Смърт край Нил

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Ако мис Бауърс беше жена, която обича да е център на внимание, сега тя положително би била богато възнаградена.

Полковник Рейс я погледна с дълбоко удивление и взе перлите от масата.

— Това е извънредно странно — каза той. — Ще бъдете ли така добра да обясните.

— Разбира се. За това дойдох. — Мис Бауърс се намести удобно в един стол. — — Естествено, за мен беше донякъде трудно да избера най-правилния начин за действие. Без съмнение семейството не би желало какъвто и да е скандал и те разчитаха на моята дискретност, но обстоятелствата сега са толкова необичайни, че наистина нямам друг избор. Тъй като нямаше да намерите нищо в каютите, следващата ви стъпка би била претърсване на пътниците и ако перлите бяха намерени в мен, бих изпаднала в много неловко положение, а истината, така или иначе, щеше да бъде една и съща.

— А каква е истината? Вие ли взехте тези перли от каютата на мисиз Дойл?

— О, не, полковник Рейс, разбира се, че не. Мис ван Шойлер ги взе.

— Мис ван Шойлер?

— Да. Виждате ли, тя не може да не взима разни неща. Особено бижута. Всъщност, затова съм винаги с нея. Причината съвсем не е в здравето й; всичко е заради тази малка странност. Винаги внимавам и за щастие, откакто съм с нея, не се е случила никаква неприятност. Това значи, че трябва да бъда много бдителна, нали разбирате? Тя винаги крие нещата, които взима, на едно и също място — увива ги в чифт чорапи, така че за мен всичко е много лесно. Претърсвам дрехите й всяка сутрин. Спя леко и винаги в съседна стая, като отварям междинната врата, ако сме в хотел, и обикновено я чувам, когато става. Тогава отивам при нея и я убеждавам да си легне. Разбира се, на кораба ми беше по-трудно. Но тя обикновено не прави това нощем. Перлите без съмнение винаги много са я привличали.

Мис Бауърс замълча. Рейс попита:

— Как открихте, че е взела перлите?

— Намерих ги в чорапите й тази сутрин. Знаех на кого са, разбира се. Често ги бях виждала. Отидох да ги върна, като се надявах, че мисиз Дойл още не е станала и открила, че липсват. Но отпред стоеше един стюард, който ми каза, че е убита и че е забранено да се влиза. Така че, както разбирате, изпаднах в голямо затруднение. Но все още се надявах да ги оставя незабелязано в каютата, преди да са открили, че ги няма. Уверявам ви, че прекарах много неприятна сутрин, като се питах какво е най-добре да направя. Виждате ли, семейството на мис ван Шойлер се ползува с такова добро име в обществото, че ако случаят се появи във вестниците, ще бъде фатално за него. Но това няма да стане, нали?

По лицето на мис Бауърс се изписа силна тревога.

— Зависи от обстоятелствата — каза внимателно полковник Рейс. — Разбира се, ще направим, каквото можем. Как ще реагира мис ван Шойлер?

— Ще отрече, естествено. Винаги така прави. Казва, че някой злосторник се опитва да я злепостави. Никога не признава, че е взимала нещо. Затова, ако я спра навреме, се връща покорно в леглото. Казва, че искала да погледа луната или нещо такова.

— Мис Робсън знае ли за този… недостатък?

— Не. Майка й знае, но тъй като Корнелия е много простодушно момиче, тя реши да не й казва нищо. И сама мога да се грижа за мис ван Шойлер — прибави опитната мис Бауърс.

— Трябва да ви благодарим, мадмоазел, че веднага дойдохте.

Мис Бауърс се изправи.

— Надявам се, че постъпих по най-добрия начин.

— Бъдете сигурна в това.

— А освен това с убиец на борда…

Полковник Рейс я прекъсна:

— Мис Бауърс — каза той сериозно, — ще ви задам един въпрос и, моля, имайте пред вид, че искам да получа верен отговор. Мис ван Шойлер е умствено разстроена. Тя е клептоманка. Но има ли склонност или мания за убийство?

