Смърт край Нил

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

На горната палуба на „Карнак“ Рейс обмисляше по-нататъшните им действия.

— Фенторп, младият Алертън, мисиз Алертън. Следва празната каюта на Саймън Дойл. А кой е до мисиз Дойл? Възрастната американска дама. Ако някой е чул нещо, би трябвало да е тя. Най-добре ще бъде да я извикаме, ако е станала.

Мис ван Шойлер влезе в стаята. Тази сутрин лицето й изглеждаше по-старо и сбръчкано от обикновено. В тъмните й малки очи се четяха жлъч и недоволство. Рейс стана и се поклони.

— Съжаляваме много, че ви безпокоим, мис ван Шойлер. Бяхте много любезна, че дойдохте. Седнете, моля.

Мис ван Шойлер каза рязко:

— Не желая да ме намесват в тази история. Възмутена съм от случилото се и не искам името ми да бъде свързано по какъвто и да било начин с тази… неприятна афера.

— Да, разбира се. Точно казвах на мосю Поаро, че колкото по-скоро изслушаме показанията ви, толкова по-добре, защото няма да ви безпокоим повече.

Мис ван Шойлер погледна по-благосклонно Поаро.

— Радвам се, че и двамата разбирате чувствата ми. Не съм свикнала с подобни неща.

Поаро каза успокоително:

— Точно така, мадмоазел. Затова искаме да ви спестим неприятните моменти, колкото е възможно по-скоро. В колко часа си легнахте снощи?

— Обикновено си лягам в десет часа. Снощи малко закъснях заради небрежността на Корнелия Робсън.

— Много добре. А какво чухте след това?

Мис ван Шойлер каза:

— Спя много леко.

— Великолепно! Това е истинско щастие за нас.

— Бях събудена от онази нахална млада жена, камериерката на мисиз Дойл, която и пожела лека нощ с ненужно висок глас според мен.

— А след това?

— Отново заспах. Събудих се от нечие присъствие в каютата си, но разбрах, че има някой в съседната каюта.

— В каютата на мисиз Дойл?

— Да. Тогава чух стъпки по палубата и след това някакъв плясък.

— Имате ли представа в колко часа беше това?

— Мога точно да ви кажа. Беше един и десет.

— Сигурна ли сте?

— Да. Погледнах малкия часовник до леглото си.

— Чухте ли изстрел?

— Не, нищо такова не чух.

— Но може би ви е събудил изстрел?

Мис ван Шойлер се замисли за миг и като наклони жабешката си глава, каза троснато:

— Да, може би.

— И нямате никаква представа каква е причината за плясъка, който сте чули?

— Съвсем не, знам отлично това.

Полковник Рейс запита бързо:

— Знаете ли?

— Разбира се. Стана ми неприятно от тези крадливи звуци, затова станах и отворих вратата на каютата. Мис Отърбърн се беше облегнала на парапета. Току-що беше пуснала нещо във водата.

— Мис Отърбърн? — попита с удивление Рейс.

— Напълно ли сте сигурна, че беше тя?

— Видях ясно лицето й.

— Тя забеляза ли ви?

— Не, не мисля.

Поаро се наведе напред.

— Как изглеждаше мис Отърбърн?

— Беше силно развълнувана.

Рейс и Поаро бързо се спогледаха.

— И след това? — подкани я Рейс.

— Мис Отърбърн се отдалечи към кърмата, а аз се прибрах в каютата.

Някой почука на вратата и влезе капитанът. Той държеше в ръка вързоп, от който капеше вода.

— Намерихме го, сър.

Рейс взе вързопа и започна да разгъва прогизналото кадифе. Отдолу се показа кърпичка от груб плат, оцветена в бледорозово, в която беше увит малък пистолет със седефена дръжка.

Рейс погледна победоносно Поаро и каза язвително:

— Видяхте ли, че съм прав. Бил е хвърлен зад борда.

Той протегна към него пистолета и запита:

— Какво ще кажете, мосю Поаро? Този ли е пистолетът, който сте видели онази нощ в хотел „Водопадът“?

Поаро го разгледа внимателно и каза тихо:

— Да, този е. Украсата е същата и… инициалите Ж. Б. Това е луксозен пистолет, направен за жени, но съвсем не е безобидно оръжие.

— Двадесет и два милиметров — измърмори Рейс. Той извади пълнителя. — Два куршума са изстреляни. Е, всичко е ясно.

Мис ван Шойлер се изкашля многозначително и попита:

— Ще ми върнете ли шала?

— Вашият шал, мадам?

— Да, това е моят кадифен шал.

Рейс взе прогизналата купчина.

— Ваше ли е това, мис ван Шойлер?

— Разбира се, че е мое! — отсече старата дама. — Изчезна снощи. Питах всички дали са го виждали.

Поаро погледна въпросително Рейс и той кимна леко в знак на съгласие.

— Къде го видяхте за последен път, мис ван Шойлер?

— Снощи, в салона. Когато реших да си лягам, не можах никъде да го намеря.

— Разбирате ли за какво е бил използван шалът ви? — Той го разстла и посочи с пръст малките обгорели дупки. — Убиецът е увил пистолета в него, за да заглуши изстрела.

— Какво нахалство! — заяви сърдито мис ван Шойлер и съсухрените й бузи се зачервиха.

Рейс каза:

— Бих се радвал, мис ван Шойлер, ако ми кажете дали сте познавали преди мисиз Дойл.

— Не се познавахме.

— Но сте слушали за нея?

— Знаех коя е, разбира се.

— Семействата ви не бяха ли близки?

— Моето семейство винаги е държало на положението си, полковник Рейс. Скъпата ми майка никога не би помислила да приеме някой от семейството Харц, които въпреки богатството си бяха хора без потекло.

— Това ли е всичко, което имате да ни кажете?

— Да, нямам какво повече да кажа. Линет Дойл беше възпитана в Англия и аз я видях за пръв път на този кораб.

Мис ван Шойлер се изправи. Поаро й отвори вратата и тя тържествено излезе.

Погледите на двамата мъже се срещнаха.

— Това е нейната версия и тя няма да се отклони от нея — каза Рейс. — Може би е истина. Не зная. Но Розали Отърбърн? Не очаквах това.

Поаро поклати объркано глава и внезапно удари с ръка по масата.

— Но това е безсмислено — извика той. — По дяволите! Безсмислено е!

Рейс по изгледа.

— Какво точно искате да кажете?

— Искам да кажа, че дотук всичко е съвсем ясно. Някой е искал да убие Линет Дойл. Някой е подслушал скандала снощи в салона. Някой се е промъкнал там и е взел пистолета, обърнете внимание, пистолета на Жаклин дьо Белфор, и е написал буквата Ж на стената… Толкова е просто, нали? Всички улики сочат, че Жаклин дьо Белфор е извършила убийството. И какво след това прави убиецът? Оставя проклетия пистолет, пистолета на Жаклин дьо Белфор, на палубата, за да го видят всички? Не, той или тя хвърля тази толкова изобличаваща улика зад борда. Защо, приятелю, защо?

— Да, странно.

— Това е повече от странно, това е невъзможно!

— Не е невъзможно, след като се е случило!

— Не това искам да кажа. Искам да кажа, че последователността на събитията е невъзможна. Тук нещо не е наред.