Смърт край Нил

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

— Вие и аз, приятелю — обърна се Поаро към Рейс, — започнахме разследването с предубеждението, че престъплението е извършено спонтанно без каквато и да била предварителна подготовка.

Някой е искал да премахне Линет Дойл и е използвал удобния момент, когато убийството почти сигурно би било приписано на Жаклин дьо Белфор. От това следваше, че въпросното лице е подслушало скандала между Жаклин и Саймън Дойл и е взело пистолета, след като другите са напуснали салона. Но, приятели, ако това предубеждение беше погрешно, всичко би изглеждало напълно различно. И то беше погрешно! Това не е било мигновено, спонтанно престъпление. Напротив, то е било много внимателно обмислено, подготвяно час по час, всички подробности са били старателно уточнени предварително, дори слагането на приспивателно в бутилката с вино на Еркюл Поаро през онази нощ! Разбира се, че беше така! Сложиха ме да спя, за да не се намеся в събитията. Това ми се стори възможно. Аз пия вино, другите двама, с които се храня на масата, пият уиски и минерална вода. Няма нищо по-лесно от това, да се сипе малко безвреден опиат в бутилката с вино — те стоят по цял ден на масите. Но аз отхвърлих тази мисъл. Денят беше горещ, бях много уморен, не бе толкова необичайно веднъж да спя дълбоко, а не неспокойно, както обикновено.

— Както виждате, все още бях в плен на предубеждението си. Да ми дадат приспивателно би означавало предумишлено действие, би означавало, че в седем и половина, когато се сервира вечерята, престъплението е било вече замислено, а това все още според първоначалната представа беше абсурдно. Първият удар срещу погрешната хипотеза беше нанесен, когато пистолетът бе намерен в Нил. Ако предположенията ни бяха верни, пистолетът изобщо не би трябвало да бъде хвърлян във водата… И не беше само това. — Поаро се обърна към доктора: — Вие, доктор Беснер, прегледахте тялото на Линет Дойл. Може би си спомняте, че кожата около раната беше обгорена, тоест преди изстрела пистолетът е бил притиснат до главата?

Беснер кимна.

— Точно така.

— Но пистолетът бе намерен, увит в кадифен шал, по който имаше ясни белези от стрелба, което ни наведе на мисълта, че е бил използван, за да заглуши изстрела. Но ако е стреляно през шала, тогава кожата на жертвата не би била обгорена, тоест когато убиецът е стрелял през шала, целта му не е била Линет Дойл. Възможно ли е това да е бил другият изстрел — по време на сцената между Жаклин дьо Белфор и Саймън Дойл? Не, защото има двама свидетели и ние знаем всичко. И така, оказа се, че е имало трети изстрел, за който нищо не знаем. Но с пистолета е било стреляно само два пъти и нямаше никакви следи от друг изстрел. Тук сме изправени пред един много интересен неразрешен проблем. Следващият любопитен факт бе, че в каютата на Линет Дойл намерих две шишенца цветен лак за нокти. Сега дамите често лакират ноктите си в различни цветове, но дотогава Линет Дойл винаги използваше един и същ и тъмночервен лак „Кардинал“. На другото шишенце пишеше „Нейлекс роуз“, тоест лакът беше бледорозов, но на дъното имаше няколко капки, които не бяха бледорозови, а яркочервени. Бях толкова заинтригуван, че го отворих и го доближих до носа си. Вместо обичайната силна миризма на ацетон шишенцето миришеше на оцет! Това означаваше, че вътре има червено мастило. Разбира се, няма нищо странно в това, мадам Дойл да има шишенце с червено мастило, но би било по-естествено да го държи в шишенце за червено мастило, а не в шишенце за лак за нокти. Тогава се досетих за носната кърпичка с бледорозово петно, в която беше увит пистолетът. Червеното мастило бързо избледнява, но винаги оставя бледорозово петно. Може би ако бях тръгнал по тези неясни следи, щях да открия истината, но тогава се случи нещо, което премахна всички съмнения. Луиз Бурже бе убита при обстоятелства, които безспорно потвърждаваха факта, че е изнудвала убиеца. В ръката си тя все още стискаше банкнота от хиляда франка и си спомних нещо много важно, което бе казала сутринта. Слушайте внимателно, защото в това се крие загадката. Когато я запитах дали е видяла нещо предишната нощ, тя ми даде следния интересен отговор: „Естествено, ако не можех да заспя, ако се бях изкачила по стълбите, тогава може би щях да видя това чудовище, убиецът, да влиза или излиза от каютата на мадам…“ Какво точно означаваше това?

