Кели успя да се върне в участъка едва по обед, за да намери номера на инспектор Ник Рампело, човека, който работеше по случая. Първоначално беше прехвърлена на горещата линия, отворена за гражданите, които имаха някаква информация за смъртта на Таня Бекет.
– Мога да Ви уверя, че информацията Ви ще достигне до разследващия екип – каза жената, чийто незаинтересован тон подсказваше на Кели, че това е един от многото телефонни разговори, които служителката беше приела през деня.
– Наистина искам да разговарям с инспектор Рампело, ако е възможно. Аз съм полицай от Британската транспортна полиция и мисля, че един от случаите ми може да е свързан с разследването. – Кели кръстоса пръсти. Не беше точно лъжа. Зоуи Уокър сама беше отишла при нея, а и все още нейното име стоеше върху доклада за кражбата на ключовете на Кати Танинг. Щом името беше нейното, значи и случаят беше неин.
– Ще Ви свържа с офиса му.
Телефонът звънеше ли, звънеше. Кели беше на път да се откаже, когато една жена вдигна – сякаш беше останала без дъх, защото беше тичала по стълбите.
– Северозападен екип за разследване на убийства.
– Мога ли да разговарям с инспектор Рампело, моля?
– Ще видя дали е тук. За кого да предам? – Жената говореше като новинар на Би Би Си и Кели се опита да отгатне каква беше ролята ѝ. Нямаше почти никакъв опит с Екипите за разследване на убийства. Макар че БТП си имаше свой собствен, той съвсем не беше толкова натоварен като този на лондонската полиция, а и Кели никога не беше работила в него. Даде името и номера си и зачака за втори път.
– Рампело на телефона.
Този път нямаше Би Би Си акцент. Ник Рампело говореше на чист лондонски, и то доста бързо – нямаше време за губене. Кели започна да се запъва над думите в опит да устои на темпото му, но осъзна, че в най-добрия случай звучеше непрофесионално, а в най-лошия – некомпетентно.
– Къде казахте, че работите? – прекъсна обяснението ѝ Рампело.
– БТП, сър. Понастоящем съм на Централната линия. Разследвах кражба от чанта по-предишната седмица, която смятам, че е свързана с убийството на Таня Бекет. Надявах се, че мога да дойда да поговорим за това.
– Моите уважения, полицай... – повишението в интонацията едва ли не оспорваше ранга ѝ.
– Суифт. Кели Суифт.
– Моите уважения, полицай Суифт, но това е разследване на убийство, а не на джебчийство. Таня Бекет не се е намирала в близост до Централната линия в нощта, в която е била убита, и всичко останало сочи, че случаят е единичен.
– Смятам, че са свързани, сър – каза Кели много по-уверено, отколкото се чувстваше. Приготви се за отговора на Рампело и изпита облекчение, когато не ѝ се нахвърли заради предизвикателството ѝ.
– Разполагате ли с копие от доклада при Вас?
– Да, аз...
– Изпратете ми го в офиса и ще го погледнем. – Искаше да се отърве от нея.
– Сър, смятам, че жертвата Ви се е появила в раздела с обявите на "Лондон Газет". Така ли е?
Последва кратко мълчание.
– Тази информация не беше оповестена. Откъде разбрахте това?
– От свидетелка, която се свърза с мен. Същата свидетелка, която видя снимка на моята жертва на кражба в друг брой на "Газет". Същата свидетелка, която вярва, че нейна снимка също се е появила във вестника.
Този път мълчанието бе по-продължително.
– Май ще е най-добре да дойдете.
Северозападният екип за разследване на убийства се намираше на Балфор Стрийт, дискретно разположен между агенция за набиране на персонал и жилищен блок със знак Продава се на третия етаж. Кели натисна звънеца, на който пишеше само ЕРУ, и се обърна леко наляво, за да погледне право към камерата. Повдигна леко брадичката си, надяваше се да не изглежда толкова нервна, колкото се чувстваше. Инспектор Рампело ѝ каза, че ще я очаква в шест, което ѝ осигури достатъчно време да се прибере до дома си и да се преоблече. Какво казваха? Облечи се за работата, която желаеш. Кели искаше инспектор Рампело да я приеме като сериозен офицер, като някого, който имаше важна информация за разследването на убийството, а не като обикновен патрул. Натисна звънеца отново и съжали, когато ѝ отговори сърдит глас, чийто тон казваше, че не е било необходимо напомняне.
– Да?
– Полицай Кели Суифт от Британската транспортна полиция. Тук съм, за да се видя с инспектор Рампело.
