Мечът на тамплиерите - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Пол Кристофър (ч. notes)

1

Белия. — Б.пр.

2

Джордж Армстронг Къстър (1839–1876), американски генерал, прочут със своята безразсъдна смелост и необмислени действия, убит от обединените сили на сиукси и шайени в битката при Литър Биг Хорн, когато неговата Седма кавалерия е разгромена и избита почти до крак. — Б.пр.

3

Дуайт Айзенхауер (1890–1969), американски генерал, командващ съюзническите войски в Европа по време на Втората световна война, избран впоследствие за 34-ти президент на САЩ. — Б.пр.

4

Битката при Антиетам, водена на 17 септември 1862 г., е първата голяма битка в американската Гражданска война, водена на територията на Севера, и най-кръвопролитната еднодневна битка в историята на САЩ. — Б.пр.

5

Генерал Силванъс Тейър (1785–1872), наричан „бащата на Уест Пойнт“, е един от първите началници на американската военна академия в Уест Пойнт. — Б.пр.

6

Става въпрос за популярна през 40-те години на миналия век реклама на „Принц Албърт“, марка тютюн за лула. Слоганът й гласи: P. A. means Pipe Appeal. P. A. means Prince Albert и тъкмо него цитират Холидей и Пеги. — Б.пр.

7

Американският щат Уисконсин е прочут с традициите си в производството на сирене. От 1910 г., когато изпреварва щата Ню Йорк, до наши дни Уисконсин неизменно е най-големият производител на сирене в САЩ, като видовете сирене са повече от 600. — Б.пр.

8

Мецотинто — название на гравьорски процес (и съответно на вид гравюра), изобретен от немския художник Лудвиг фон Зиген в средата на XVII в. Отличава се с високо качество и наситеност на изображението. — Б.пр.

9

Преводът е на Драгомир Петров. — Б.пр.

10

В периода 2001–2006 г. рекламният слоган за набиране на доброволци в американската армия е An Army of One. Той заменя просъществувалия повече от 20 г. слоган Be All You Can Be и на свой ред е заменен от действащия в момента слоган Army Strong. Рекламната кампания под надслова An Army of One се оценява като неуспешна, а слоганът е подложен на остри критики — от „тромав“ през „прекалено сложен“ до „неотразяващ екипния дух в армията“. — Б.пр.

11

Branch (англ.): клонка; вейка. — Б.пр.

12

Ервин Ромел (1891–1944), немски фелдмаршал от Втората световна война, проявил се като блестящ пълководец по време на бойните действия в Северна Африка и Нормандия, принуден да се самоубие поради подозрения, че е участвал в заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. — Б.пр.

13

Брейнтрий — от англ. brain — мозък и tree — дърво. — Б.пр.

14

Джон Куинси Адамс (1767–1848) — виден американски дипломат и политик, шести президент на САЩ. — Б.пр.

15

Писмото, озаглавено De laudibus novae militiae (Похвала на новото рицарство), е апология на създаването на религиозен военен орден, в която Бернар от Клерво заявява, че е не само оправдано, но и похвално вдигането на меч в защита на невинните и на църквата. В него той пише: „Рицарят тамплиер е наистина безстрашен рицар, защитен от всички страни, защото душата му е защитена от бронята на вярата, а тялото му е защитено от бронята от стомана. Така той е двойно въоръжен и не се бои нито от демони, нито от хора“. — Б.пр.

16

Скрейпи — бавно прогресиращо заболяване по овцете и козите, предизвикващо дегенерация на централната нервна система, сходно е с т.нар. „луда крава“ при говедата и болестта на Кройцфедд-Якобс при хората. — Б.пр.

17

Школата за фашистка мистика (La Scuola di mistica fascista) е създадена през 1930 г., за да обучава бъдещите лидери на италианската фашистка партия в духа на фашисткия мистицизъм, който след време да се превърне в нова държавна религия. Основава дейността си на философията на фидеизма, че вярата и разумът са несъвместими, затова фашистката митология трябвало да бъде приета като „метареалност“. Вдъхновена е от идеите на Мусолини, който описва фашизма като „религиозна концепция за живота“, а фашистите като „духовна общност“. — Б.пр.