Беснер, обзет от интерес към логиката, бързо отговори:

— Значи, че тя се е изкачила по стълбите.

— Не, не разбирате какво искам да кажа. Защо тя каза това на нас?

— Искала е да ни намекне нещо.

— Но защо на нас? — Тя би се държала по два начина, ако знаеше кой е убиецът — щеше да ни каже истината или да си държи езика и да иска пари за това от него! Но тя не направи нито едното, нито другото. Не каза веднага: „Не видях никого, защото спях“, нито: „Да, видях, той беше този и този“. Защо ми отговори по такъв неясен, многозначителен начин? За това може да има само една причина! Тя искаше да загатне нещо на убиеца; следователно тогава той е бил при нас. Но освен полковник Рейс и мен имаше само още двама души — Саймън Дойл и доктор Беснер.

Докторът скочи на крака и изръмжа:

— Какво? Обвинявате ме? Отново? Но това е абсурдно, изобщо не си струва да ви слуша човек.

— Замълчете, моля. Казвам ви какво мислех тогава. Да бъдем безпристрастни — каза Поаро.

— Сега той не ви обвинява — успокои го Корнелия.

Поаро бързо продължи:

— Така че си зададох въпроса — кой от двамата, Саймън Дойл или доктор Беснер? Но какви причини имаше Беснер да убие Линет Дойл? Доколкото знаех, никакви. Тогава Саймън Дойл? Но това беше невъзможно! Много свидетели биха се заклели, че до избухването на скандала той изобщо не е напускал онази вечер салона. След това е бил ранен и за него е било физически невъзможно да излезе. Имаше ли точни показания, потвърждаващи тези два пункта? Да — показанията на мадмоазел Робсън, Джим Фенторп и Жаклин дьо Белфор потвърждаваха първия, а показанията на доктор Беснер и мадмоазел Бауърс потвърждаваха втория. Нямаше никакво място за съмнение. Следователно престъпникът е доктор Беснер. В подкрепа на тази теория бе фактът, че камериерката е била намушкана с хирургически нож. От друга страна, Беснер умишлено бе привлякъл вниманието ми върху това. И тогава, приятели, се досетих за друг, безспорен факт. Намекът на Луиз Бурже не би могъл да бъде предназначен за доктор Беснер, защото тя имаше прекрасната възможност да говори с него насаме, когато пожелае. Тя имаше пред вид един-единствен човек — Саймън Дойл! Саймън Дойл беше ранен, при него винаги имаше лекар, той беше в каютата на лекар. Следователно заради него тя рискува да каже тези неясни думи, в случай че няма друга възможност да го види. Спомням си как тя продължи и се обърна към него: „Мосю, моля ви, вие разбирате, какво мога аз да кажа?“ И отговорът му: „Скъпо мое момиче, не се безпокойте, ще се погрижа за вас. Никой в нищо не ви обвинява.“ Така тя получи уверението, което търсеше! Беснер гръмко изсумтя.

— Но това е толкова глупаво! Да не би да мислите, че човек с протеза и фрактура на костта може да ходи по кораба и да убива хора с нож? Казвам ви, че за Саймън Дойл е било невъзможно да излезе от каютата си.

