Смърт край Нил

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Рейс въздъхна с облекчение, когато вратата се затвори след него.

— Постигнахме повече, отколкото се надявах. Признание в измама. Признание в опит за убийство. Това е най-доброто, което можем да направим. Всеки би признал най-много опит за убийство, но не и самото престъпление.

— Понякога това е възможно — каза унесено Поаро и очите му блеснаха.

Рейс го погледна с изненада.

— Имате ли някакъв план?

Детективът кимна. След това изброи на пръсти:

— Градината в Асуан. Показанията на мистър Алертън. Двете шишенца с лак за нокти. Моята бутилка с вино. Кадифеният шал. Изцапаната носна кърпичка. Пистолетът, оставен на местопрестъплението. Смъртта на Луиз. Смъртта на мадам Отърбърн. Да, всичко е на мястото си. Пенингтън не го е извършил, Рейс!

— Какво? — попита с изумление Рейс.

— Пенингтън не е убил Линет Дойл. Вярно е, че е имал мотиви. Вярно е, че е искал да го направи, но само се е опитал. И това е всичко. За това престъпление е било необходимо нещо, което Пенингтън е нямал! За това престъпление са нужни дързост, мигновени и безпогрешни реакции, решителност, самообладание, изобретателен и хладнокръвен ум. Пенингтън не притежава тези качества. Той не би извършил престъпление, освен ако не е сигурен, че ще бъде в безопасност. А това престъпление е било много рисковано! Висяло е на косъм. За него е била необходима дързост. А Пенингтън не е дързък. Той е само проницателен.

Рейс го погледна с уважението, което един умен мъж дължи на друг.

— Добре сте обмислили всичко — каза той.

— Да, но има едно-две неща. Онази телеграма например, която Линет Дойл е прочела. Бих искал да изясня това.

— Ей, богу, забравихме да попитаме Дойл. Той щеше да ни каже, но тогава дойде бедната мисиз Отърбърн. Отново ще го разпитаме.

— По-късно. Преди това искам да говоря с един човек.

— С кого?

— Тим Алертън.

Рейс се учуди.

— Алертън? Добре, да го извикаме.

Той натисна звънеца и изпрати бележка по стюарда.

Тим Алертън влезе и запита:

— Стюардът ми каза, че искате да говорите с мен?

— Да. Седнете, моля.

Тим седна и ги погледна с внимание, но личеше, че е леко отегчен.

— Мога ли с нещо да ви помогна? — каза той любезно, но без особено въодушевление.

— Може би в някои отношения — отговори Поаро. — Но това, което действително искам от вас, е да слушате.

Тим учтиво вдигна вежди.

— Разбира се. Аз съм най-добрият слушател в света. Можете да разчитате, че ще кажа „Ааа!“ точно когато трябва.

— Много добре. Вашето „Ааа!“ ще бъде много изразително. Но да започнем. Когато се запознах с вас и майка ви в Асуан, бях силно привлечен от вашата компания и реших, че майка ви е една от най-очарователните жени, които съм срещал.

Отегченото лице се оживи за миг и очите блеснаха.

— Тя е… необикновена.

— Но вниманието ми бе привлечено отново, когато споменахте името на една дама.

— Така ли?

— Да, на мадмоазел Джоана Саутууд. Виждате ли, напоследък слушах за нея. — След кратка пауза той продължи: — През последните три години Скотланд ярд беше твърде обезпокоен от някои кражби на бижута. Това бяха, така да се каже, обири в светското общество. Моят приятел, главният инспектор Джап, стигна до заключението, че обирите не са дело само на един човек, а на двама, които действуват много ловко. Той беше убеден от големия си личен опит, че кражбите се вършат от хора с добро обществено положение. И накрая вниманието му бе привлечено от мадмоазел Джоана Саутууд. Всички жертви бяха нейни приятелки или познати и във всички случаи й бяха заемали въпросната скъпоценност или й я бяха давали за малко да я разгледа. Освен това тя живееше много по-охолно, отколкото доходите й позволяваха. От друга страна, беше съвсем ясно, че не тя извършва самата кражба, тоест подмяната. В някои случаи тя беше в чужбина, когато бижутата се подменяха. Така че постепенно главният инспектор стигна до определен извод. За известен период от време мадмоазел Саутууд имаше връзки със „Сдружението на съвременните бижутери“. Той подозираше, че тя дава там откраднатите бижута; след това те се прерисуват много точно и някой неизвестен и небрежен в работата си бижутер им прави копие, като третата част от операцията — успешната подмяна, се извършва от някой друг, който не е имал нищо общо с бижута или имитации и копия на скъпоценни камъни. Инспектор Джап не знаеше кой е този човек. По време на един разговор вие се изпуснахте и казахте някои неща, които ме заинтересуваха. Пръстенът, който изчезнал, когато сте били в Майорка, фактът, че сте били на гости в къща, където е била извършена такава подмяна, близостта ви с Джоана Саутууд. Очевидно не одобрявахте моето присъствие във вашата компания и се опитахте да отдалечните майка си от мен. Разбира се, това може би се дължеше на лична антипатия, но реших, че не това е причината. Бяхте твърде обезпокоен, за да прикриете страха си, като се държите приятно и възпитано. Е, добре! Перлите изчезнаха след убийството на Линет Дойл. Сигурно ви е ясно, че веднага се досетих за вас! Но не бях съвсем доволен от себе си, защото, ако сте действували двамата с мадмоазел Саутууд, както подозирах (а тя беше близка приятелка на Линет Дойл), тогава би трябвало да бъде извършена подмяна, а не безочлива кражба. Но след това перлите неочаквано бяха върнати и какво се оказа? Че не са истински, а имитация. Тогава разбрах кой е истинският крадец. Фалшивата огърлица беше открадната и след това върната, същата фалшива огърлица, с която вие преди това бяхте подменили истинската.

