Смърт край Нил

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Андру Пенингтън изрази скръбта си и шока от новината по общоприетите норми. Както винаги, грижливо облечен, той беше сложил черна връзка. Дългото му, гладко избръснато лице беше смутено.

— Джентълмени, тази история ме потресе! — каза той тъжно. — Спомням си Линет като най-милото малко създание, което можете да си представите. Как се гордееше с нея старият Мелхюш Риджуей! Но няма смисъл да говорим за това. Кажете ми какво мога да направя; това е всичко, за което ви моля.

— Първо бих искал да ви попитам, мистър Пенингтън, дали чухте нещо снощи? — попита Рейс.

— Не, сър. Каютата ми е точно до доктор Беснер, мисля, че неговата е номер четиридесет и първи. Около дванайсет часа чух оттам някакъв шум. Тогава, разбира се, нищо не знаех.

— Чухте ди нещо друго? Някакви изстрели?

Андру Пенингтън поклати глава.

— Не, нищо такова.

— Кога си легнахте?

— Трябва да е било малко след единайсет часа.

Той се наведе напред.

— Сигурно знаете, че по кораба се носят разни слухове. Има нещо подозрително в онази полуфранцузойка, Жаклин дьо Белфор. Линет не ми каза всичко, но аз не съм глух и сляп. Имало е някаква история между нея и Саймън, както знаете, търсете жената, това е много сигурно правило и бих казал, че не трябва дълго да търсите.

— Искате да кажете, че Жаклин дьо Белфор е застреляла мадам Дойл? — попита Поаро.

— Да, така ми се струва. Естествено, аз не знам нищо…

— За нещастие ние знаем нещо!

— Така ли? — погледна го изненадано мистър Пенингтън.

— Знаем, че е съвсем невъзможно мадмоазел дьо Белфор да е застреляла мадам Дойл.

Той изложи подробно всички факти, но Пенингтън не изглеждаше убеден.

— Съгласен съм, че има някаква логика в това, но обзалагам се, че онази медицинска сестра не е стояла будна през цялата нощ. Сигурно е задрямала за малко и момичето е могло да се измъкне навън и отново да се върне.

— Едва ли, мосю Пенингтън. Спомнете си, че й е инжектирала силен опиат. А и една медицинска сестра обикновено спи леко и се буди винаги заедно с пациента си.

— Всичко това ми изглежда много подозрително — заяви Пенингтън.

Рейс каза внимателно, но твърдо:

— Моля да имате пред вид, мистър Пенингтън, че сме проверили всички възможности. Резултатът е напълно ясен — Жаклин дьо Белфор не е застреляла мадам Дойл. Така че сме принудени да търсим другаде. Затова се надяваме, че ще ни помогнете.

— Аз? — Пенингтън направи нервно движение.

— Да. Вие сте били близък приятел на убитата. Познавате живота й положително много по-добре от съпруга й, който се е запознал с нея само преди няколко месеца. Сигурно знаете например кой е имал лоши чувства към нея. А може би познавате някого, който е имал причини да желае смъртта й.

Андру Пенингтън облиза пресъхналите сп устни.

— Уверявам ви, нямам представа… Виждате ли, Линет израсна в Англия. Почти не познавам приятелите и средата й.

— И освен това на борда е имало човек, който е бил заинтересован от смъртта на мадам Дойл — каза замислено Поаро. — Както си спомняте, тук, на това място, тя едва се спаси, когато онзи каменен блок се разби до нея. А! Но вие в същност не бяхте ли наблизо?

— Не. Тогава бях в храма. После чух за това, разбира се. Опасен инцидент наистина. Но не мислите ли, че е било случайно?

Поаро сви рамене.

— Тогава мислех така, но сега се съмнявам.

— Да, да, естествено. — Пенингтън избърса лицето си с копринена кърпичка.

Полковник Рейс продължи:

— Мистър Дойл спомена, че на борда има някой, който изпитва неприязън не лично към съпругата му, но към нейното семейство. Знаете ли кой може да е той?

— Не, нямам представа — отговори с искрено учудване Пенингтън.

— Тя не ви ли каза нещо за това?

— Не.

— Били сте близък приятел на баща й. Спомняте ли си за някакъв негов конкурент, който е бил разорен от финансовите му операции?

Пенингтън поклати безпомощно глава.

— Нищо особено не мога да кажа. Такива операции се извършват често, разбира се, но не мога да си спомня някой да го е заплашвал. Не, не знам нищо.

— Накратко, с нищо не можете да ни помогнете, така ли, мистър Пенингтън?

— Да, така изглежда. Много съжалявам, джентълмени.

Рейс размени поглед с Поаро и каза:

— И ние съжаляваме. Надявахме се, че ще ни съдействате.