— Зная. Това е напълно вярно — отговори спокойно Поаро. — Било е невъзможно. Било е невъзможно, но е истина! Не можеше да има друго значение в думите на Луиз Бурже. И така аз се върнах назад и изследвах отново престъплението в светлината на новите факти. Възможно ли беше в периода преди скандала Саймън Дойл да е излязъл от салона и другите да са забравили или да не са забелязали това? Съзнавах, че това е невъзможно. Трябваше ли да се вземат под внимание показанията на доктор Беснер и мадмоазел Бауърс? Добре разбирах, че не мога да се съмнявам в тях. Но тогава си спомних, че има една пролука от време, в която Саймън Дойл е бил сам в салона за пет минути, а показанията на лекаря и медицинската сестра се отнасят за времето след това. За този период имаше показания, базирани само на зрителни възприятия и въпреки че бяха очевидно много точни, повече не можеше да се разчита на тях. Като изключим предположенията, какво в същност бяха видели свидетелите? Корнелия Робсън е видяла Жаклин дьо Белфор да стреля с пистолет, Саймън Дойл да пада на един стол и да притиска кърпичката към крака си, която постепенно се оцветява в червено. Какво беше чул и видял Джим Фенторп? Той бе чул изстрел и бе видял Дойл да притиска окървавена кърпичка към крака си. Какво се бе случило след това? Дойл настоятелно помоли Жаклин дьо Белфор да бъде отведена и да не бъде оставяна сама. След това предложил на Фенторп да извика доктора. И така мадмоазел Робсън и мосю Фенторп излизат с Жаклин дьо Белфор и в следващите пет минути са заети на бакборда. Каютите на мадмоазел Бауърс, доктор Беснер и мадмоазел дьо Белфор са от същата страна. На Саймън Дойл са необходими само две минути. Той взима пистолета под канапето, изува обувките си, побягва безшумно като заек към щирборда, влиза в каютата на съпругата си, промъква се до нея и стреля в главата й, както спи; след това слага шишенцето с червено мастило на умивалника (то не трябва да бъде намерено в него), изтичва обратно в салона, взима кадифения шал на мис ван Шойлер, който е скрил отстрани до стола, за да му е подръка, увива в него пистолета и стреля в крака си. Столът, в който пада (този път с истинска рана), е до прозореца. Той го отваря и хвърля в Нил пистолета, увит в кадифения шал и издайническата носна кърпичка.

— Невъзможно! — каза Рейс!

— Не, приятелю, не е невъзможно. Припомнете си показанията на Тим Алертън. Той е чул пукот, последван от плясък. Чул е и нещо друго — стъпките на бягащ човек край каютата. Но никой не би могъл да тича по щирборда. Той е чул Саймън Дойл, който е изтичал бос край каютата му.

— И все пак е невъзможно — повтори Рейс. — Никой не може да извърши това толкова бързо — особено човек като Дойл, който няма изобретателен ум.

— Да, но той е много бърз и ловък!

— Това да. Но не би могъл да измисли всичко това.

— Но не той го е измислил. Точно тук направихме голяма грешка. Престъплението сякаш е извършено спонтанно, но това не е така. Както казах, то е било много внимателно обмислено и подготвено. Това, че Саймън Дойл е имал в джоба си шишенце с червено мастило, не е било случайност. Не, това е било замислено предварително. Не е случайност фактът, че Жаклин дьо Белфор е ритнала пистолета под канапето, където не би се виждал, и по-късно ще си спомнят за него.

— Жаклин?