Поаро погледна младия мъж пред себе си. Под загара лицето на Тим бе пребледняло. Той не притежаваше опита и хладнокръвието на Пенингтън.

— Наистина ли? И ако е така, къде съм сложил истинските перли? — опита се да каже с подигравателен глас Тим.

— И това знам.

Лицето на младия мъж изведнъж се състари.

— Мислих дълго за това — поде Поаро, — и реших, че могат да бъдат само на едно място. Истинските перли са скрити в една броеница, която виси на стената във вашата каюта. Тя е покрита с изящна дърворезба. Мисля, че сте я купили специално за това. Интересното е, че зърната на тази броеница се отвинтват. Във всяко едно от тях има перла, увита в секотин. Разчитали сте, че повечето полицейски инспектори уважават религиозните символи, освен, ако явно има нещо съмнително. Постарах се да открия как мадмоазел Саутууд ви е изпратила фалшивата огърлица. Тя е направила това, защото вие дойдохте тук от Майорка, когато сте разбрали, че мадам Дойл ще прекара в Египет медения си месец. Според мен тя е била изпратена в книга с издълбан квадратен отвор в средата. Книгите не предизвикват съмнение и практически никога не се отварят в пощата.

Настъпи дълго мълчание. После Тим каза тихо:

— Спечелихте. Беше добре замислено, но всичко има край. А сега, предполагам, не ми остава нищо друго, освен да изпия горчивата чаша.

Поаро леко кимна.

— Знаете ли, че сте били видян през онази нощ?

— Видян? — сепна се Тим.

— Да, в нощта, когато Линет Дойл умря, някой ви е видял да излизате от каютата й малко след един часа сутринта.

— Вижте, да не би да мислите, че… Не съм я убил аз! Кълна се в това! Бях в ужасно състояние. Така се случи, че избрах точно онази нощ… Господи, колко ужасно беше:

— Да, сигурно сте преживели неприятни моменти. Но сега, след като знаем всичко, бихте могли да ни помогне. Беше ли жива мадам Дойл, когато откраднахте перлите?

— Не знам. Честна дума, не знам, мосю Поаро! — каза дрезгаво Тим. — Бях разбрал, че нощем ги държи на нощната си масичка до леглото. Промъкнах се вътре, много внимателно опипах масичката, смених истинските перли с фалшивите и тихо излязох. Разбира се, помислих, че спи.

— Чухте ли я да диша? Сигурно сте се ослушали за това?

Тим се замисли.

— Беше много тихо наистина. Но мисля, че не я чух да диша.

— Почувствувахте ли някаква миризма на дим във въздуха, както след неотдавнашен изстрел с огнестрелно оръжие?

— Мисля, че не. Не мога да си спомня.

— Е, няма никакъв напредък — въздъхна Поаро.

— Кой ме е видял? — попита Тим с любопитство.

— Розали Отърбърн. Тя е идвала откъм другата част на кораба, видяла ви е да излизате от каютата на Линет Дойл и да се отправяте към вашата.

— Значи тя ви е казала.

— Тя нищо не ми каза — отвърна спокойно Поаро.

— Но откъде знаете тогава?

— Защото съм Еркюл Поаро и сам се досещам. Когато я запитах, знаете ли какво ми отговори? Каза: „Не видях никого“. И излъга.

— Но защо?

— Но това е още по-сериозна причина, за да ви каже всичко.

— Изглежда, че тя не е мислела така — сви рамене детективът.

Тим каза със странен глас:

— Тя е необикновено момиче. Сигурно животът й не е бил лек с човек като майка и.

— Да, преживяла е тежки дни.