Той стана, за да покаже, че разпитът е свършил.

Андру Пенингтън каза:

— Тъй като Дойл е на легло, предполагам, че би искал аз да уредя формалностите. Извинете, полковник, какво точно възнамерявате да правите?

— Ще пътуваме до Шелал без спиране и ще пристигнем утре сутринта.

— А тялото?

— Ще го пренесем в хладилната камера на кораба.

Андру Пенингтън кимна и излезе от стаята. Поаро и Рейс отново се спогледаха.

— Мистър Пенингтън беше много неспокоен — каза Рейс, като запали цигара.

Поаро кимна.

— И мистър Пенингтън беше толкова смутен, че излъга най-необмислено. Той не беше в храма на Абу Симбел, когато камъкът падна. Аз, лично аз ви казвам, мога да се закълна в това, защото току-що бях излязъл оттам.

— Много глупава и изобличаваща лъжа.

Поаро отново кимна и каза с усмивка:

— Но засега го държим в ръцете си, нали?

— Точно така — съгласи се Рейс.

— Ние се разбираме чудесно, приятелю.

Дочу се лек, стържещ звук и корабът се олюля. „Карнак“ бе потеглил към дома, към Шелал.

— Перлите. Това е следващият въпрос, който трябва да изясним — каза Рейс.

— Имате ли някакъв план?

— Да — той погледна часовника си. — След половин час е време за обяд. Предлагам в края на обеда да съобщя, че перлите са откраднати и че моля всички пътници да останат в трапезарията, докато претърсим навсякъде.

Поаро кимна одобрително.

— Перлите са все още в крадеца. Тъй като ще действуваме неочаквано, той или тя няма да могат да ги изхвърлят панически зад борда.

Рейс взе няколко листа и каза:

— Извинете, но искам да обобщя фактите. Така човек не се обърква.

— Правилно. Редът и точността са всичко в нашата работа.

За известно време Рейс беше зает с писане. След това подаде на Поаро резултата от труда си.

— Съгласен ли сте с всичко дотук?

Поаро взе листовете, изписани с четлив, ясен почерк.

Те бяха озаглавени:

Поаро остави листовете.

— Много точно сте описали всичко.

— Съгласен ли сте?

— Да.

— Нещо да добавите?

— Аз ли? Аз си задавам един въпрос: защо пистолетът е бил хвърлен във водата? — каза важно Поаро.

— Само това ли?

— Засега да. Докато не намеря задоволителен отговор на този въпрос, всичко друго е безсмислено. Това е… това трябва да бъде началната ни точка. Обърнете внимание, приятелю, че в обобщението ви на събитията досега не се опитвате да разрешите този проблем.

Рейс сви рамене.

— Страх може би.

Поаро озадачено поклати глава. Взе подгизналия, размекнат кадифен шал и го разстла на масата. Прокара пръст по обгорелите места и следи.

— Кажете ми, приятелю — каза внезапно той. — Вие сте по-добре запознат с огнестрелните оръжия от мен. Може ли това нещо да заглуши напълно изстрела?

— Не. Не както заглушител например.

Поаро кимна и продължи:

— Мъж, който си служи често с огнестрелни оръжия, ще знае това, но една жена — не.

Рейс го погледна изненадано.

— Може би.

— Така е, разбира се. Тя сигурно чете детективски романи, където не всичко е точно описано.

Рейс побутна малкия пистолет със седефена дръжка.

— Е, този приятел не би издал голям шум. Само лек пукот. Ако наоколо е било шумно, обзалагам се на десет срещу едно, че нищо е нямало да чуете.

— Да, досетих се за това.

Поаро взе кърпичката и внимателно я разгледа.

— Кърпичка на обикновен човек, а не на джентълмен. Струва колкото вълната, от която е направена. Най-много три пенса.

— Кърпичка на човек като Флитууд.

— Да, забелязах, че Андру Пенингтън има фина копринена кърпичка.

— А Фергюсън? — предложи Рейс.

— Може би я е купил, за да парадира с нея. Но тогава би трябвало да е цветна.

— И да я използува вместо ръкавица, за да не оставя отпечатъци — добави Рейс шеговито. — „Загадката на свенливата носна кърпичка.“

— Цвят съвсем като за младо момиче, нали? — Поаро я остави и взе шала, като отново прегледа следите от барут.

— Все пак странно…

— Какво?

— Бедната мадам Дойл. Лежеше толкова спокойно… с тази малка дупчица в главата — прошепна Поаро. — Спомняте ли си как изглеждаше?

Рейс го погледна въпросително.

— Знаете ли, предполагам, че се опитвате да ми кажете нещо, но нямам представа какво е то.