Мечът на тамплиерите

19.

Стигнаха другия край на вътрешния двор и спряха пред продълговатия каменен овал, който маркираше основите на стария параклис. Вануну отново направи справка със скицата.

— Дължина четирийсет и девет метра, ширина дванайсет метра. По една ротонда във всеки край, канцел, или иконостасна преграда, ориентирана на север, а нефът, или главният кораб — на юг. Сводеста галерия свързва параклиса с голямата зала тук — каза Вануну и посочи дългата редица масивни варовикови блокове, по-големи дори от камъните, използвани за строежа на крепостната стена. — Строителите са използвали голяма част от материалите на финикийските постройки, които са заварили. Всичко е подчинено на числото осем, правено е по осем или е кратно на осем. Осем колони на главния кораб, два пъти по осем колони в канцела, осем арки в сводестия коридор.

— Защо осем? — попита Пеги.

— Осем било магическото или свещеното число на тамплиерите — обясни Холидей. — Ако погледнеш тамплиерския кръст, ще видиш, че краищата му са раздвоени. Така той има осем върха.

— А какво е значението на осмицата?

— Предимно религиозно — отговори Вануну. — Седем плюс едно е равно на осем, деня на възкресението. Бог създал земята за шест дни, на седмия си починал, а на осмия въвел Адам в райската градина. Човек има двайсет и четири ребра. Разделиш ли двайсет и четири на осем, ще получиш три или Светата Троица. Ной бил осмият човек, слязъл от Ноевия ковчег. Самият Ноев ковчег бил дълъг триста лакти и широк петдесет — три плюс пет прави осем. Лазар възкръснал след като бил мъртъв осем дни… Първото число на трета степен е осем… Списъкът може да продължи до безкрайност.

— И защо това е толкова важно за нас тук? — попита Пеги, докато оглеждаше руините.

— Защото това, което търсим, най-вероятно ще бъде свързано с осем или с число, кратно на осем — обясни й Холидей и започна да измерва с крачки основите на параклиса в едната посока. Вануну тръгна в другата.

— И какво търсим? — настоя Пеги.

— На крепостта на Пилигрима в черните води безценен свитък от сребро стои — изрецитира Холидей. — Изразът „черни води“ означава, че мястото е тъмно, разположено най-вероятно под земята, някакво подземие или крипта като под черква или параклис.

— Може и да е пещера — подвикна Вануну. — Теренът е карстов. Подземните води, които се стичат от планината, са довели до образуването на множество пещери. Възможно е под Пелерин да има цял лабиринт от пещери.

— Имам клаустрофобия — оплака се Пеги. — Трябваше да заснема една фотосесия за „Нешънъл Джиографик“ в Карлови Вари и се проклинах всяка минута. Пещерите са гадни!

— Ние ще те пазим! — разсмя се Вануну.

— Мисля, че открих нещо — извика Холидей.

— Много си бърз — каза професорът, който оглеждаше руините в другата част на параклиса заедно с Пеги, и двамата тръгнаха към Холидей, който бе спрял на мястото, където някога се бе намирал канцелът.

— Много си скептичен — каза Пеги.

— Археологията никога не е толкова лесна — отвърна Вануну. — Повечето от нас никога не намират нищо.

— Мислех, че откривателят на Троя е бил аматьор — отвърна тя. — А онзи, който е намерил свитъците от Мъртво море, не беше ли козар или нещо подобно?

— Откъде знаеш всичко това? — попита Вануну.

— С Док поговорихме на тази тема, докато обядвахме вчера в кафенето на един сук30. Според него повечето големи археологически открития били направени съвсем случайно.

— Мисля, че Док не ме харесва — каза професорът, докато се приближаваха към Холидей.

Пеги се засмя.

— Не го приемай лично. Док не харесва никой, който харесва мен. Подхожда доста покровителствено.

— Шегуваш ли се? — възкликна професорът.

— Кой се шегува? — попита Холидей.

Вануну не отговори на въпроса.