Чу се силно кликване, което отключи тежката врата пред нея. Кели се усмихна на камерата, в случай че все още някой я гледаше, и влезе вътре. Вратите на асансьора се намираха точно пред нея, но тя пое по стълбите, защото не знаеше на кой етаж е ЕРУ. Двойните врати на първия етаж не оставиха никакво съмнение какво се крие зад тях. Помота се известно време, докато реши дали да почука, или просто да влезе.
– Екипът ли търсите?
Кели разпозна тона на жената, с която беше разговаряла по телефона по-рано през деня, и се обърна, за да види дългата ѝ, права руса коса, завързана с тъмнолилава ластичка. Носеше панталони и ниски обувки и подаде ръка на новодошлата.
– Лусинда. Аз съм един от анализаторите. Ти си Кели, нали?
Полицайката кимна, изпълнена с благодарност.
– Тук съм, за да се видя с инспектора.
Лусинда отвори вратата.
– Срещата е ей там. Ела, ще те заведа.
– Среща? – Кели последва Лусинда през двойните врати и се озова в голямо и просторно помещение, изпълнено с десетина бюра. От едната му страна имаше отделен кабинет.
– Това е офисът на главния инспектор. Не че го използва. Остават му шест месеца до пенсия, а има да ползва толкова много отпуска, че буквално е на плаващо работно време. Но не се заблуждавай, Багера е много точен, поне когато е тук.
Кели наостри уши при споменаването на познатия прякор.
– Случайно да става въпрос за Алън Дигби?
Лусинда се изненада.
– Същият! Откъде го познаваш?
– Беше ми инспектор в БТП. Не след дълго се прехвърли в лондонската полиция и чух, че е бил повишен. Беше добър учител.
Лусинда я водеше през просторния офис, а Кели я следваше, оглеждаше се наоколо и запаметяваше всичко. Макар наоколо да беше празно, тя усещаше онази атмосфера, която познаваше добре от работата си по разследването на сериозни престъпления. На всяко бюро имаше по два компютърни монитора и поне три телефона звъняха; звукът се местеше в помещението, когато обажданията биваха прехвърляни автоматично в търсене на някого, който да им отговори. Някак си дори телефоните тук звъняха по-настоятелно, сякаш в това се съдържаше ключът за отключването на мистерията, върху която ЕРУ работеше тази седмица. Точно заради такъв вид работа Кели беше станала полицайка и добре познатият прилив на енергия я ободри.
– Ще бъдат прехвърлени на оператор – обясни Лусинда, като забеляза залепения ѝ за най-близкия телефон поглед – и някой ще им се обади по-късно.
– Къде са всички?
– В брифинг. Инспекторът иска всеки да присъства. Нарича този метод теорията "НАСА".
Кели я погледна недоумяващо и Лусинда се ухили.
– На посещението си в НАСА президентът Кенеди се заговорил с един от чистачите. Попитал го каква е работата му и без да се замисля, мъжът отговорил: "Помагам да изпратим човек на Луната, господин президент". Теорията на Ник е, че ако целият Екип за разследване на убийства участва в брифинга, включително чистачите, няма да пропуснем нищо.
– Страхотен подход. Приятно ли е да се работи с него? – Лусинда я отведе до една отворена врата.
– Добър детектив е – отвърна жената. Кели остана с впечатлението, че анализаторката подбра думите си много внимателно, но нямаше време да изстиска повече информация от нея. Бяха стигнали до заседателната зала и Лусинда ѝ направи знак да влиза. – Шефе, това е Кели Суифт от БТП.
– Заповядай, тъкмо започваме.
Кели усети, че стомахът ѝ изкъркори, но не знаеше дали от притеснение, или от глад. Стоеше до Лусинда и се оглеждаше, като се опитваше да не личи, че го прави. Инспектор Рампело не беше споменал нищо за брифинг, очакваше да разговаря с него в офиса му, вероятно в компанията на още някого от следователите му.
– Здравейте, всички. Брифингът днес е за Операция ФЪРНИС. Знам, че сте имали тежък ден, а за някои от вас той съвсем не е приключил, затова ще се опитам да бъда максимално кратък. – Инспекторът говореше също толкова бързо, колкото и по телефона. Помещението беше огромно, а той не правеше опити да повишава глас; Кели трябваше да се напряга, за да чува всяка негова дума. Зачуди се защо не говори високо, но когато огледа останалите от екипа, концентрирани да не пропуснат абсолютно нищо, осъзна, че всичко е просто преднамерена – и хитра – стратегия.
