Операция „Червена буря“

Глава четиринадесета Газ

Шефът на Комунистическата партия на Германската демократична република продължи да чете до края на извадката въпреки киселините, които караха стомаха му да се свива.

Йоханес Битнер не изхвърли доклада в кошчето си за боклук. Искаше му се да си измие ръцете. „Още една прилика между Изтока и Запада — помисли си той. — Техните правителствени доклади се пишат от компютри, за да бъдат прочетени от калкулатори. Също като нашите. Също като нашите.“

— Господин генерал-полковник. — Шефът на Комунистическата партия на ГДР погледна към своя главнокомандващ, който беше пристигнал заедно с още един офицер — и двамата в цивилни дрехи — да го посети в бляскавата му резиденция в партийния квартал във Вандлиц, намиращ се недалеч от Берлин. Двамата офицери му бяха предали документа, който бяха получили само преди два дни от високопоставен агент на ГДР в Министерството на отбраната на ФРГ. — Доколко може да се вярва на този документ?

— Другарю секретар, ние не сме в състояние да проверяваме компютърните им модели, но техните формули, техните прогнози за устойчивостта на съветските химически оръжия, както и прогнозните им метеорологични модели — с други думи, всички данни, които лежат в основата на това проучване — бяха проверени от офицери в щаба на разузнаването ми и от преподаватели в Лайпцигския университет. Няма причина да смятаме, че данните са фалшиви.

— Всъщност — каза полковник Меллетин, директор на служба „Анализ на чужди операции“, чиито очи показваха, че не беше спал от няколко дни — американците подценяват общото количество на използваните боеприпаси, защото надценяват точността на руските системи за изстрелването им. — Другите двама веднага забелязаха, че полковникът беше използвал думата „руснаците“ вместо „Съветския съюз“.

— Искате ли да кажете още нещо, Меллетин? — запита остро Битнер.

— Другарю секретар, каква е целта на тази война от руска гледна точка?

— Неутрализирането на НАТО и осигуряването на достъп до по-големи икономически активи. Казвайте каквото ще казвате, другарю полковник — нареди Битнер.

— Другарю, победата на Варшавския договор в една такава война би довела до обединение на Германия. Длъжен съм да отбележа, че една обединена Германия, пък била тя и социалистическа обединена Германия, ще бъде третирана като стратегическа заплаха от страна на Съветския съюз. В крайна сметка, ние сме по-добри социалисти от тях, не е ли така? — Меллетин си пое дълбоко дъх, преди да продължи. Дали с изказването си нямаше да заложи живота си на карта? Дали това изобщо имаше значение? Някога фамилното му име е било Фон Меллетин, а комунизмът не беше успял да научи на непоколебима вярност към държавата професионалните войници, какъвто беше и той. — Другарю секретар, успехът на Съветския съюз в подобна операция ще остави Германия, и социалистическата и капиталистическата, неплодородна като повърхността на луната. Най-малко от десет до тридесет процента от населението ни ще бъде избито, земята ни ще бъде отровена, при това дори и без ответен химически удар от страна на Запада. Другарю, днес ние научихме, че американците са започнали да пренасят по въздуха самолетни химически бомби „Бигай“ за базата си в Рамщайн. Ако нашите „съюзници“ използват своите химически оръжия и НАТО отговори по същия начин, напълно е възможно цялата ни страна — цялата германска култура дори — да бъде унищожена завинаги. Според мен точно това е допълнителната политическа цел на руския план.

Лицето на Битнер не промени изражението си и посетителите му не можаха да забележат ужаса, който обземаше националния им водач. Срещата във Варшава, на която той беше присъствал предишната седмица, го беше обезпокоила, но едва сега Битнер виждаше причината за щедрите обещания на съветските политически водачи.

— Няма ли начин да защитим гражданското население? — попита той.

