Виждам те

– 27 –

– Добре, слушайте, хора. Това е брифинг за Операция ФЪРНИС, днес е вторник, 1 декември.

Също като в "Омагьосан ден"[24], помисли си Кели. Всяка сутрин и всяка вечер една и съща група хора се събираха в една и съща зала. Повечето от тях изглеждаха изморени, но енергията на Ник така и не намаляваше. Минаха точно две седмици, откакто тялото на Таня Бекет беше намерено и през това време той идваше първи в службата и си тръгваше последен. Две седмици, през които Операция ФЪРНИС се сблъска с три убийства, шест сексуални нападения и повече от десет оплаквания за следене, опити за нападения и подозрителни злополуки, всички свързани с findtheone.com.

– Онези от вас, които работеха по изнасилването в Мейдстоун – добра работа. Тилман не беше най-лесният случай, но благодарение на усилията ви го премахнахме от улицата. – Ник потърси Кели. – Какви са последните новини от проверката на компютърната му активност?

– От "Компютърни престъпления" казаха, че не е прикривал следите си – отговори полицайката, като четеше от бележките, които направи при по-ранния си разговор с Андрю Робинсън. – Свалил е профила на жертвата и го е изпратил на имейла си, вероятно за да го има на телефона, където го и намерихме.

– Купувал ли е и други?

– Не. Но е разгледал доста. От кешираните файлове можем да предположим, че е следил профилите на около петнадесет жени, но не е купувал друг преди Катрин Уитуърт.

– Вероятно му се е виждало прекалено скъпо.

– Не мисля, че парите са проблем за него. Присъединил се е през септември със сребърно членство, като е платил – забележете – с кредитна карта на компанията си.

– Супер.

– Намерихме приветствено писмо за добре дошъл в кошчето – точно като онова, което получихме, когато регистрирахме акаунт под псевдоним, но с различна парола. Изглежда, настройките за сигурност на уебсайта се променят периодично; както Харис ни каза, телефонният номер на обявите е кодът с последната парола.

– Която ти успя да разбиеш – каза Ник.

– Тилман е мързелив – продължи Кели, като мислеше на глас. – Ходи с кола на работа, затова се е налагало да се отклони доста от маршрута си, ако е искал да намери повечето от жените на уебсайта. Мисля си, че той просто е дебнел да се появи подходящата възможност или е изпитвал някаква сексуална възбуда от самото гледане. Когато е видял, че Катрин Уитуърт е в Мейдстоун и самият той е щял да ходи там на конференция, веднага се е възползвал от възможността.

– Прати номера на автомобила му за проверка. Виж дали не е забелязван близо до Мейдстоун в дните преди изнасилването.

Кели си записа задачата в бележника и я подчерта, докато Ник продължи с инструкциите.

– При претърсването на компютъра на Тилман, "Компютърни престъпления" намериха криптирана част от харддиска му, в която се съдържат сто шестдесет и седем неприлични снимки и по-голямата част от тях спадат към чл. 63 от Закона за притежание на порнографски изображения. Скоро няма да го пуснем.

Кели искаше лично да се обади на Катрин Уитуърт, за да ѝ каже, че са обвинили Тилман в изнасилване и че ще му повдигнат обвинение за притежание на непристойни изображения. Лусинда я спря.

– Остави това на "Сексуални престъпления" на Кент, те са хората, които имат връзка с нея.

– Те не знаят нищо за случая ѝ – възпротиви се Кели. – Аз мога да отговоря на въпросите. – да я успокоя.

Лусинда не отстъпи.

– Кели, престани да вършиш работата на всички. "Сексуални престъпления" на Кент ще уведомят жертвата, а ти имаш работа тук.

Макар детективите на ЕРУ често да си правеха шеги с цивилния персонал, уменията и опитът на Лусинда ѝ бяха заслужили уважението на всички, с които работеше. Кели не беше изключение. Трябваше да се довери на онзи, който щеше да получи задачата да уведоми Катрин, че ще се отнесе към нея с достатъчно състрадание и разбиране; на жената ѝ предстоеше дълъг съдебен процес и определено нямаше да ѝ е лесно.

Ник продължаваше да инструктира останалите.