– За онези, които са нови в екипа: тялото на Таня Бекет беше намерено в Кранли Гардънс, Мъзуел Хил, преди четири дни; в единадесет вечерта, понеделник, 16 ноември, от мъж на име Джефри Скинър, който разхождал кучето си. – Кели се зачуди на колко ли години беше Рампело. Изглеждаше в началото на тридесетте, прекалено млад, за да е инспектор. Той беше як и едър мъж, със средиземноморски тен, който отговаряше на името му, макар говорът му да си беше характерен за Североизточна Англия. Долната част на лицето му беше покрита от набола брада. Кели успя да различи контурите на татуировка под ръкава на ризата му.
Инспекторът говореше, крачеше от едната страна на помещението до другата и размахваше бележките си, които още не му бяха влезли в употреба.
– Таня е била учителка в началното училище "Сейнт Кристофър" в Холоуей. Трябвало е да се прибере у дома в четири и тридесет следобед, но когато не го сторила до десет, годеникът ѝ Дейвид Паркър я обявил за изчезнала. Дежурният съставил доклад за изчезнало лице, но го оценил с нисък риск. – Кели не беше сигурна дали си въобразяваше укора в гласа му, но се надяваше дежурните полицаи, които са се отзовали на първото обаждане, да не се винят за случилото се с Таня. Не беше добре запозната със случая, но не смяташе, че убийството е можело да бъде предотвратено.
– Тялото на Таня е намерено в гористия район на парка, за който е известно, че се използва за секс. Следователите, отишли на местопрестъплението, са намерили много използвани презервативи, но от състоянието им са предположили, че предхождат убийството с няколко седмици. Таня е била напълно облечена с изключение на маратонките ѝ, които не са открити на местопрестъплението и все още липсват. Каишката на дамската ѝ чанта е била използвана, за да бъде удушена, и аутопсията потвърди, че причината за смъртта е задушаване.
Мъжът обходи с поглед помещението и очите му се спряха върху един по-възрастен мъж, който се беше отпуснал в стола и беше сложил ръце зад главата си.
– Боб, би ли ни запознал с годеника?
Мъжът свали ръце и се изправи.
– Таня Бекет е била сгодена за двадесет и седем годишния автомонтьор Дейвид Паркър, който, очевидно, беше първият ни заподозрян. Господин Паркър има желязно алиби: прекарал е вечерта в "Мейсънс Армс" на ъгъла на улицата, както се потвърди от камерите в пъба и от поне десетина редовни посетителя.
– Приятелката му е изчезнала, а той е отишъл в пъб? – обади се някой.
– Паркър твърди, че не се е разтревожил, докато не станало късно през нощта, когато се обадил, за да съобщи, че липсва. Предположил, че годеницата му е отишла на гости на някоя приятелка и е забравила да му каже.
– В момента се опитваме да възстановим маршрута на жертвата от работното ѝ място до дома ѝ – обясни инспектор Рампело. – БТП беше изненадващо отзивчива в осигуряването на видеоматериал – мъжът погледна към Кели и тя се изчерви; помисли си, че за миг инспекторът беше забравил, че е там, – на който видяхме как се качва на Северната линия до Хайгейт. За известно време я губим и след това отново я виждаме да чака автобус. За съжаление шофьорът не може да си спомни дали е слязла на Кранли Гардънс и дали е била сама. Опитваме се да намерим и други пътници от автобуса.
Ник Рампело задържа погледа си за момент върху Кели.
– Във вторник, 17 ноември, получихме обаждане от госпожа Зоуи Уокър, която съобщи за голяма прилика между Таня Бекет и една снимка, появила се в раздела за реклами и обяви на "Лондон Газет". – Инспекторът вдигна един лист формат А3, който лежеше с лице надолу върху масата пред него, и го показа на останалите. Кели видя добре познатата обява, изображението се беше размазало заради увеличението му. – В тази част на вестника се рекламират един вид... – мъжът направи кратка пауза – ...персонални услуги – изчака надигналия се смях в помещението да секне и продължи: – Включително разговори и компаньонки. Тази обява привидно е за същите услуги, макар че нищо не е уточнено: посоченият телефонен номер е невалиден, а уебсайтът те отвежда на празна страница. – Инспекторът сложи листа на бялата дъска зад него и го закрепи с магнитчета в ъглите. – Следователите се заеха с миналото на Таня Бекет. Търсят някакво участие в секс индустрията, макар че родителите ѝ и годеникът ѝ настояват, че това е крайно нетипично за нея. Също така претърсваме компютъра ѝ за някаква следа, че е била регистрирана в сайтове за запознанства или че е комуникирала с мъже, с които се е запознала онлайн. Засега удряме на камък. Този следобед получихме нова информация. – Мъжът погледна отново Кели. – Може би ще искаш да се представиш?