18

Густав Шварценегер, бащата на актьора и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, е бил полицейски служител през 30-те години в Австрия, подал е молба за членство в нацистката партия още преди присъединяването на страната му към Германия, кандидатствал е да постъпи и в нацистките щурмови отряди СА. По време на Втората световна война се е сражавал на Източния фронт, където е удостоен с Железен кръст. Въпросът за баща му е повдиган многократно по време на политическите кампании на Арнолд Шварценегер и в крайна сметка актьорът поръчва разследване, което установява, че Густав не е извършвал военни престъпления, нито е участвал в репресии срещу цивилни. — Б.пр.

19

Обществото Туле е създадено през 1918 г. като дружество за изучаване на немската история, но на практика интересите му са насочени повече към окултното. Обществото е сред главните спонсори на Германската работническа партия, която впоследствие Хитлер ще превърне в Германска националсоциалистическа партия, и от редиците му излизат видни нацистки лидери като Рудолф Хес, Алфред Розенберг, Ханс Франк и др. — Б.пр.

20

Бенедикт Арнолд (1741–1801) — американски генерал по време на Войната за независимост, преминал впоследствие на страната на англичаните. Командвал отбраната на форт „Уест Пойнт“, който планирал да предаде на британската армия. След като заговорът му бил разкрит, избягал и бил удостоен с чин бригаден генерал от англичаните. — Б.пр.

21

Алберт Шпеер, министър на военната промишленост на нацистка Германия, осъден на 20 години затвор от Международния трибунал за военни престъпления в Нюрнберг. — Б.пр.

22

Време е за лягане, нали? (нем.). — Б.пр.

23

Вашите заповеди са закон за мен, господине (нем.). — Б.пр.

24

Роже дьо Флор (1267–1305) е реално съществувала историческа личност, свързана и с българската история. Бил е капитан на тамплиерски кораб и флотилия, но след като при обсадата на Акра спасява единствено богаташи, е обвинен пред папата в разбойничество и вероотстъпничество. Впоследствие пиратства из Средиземноморието, след което кралят на Сицилия Фредерик III го назначава за вицеадмирал на своя флот. Участва в Анжуйско-Арагонската война, но след приключването й той и наемниците му остават без работа. Ориентират се към Източното Средиземноморие, където Дьо Флор става водач на т.нар. Каталанска (Каталунска) кампания, подпомагаща Византия в борбата й срещу турските племена в Анадола. През 1303 г. Дьо Флор пристига начело на отряд от 6500 наемници в Константинопол и се поставя в разположение на император Андроник II Палеолог. През същата година се жени за българската принцеса Мария Асенина Палеологина, дъщеря на царувалия съвсем кратко Иван Асен III и византийската принцеса Ирина Палеологина. През 1304 г. в битката край Филаделфия, Мала Азия, отрядът на Роже дьо Флор и византийската армия, предвождана от българския пълководец Хранислав (сподвижник на Ивайло, постъпил на византийска служба), разгромяват турската армия. Недоволен от възнаграждението, с което му се отблагодарява императорът, Дьо Флор започва да опустошава земите около Константинопол. За да го удовлетвори, през 1305 г. младият съимператор Михаил IX Палеолог го удостоява с титлата цезар (кесар) и го кани на пир в Адрианопол (дн. Одрин), където Роже дьо Флор е убит. Каталанците отмъщават за смъртта му, плячкосвайки цели две години югоизточните части на Балканския полуостров, събитие, останало в историята като Каталанска вендета. — Б.пр.

25

Джовани Антонио Канал (Каналето) е венециански художник от XVIII в., прочут със своите пейзажи, предимно на родния си град. — Б.пр.

26

Цитатът е от Бит. 1:1-3 според православната Библия, изд. Св. Синод на българската църква, 1982. — Б.пр.

27

Вулгата (Vulgata) е превод на Библията, направен в началото на V в. от св. Йероним, който заменя по-стария превод, наречен Vetus Latina. Ползван е от католическата църква като каноничен повече от 1500 години. На събора в Тренто през 1546 г. е обявен за единствения автентичен превод, като едва Вторият ватикански събор от 1979 г. одобрява нов превод на Библията, наречен Нова Вулгата (Nova Vulgata). — Б.пр.

