Виждам те

– 14 –

Главен инспектор Дигби не се беше променил много през последните четири години, в които Кели не го беше виждала. Косата му беше станала по-сива около слепоочията, но все още изглеждаше млад за възрастта си, а очите му режеха като бръснач. Носеше хубав светлосив раиран костюм и обувки, които бяха лъснати по военните стандарти, дотолкова насадени у мъжа, че никога нямаше да бъдат забравени.

– Голф – отвърна Дигби на комплимента на Кели. – Винаги съм се кълнял, че няма да прекарам пенсията си на голф игрището, но Барбара каза, че или ще играя голф, или ще си намеря почасова работа – не ме иска да ѝ се бутам в краката по цял ден. Оказа се, че ми харесва.

– Колко време ти остава?

– Ще се пенсионирам догодина през април. Обмислях варианта да остана, но напоследък има доста проблеми, така че ако трябва да съм честен, се радвам, че ще си тръгна. – Главният инспектор свали очилата си и облегна ръце на масата. – Но едва ли си ми се обадила ей така, от нищото, за да научиш плановете ми за пенсиониране. Какво има?

– Искам да бъда командирована в Операция ФЪРНИС – каза Кели.

Дигби не отговори. Погледна преценяващо Кели, която не потрепна. Багера беше неин ментор, когато постъпи на служба, назначи я като детектив в отдел "Сексуални престъпления", където ѝ беше инспектор.

Изключителен кандидат, гласеше препоръката ѝ. Упорита и умна следователка, с невероятен нюх към уликите и голям потенциал за бързо повишение.

– Сър, знам, че прецаках нещата – каза полицайката.

– Ти нападна затворник, Кели. Това е нещо повече от прецакване. Това са шест месеца затвор в крилото с къртиците и педофилите.

Стомахът ѝ стана на топка: топката на срама и безпокойството, които я следваха през последните три години.

– Промених се, сър. – Кели мина през консултация, прекара шест месеца сеанси за контрол на гнева, които само я направиха още по-гневна. Премина безупречно, разбира се: лесно беше да даваш правилни отговори, когато знаеш каква е играта. Истинските отговори нямаше да бъдат толкова добре приети от полицейския терапевт, който твърдеше, че няма за цел да съди, но беше видимо пребледнял, когато Кели отговори на въпроса му Какво беше чувството да го удариш? с Приятно.

От този момент насетне запази истината само за себе си. Съжаляваш ли за действията си? Хич даже. Би ли променила нещо, ако можеше да се върнеш назад? Не бих променила нещо, което ми донесе такова удоволствие. Би ли го направила отново?

Щеше ли да го направи?

Съдебните заседатели още не се бяха произнесли.

– На работа съм от две години, шефе – каза Кели. Дори направи опит да се усмихне. – Излежах си присъдата. – Багера или не забеляза, или не оцени шегата. – Наскоро приключи тримесечната ми командировка в отдел "Джебчийство" и искам да придобия известен опит в Екипа за разследване на убийства.

– Какъв е проблемът да го направиш в собствената си служба?

– Мисля, че ще науча повече, ако работя в лондонската полиция – отвърна Кели, която беше подготвила аргументите си предварително и думите ѝ се лееха като масло, – а и знам, че имаш един от най-добрите екипи.

Ъгълчетата на устата на Багера потрепериха и полицайката разбра, че не може да го заблуди. Вдигна ръце пред себе си.

– Вече помолих да бъда прехвърлена в Екипа за разследване на убийства в Британската транспортна полиция – каза тихичко тя. – Не искат да припарвам до тях. – Насили се да погледне Дигби в очите, но не за да му покаже колко засрамена и обидена беше, че собствените ѝ колеги ѝ нямаха доверие.

– Разбирам. – Последва пауза. – Не е лично, нали знаеш?

Кели кимна. Но го чувстваше лично. Другите униформени полицаи бяха командировани в Службата за криминални разследвания и Екипа за разследване на убийства, когато бяха необходими допълнителни ресурси. Нея никога не я прехвърляха.

– Тревожат се, че няма дим без огън. Тревожат се за работните си места, за репутацията си. – Главният инспектор млъкна, сякаш водеше вътрешна борба дали да каже нещо, или не. – Може би просто се чувстват виновни по принцип. – Мъжът се наведе напред и снижи глас, Кели едва го чуваше: – Защото няма мъж или жена на тази работа, който поне веднъж да не е искал да направи онова, което стори ти.

Минаха няколко секунди, преди Багера да се изправи и отново да заговори с нормален глас.