— Бедното дете — прошепна Тим. След това погледна Рейс: — Е, и какво сега, сър? Признавам, че взех перлите от каютата на Линет. Ще ги намерите точно там, където казахте, че са. Вината ми за това е доказана. Но отричам всичко, което твърдите за мис Саутууд. Нямате никакви доказателства срещу вея. А по какъв начин съм се сдобил с фалшивата огърлица, е моя работа.

— Много сте коректен — измърмори Поаро.

— Винаги джентълмен! — усмихна се Тим и прибави: — Може би си представяте колко се обезпокоих, когато открих, че майка ми се е привързала към вас! Не съм такъв закоравял престъпник, че да ми е приятно да седя рамо до рамо с известен детектив точно преди да предприема рискован удар! На някои хора това прави удоволствие, но не и на мен. Откровено казано, страхувах се.

— Но това не ви попречи да извършите кражбата.

Тим сви рамене.

— Не се страхувах толкова много, че да се откажа. Подмяната трябваше да стане все някога, а на този кораб имах прекрасна възможност за това. Каютата на Линет бе през две от моята, а самата тя беше толкова заета с проблемите си, че едва ли щеше да забележи нещо.

— Питам се дали това е вярно…

Тим го изгледа и попита:

— Какво искате да кажете?

Поаро натисна звънеца.

— Ще помоля мис Отърбърн да дойде за минута.

Тим се намръщи, но нищо не каза. Един стюард се появи, получи нареждането и излезе.

Розали дойде след няколко минути. Тя погледна изненадано Тим. До неотдавна бе плакала и очите й бяха зачервени. В нея не бе останало нищо от предишното предизвикателство и мнителност. Седна и отправи покорен поглед към Рейс и Поаро.

— Много съжаляваме, че ви безпокоим — каза внимателно Рейс.

Той беше малко недоволен от Поаро.

— Няма значение — отговори тихо момичето.

— Трябва да изясним един-два въпроса — започна Поаро. — Когато ви попитах дали сте видели някого на дясната палуба в един и десет тази сутрин, вие отговорихте отрицателно. За щастие успях да открия истината без ваша помощ. Мосю Алертън призна, че е бил снощи в каютата на Линет Дойл.

Тя погледна бързо Тим. Той кимна рязко със сурово и мрачно лице.

— Греша ли в часа, мосю Алертън?

— Не, напълно сте прав.

Розали го гледаше изумена. Устните й затрепераха… полуразтвориха се.

— Но вие не сте… не сте…

Той каза бързо:

— Не, не съм я убил. Аз съм крадец, а не убиец. Съвсем скоро всичко ще разберете. Целта ми бяха перлите.

Поаро продължи:

— Според самия него мосю Алертън отишъл в каютата й снощи и е сменил истинската перлена огърлица с фалшива.

— Истина ли е? — Розали го гледаше със сериозни тъжни очи, очи на дете.

— Да — каза Тим.

Настъпи мълчание. Полковник Рейс неспокойно се размърда.

Поаро проговори с необикновен глас!

— Това е, както казах, версията на мосю Алертън. Думите му отчасти се потвърждават от вашите показания, мис Отърбърн. С други думи, има доказателства, че той е бил в каютата на Линет Дойл снощи, но няма доказателства защо е бил там.

Тим го погледна с удивление.

— Но вие знаете защо!

— Какво знам?

— Е, добре, знаете, че взех перлите.

— Но да, да! Знам, че сте взели перлите, но не знам кога сте ги взели. Това може да не е станало снощи… Току-що казахте, че Линет Дойл не би забелязала подмяната. Но не съм толкова сигурен. Да допуснем, че е открила това… Да допуснем дори, че е разбрала кой го е направил… Да допуснем, че снощи е заплашила да разкаже всичко и вие сте знаели, че тя не се шегува… и да допуснем, че сте подслушали скандала в салона между Жаклин дьо Белфор и Саймън Дойл, и веднага след като всички са си отишли, тихо сте влезли вътре, взели сте пистолета и един час по-късно, когато корабът е утихнал, сте се промъкнали в каютата на Линет Дойл и за да сте сигурен, че няма да бъдете разобличен…

— Господи! — промълви Тим. От пепеливото лице две изтерзани, пълни с болка очи гледаха с безмълвна молба Поаро.

Детективът продължи:

— Но ви е видял още един човек — камериерката Луиз. На другия ден започнала да ви изнудва. Заплашила ви е, че ако не й платите добре, ще разкаже какво е видяла. Разбрали сте, че ако се примирите с изнудването, това ще бъде началото на края. Привидно сте се съгласили и сте й казали, че ще дойдете точно преди обяд в каютата й с парите. Там сте я намушкали, докато е брояла банкнотите. Но отново сте нямали късмет. Някой ви е видял да влизате в каютата й — той се полуизвърна към Розали, — това е била вашата майка. Отново е трябвало да действате безразсъдно, рисковано, но сте нямали друг изход. Чули сте Пенингтън да говори преди няколко дни за револвера си. Изтичали сте в каютата му, взели сте го, подслушали сте разговора ни пред каютата на доктор Беснер и сте застреляли мадам Отърбърн, преди да каже името ви.