— Другарю секретар — въздъхна генералът. — Устойчивите агенти не е задължително да бъдат вдишвани. Освен по дихателните пътища, те могат да се пренасят и чрез допир до кожата. Който се докосне до атакувана повърхност, ще бъде заразен моментално. Дори ако наредим на хората да останат по домовете си, като затворят всички врати и прозорци, те пак ще бъдат заразени, защото блоковете и къщите не са херметизирани. А и хората трябва да се хранят. Работниците в някои основни отрасли на промишлеността трябва да работят. Медицинските работници, полицаите и вътрешната охрана, тоест някои от най-ценните ни кадри, ще бъдат изложени на смъртен риск. Аерозолните газове могат да бъдат разпръснати из цялата ни страна и на практика не могат да бъдат открити. Те ще отлагат невидим токсичен пласт върху поляни, дървета, огради, стени, камиони — почти навсякъде и по всичко. Дъждовете ще отнесат голяма част от този пласт, но проведените преди много години тестове показват, че някои от отровите ще се запазят в продължение на седмици, дори месеци. Само за началното обеззаразяване, с което да осигурим безопасен достъп на хората до пазарите, ще ни бъдат необходими хиляди дезинфекционни екипи. Полковник Меллетин е прав: ако руснаците използват химическите си оръжия, а след това американците отговорят по същия начин, ние ще бъдем големи късметлии, ако след шест месеца са оцелели половината от жителите на страната ни. В действителност е по-лесно да бъдат защитени гражданите от ядрени оръжия, отколкото от бойни отровни вещества, а и последствията от ядрения взрив са краткотрайни.

— Мили боже!

— Какво са казали? — почти изкрещя министърът на отбраната.

— Нашите приятели от братската социалистическа Германска демократична република ни информираха, че могат да се отнасят към използването на химически боеприпаси на тяхна територия само като към огромна национална заплаха. — Министърът на външните работи говореше студено. — Освен това, те ни предадоха копия на разузнавателни сводки, които ясно показват, че използването на такива оръжия ще послужи единствено за засилване решителността на НАТО и вероятно ще открие пътя към използването на други оръжия за масово унищожение.

— Но те са част от плана! — възрази министърът на отбраната.

— Другари — намеси се Сергетов. — Всички ние знаем, че използването на химическо оръжие ще има пагубен ефект върху цивилното население. Не смятате ли, че така ще провалим политическата си маскировка? Не твърдим ли, че нашият проблем е западногерманското правителство? Какво според вас ще си помислят хората, когато още в първия ден на войната хладнокръвно умъртвим хиляди цивилни? — „Още колко невинни хора ще трябва да избием?“, помисли си той.

— Има и още един проблем — каза Бромковский. Колкото и стар и болнав да беше, той си оставаше ветеран от войната и мненията му по въпросите на отбраната имаха много голяма тежест пред останалите членове на Политбюро. — Ако използваме химически оръжия срещу всички натовски армии — че как ли бихме могли да ограничим употребата им само срещу германските формирования, — Съединените щати и Франция отдавна са декларирали, че смятат бойните газове за оръжия за масово унищожение и че ако бъдат нападнати с тях, ще отвърнат по същия начин.

— Американският химически арсенал е пълна глупост — отговори министърът на отбраната.

— Виждал съм проучвания на вашето министерство, в които се твърди точно обратното — реагира моментално Бромковский. — Може би ще се изсмеете и на ядрените им оръжия! Ако убием хиляди германски граждани, германското правителство ще поиска да бъде използвано ядрено оръжие срещу цели на наша територия. Ако нашите газове убият няколко хиляди американски войници, мислите ли, че президентът на САЩ ще се поколебае да използва собствените си оръжия за масово унищожение? Ние и преди сме обсъждали това, другари. Войната срещу НАТО е политическа операция, нали така? Трябва ли да захвърлим политическия си камуфлаж, като използваме химическо оръжие? В момента имаме потвърждение, че нито една натовска държава няма да се включи в руско-германската война. От политическа гледна точка, това е огромно постижение. С използването на химически оръжия това предимство ще бъде изгубено и ние ще се изправим пред политически опасности в много посоки.

— Според мен Политбюро трябва да запази контрола си върху химическите оръжия. Другарю министър на отбраната, да не би да искате да ни кажете, че можем да спечелим войната само ако използваме оръжия за масово унищожение? — Старецът се наведе напред и заговори твърдо и решително. — Да не би да има някаква промяна в положението? Не помните ли, че ни бяхте казали, че ако не успеем да постигнем стратегическа изненада, армията ни ще бъде отзована?