Полицайката кимна, с надеждата че изглежда по-уверена, отколкото се чувстваше.
– Здравейте, всички. Благодаря ви, че ми позволихте да се присъединя към брифинга ви. Казвам се Кели Суифт, полицай от БТП, и по-точно от Кварталния полицейски екип, отговарящ за Централната линия. – Прекалено късно си спомни, че беше оставила Ник Рампело с впечатлението, че е детектив от отдел "Джебчийство". Забеляза изненадата върху лицето му и отмести поглед към бялата дъска в другия край на помещението. – Тази сутрин говорих със Зоуи Уокър, свидетелката, която инспектор Рампело току-що спомена. Първото ѝ обаждане до мен беше в понеделник. Видяла една от тези обяви и разпознала жената, която е жертва на текущо разследване на БТП.
– Друго убийство? – Въпросът дойде от строен, сивокос мъж, който стоеше до прозореца. Кели поклати глава.
– Кражба. Кати Танинг заспала във влака, движещ се по Централната линия, и ключовете за къщата ѝ били откраднати от чантата, намираща се в скута ѝ.
– Само ключовете ѝ?
– В началото смятахме, че извършителят е търсил нещо друго – телефон или портмоне. Жертвата се обадила на ключар, за да може да влезе в дома си, което означавало, че трябва да смени ключалката на предната врата, но не сменила тази на задната. Адресът ѝ не бил написан на ключовете и нямало причина да смята, че крадецът знае къде живее. – Кели млъкна за миг, сърцето ѝ туптеше неудържимо. Дори инспектор Рампело не знаеше последната информация, която предстоеше да представи. – В понеделник говорих с Кати Танинг и тя е убедена, че някой е влизал в къщата ѝ.
Атмосферата в помещението веднага се промени.
– Взлом? – попита сивокосият мъж.
– Нищо ценно не е взето, но Кати е убедена, че ключовете ѝ са били използвани и че част от бельото ѝ липсва. Вече смени ключалките, а аз препратих случая на криминалистите, които може да намерят някакви нови улики. Зоуи Уокър също смята, че собствената ѝ снимка се е появила в такава обява точно преди една седмица.
– Зоуи Уокър жертва ли е на някакво престъпление? – попита Лусинда.
– Все още не.
– Благодаря ти. – Инспекторът не показа никакъв признак, че новата информация на Кели е била полезна, и продължи бързо напред, привличайки отново цялото внимание на присъстващите върху себе си. Полицайката се почувства изключително глупаво. – Ще се съберем отново в осем сутринта, но нека първо всеки се изкаже. Какво имате? – Мъжът погледна вляво и набързо получи нова информация и въпроси от хората около масата. Както Лусинда беше споменала, никой не беше забравен. Когато на всеки беше дадена възможността да се изкаже, инспекторът кимна и взе бележките си. Брифингът беше приключил.
– Надявам се да нямаш планове за довечера, Лусинда – каза Рампело, когато мина покрай анализаторката. Тя се засмя и погледна Кели заговорнически.
– Чудесно е, че съм омъжена за работата си, нали? – Жената последва инспектора.
Кели не знаеше дали трябва да остане, или да си върви, затова тръгна с Лусинда. Предположи, че инспекторът има собствен офис, но бюрото му беше в голямото помещение при останалите от ЕРУ. Единствено офисът на главния инспектор беше отделен, вратата му беше затворена и не се виждаше никаква светлина през спуснатите щори.
Ник направи знак на Кели да седне.
– Нуждая се от връзки между двата случая – каза на Лусинда, която вече пишеше в бележника си. – Познавали ли са се? Служителки на горещи телефони ли са? Компаньонки ли са? Какво работи Уокър? Провери къде работи Танинг – и тя ли е учителка като Бекет? Децата ѝ в училището на Бекет ли ходят? – Кели само слушаше, имаше чувството, че макар да знаеше отговорите на някои от въпросите, които инспекторът изстрелваше, намесата ѝ нямаше да е добре дошла. После щеше да говори с Лусинда и да я снабди с цялата си налична информация.
Ник продължи:
– Провери дали някоя от тях е използвала сайтове за запознанства. Партньорът на Зоуи Уокър ми се обади; възможно е да е разбрал, че е използвала сайта и сега да се прави на ударена.
– Сър, не е използвала сайтове за запознанства – намеси се Кели. – Зоуи Уокър беше много разтревожена, когато се свърза с мен.
– Както вероятно би била и ако например агресивният ѝ партньор разбере, че се вижда с други хора – контрира я инспекторът, след което се обърна към Лусинда. – Накарай Боб да вземе доклада от БТП и да го прегледа; уверете се, че всичко е било направено както трябва, а ако не е, направете го отново.