– Може би вече сте научили, че вчера двамата с Кели арестувахме Люк Харис, поредния потребител на сайта. Първоначално Харис твърдеше, че единственият профил, който е свалил, е на Зоуи Уокър, но в ареста си промени мнението.

Ужасен от мисълта, че е арестуван за опит за убийство, Люк Харис беше променил напълно отношението си – даде паролите на всичките си акаунти и призна, че е свалил профилите на още четири други жени, вписани във findtheone.com. Във всеки един от случаите беше приложил техниката Белия рицар, за да разчупи леда, като изблъскваше жените извън безопасността на тълпата и след това се появяваше на сцената и ги спасяваше. Така беше постигнал минимален успех – благодарствено кафе и последваща вечеря от една от жертвите си и толкова.

– Харис смята, че не е направил нищо нередно – сподели с екипа Ник. – Твърди, че е нямал никакво намерение да нарани жените, които е следил, и че през цялото време целта му е била единствено да започне връзка.

– Какъв е проблемът да използва униформа точка ком, като повечето от нас? – провикна се някой. Ник изчака смехът да затихне.

– Очевидно сайтовете за запознанства вонели на отчаяние – отвърна инспекторът, като повтори думите, които Харис беше използвал. – Люк Харис предпочита онова, което нарича тръпката от преследването. Смятам, че от сега нататък няма да е толкова тръпнещ.

Телефонът на Кели иззвъня. Погледна дисплея, като очакваше да види името на Лекси на него, но беше Кати Танинг.

– Една от свидетелките – обясни на Ник и вдигна телефона си към него. – Извинете ме. – Прие обаждането, излезе от залата за брифинги и тръгна към собственото си бюро. – Здравей, Кати, добре ли си?

– Да, благодаря. Обаждам се, за да ти кажа, че вече не съм в Епинг.

– Преместила си се? Това е малко внезапно.

– Не точно. От много дълго време обмислям идеята да се махна от Лондон. Тогава се появи това място в Ромфорд, което не е толкова далеч. Не можех да се отпусна в старото си жилище, дори и след като смених ключалките.

– Кога ще се местиш?

– Вече го сторих. Трябваше да дам едномесечно предизвестие, но хазяинът искаше да пребоядиса, преди да обяви жилището под наем, затова ме пусна по-рано. Всичко се нареди доста добре.

– Радвам се.

– Всъщност това не е единствената причина, поради която ти се обаждам – продължи Кати. Поколеба се. – Искам да оттегля показанията си.

– Някой да не ти създава проблеми? Да не би статията в "Метро" да ти се отрази негативно? Защото ако си била заплашена...

– Не, няма нищо такова. Просто искам да забравя всичко. – Кати въздъхна. – Чувствам се зле... знам, че направи много, за да намериш крадеца на ключовете ми, и се държа чудесно, когато ти казах, че някой е влизал в къщата ми.

– Съвсем близо сме до откриването на човека, който стои зад сайта – прекъсна я Кели. – Когато го обвиним, ще имаме нужда от твоите показания.

– Имате и други свидетелки, нали? Други престъпления? Онези бедни момичета, които са били убити – техните престъпления са важни, а не моето.

– Всичките са важни, Кати. Нямаше да ги разследваме, ако не вярвахме в това.

– Благодаря ти. Ако смятах, че показанията ми ще решат нещо, щях да ги оставя, наистина. Но няма да го сторят, нали?

Кели не отговори.

– Имам една приятелка, която свидетелства по един случай миналата година – продължи Кати. – Семейството на извършителя я тормози с месеци. Нямам нужда от това. Открива ми се възможност да започна на чисто в нова къща, за която никой няма ключове. Наистина всичко случило се е доста плашещо, но се радвам, че не бях наранена – просто искам да забравя.

– Мога ли поне да те уведомя, когато обвиним някого? В случай че промениш решението си?

Настъпи дълго мълчание.

– Предполагам. Но няма да променя решението си, Кели. Знам, че е важно такива хора да влизат в затвора, но и моите чувства си имат цена, нали?

Правеха всичко заради жертвите, помисли си Кели, раздразнена от намека, че не е така. Смяташе Кати за една от най-надеждните свидетелки по случая и се разочарова, че не е била права. Отвори уста, за да я предупреди, че отказът ѝ да свидетелства може да я превърне във враждебен свидетел[25] или дори да бъде порицана от съда за отказа си да сътрудничи.