Министърът на отбраната се вцепени, но това трая само миг.

— Съветската армия е подготвена и напълно способна да проведе успешно операцията. Вече е твърде късно да се спрем. Това е и политически въпрос, Петя.

— НАТО мобилизира силите си — каза Сергетов.

— Твърде късно и твърде половинчато — отговори директорът на КГБ. — Ние вече успяхме да отцепим една държава от НАТО. Сега работим по постигането на същия резултат и в други страни членки на съюза и сме се заели да разпространяваме дезинформация за бомбения атентат из Европа и Съединените щати. Народите от страните членки на НАТО няма да искат да водят война в защита на германските убийци, а политическите им водачи ще намерят начин да се дистанцират от конфликта.

— Но това няма да стане, ако избием хиляди хора с химическите си оръжия. — Министърът на външните работи кимна. — Петя и Сергетов са прави: политическата цена, която ще трябва да платим за използването на тези оръжия, е твърде висока.

— Но защо? Защо им е да правят това? — запита президентът.

— Нямаме представа, сър. — На директора на Централното разузнавателно управление очевидно му беше неудобно, че не можеше да даде отговор на този въпрос. — Знаем, че бомбеният атентат в Кремъл е изфабрикуван изцяло…

— Чете ли днешната статия в „Поуст“? Пресата твърди, че на челото на този Фалкен е изписано „ЦРУ“ или германският му еквивалент.

— Господин президент, истината е, че господин Фалкен почти сигурно е замразен съветски агент, контролиран от КГБ. Германците не успяха да открият твърде много неща за него. Изглежда, той просто се е появил от небитието преди тринадесет години и през последните дванадесет години незабелязано е ръководил фирмата си. Сър, всички данни показват, че Съветите се подготвят за нападение срещу НАТО. Така например, по нищо не личи, че те уволняват отслужилите военната си служба младежи, нито пък, че се подготвят за приемането на новия набор, което трябваше да започне преди няколко дни. Освен това имаме и случая с онзи майор от специалните им части, който беше заловен от германците. Той е бил внедрен във ФРГ преди бомбения атентат със задачата да нападне комуникационна база на НАТО. Каква е причината за това, ние просто не знаем, господин президент. Можем да опишем какво подготвят руснаците, но не и защо го правят.

— Снощи заявих пред народа на тази страна, че ще съумеем да овладеем ситуацията с дипломатически средства…

— Все още не е късно за това. Ще трябва да се свържем директно със Съветите — каза съветникът на президента по въпросите на националната сигурност. — Но ние също ще трябва да им покажем, че не се шегуваме, докато те не ни отговорят положително. Необходимо е да обявим мобилизация на запасняците, господин президент.

Вълните удряха „Юлиус Фучик“ странично и корабът се люлееше на десет градуса. Капитан Херов забеляза, че това се отразяваше зле на десантчиците, но те се справяха със ситуацията доста добре за сухоземни плъхове. Моряците от екипажа висяха на въжета по двата борда и замазваха с боя надписа „Интерлайтър“, преди да го заменят с емблемата на „Лайкс Лайнс“. Войниците отстраняваха части от надстройката, за да наподобят силуета на „Доктор Лайкс“, плаващ под американски флаг транспортен кораб на Гражданския инженерен корпус, който удивително приличаше на „Фучик“. Съветският кораб беше строен преди години във финландската корабостроителница „Валмет“ по закупени от Съединените щати конструкторски планове. Площадката на кърмовата лебедка на асансьора вече беше боядисана в черно, за да отговаря на използваните от американската фирма цветове, а от двете страни на надстройката беше изрисуван по един черен ромб. Няколко групи моряци променяха формата и цвета на двата комина, като използваха предварително подготвени части. Най-трудната работа си оставаше пребоядисването на корпуса. Буквите на надписа бяха високи шест метра. Заменянето им изискваше използването на шаблони от брезент, а буквите трябваше да отговарят на оригинала. Най-лошото беше, че единственият начин да се провери дали операцията беше извършена както трябва, бе да се спусне на вода една от лодките — нещо, за което Херов нямаше нито желание, нито време.

— Колко остава, другарю капитан?