Мис Бауърс отговори веднага:

— О, господи, не! Няма нищо подобно. Можете напълно да ми вярвате. Старата дама не може и муха да убие.

Отговорът беше изпълнен с такава увереност, че нямаше какво да се прибави. Все пак Поаро вметна между другото един небрежен въпрос:

— Страда ли от глухота мис ван Шойлер?

— В същност да, мосю Поаро. Няма да забележите това веднага при разговор с нея. Но твърде често не чува, когато влезете в стаята или в подобни случаи.

— Мислите ли, че би чула, ако някой се движи в каютата на мисиз Дойл, която е до нейната?

— О, не, в никакъв случай. Леглото е срещу преградата на другата страна на каютата. Не, не мисля, че би могла да чуе нещо.

— Благодаря ви, мис Бауърс.

Рейс каза:

— Сега може би ще се върнете в трапезарията и ще изчакате заедно с другите?

Той й отвори вратата и я проследи с очи надолу по стълбата до входа на трапезарията. След това се върна при масата. Поаро бе взел перлите в ръка.

— Е, всичко стана много бързо — каза невесело Рейс. — Мис Бауърс е хладнокръвна и проницателна млада жена, която е напълно способна да ни заблуди или скрие някой важен факт, ако реши, че това отговаря на намеренията й. А какво ще кажете за мис Мари ван Шойлер? Не мисля, че трябва да я изключваме от списъка на заподозрените. Виждате ли, тя би могла да извърши убийство, за да вземе перлите. Не можем да вярваме на сестрата. Тя ще направи всичко възможно, за да запази честта на семейството.

Поаро кимна в знак на съгласие. Беше погълнат от перлите, опипваше ги и ги оглеждаше внимателно.

— Можем да приемем за истина една част от разказа на старата дама. Тя е погледнала от каютата си и е видяла Розали Отърбърн. Но не мисля, че е чула някой или нещо в каютата на Линет Дойл. Просто е надникнала от каютата си, преди да се промъкне и да открадне перлите.

— Мис Отърбърн е била там, така ли?

— Да. Хвърлила е скрития алкохол на майка си във водата.

Полковник Рейс поклати със съчувствие глава.

— Така значи! Не му е леко на това момиче.

— Да, животът й не е бил много щастлив, бедната, малка Розали.

— Е, радвам се, че това се изясни. Не е ли чула, или видяла нещо?

— Попитах я и тя ми отговори отрицателно, след като мисли около двадесет секунди.

— Така ли? — погледна го внимателно Рейс.

— Да, това е многозначително.

Рейс каза бавно:

— — Учудвам се, че никой не е чул изстрела, при положение, че Линет Дойл е била убита около един и десет или по което и да е време, след като всички на кораба са легнали. Съгласен съм, че такъв малък пистолет не би изгърмял силно, но наоколо е била мъртва тишина и би се чул всеки шум, дори и най-слаб пукот. Но сега ми се струва, че разбирам по-добре. Каютата до мисиз Дойл е била празна — съпругът й е бил при доктор Беснер. Каютата отзад е била заета от мис ван Шойлер, която е глуха. Това значи, че…

Той спря и погледна въпросително Поаро, който кимна.

— Остава съседната каюта от другата страна на кораба, с други думи, Пенингтън. Изглежда, че постоянно се връщаме към него.

— Скоро ще се заемем с него, но няма да бъдем толкова внимателни!

— А, ще си позволя това удоволствие.

— Междувременно е по-добре да се заемем с претърсването на кораба. Перлите все още са удобен повод, въпреки че ги върнаха; мис Бауърс едва ли ще разгласи това.

— А, да, перлите! — Поаро отново ги вдигна срещу светлината. Изплези език и ги близна, дори здраво захапа една от тях. След това с въздишка ги хвърли на масата.

— Нов проблем, приятелю. Не съм специалист по скъпоценни камъни, но съм имал доста работа с тях и съм съвсем сигурен, че тези перли са само една сполучлива имитация.