Виждам те

– 22 –

Вече половин час сме сред почти неподвижния трафик на Норууд Роуд. Едва пъплим с колата на Греъм. Той е нетърпелив шофьор, провира автомобила във всяка една възможна пролука и натиска клаксона, ако колата пред него посмее да чака повече от стотна от секундата на светофарите. Това е втората вечер, в която шефът ми ме кара у дома, и вече няма какво да си кажем, изчерпали сме обичайните теми дали старата видеотека ще бъде наета на исканата цена и защо няма достатъчно мезонети, които да покрият търсенето, затова просто тънем в мълчание.

От време на време му се извинявам, че заради мен се налага да се отдалечава толкова много от обичайния си маршрут, но той ми казва, че няма нищо.

– Не мога да те оставя да се разхождаш из Лондон, когато някакъв перверзник е по петите ти – казва Греъм.

В този момент осъзнавам, че така и не бях уточнила естеството на нападенията над другите жени в Лондон, но бързо се сещам, че предположението е напълно нормално.

Знам, че мога да помоля Мат да ме закара и той ще настоява да ме води и взима от работа колкото време е необходимо. Не го моля, защото Саймън ще се почувства ужасно, а бившият ми съпруг ще е изключително доволен.

Фактът, че Мат все още ме обича, е всеобща тайна, която циркулира между всички ни. Между двама ни, когато се видим, за да говорим за децата, и той задържи погледа ми малко повече от обичайното. Между мен и Саймън, когато спомена името на Мат и видя искрата на ревност в очите му.

Сай не може да ме прибира. Продаде колата си преди няколко седмици. Тогава си мислех, че се е побъркал; може и да не я ползваше много през седмицата, но през уикендите ходехме до супермаркети и ИКЕА или на екскурзии извън града, за да се видим с приятели и семейство.

– Можем да ползваме влака – отговори ми той, когато му казах, че ще имаме нужда от кола. Така и не ми беше хрумнало, че просто не можеше да си я позволи.

Ще ми се да имах шофьорска книжка. Досега не изпитвах нужда за такава, но вече ми се ще да можех да шофирам сама до работа и обратно. Откакто разбрах за обявите, съм постоянно на нокти; всеки нерв в тялото ми е опънат до максимум и чака момента, в който ще се наложи да бягам. Или да се боря. Оглеждам навсякъде и всеки.

В колата на Греъм се чувствам в безопасност, знам, че никой не ме преследва, мога да се отпусна в меката кожа и да затворя очи, без да се тревожа, че ме наблюдават.

След като стигаме над реката, трафикът отново започва да се движи нормално. Парното е включено и за първи път от няколко дни се чувствам затоплена и отпусната. Греъм пуска радиото, където по "Капитал FM" Грег Бърнс интервюира Арт Гарфънкъл. Акордите на "Госпожа Робинсън" зазвучават на фона на заключителните им думи и се замислям колко е странно, че си спомням целия текст на песента, но преди да успея да ги възпроизведа, заспивам.

Идвам в съзнание и отново се отнасям по време на пътуването. Звукът навън се променя постоянно и ме буди само за да ме унесе отново след миг. По радиото започва нова песен, затварям очи за – както ми се струва – стотна от секундата, след което се събуждам на последните акорди от съвсем различна песен.

Подсъзнанието ми обърква звуците, които се прокрадват в съня ми – автобусите, музиката, радиорекламите. Двигателят на колата се превръща в тъпия грохот на влак в метрото, гласът на радиоводещия – в гласа на високоговорителя, който ме предупреждава да внимавам. Стоя във вагона, а около мен е пълно с пътници, във въздуха се носи миризма на афтършейв и пот. Афтършейвът ми е познат и се опитвам да се сетя откъде, но не мога.

Има очи навсякъде. Наблюдават ме. Следят ме. Знаят всяка стъпка от пътуването ми. Влакът спира и аз се опитвам да сляза, но някой ме блъска, бута ме към стената на вагона.