— Най-малко четири часа. Работата върви добре. — Херов не можеше да скрие тревогата си. Намираха се по средата на Атлантическия океан, далеч от обичайните морски пътища, но човек не можеше да предвиди…

— Какво ще стане, ако бъдем забелязани от американски кораб или самолет? — попита генерал Андреев.

— Тогава ще разберем колко добре сме подготвили екипите за отстраняване на повреди… и мисията ни ще бъде провалена. — Херов прокара ръка по полираната бордова ограда от тиково дърво. Той беше капитан на този кораб от шест години и беше посетил с него всички пристанища в Северния и Южния Атлантически океан. — Чака ни доста път, но корабът се движи по-добре, когато вълнението не е странично.

— Кога смяташ да заминеш? — обърна се Флин към Калоуей.

— Скоро, Патрик. Надявам се, че и ти ще си тръгнеш с мен. — Децата на двамата учеха в колежи, а съпругите им бяха отпътували на запад предишния ден.

— Не знам. Никога преди не съм бягал. — Флин присви очи по посока на празната сцена в дъното на залата. Белезите по тялото му доказваха твърдението му. — Плаща ми се, за да отразявам новините.

— От затвора Лефортово няма да можеш да отразяваш никакви новини, приятелю — възрази Калоуей. — Не ти ли стига един Пулицър?

Флин се разсмя.

— Мислех, че никой, освен мен, не си спомня за тази награда. Какво е това, което ти знаеш, а аз не, Уили?

— Знам, че не бих си тръгнал оттук без дяволски уважителна причина. А щом причината е достатъчно уважителна за мен, Патрик, значи е дяволски достатъчна и за теб. — Миналата вечер го бяха информирали, че сега вероятността за мирното разрешаване на кризата е под петдесет процента. Кореспондентът на Ройтер за стотен път благослови деня, в който беше приел да работи за SIS15.

— Започва се — каза Флин и извади бележника си.

Министърът на външните работи влезе в залата и се отправи към катедрата. Той изглеждаше необичайно изтощен, костюмът му беше измачкан, а яката на ризата му беше изцапана, сякаш бе прекарал цялата нощ, опитвайки се да разреши германската криза по дипломатически път. Той погледна към аудиторията, присвивайки очи изпод очилата си.

— Дами и господа, една година на подобряване на отношенията между Изтока и Запада завърши трагично за всички нас. До подписването на споразумение за контрола върху стратегическите ядрени оръжия от Съединените щати, Съветския съюз, и останалите държави, които приеха поканата ни да седнат на масата на преговорите във Виена, остават само няколко седмици. С безпрецедентна бързина и сътрудничество Съединените щати и Съветският съюз подписаха и осъществиха договор за покупко-продажба на зърно, като дори в този момент в черноморското ни пристанище Одеса се разтоварват корабите с доставките. Броят на западните туристи в Съветския съюз достигна най-високото си ниво в историята, което е може би най-яркият признак за духа на разбирателство и сътрудничество. Сега нашите народи най-после започват да вярват един на друг. Всички тези усилия на Изтока и Запада да постигнат справедлив и траен мир бяха разбити от неколцина реваншисти, които не са научили уроците от Втората световна война.

— Дами и господа, Съветският съюз получи неоспорими доказателства, че правителството на Федерална република Германия е взривило бомбата в Кремъл като част от план за силово обединяване на двете Германии. Ние притежаваме секретни германски документи, които доказват, че германското правителство е планирало да елиминира съветското правителство и да използва момента на вътрешно объркване, за да постигне целта си отново да превърне Германия в основна сила в континентална Европа. Всички европейци знаят как ще се отрази това върху световния мир.

— През този век Германия напада моята страна два пъти. Повече от четиридесет милиона съветски граждани загинаха, бранейки родината си от тези нашествия, и ние не сме забравили милионите други европейци, станали жертва на германския национализъм — поляци, белгийци, холандци, французи, англичани и американци, които отдадоха всичките си сили и се съюзиха с нас, за да опазят мира в Европа. След края на Втората световна война всички ние мислехме, че сме решили този проблем веднъж завинаги. Това беше и причината за подписването на договора, който раздели Германия и Европа на сфери на влияние — спомнете си, че тези сфери бяха ратифицирани чрез споразуменията от Хелзинки през 1975 година, — чийто баланс трябваше да направи войната в Европа невъзможна.

