа в контакта и включи на задна. Колата потегли, спря, сетне пое направо към обрамчената с дървета алея, която отвеждаше към главното шосе. Завиха надясно, в посока, обратна на Фридрихсхафен, и Келерман пое през мрака, на север, към близките планини.

— Може би ще ми кажете защо мечът е толкова важен за вас — обади се Холидей от задната седалка. Натисна дръжката на вратата. Келерман беше заключил. — Знам, че сте луд, но дори един луд не би убил заради някакъв сувенир или спомен.

— Предполагам, че се опитвате да ме ядосате — отвърна Келерман, докато шофираше по потъналото в мрак шосе. — Доста незряла тактика. В интерес на истината, очаквах повече от човек като вас.

— В момента съм изложен на стрес — отвърна сухо Холидей.

— Мечът ми принадлежи — заяви Келерман. — Той е част от фамилното ми наследство.

— Това е просто един меч. При това не кой знае колко добър — каза Холидей. — Едва ли е трудно да се сдобие човек с такъв. Следващия път потърсете в интернет, вместо да убивате невинни хора.

— Дерек Кар-Харис не може да бъде наречен невинен — изсмя се Келерман, но гласът му прозвуча кухо, лишен от какъвто и да било хумор. — Той беше хладнокръвен убиец, също като вуйчо ви.

— Това е лъжа! — разгорещено възрази Пеги.

— Вуйчо ми беше специалист по средновековна история — обясни Холидей. — По време на Втората световна война е бил прикрепен към Управлението за паметниците, изящните изкуства и архивите. То пък е било част от комисията „Робъртс“, създадена по заповед на Франклин Рузвелт. Задачата им е била да се погрижат за опазването на обекти от културно значение от разграбване и разрушаване. Включително и германски такива.

— Така е — съгласи се Келерман, — но въпросното управление е служело като прикритие за различни разузнавателни операции, извършвани от англичаните и американците към края на войната. — Келерман замълча. Покрай тях профуча камион и фаровете му осветиха за миг купето. — Вие сте нещо като военен историк, докторе. Чували ли сте някога за операция на име „Върколак“?

— Разбира се — отвърна Холидей. — Това е последният отбранителен план, разработен от Химлер. Изпълнението му е възложено на обергрупенфюрер от СС Пруцман. Става въпрос за воденето на партизанска война.

— Странно, много ми напомня за така наречените Отряди на скръбта, описани в онази популярна в страната ви поредица християнски романи. Как се наричаше… „Оставените“? — Келерман кимна. — Тази операция „Върколак“, която имам предвид, е разработена от високопоставените служители в разузнавателните служби на Великобритания и Съединените щати. Уинстън Чърчил я нарича шеговито Отряд „Kammerjägger“. Знаете ли какво означава Kammerjägger, докторе?

— Предполагам.

— Означава ловец на плъхове или убиец на плъхове. Задачата на Kammerjägger била да открият местопребиваването на лицата от един списък с високопоставени офицери от СС и други ключови служители на Райха и да ги ликвидират. — Келерман замълча, после продължи: — „Това, което правим в живота, отеква във вечността“ — цитира той. — Познати ли са ви тези думи, докторе?

Кой ли ги беше изрекъл?

— Ръсел Кроу във филма „Гладиатор“.

— Хубави думи, докторе, верни думи. Вашият вуйчо и неговият английски приятел са ги записали с кръв през пролетта и лятото на 1945 година. Името на баща ми било в списъка на осъдените на смърт от Чърчил, докторе, а вашият вуйчо и Дерек Кар-Харис били сред убийците от отряд Kammerjägger. Зная със сигурност, че са отговорни за смъртта на повече от двайсет достойни мъже в Германия, Австрия, Рим… За малко да заловят и баща ми… Ако бяха успели, са щели да го убият на място.

— Лъжец такъв! — извика Пеги. — Дядо ми не е убивал никого!

Пътят пред тях тънеше в мрак. От двете им страни ги заобикаляше гора. Не се виждаха коли, нямаше и следи от фарове в далечината. Холидей не можеше да прецени кога ще стигнат до крайната цел.

Сега или никога.

Приведе се леко напред. Охранителят на предната седалка се напрегна, ръката му посегна към пистолета в кобура.

— Келерман?

— Да?

Холидей прошепна в ухото му:

— Да изгориш в ада, задник!

Плъзна в ръката си от ръкава молива, който бе измъкнал от джоба на Драбек по време на залитането си на паркинга, замахна и пред погледа на Пеги го заби в дясното око на Щефан. Моливът проникна в предния дял на мозъка и го уби мигновено. Викът застина неизречен в гърлото на Щефан. По лицето му покапа течност от пробитата му очна ябълка.

Холидей остави молива в окото и грабна пистолета от безжизнените пръсти на мъртвеца. Свали предпазителя, изви тялото си така, че да предпази Пеги, и стреля няколко пъти в облегалката на предната седалка.

Тапицерията й цъфна от куршумите, които пронизаха другия охранител в кръста и слабините. Изстрелите отекнаха в купето на автомобила като страховити гръмотевици. Тялото на мъжа подскочи във въздуха и той изпищя, когато се удари в арматурното табло отпред. Холидей опря тежкия пистолет в облегалката и стреля още два пъти. Куршумите пронизаха охранителя в гърлото и лицето. Мигът, в който главата на мъжа се пръсна и оцапа седалката и предното стъкло с кръв, мозък и парченца кости, бе наистина ужасяващ. Келерман изви рязко волана, гумите изпищяха и той едва овладя колата. Холидей заби цевта на пистолета точно под яката на сакото му и нареди:

— Отбий веднага!