Кели присви очи. Въобще не беше изненада столичен полицай да омаловажава работата на друга полицейска служба, но поне можеше да има благоприличието да не го прави пред нея.
– Веднага взехме видеозаписите – започна тя, като преднамерено гледаше Лусинда, а не инспектора. – Мога да Ви пратя копия утре, както и снимки на извършителя. Предвид нарушението, първоначално не съм смятала, че ще е необходим ДНК анализ, но мисля, че бюджетът няма да е проблем сега: чантата беше правилно съхранена и запазена от БТП. Мога да осигуря на екипа Ви достъп до нея. Кати Танинг няма деца, не е учителка и никога не е работила като компаньонка. Същото се отнася и за Зоуи Уокър, чиято снимка също се появи в "Лондон Газет" и която, разбираемо, е разтревожена за безопасността си. – Кели си пое дълбоко въздух.
– Свърши ли? – попита Ник Рампело. Не изчака отговор, а се обърна към Лусинда. – Ела при мен след час и ми кажи докъде си стигнала.
Жената кимна, стана и се усмихна на Кели.
– Приятно ми беше да се запознаем.
Инспекторът изчака Лусинда да се върне на бюрото си, преди да скръсти ръце и да се вторачи в Кели.
– Често ли не се съобразяваш с висшите си офицери?
– Не, сър. – Искаше ѝ се да го попита: Често ли омаловажавате работата на другите полицаи?
Инспекторът като че ли имаше намерение да продължи, но вероятно се сети, че Кели не беше негов служител, на когото можеше да се скара, затова просто разплете ръце и се изправи.
– Благодаря ти, че ни уведоми за връзката между случаите. По-късно ще се обадя, за да ми прехвърлят цялата информация за кражбата на ключовете. Може дори да поемем разследването, макар технически погледнато, да не става въпрос за едно и също престъпление.
– Сър? – Кели се стегна. Знаеше отговора още преди да беше задала въпроса си, но не можеше да си тръгне оттук, без да опита.
– Да? – Рампело беше нетърпелив, умът му вече се беше прехвърлил върху следващата точка от списъка му.
– Искам да продължа да работя по случая на Кати Танинг.
– Съжалявам, но това няма никакъв смисъл. – Вероятно заради разочарованието, изписано на лицето ѝ, инспекторът въздъхна. – Виж, ти идентифицира връзката между двата случая. Постъпи добре, като се свърза с нас, и наистина оценявам, че дойде на брифинга. Не си на смяна, нали? – Кели кимна. – Разбери, случаят трябва да дойде при нас. Всички свързани случаи се поемат от екипа, който води разследването на главното престъпление; в този случай това е убийството на Таня Бекет, което поставя всичко под юрисдикцията на лондонската полиция, а не на Британската транспортна полиция. Както вече дадох ясно да се разбере, запазих си правото по-късно да преценя дали става въпрос за свързани случаи, но ако са, твоята жертва на кражба може да се е измъкнала на косъм да се превърне в жертва на убийство. Това е работа за ЕРУ, а не за твоя отдел "Джебчийство".
Твърдението му беше неоспоримо.
– Мога ли да работя с вас? – Думите излетяха от устата ѝ, преди да има възможност да ги обмисли. – да ме командироват, имам предвид. Работих по случая на Кати Танинг, когато възникна, а и мога да ви помогна със събирането на информация за убийството в метрото – познавам всеки сантиметър там, а и ще трябва да прегледате безброй часове видеозаписи, нали?
Ник Рампело беше учтив, но непреклонен.
– Разполагаме с достатъчно ресурси. – Дари я с усмивка, която успя да омекоти последващите му думи: – Освен това имам чувството, че да се работи с теб може да бъде изморително.
– Не съм неопитна, сър. Прекарах четири години в отдел "Сексуални престъпления" на БТП. Добър следовател съм.
– Била си детектив? – Кели кимна. – Защо си отново в униформа?
За секунда полицайката си помисли, че може да преиначи истината. Да го излъже, че е искала да придобие повече оперативен опит или че се подготвя за изпита си за сержант.
Но нещо ѝ подсказа, че Ник Рампело веднага ще прозре истината.
– Сложно е.
Инспекторът я гледа известно време и Кели затаи дъх, с надеждата че ще промени решението си. Мъжът свали поглед от нея и отвори бележника си, действие, което ѝ подсказваше, че е време да си върви още преди Рампело да каже:
– Опасявам се, че не се занимавам със сложни хора.