— Какво намери?

— Един камък — отвърна Холидей и посочи нещо в земята.

— О! — каза Пеги. — Точно това търсехме, един камък! И какво му е специалното?

— Осмоъгълен е — обясни Вануну и приклекна, очевидно заинтригуван. Разчисти тънкия слой прахоляк и разкри целия камък. Всъщност това бе каменна плоча от настилката на параклиса с диаметър около деветдесет сантиметра. Като че ли някога върху него бе имало барелеф, но изображението отдавна се бе изтрило. — Част от пода. Ако съпоставим параклиса с черквата на Божи гроб, това място би съответствало на Скалата на Голгота31.

— Значи осмоъгълна плоча за под — каза Пеги. — Какво я прави толкова важна?

Холидей коленичи до Вануну и започна да разчиства прахоляка и мръсотията с ръце.

— Всички останали камъни са квадратни и са разположени ветрилообразно около този. Този камък е център на нещо.

Вануну се изправи и избърса ръце.

— Ще отида до колата. Трябва да взема инструменти.

— Ще дойда с теб — побърза да добави Пеги.

Холидей се канеше да каже нещо, но размисли и реши да замълчи. Дори се опита да придаде на лицето си възможно най-равнодушно изражение. Каза само:

— Не се бавете.

— Няма — обеща Вануну.

Двамата с Пеги прекосиха потъналия в руини вътрешен двор. Холидей ги наблюдаваше как „случайно“ залитат и се бутат един в друг, докато вървят по пътеката, която водеше към тойотата. Главите им бяха сведени една към друга и двамата си бъбреха като стари приятели.

Вътрешната крепостна стена скри Вануну и Пеги от погледа му и Холидей продължи да разчиства мръсотията, покрила този участък от пода. Разположението му срещу две издадени напред секции от основата предполагаше, че някога е бил част от страничен параклис, а може би е бил дори Олтарът на скърбящата Богородица32, неизменна част от почти всяка тамплиерска черква. И тъй като като момче бе прекарал няколко години като иподякон в енорийската черква, Холидей още помнеше латинския химн с ритмичния му хореичен тетраметър:

Pertransivit gladius. Още един меч. Олтарът на скърбящата Богородица в черквата на Божи гроб представляваше каменна ниша със статуята на плачещата Дева Мария, заобиколена от свещи. Холидей бе почти сигурен, че и тук, в Пелерин, е имало аналог на въпросния олтар. В такъв случай осмоъгълният камък би трябвало да се е намирал точно пред олтара.

Яркото слънце напичаше камъните. В небето прелетя ято жълтокраки чайки, спускаха се и завиваха рязко, подвикваха си остро, яхнали бързите въздушни течения. На стотина метра от мястото, на което работеше Холидей, морските вълни се разбиваха с приглушен рев в скалистия бряг.

Докато Пеги и Вануну се върнат, Холидей вече бе разчистил площ с размери четири на четири метра и бе разкрил изящна мозайка от каменни плочи, наредени като ветрило около централния осмоъгълник.

Пеги и професорът бяха взели най-различни инструменти от багажника на ландкрузъра, включително кирка, геоложко чукче, права лопата, кутия с фини инструменти и четчици, три кърпи и две фенерчета. Освен това професорът бе взел хладилна кутия с бутилки минерална вода „Невиот“ и сандвичи, както и термос леденостуден сладък чай.

— Здраво си поработил — отбеляза Вануну.

— Така е — съгласи се Холидей.

Вануну подаде на Пеги сандвич, увит във восъчна хартия, подхвърли един и на Холидей, накрая си взе и той. Холидей седна на един камък от основата на параклиса и разви сандвича. Огледа го внимателно и каза развеселено между две хапки:

— Къде си успял да намериш сандвич с шунка и сирене в Израел?

— Имам си своите източници! — смигна му професорът.

Нахраниха се бързо и професорът им подаде по една бутилка студена изворна вода.

— Какво следва? — попита Пеги, след като отпи глътка.