— Да, Жаклин. Двете допълващи се части на престъплението. Върху какво е построено алибито на Саймън? Върху изстрела на Жаклин. Как Жаклин си осигурява своето алиби? Чрез настойчивата молба на Саймън, в резултат, на която една медицинска сестра остава край леглото й цялата нощ. И така те двамата притежават всички необходими качества — хладнокръвния, остър, изобретателен ум, умът на Жаклин дьо Белфор, и необикновената бързина и точност, характерни за човека на действието като Дойл, способен да извърши това. Помислете внимателно и ще разберете всичко. Саймън Дойл и Жаклин са били любовници. Като вземете пред вид, че те все още са любовници, всичко ще ви стане ясно. Саймън, който е наследник на богатата си съпруга, я премахва и когато му дойде времето, ще се ожени за своята любима. Всичко е било много умно замислено. Преследването на мадам Дойл от Жаклин също е част от плана. Престорената ярост на Саймън… И все пак имаше пропуски. Веднъж той с истинска горчивина ми говори дълго за властните жени. Тогава трябваше да разбера, че има пред вид съпругата си, а не Жаклин. След това отношението към Линет пред хората. За един обикновен, мълчалив англичанин е много трудно да прояви каквато и да е любов. В действителност Саймън Дойл не беше добър артист. Прекалено добре играеше ролята си на безумно влюбен. Когато разговарях с Жаклин, тя се престори, че е видяла някой да подслушва. Но аз не видях никого. И нямаше никого! Но по-късно тя щеше да използува това, за да ме заблуди. Тогава една нощ ми се стори, че чух Саймън и Линет пред каютата си. Той каза: „Всичко сега трябва да се реши“. Да, това беше Дойл, но той говореше с Жаклин. Последното действие на драмата е било планирано с абсолютна точност. За мен е приготвено приспивателно, за да не им създам някакви неприятности. Корнелия Робсън е избрана за свидетел на сцената. Предвидени са пресилената скръб и разкаянието на Жаклин. Тя вдигна голям шум, за да не се чуе изстрелът. В същност това беше изключително добра идея. Жаклин казва, че е стреляла в Дойл, Корнелия Робсън и Джим Фенторп потвърждават това и когато преглеждат крака на Саймън, оказва се, че е истина, че е неоспорим факт! И двамата имат идеално алиби, вярно, с цената на известен риск и болка за Саймън Дойл, но необходимо е той да бъде ранен, така че изобщо да не може да се движи.

И тогава в плана им се появява пукнатина. Луиз Бурже е била будна. Изкачила се е по стълбата и е видяла Саймън Дойл да тича към каютата на съпругата си и обратно. На другия ден лесно се е досетила какво се е случило. Алчността й я подтиква да иска пари, за да мълчи, и по този начин подписва смъртната си присъда.

— Но мистър Дойл не би могъл да я убие — възрази Корнелия.

— Не, съучастницата му е направила това. Саймън Дойл поиска да види Жаклин колкото е възможно по-скоро. Дори ме помоли да ги оставя сами. Тогава й е казал за новата опасност. Трябвало е веднага да действуват. Знаел е къде са скалпелите на Беснер. След убийството скалпелът е измит и върнат на мястото му и задъханата Жаклин, закъсняла много за обяд, се отправя бързо към трапезарията.

Но все още не всичко е наред, защото мадам Отърбърн е видяла Жаклин да влиза в каютата на Луиз Бурже. Тя незабавно идва да съобщи това на Саймън. Убийцата е Жаклин. Спомняте ли си как Саймън извика на бедната жена? Помислихме, че е от нерви. Но вратата беше отворена и той се опитваше да предупреди Жаклин за опасността. Тя го чу и действува светкавично. Спомнила си е, че Пенингтън е говорил за някакъв револвер. Взела го е, промъкнала се до каютата, подслушала е разговора и в критичния миг е стреляла. Веднъж тя се похвали, че е добър стрелец, и това се оказва вярно.

След това отбелязах, че убиецът е могъл да избяга по три начина. Исках да кажа, че е могъл да отиде към кърмата (тогава престъпникът би бил Тим Алертън), да скочи на долната палуба, което е малко вероятно, или да влезе в някоя каюта. Каютата на Жаклин беше през две врати от каютата на доктор Беснер. Тя е трябвало само да хвърли пистолета, да изтича вътре, да се разроши и да скочи в леглото. Било е рисковано, но е нямало друг изход.

Настъпи мълчание. След това Рейс попита:

— Какво е станало с куршума от първия изстрел на момичето срещу Дойл?

— Мисля, че се е забил в масата. Там има прясна дупка. Предполагам, че Дойл е имал време да го извади с джобно ножче и да го хвърли през прозореца. Разбира се, той си е осигурил резервен патрон, за да изглежда, че е имало само два изстрела.

— Пимислили са за всичко — въздъхна Корнелия. — Това е ужасно!

Поаро замълча. Но това не бе от скромност, защото очите му говореха: „Грешите. Забравили са Еркюл Поаро.“

На глас той каза:

— А сега, докторе, да поговорим с пациента ви.