Не каза нищо. Нима преследването на справедливостта оправдаваше третирането на жертвите като престъпници? Думите на Лекси изникнаха неканени в главата ѝ. Пое си дълбоко въздух, преди да заговори.

– Чувствата на жертвите са единственото нещо, което е от значение. Благодаря ти, че ми се обади, Кати. – Кели прекъсна разговора, облегна се на стената и затвори очи. Върна се в залата за брифинги едва когато се увери, че е поставила емоциите си под контрол. Брифингът беше приключил и в офиса на ЕРУ отново кипеше усилена работа.

Отиде при Андрю Робинсън, до когото стоеше Ник, придърпа си един стол от близкото бюро и се присъедини към тях.

– Все още ли преследвате парите? – попита Кели, която си беше спомнила фразата, която детективът от "Компютърни престъпления" използва по време на последната им среща.

– Определено. Проследих плащанията от кредитните карти на инспектора, Гордън Тилман и Люк Харис. Били са направени към акаунт в Пейпал... като този. – Андрю взе един празен лист от принтера и написа три имена – РАМПЕЛО, ТИЛМАН, ХАРИС. – Парите са тръгнали от тези три източника... – мъжът нарисува стрелички под всяко от имената – ...и са стигнали тук... – огради думата Пейпал с кутийка – ...след което са продължили дотук. – Още една стреличка и още една кутийка, но този път около Банкова сметка.

– Тази сметка принадлежи на нашия човек, нали? – попита Ник.

– Точно.

– Можем ли да получим повече информация за нея?

– Вече я имам. – Андрю забеляза надеждата, изписана върху лицето на Кели. – Студентска сметка на името на Май Суо Ли. Разполагам с копия от документите за самоличност, които са използвани, за да се открие сметката, и всичките са истински. От паспортна служба потвърдиха, че Май Суо Ли е напуснала Великобритания и е отпътувала за Китай на десети юли тази година. Повече не се е връщала.

– Възможно ли е нашият човек да управлява сайта от Китай?

– Възможно е, но още отсега ви казвам, че няма да постигнем нищо с китайските власти.

Кели получи главоболие от всичките тези приказки.

– Междувременно мога да ви кажа, че извършителят използва устройство "Самсунг", за да трансферира парите от Пейпал към банковата сметка. Не мога да преценя дали е телефон, таблет или лаптоп, но според мен е нещо портативно.

– Откъде знаеш? – попита Кели.

– Всеки път, в който телефонът ти се включва, изпраща сигнали, докато търси безжичен интернет или блутут. Ако беше домашен компютър, местоположението му щеше да е едно и също, но резултатите предполагат, че извършителят прави всичко възможно, за да избегне засичането на това устройство. – Андрю подаде лист хартия на Ник, който измести леко стола си, за да може и Кели да го види. – Ако Wi-Fi беше включен през цялото време, щеше да има още стотици други местоположения, но както можеш да видиш, те са само няколко. Това предполага, че устройството е било пускано само за определени цели – почти съм сигурен, че за да се трансферират пари от Пейпал към банковата сметка. Смятам, че това е мръсен телефон, а не личният му.

Върху листа имаше изброени редица местоположения. Най-горното беше подчертано.

Еспрес О-о!

– Какво е това?

– Кафене близо до Лестър Скуеър и любимо място на нашия човек да си включва мръсния телефон. През последния месец е използвал безжичния му интернет на три пъти, за да трансферира пари от Пейпал към банковата си сметка. По-долу ще видите датите и часовете.

– Добра работа – каза Ник.

– Опасявам се, че вече е ред на старомодните полицейски методи. – Андрю изглеждаше доволен от себе си, и то с право. Благодарение на него Кели и инспекторът стъпиха на по-твърда почва. Кафене на толкова натоварено място като Лестър Скуеър щеше да има видеонаблюдение, а може би дори и добросъвестни служители, които да си спомнят точно този клиент в точно този ден. Ако успееха да свалят някои добри снимки от записите, щяха да ги пуснат за национално издирване.

– Сър! – провикна се някой от другия край на помещението. – Патрулна кола е тръгнала към Кристъл Палас. Алармата на Зоуи Уокър е активирана.

Ник вече беше взел сакото си. Погледна Кели.

– Да вървим.