— Имам идея — каза Холидей.

Изправи се, отиде до осмоъгълния камък и го поля с вода. Нагорещеният камък потъмня. Вануну застана до Холидей и надникна над едното му рамо, а Пеги над другото.

— По дяволите! — промърмори израелският професор.

По повърхността на влажния камък се очерта избледнял геометричен мотив: върху осмоъгълния камък бяха преплетени изображенията на два квадрата, завъртени един спрямо друг така, че образуваха звезда с осем лъча. В центъра на звездата съвсем ясно се виждаха две букви: PG.

— Какво е това?

— Звездата на Лакшми — обясни Холидей. — Смята се, че символизира осемте вида богатство според индуистите. Александър Велики донесъл този символ от Индия, а векове по-късно го заимствали и масоните.

— Това също така е и арабски символ — добави Вануну. — Това е знакът, с който мюсюлманите отбелязват края на всяка сура от Корана. Преди години стана голям проблем, защото звездичките на повечето пишещи машини, произведени на запад, имат шест върха и мюсюлманите ги идентифицират със звездата на Давид. Наложи се производителите да сменят звездичките с осемлъчеви.

— Това е глупаво — намръщи се Пеги.

Вануну сви рамене.

— Ние не сме по-малко глупави — в израелските учебници по математика отсъства знакът „плюс“, защото това е християнски символ. Вместо това използваме плюс, на който сме махнали долната чертичка. Вие, християните, да не би да слагате звездата на Давид на върха на коледните си елхи, макар Христос да е евреин?

— Целият свят е глупав — въздъхна Холидей. — Затова се водят толкова много войни.

— А какво означава това PG? — попита Пеги.

— Нямам представа — сви рамене Вануну.

— Аз имам — каза Холидей. Водата бе започнала да се изпарява под палещите лъчи на слънцето и осмоъгълната звезда бързо избледняваше. Той я поля пак и символът се появи отново.

— Няма ли да ни кажеш? — подкани го Пеги.

— Petramivit glaidus — каза Холидей. — С меч прободено.

Вануну коленичи до камъка с къса четка и мистрия в ръка. Почисти внимателно осемте страни, като първо изчегърта, а сетне изчетка насъбралата се кал и мръсотия. Дали случайно, или не, а може би в резултат на изминалите почти хиляда години, централната плоча не бе съединена с останалите с мазилка. Холидей сипа още вода върху току-що почистения луфт между камъните. Водата се оттече.

— Интересно…

— Подай ми лоста — каза Вануну.

Пеги му го донесе. Археологът заби острия край на закаления стоманен лост в тясната цепнатина между камъните и натисна. Камъкът се повдигна с два-три сантиметра. Вануну натисна по-силно и камъкът се повдигна с цяла педя, а междувременно Холидей пъхна в отвора някаква отломка от каменната стена и така не му позволи да се затвори.

— Ритуалът на Мъсгрейв — отбеляза Пеги, без да откъсва поглед от камъка.

— Моля? — каза Вануну.

— Един от разказите за Шерлок Холмс — обясни Холидей. — Един мъж разшифрова стар семеен код и заедно с приятелката си открива камък като този и го повдига. Приятелката му решава, че той ще я измами, и му устройва капан, като го затваря под камъка.

— На англичанин вяра да нямаш — каза археологът и погледна Пеги. — Ти не би ми причинила това, нали?

Тя се усмихна.

— Стига да не се опиташ да ме измамиш.

— Да действаме — подкани ги Холидей. Двамата с Вануну застанаха от другата страна на камъка. — На три — каза Холидей и преброи на глас.

Повдигнаха камъка и го отместиха внимателно, като едва не го изпуснаха. Отстъпиха назад и се приведоха с ръце на коленете, задъхани от усилието. Пеги надникна в дупката, появила се под осмоъгълния камък.

— Какво виждаш? — попита я Холидей.

— Стълба — отвърна тя. — Вита каменна стълба.