Люк Фридленд. Натиска силно гърдите ми. Аз те спасих, казва той, а аз се опитвам да поклатя глава, да помръдна. Миризмата на афтършейв е смазваща, изпълва ноздрите ми и ме задушава.

Очите ми са затворени.

Защо очите ми са затворени?

Отварям ги, но мъжът, който се е притиснал в мен, не е Люк Фридленд.

Не се намирам във влака и не съм заобиколена от пътници.

В колата на Греъм Халоу съм.

Точно той е човекът, чието лице е до моето, а ръцете му са около тялото ми и ме притискат към седалката. Точно него помирисвам, неговия горист аромат на канела, примесен с пот и застоялия мирис на сакото му от туид.

– Къде сме? Махни се от мен!

Натискът върху гърдите ми изчезва, но все още се боря за въздух; наляга ме паника, имам чувството, че някой ме е стиснал за врата и ме души. Мракът е обгърнал колата и се сипе през прозорците. Опитвам се да намеря дръжката на вратата.

Светлината ме кара да премигна.

– Опитвах се да ти откопчая колана – обяснява Греъм. Звучи раздразнен, заел е отбранителна поза.

Защото го обвиних?

Или защото го спрях?

– Беше заспала.

Поглеждам надолу и забелязвам, че коланът ми е бил откопчан и ремъкът виси над лявото ми рамо. Забелязвам, че сме паркирали на моята улица: виждам предната врата на къщата ни.

Усещам как лицето ми почервенява.

– Аз... съжалявам. – Сънят ме беше объркал. – Мислех си... – опитвам се да намеря правилните думи – ...мислех си, че... – не мога да го изрека, но няма и нужда. Греъм завърта ключа и ревът на двигателя прекратява разговора ни. Излизам от колата и потрепервам, температурата е с петнадесет градуса по-ниска, отколкото вътре. – Благодаря ти, че ме докара. И извинявай, че си помислих...

Греъм тръгва и ме оставя да стоя на тротоара.

С findtheone.com ги няма нервите от слепите срещи, както и неестествените разговори по време на вечеря. Бих заявил, че е много по-честен от повечето сайтове за запознанства с техните напудрени снимки и профили, изпълнени с лъжи. Заплата, хобита, любима храна... все неща, които не са от значение. Кой започва връзка заради обща любов към предястията? Двама души може да са перфектни един за друг на хартия, но да липсва искрата между тях, която да запали пожара.

Findtheone.com прескача всички тези глупости, всички тези претенции, че на някого му пука дали харесваш опера или разходки в парка. Сайтът дава възможност на мъжете да се подготвят. да те следят за известно време, да те заговорят, да видят дали си достатъчно заинтересована, за да излезеш с тях на вечеря, вместо да им пилееш времето в празни приказки. Сайтът позволява на мъжете да се приближат и да се сближат. да подушат парфюма ти, дъха ти, кожата ти. Да почувстват искрата. Да действат според нея.

Чудиш ли се кои са клиентите ми? Кой би използвал уебсайт като този? Смяташ ли, че този пазар не е достатъчно голям?

Уверявам те, че е.

Клиентите ми са от всички етажи на обществото. Те са мъже, които нямат време да изградят една връзка. Мъже, които имат достатъчно пари, за да не им пука. Мъже, които не са намерили " специалната ", мъже, които обичат да държат нещата под контрол. Всеки си има своя собствена причина да се присъедини към findtheone. com, не е моя работа да се интересувам каква е тя.

Кои са тези мъже ли?

Те са твои приятели. Те са баща ти, брат ти, най-добрият ти приятел, съседът ти, шефът ти. Те са хората, които виждаш всеки ден, хората, с които пътуваш за работа и към дома.

Шокирана си. Смяташ, че ги познаваш по-добре и те не са такива.

Грешиш.