— Нее-е! — извика Розали. — Той не е извършил това!

— След това сте побягнали към кърмата — единственото нещо, което сте могли да сторите. После сте се обърнали и когато се втурнах след вас, вие вече се преструвахте, че идвате от срещуположната страна. Държали сте револвера в ръкавици; когато ги поисках, те бяха в дожоба ви…

— Кълна се в бога, че в това няма ни дума истина — каза Тим.

Но треперещият му, неуверен глас прозвуча неубедително.

И тогава Розали Отърбърн изненада всички:

— Разбира се, че не е истина! И мосю Поаро знае, че е така! Той си има причини, за да твърди това!

Поаро я погледна с изненада. Лека усмивка заигра по устните му.

— Мадмоазел е твърде умна… Но съгласете се, че уликите бяха правдоподобни.

— Защо, по дяволите… — започна със засилващ се гняв Тим, но Поаро вдигна ръка.

— Против вас има много улики, мосю Алертън. Това исках да разберете. А сега ще ви кажа нещо по-приятно. Все още не съм изследвал онази броеница в каютата ви. Но може би ако направя това, няма да намеря нищо. И тъй като мис Отърбърн продължава да твърди, че не е видяла никого снощи на палубата, е, добре, срещу вас няма никакви улики. Перлите са били взети от една клептоманка, която след това ги е върнала. Ако искате да ги видите с мадмоазел, те са в една кутийка на масата.

Тим се изправи на крака. Остана за миг безмълвен. Когато заговори, думите му като че ли прозвучаха сухо, но, изглежда, задоволиха слушателите.

— Благодаря! Няма да има нужда да ми давате друг шанс!

Той отвори вратата пред момичето и то излезе; като взе малката картонена кутийка, Тим я последва.

Закрачиха един до друг. Тим отвори кутията, извади фалшивата огърлица и я захвърли далече в Нил.

— Край! — каза той. — Когато върна кутията на Поаро, вътре ще бъдат истинските перли. Как можах да бъда такъв глупак!

Розали каза тихо:

— Преди всичко защо започнахте?

— Искате да кажете как започнах? О, не знам. От леност, скука, а и това ме забавляваше. Толкова по-интересно е, отколкото да стоиш в някоя канцелария. Сигурно ви звучи ужасно, но виждате ли, в това ме привличаше нещо — главно рискът може би.

— Мисля, че разбирам.

— Да, но никога не бихте го направили.

Розали се замисли за миг и лицето и стана сериозно.

— Не, никога — каза тя просто.

— О, скъпа моя, вие сте очарователна… прекрасна. Защо не казахте, че сте ме видели снощи?

— Помислих, че ще ви заподозрат.

— Вие подозирахте ли ме?

— Не. Не вярвах, че можете да убиете някого.

— Да. Не съм от тази сплав, от която са направени убийците. Аз съм само един нещастен крадец на дребно.

Тя плахо докосна ръката му.

— Не говорете така.

Той хвана ръката й.

— Розали, искате ли… знаете какво искам да кажа. Или винаги ще ме презирате и ще ми натяквате?

Тя се усмихна леко.

— Има неща, за които и вие може да ми натяквате…

— Розали, скъпа…

Но тя го задържа за минута.

— А Джоана?

— Джоана? — извика внезапно Тим. — Вие сте като майка ми. Джоана изобщо не ме интересува. Тя има хищни очи и конско лице. Изключително непривлекателен представител на Нежния пол.

След малко Розали каза.

— Майка ви никога не бива да узнае това.

— Не съм сигурен — отвърна замислено Тим. — Мисля, че ще й кажа. Тя е силен човек и ще издържи. Да, мисля, че ще разруша майчинските й илюзии. Тя ще бъде толкова доволна, когато разбере, че съм имал само делови отношения с Джоана, че ще ми прости всичко останало.

Бяха стигнали до каютата на мисиз Алертън и Тим почука решително на вратата. Тя се отвори и мисиз Алертън застана на прага.

— Розали и аз… — започна Тим и спря.

— О, скъпи мои — промълви тя и прегърна Розали. — Мое скъпо, скъпо дете. Така се надявах, но Тим беше непоносим, преструваше се, че не те харесва. Но, разбира се, не можа да ме измами!

Розали каза сподавено:

— Вие бяхте винаги толкова мила с мен. Исках да…

Тя млъкна и зарида щастливо на рамото и.