28

Саладин (1137–1193) е кюрд по произход, султан на сарацините в Египет и Сирия през втората половина на XII в., описан в западноевропейската средновековна история и литература като най-силния и най-благородния противник на кръстоносците. По време на битката при Акра научава, че крал Ричард Лъвското сърце е болен, и му изпраща своите лекари, „защото си струва да помогнеш на достоен противник“. Слави се като мъдър и добър владетел и сред арабите. След смъртта му през 1193 г. в хазната му няма пари за собственото му погребение — Саладин е раздал цялото си богатство на бедните. — Б.пр.

29

Изразът Shalu shalom yerushalayim (ивр.), който на бълг. звучи като Шалу шалом Йерушалаим, в буквален превод означава „Молете се за мир на Йерусалим“. Вж. Пс. 121-6-7: „Искайте мир за Йерусалим: да добруват ония, които те обичат! Да бъде мир в твоите стени, добруване — в твоите чертози!“. Така в по-широк смисъл тази популярна фраза не говори за отсъствие на война, а се използва като пожелание за мир и добруване. — Б.пр.

30

Сук (ар.) — открит пазар и търговски квартал в арабските и берберските градове. — Б.пр.

31

Във въпросната черква има стъклена витрина с къс разцепена скала от Голгота, тъй като според Евангелие от Матея (Мат. 27:51 — „и земята се потресе; и скалите се разпукаха“), когато Исус издъхнал на кръста, станало земетресение и скалите се напукали. — Б.пр.

32

Олтарът на скърбящата Богородица (Stabat Mater) се намира в черквата на Божи гроб на мястото, на което Мария стояла в подножието на кръста. Издигнат е в памет на Мария заради смъртта на сина й. — Б.пр.

33

Медният свитък е сред най-прочутите от т.нар. Свитъци от Мъртво море, открити в пещерите под и около хълма Кумран. Намерен е от археолозите през 1952 г. и представлява два листа (или по-скоро пластини) от мека мед, свързани с нещо като нитове. Съдържа карта и опис на съкровища, които юдеите са укрили на 63 различни места от римляните; част от местата са кодирани, а поради спецификата на използваните библейски мерни единици е невъзможно да се определят нито теглото на съкровището (предимно злато и сребро), нито точните места, където е скрито. Въпреки това Медният свитък вълнува въображението на археолози, авантюристи и иманяри от цял свят. — Б.пр.

34

Става въпрос за серия от образователни игри и тв програми с главна героиня Кармен Сандиего. Основните теми в тях са географията и историята. — Б.пр.

35

Juicy (англ.): сочен. — Б.пр.

36

Fanum Voltumnae, или светилището на Волтумна, е основното светилище на етруските, посветено на Волтумна (Велта), географски и духовен център на етруския свят, където ежегодно си давали среща представители на дванайсетте етруски градове държави, за да обсъдят военни и граждански въпроси и заедно да отдадат почит на боговете. — Б.пр.

37

В пълния си текст апостолическата благословия би прозвучала на български по следния начин: „Инокентий V, епископ, слуга на слугите Божи. Светите апостоли Петър и Павел, на силата и властта, на които се осланяме, да се застъпят за нас пред Господ. Чрез молитвите и заслугите на блажената Дева Мария, на блажения архангел Михаил, на блажения Йоан Кръстител, на светите апостоли Петър и Павел и на всички светии, да ви помилва всемогъщият Бог и да ви прости греховете, и Исус Христос да ви поведе към вечен живот“. — Б.пр.

38

Гийом IV Желязната ръка (935/37-994), херцог на Аквитания и граф на Поату, воювал с Юг Капет, когото не признавал за крал на Франция. — Б.пр.

39

Гийом I Благочестиви (875–918), херцог на Аквитания и граф на Оверн, създал множество манастири, включително прочутото абатство в Клуни. — Б.пр.

40

Содалитиум Пианум (Sodalitium Pianum), или Братството на Пий (става въпрос за папа Пий X), обикновено се представя като малобройна, но добре организирана група църковни консерватори, противници на модернизма в католическата църква, но на практика е службата за контрашпионаж на Ватикана. Повече по въпроса вж. в „Свещеният съюз. История на ватиканския шпионаж от папа Пий V до папа Бенедикт XVI“ от Ерик Фратини, издадена и у нас. — Б.пр.