Келерман се подчини, без да промълви и дума, и спря на насипания с чакъл банкет.

В купето миришеше на кръв и барут. Холидей отвори и затвори уста няколко пъти, защото ушите му бяха писнали. Адреналинът бушуваше в тялото му, а стомахът му се бунтуваше. На друго място и в друго време сигурно би му прилошало. Преглътна жлъч.

— Отключи вратите — нареди на Келерман. — Посегнеш ли към някакво оръжие, ще те застрелям, без да ми мигне окото.

Келерман кимна едва-едва, протегна ръка и натисна един от бутоните на шофьорската врата. Чу се приглушено изщракване. Холидей погледна през прозореца. От двете страни на пътя се простираха потънали в мрак гори.

— Добре ли си, Пег? — попита Холидей.

— Да — отвърна тя сподавено. Тялото на Щефан се бе наклонило към нея, досущ като любовник, задрямал на рамото й.

— Отвори вратата и го избутай навън — каза Холидей.

— Не искам да го докосвам.

— Направи го. Няма време.

— Добре.

Тя се наведе над мъртвеца и отвори вратата. Започна да бута, да се напъва, да блъска, докато най-сетне го изтика навън. Торсът на Щефан падна на земята, но краката му останаха в колата. Пеги зарита и най-накрая успя да избута цялото тяло навън. Холидей погледна през изцапаното с кръв стъкло. Все още не се виждаха никакви автомобили.

— Издърпай и онзи от предната седалка.

— О, моля те!

— Направи го, Пег!

Тя слезе от колата, прескочи тялото на Щефан и отвори предната врата. Направи ужасена гримаса, но хвана почти обезглавеното тяло за едната ръка и го издърпа навън. После попита:

— А сега какво?

— Извади пистолета от кобура му. Има едно лостче, означено със S, от лявата страна на пистолета. Натисни го надолу. Прицели се в Келерман. Ако направи нещо, което не ти хареса, натисни спусъка и не го пускай, докато се почувстваш по-добре.

— Добре — отговори тя. Наведе се над тялото на охранителя, извади оръжието му, вдигна предпазителя и се прицели в колата.

Сега Холидей насочи вниманието си към Келерман.

— Аз слизам. Ти също. Направиш ли някоя глупост, ще те убия, ясен ли съм?

— Да.

— Добре. Действай. Бавно.

Двамата слязоха от колата. Въздухът навън ухаеше на борови иглички. Лек ветрец галеше короните на дърветата. Луната изгряваше. Гората приличаше на декор от приказка.

— Заобиколи колата и застани на банкета — заповяда Холидей.

Келерман се подчини мълчаливо.

От мига, в който ситуацията се обърна в полза на Холидей, бяха изминали по-малко от пет минути.

Келерман погледна безжизнените тела на охранителите си и каза:

— Щефан има двегодишен син. Ханс се канеше да се ожени.

— Спести ми сантименталностите — каза Холидей. — Не ти подхождат.

— Ще ви убия заради това — закани се Келерман.

— Така ли? И бездруго щеше да ни убиеш — каза Холидей и се обърна към Пеги. — Претърси го. Провери за оръжие и мобилен телефон.

— Налага ли се?

— Да. Дай ми пистолета. — Тя му го подаде. Той извади пълнителя и го прибра заедно с пистолета в джоба на сакото си.

Пеги обискира Келерман. Намери айфон с логото на „Дойче Телеком“ и автоматичен пистолет „Берета Томкат“ трийсет и втори калибър.

— Претърколи приятелите си в канавката — нареди Холидей на Келерман.

Немецът го изгледа, но не каза нищо. Замъкна двете тела до канавката, която минаваше успоредно на банкета, и ги бутна в нея. После попито горчиво:

— А сега?

— А сега си тръгваме — отвърна Холидей. — Когато мине следващият патрул на Autobahnpolizei, пътната полиция, можеш да му обясниш как телата на твоите служители са се озовали тук.

Пеги пристъпи напред, погледна кръвта на предната седалка и се настани отзад. Без да изпуска Келерман от прицел, Холидей се настани зад волана и завъртя ключа.

— Ще повърна — простена Пеги немощно. — Моля те, да се махаме оттук.

Холидей завъртя волана, направи обратен завой и пое към Фридрихсхафен. Настъпи газта до дупка. Високият силует на Аксел Келерман, който се очертаваше в огледалото за обратно виждане, постепенно се стопи в мрака.

— Изгубихме снимките — каза Холидей.

— Не, не сме — отвърна Пеги от задната седалка. Бръкна в задния джоб на джинсите си, извади миниатюрно парченце пластмаса, не по-голямо от драже дъвка, и го вдигна, за да може Холидей да го види. Върху него бе изписана думата Sony.

— Какво е това? — попита Холидей.

— Нарича се карта за памет — обясни му тя. — Свалих снимките върху нея още докато бяхме в кулата на Келерман. Всичките са тук. Както вече ти казах, Док, добре дошъл в дигиталната ера.