– Защо точно този случай? Защо Таня Бекет?

Тук Кели беше в свои води.

– Случаят е свързан с кражба в метрото, по която работех, докато бях в отдел "Джебчийство". Вече имам изградени взаимоотношения с жертвата и искам да довърша работата. Ако не беше моето участие, връзката все още нямаше да бъде направена.

– Какво имаш предвид?

Кели се подвоуми. Не знаеше какви са отношенията между главния инспектор и Ник Рампело. Не беше успяла да го убеди да я наеме, но нямаше намерение да доносничи срещу колега.

Багера вдигна кафето си, отпи дълго и шумно, след което остави чашата си на масата.

– Кели, ако имаш нещо да казваш, просто изплюй камъчето. Ако всичко беше нормално, щеше да дойдеш при мен в офиса ми, а нямаше да звъниш на мобилния ми за първи път от четири години и да ме каниш да пием кафе в този... – мъжът огледа ресторанта, изтъркания му плот и отлепените постери по стената – ...в това очарователно заведение. – Лекото повдигане в ъгълчето на устата му смекчи суровите думи и Кели си пое дълбоко въздух.

– Жена на име Зоуи Уокър се свърза с мен, за да ми съобщи, че снимка на Кати Танинг се е появила в раздела с рекламите и обявите на "Газет" и че собствената ѝ снимка също се е появила там няколко дни по-рано.

– Това го знам. Какво имаш предвид, Кели?

– Не за първи път жената съобщава на полицията за двете снимки. Зоуи Уокър се обажда на ЕРУ в деня, в който е докладвано убийството на Таня Бекет. – Полицайката внимателно избегна споменаването на инспектор Рампело. – След като получава информацията, екипът започва да проверява дали Таня няма връзки със секс индустрията, но не успява да намери такива. Не успява и да свърже случая с факта, че собствената снимка на госпожа Уокър също се появява в подобна обява без нейното разрешение и тя също няма никаква връзка с телефони на доверието или агенции за запознанства. Те не се съгласиха, че става въпрос за свързани случаи, не и докато не настоях.

Багера остана мълчалив и Кели се замоли да не е пристъпила границата.

– Те? – попита накрая той.

– Не знам с кого е разговаряла Зоуи Уокър – отговори тя и отпи от кафето си, за да не се налага да го погледне в очите.

Багера помисли за известно време.

– Колко време ти е необходимо?

Полицайката се опита да не показва вълнението си.

– Колкото е необходимо.

– Може да говорим за месеци, Кели. Дори години. Бъди малко по-реалистична.

– В такъв случай – три месеца. Мога да помогна, шефе, няма да съм излишен товар. Мога да бъда свръзката с БТП, цялата работа в метрото...

– БТП ще те пуснат ли за толкова дълго време?

Кели можеше да си представи как щеше да реагира сержант Пауъл на подобна молба.

– Не знам, не съм питала. Мислех си, че ако се подходи по правилния начин на висше ниво... – жената млъкна и погледна Багера в очите.

– Очакваш от мен не само да ти осигуря място в екипа си, но и да се разбера със старшия ти офицер? За Бога, Кели, не си поплюваш за нищо, нали?

– Наистина искам тази работа, шефе.

Главният инспектор я погледна толкова настоятелно, че ѝ се наложи да отмести очи.

– Ще можеш ли да се справиш?

– Знам, че ще мога.

– Екипът ми на Балфор Стрийт е много добър. Сплотени хора са и добри детективи; всички могат да работят сами и да се справят с напрежението от напрегнатите разследвания.

– Аз също съм добра полицайка, шефе.

– Всички могат да се справят с емоционално тежките случаи – продължи главният инспектор с най-сериозния си тон.

– Няма да се случи отново. Давам ти думата си.

Багера пресуши кафето си.

– Виж, не мога да ти обещая нищо, но ще проведа няколко разговора и ако БТП те пуснат, ще те взема за три месеца при мен.

– Благодаря ти. Няма да съжаляваш, шефе, ще...

– При две условия.

– Каквото кажеш.

– Първо, няма да работиш сама. – Кели отвори уста, за да възрази, че няма нужда от бавачка, но Багера отново я прекъсна: – Не се подлага на обсъждане, Кели. Да, ти си опитна полицайка и добра детективка, но ако се присъединиш към екипа ми, ще бъдеш на пробация. Разбираш ли ме?

Жената кимна.

– Какво е другото условие?

– В секундата, в която усетиш, че губиш контрол – в секундата, в която се случи – искам да се махнеш. Веднъж ти спасих задника, Кели. Няма да го направя отново.