41

В Португалия тамплиерите не били подложени на гонения както във Франция. Те на практика трансформирали ордена си в новосъздадения през 1318 г. военно рицарски Орден на Христос, а папа Йоан XXII разрешил във владение на новия орден да преминат всички недвижими имоти на тамплиерите на територията на страната. — Б.пр.

42

Хашхаш ибн Саид ибн Асуад е прочут мавърски мореплавател от Ислямска Иберия. Според мавърския историк и географ Абу ал Хасан Али ал Масуди (871–957) през 889 г. Хашхаш прекосил Атлантическия океан, достигнал непозната земя и се завърнал с голямо съкровище. В книгата си „Мурудж аззахаб“ той пише: „В Океана на мъглите (т.е. Атлантика) има прелюбопитни неща, за които сме споменавали подробно в «Акбар аззаман» на основание на онова, което сме видели с очите си и благодарение на пътешественици, които са били там, рискувайки живота си, като някои са се върнали, а други са погинали. Така един жител на Кордоба, на име Хашхаш, събрал група младежи, свои съграждани, и потеглил на пътешествие в този океан. След като отсъствал дълго време, той се върнал с големи богатства. Всеки испанец знае тази история“. — Б.пр.

43

Хенри II (1271–1324) е последният крал на Йерусалим и крал на Кипър, губи Светите земи, но запазва Кипър и се прочува като добър и справедлив администратор. Под негово управление островът процъфтява. — Б.пр.

44

Адолф Айхман (1906–1962), висш офицер от Гестапо, един от архитектите на Холокоста по време на Втората световна война. След края на войната се укрива в Аржентина, но израелското разузнаване Мосад влиза в дирите му. В резултат на тайна операция Айхман е заловен и транспортиран в Израел, където е съден и екзекутиран. — Б.пр.

45

Хенри Синклер, барон на Рослин, е прочут шотландски благородник и пълководец, участвал в битките при Рослин (1303 г.) и Лаудун Хил (1307 г.) от Първата война за независимост на Шотландия, завършили с разгром на англичаните. Според официалната семейна история на клана Синклер част от тамплиерския флот напуснала Ла Рошел и акостирала в Шотландия (друга част се отправила към Португалия), като съкровищата и архивите били укрити именно в Рослин. — Б.пр.

46

Това е по-рядко срещано тълкуване на сентенцията на Хораций, която обикновено се превежда като: „Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло“ или „Силата, лишена от ум, загива сама“. — Б.пр.

47

Амр ибн ал Ас (592–682), арабски военачалник, ръководил завладяването на Египет през 640 г., сахаба (близък сподвижник) на пророка Мохамед, издигнал първата джамия в Африка. — Б.пр.

48

Имхотеп, живял по време на III египетска династия (около 2750 г. пр.н.е.), е смятан за първия гений, за чието съществуване има реални исторически данни. Той е бил върховен жрец, астроном, лечител, архитект и прочие. Проектирал е първата египетска пирамида (стъпаловидната на фараона Джосер в Сахара), написал е най-старите медицински трактати (до наши дни е достигнал препис от 1700 г. пр.н.е.), предполага се, че е въвел календара в Древен Египет. Смятан е за първия истински архитект, инженер и лекар в човешката история. Впоследствие обожествен и почитан като бог на лечението (може би първият човек от неблагороден произход, който бил обожествен). Древните гърци заимстват култа към него и го пренасят върху Асклепий. — Б.пр.

49

Националсоциалистическото обединение „Сила чрез радост“ (Kraft durch Freude) отговаряло за организацията и контрола на свободното време в нацистка Германия. Обхватът на дейността му бил изключително голям — от организирането на културни мероприятия и пътувания до отпускането на кредити, за да могат членовете да се сдобият с „народния автомобил“ фолксваген. — Б.пр.

50

Drang nach Osten (букв. Натиск на изток) е термин, появил се в средата на XIX в. и широко използван от нацистката пропаганда за обозначаване на немската експанзия на изток към Полша и Русия. — Б.пр.

51

Хосе де Брага е канадски скулптор, спечелил световна слава с изработването на мечове, кинжали и ножове, включително за популярни холивудски продукции — негово дело са мечът на Конър Маклауд в „Шотландски боец 3“, мечът на Соломон Кейн в едноименния филм и др. — Б.пр.