— Ние знаем, че превъоръжаването на Германия с помощта на Запада, прикрито под маската на отбранителна мярка срещу въображаемо нападение от Изтока независимо, че Варшавският договор беше сформиран много след сформирането на НАТО, беше първата стъпка на Запада към обединение на Германия с цел постигане на дисбаланс в силите на континента. Сега само слепец не би видял колко глупава е била тази политика. Питам ви: има ли някой в Европа, който наистина да иска една обединена Германия? Дори страните членки на НАТО отдавна вече не агитират в полза на тази идея. С изключение, разбира се, на някои германци, които все още помнят дните на германската мощ в по-друга светлина, за разлика от нас, които станахме жертви на същата тази мощ.

— Федерална република Германия и очевидно западните й съюзници са си разменили ролите и сега ФРГ планира да използва НАТО за щит на офанзивните си операции, чиято единствена цел е разстройването на баланса на силите, чрез който мирът в Европа беше запазен в продължение на две поколения. Въпреки че според нас Западът е отговорен за създаването на настоящата ситуация, правителството на Съветския съюз не търси — повтарям, не търси — отговорност за това от Съединените щати и техните съюзници от НАТО. Моята страна е научила горчивия урок, че съюзниците могат да се обърнат срещу своите собствени приятели, също както куче може да се нахвърли върху господаря си.

— Съветският съюз няма желание да се откаже от постигнатия през тази година прогрес в дипломатическите отношения със Запада. — Външният министър направи пауза, преди да продължи отново с речта си. — Но Съветският съюз не може да пренебрегне, нито пък да остави без последствия, факта, че срещу Съветския съюз, на съветска земя, беше извършен преднамерен акт на агресия. Днес правителството на Съветския съюз ще предаде нота на правителството в Бон. Ние искаме германското правителство да плати за нашето въздържание, за запазването на мира, като незабавно демобилизира армията си до ниво, позволяващо поддържането на гражданския мир. Освен това ние приканваме правителството в Бон да признае извършения от него агресивен акт, да се саморазпусне и да свика нови избори, за да може германският народ сам да реши колко добре му е служило собственото правителство. И най-накрая, ние изискваме заплащането на пълни репарации на правителството на Съветския съюз и на семействата на онези, които толкова коравосърдечно бяха избити от реваншистки настроените германски националисти, които се крият в града си на западния бряг на Рейн. Неизпълнението на тези условия ще има най-тежки последствия.

— Както вече казах, нямаме причини да смятаме, че някоя друга западна нация е имала и каквото и да било участие в този акт на международен тероризъм. Следователно тази криза е проблем само на Съветския съюз и правителството в Бон. Ние се надяваме, че кризата ще бъде разрешена по дипломатически път и приканваме западногерманското правителство да проучи внимателно последствията от своите действия и да направи необходимите стъпки за запазването на мира. Това е всичко. — Министърът на външните работи събра документацията си и напусна залата. Насъбралите се репортери дори и не опитаха да задават въпроси към отдалечаващата се фигура.

Флин прибра бележника си в джоба, и затвори писалката си. Кореспондентът на АП беше останал в Пном Пен, за да наблюдава навлизането на Червените кхмери в града, и това едва не му бе струвало живота. Той беше отразявал войни, революции и бунтове и в резултат на това го бяха ранявали два пъти. Но отразяването на войни беше работа за млади хора.

— Кога смяташ да отпътуваш?

— Най-рано в сряда. Вече съм резервирал два билета за полета на САС до Стокхолм — отговори Калоуей.

— Утре ще изпратя телеграма на шефовете в Ню Йорк с препоръка да закрият бюрото в Москва. Ще остана тук, докато отпътуваш, но според мен е дошло времето да се махаме. Ако продължа да пиша по тази тема, ще го правя от някое по-безопасно място.

— Колко войни си отразявал, Патрик?

— Корейската ми беше първата. Оттогава не съм пропускал много. Едва не умрях от загуба на кръв на едно място, наречено Кон Тиен. През 1973 ме улучиха две осколки от снаряд.

Ед Морис вдигна телефона си:

— Старпомът да се яви в каютата ми.

Офицерът беше там след по-малко от минута.

— Чух, че сте получили съобщение, капитане.

— DEFCON-2, вариант Браво. — Той подаде на помощника си краткото съобщение. — От този момент въвеждаме Състояние-3 двадесет и четири часа в денонощието. Бойните разчети на ASROC и торпедните апарати да бъдат на поста си постоянно.

— Какво ще кажем на екипажа?

— Първо искам да обсъдя положението с офицерския състав. След това ще съобщя и на екипажа. Все още не сме получили заповеди за конкретни действия. Предполагам, че ще ни изпратят да конвоираме около Ню Йорк или Норфолк.

— Добре, Толанд, да го чуем. — Бейкър се отпусна в стола си.

— Господин адмирал, нивото на тревога на НАТО е повишено. Президентът е обявил DEFCON-2. Обявена е мобилизация на военноморския запас, която ще започне в един-нула-нула часа Зулу16. Британците са привели в действие Кралска заповед номер две. Много от германските летища не могат да се справят с увеличения трафик.

— Колко време ще бъде необходимо за пълна мобилизация?

— Между осем и дванадесет дни, сър.

— Може да нямаме толкова много време.

— Тъй вярно, сър.

— Разкажете ми за спътниковото им разузнаване — нареди Бейкър.

— Господин адмирал, в момента руснаците имат един действащ радарен спътник за морско разузнаване — „Космос 1801“. Той е свързан с „Космос 1813“, който пък е „птичка“ за електронно разузнаване. 1801 представлява радар с атомно задвижване, но според нас е възможно да притежава и фотографска апаратура в допълнение към радарната.

— Никога преди не съм чувал за това.

— Преди няколко месеца NSA засече признаци за излъчван видео сигнал, но информацията не беше предадена на флота, защото не беше потвърдена от друг източник. — Толанд не каза, че тогава бе решено, че флотът не трябва да получи информацията. Сега обаче тази информация можеше да се окаже важна за флота, затова Толанд прецени, че може да я разкрие. — Предполагам, че Иван държи още един радарен спътник в постоянна готовност за изстрелване, а в хангарите вероятно има още няколко. Руснаците изстреляха необичайно голямо количество нискоорбитални комуникационни спътници, както и много спътници за електронно разузнаване. Обикновено имат шест или седем от тях в орбита, но сега имат цели десет. Това им дава дяволски добра позиция в електронното разузнаване (ELINT). Ако ние емитираме електронен шум, те ще го чуят.

— И ние не можем да направим нищо, за да предотвратим това.

— Поне за известно време, сър — съгласи се Толанд. — ВВС разполагат с противоспътникови ракети, шест или седем, ако не се лъжа, но те са преминали изпитания по стрелба срещу истински спътник само веднъж, а от миналата година има мораториум върху опитите с противоспътникови ракети. ВВС вероятно могат да ги извадят от складовете и да се опитат отново да активират програмата, но за това ще бъдат необходими няколко седмици. На първо място в списъка на целите им ще бъде радарният спътник — заключи Толанд, като се надяваше да не греши.

— Добре. Получихме заповед да се срещнем със „Саратога“ край Азорските острови и да ескортираме амфибийното подразделение на морската пехота до Исландия. Предполагам, че руснаците ще ни наблюдават по целия път дотам! Да се надяваме, че когато пристигнем, исландското правителство ще даде разрешение да оставим амфибийното подразделение на тяхна територия. Току-що научих, че правителството още не можело да реши дали кризата е истинска или инсценирана. Господи, чудя се дали НАТО ще успее да остане единен!

— Твърди се, че имаме доказателства, че цялата работа е била нагласена, но не се съобщава какви са тези доказателства. Проблемът е, че много държави повярваха на този маскарад, или поне така реагираха публично.

— Да, направо страхотно. Искам постоянно да преоценявате предположенията си за евентуалната заплаха от страна на съветските подводници и самолети. Искам информацията и за най-малките промени в броя на единиците им в открито море да ми бъде предавана веднага щом я получите.