Виждам те

– 31–

– Кафе.

– Не, благодаря. – Кели не беше яла цял ден, но не мислеше, че ще може да поеме нещо. Багера се беше помотал още половин час след разговора си с тях, а после се изниза и се отдаде на заниманията, с които един почти пенсиониран главен инспектор се забавляваше през отпуската си. Не ѝ беше казал нищо повече, но се спря на бюрото на Ник на тръгване, за да си разменят няколко думи, със сигурност свързани с нея.

– Не беше предложение – каза инспекторът. – Взимай си палтото, отиваме отсреща.

"Старбъкс" на Балфор Роуд беше по-скоро павилион, отколкото заведение, но можеше да се похвали с два големи стола до прозореца, които Кели реквизира, докато Ник взимаше напитките. Тя си поръча горещ шоколад. Изведнъж беше зажадняла за сладката му утеха. Той пристигна със сметана отгоре, върху която бяха поръсени шоколадови пръчици и контрастираше на обикновеното дълго кафе на инспектора.

– Благодаря ти – каза Кели, когато стана ясно, че Ник няма намерение да заговори първи.

– Ти можеш да купиш следващите напитки – отвърна инспекторът.

– Имах предвид за това, че ме измъкна.

– Знам какво имаше предвид. – Мъжът я погледна със сериозен поглед. – Само за информация, ако в бъдеще отново се прецакаш, направиш нещо глупаво или поради някаква друга причина имаш нужда от измъкване, за бога, поне ми кажи. Не чакай да бъдем поканени в офиса на главния инспектор.

– Наистина съжалявам.

– Сигурен съм, че е така.

– И съм ти много благодарна. Не очаквах подобно нещо от теб.

Ник отпи от кафето си. Ухили се.

– Да си кажа честно, и аз не очаквах подобно нещо от себе си. Но не можех просто да си стоя и да гледам как един от най-добрите детективи, с които някога съм работил... – Кели сведе поглед към горещия си шоколад, за да прикрие удоволствието, което изпита от думите му – ...го отнася за нещо, което е направила заради моментната глупост да използва служебното си положение за лични облаги. Какво точно правеше?

Червенината от удоволствие от похвалата на Ник изчезна от лицето на Кели.

– Мисля, че най-малкото, което ми дължиш, е обяснение.

Полицайката загреба част от топлата сметана, лапна я и усети как се разтапя върху езика ѝ. Обмисли добре думите, преди да ги изрече.

– Сестра ми беше изнасилена през първата си година в университета в Дърам.

– Това и сам го разбрах. Извършителят не е бил заловен?

– Не. Имаше няколко подозрителни случки преди злополуката – Лекси беше намерила картички под вратата си, в които подателят я молеше да облече определени дрехи – такива, които наистина имаше в гардероба си, – а веднъж оставиха мъртъв щиглец на прага ѝ.

– Тя съобщи ли за всичко това?

Кели кимна.

– Полицията не беше заинтересована. Дори когато им каза, че някой я следи, просто ѝ отвърнаха, че ще си отбележат. Една вечер имаше късна лекция и тъй като нямала с кого да се прибере, тръгнала сама. Тогава говорехме по телефона. Обади ми се, защото се чувстваше нервна – каза, че отново чува стъпки зад себе си.

– Ти какво направи?

Кели усети как в очите ѝ напират сълзи. Преглътна трудно.

– Казах ѝ, че си въобразява. – Дори сега можеше да чуе гласа на Лекси; беше задъхана от бързото вървене:

– Някой върви зад мен, Кели, кълна се. Също както миналата седмица.

– Лекс, има седемнадесет хиляди студенти в Дърам – винаги някой върви зад теб.

– Този път е различно. Крие се от мен. – Лекси говореше бързо и шепнешком, а Кели се напрягаше, за да чуе всяка дума. – Когато се обърнах, за да проверя, нямаше никого, но знам, че ме следят.

– Въобразяваш си. Обади ми се, когато се прибереш, става ли?

Кели си спомни, че се беше готвила да излиза тогава. Оправяше си косата на фона на усилената музика и мяташе поредната отхвърлена рокля върху купчината в края на леглото. Въобще не се сети, че Лекси не ѝ се беше обадила, докато мобилният ѝ не звънна с номер, който не разпознаваше.

– Кели Суифт? Обажда се детектив Бароу-Гринт от дърамската полиция. Сестра Ви е с мен.

– Не е било по твоя вина – каза нежно Ник. Кели поклати глава.

– Той нямаше да я нападне, ако бях останала на телефона.

– Няма откъде да знаеш това.

– Ако го беше сторил, щях да чуя – щях да имам възможност веднага да се обадя в полицията. Бяха минали два часа, преди Лекси да бъде намерена – така я беше пребил, че едва виждаше – и през това време извършителят отдавна беше избягал.

Ник не възрази. Той завъртя чашата в чинийката, докато дръжката ѝ не посочи към него, след което я обгърна с две ръце.

– Лекси вини ли те за случилото се?

– Не знам. Сигурно.

– Не си я попитала?

– Не иска да говори по темата. Дразни се, когато повдигна въпроса. Смятах, че всичко това ще ѝ се отрази зле, че ще я държи месеци наред – завинаги дори, – но тя като че ли просто дръпна чертата. Когато се запозна със съпруга си, му каза: Трябва да ти призная нещо, и му разказа цялата история, след което го накара никога да не повдига темата.

– Сестра ти е силна жена.

– Така ли смяташ? Не мисля, че това е здравословно. Да се преструваш, че нещо не се е случило, не е най-добрият начин да се справиш с травмиращите събития.

– Искаш да кажеш, че не е най-добрият начин за теб – коригира я Ник.

Кели го погледна остро.

– Не става въпрос за мен.

Инспекторът пресуши кафето си и остави чашата в чинийката, преди да я погледне в очите.

– Точно така.

Когато се върнаха в офиса, мобилният на Кели иззвъня. Тя се спря на стълбището, за да избегне шумотевицата отвътре. Обаждаше се Крег от Центъра за видеонаблюдение.

– Кели, прочете ли вътрешния брифинг на БТП от днес?

Не го беше сторила. Достатъчно трудно ѝ беше да наваксва с имейлите, свързани с настоящата ѝ работа, и въобще нямаше време да чете материалите от собствената си служба.

– Центърът за видеонаблюдение е бил компрометиран. Предвид онова, което ми сподели за настоящия си случай, сметнах, че трябва да те уведомя.

– Някой е проникнал?

– По-лошо. Хакнал ни е.

– Мислех си, че е невъзможно.

– Няма нищо невъзможно, Кели, не е лошо да разбереш това. От няколко седмици насам системата беше доста бавна, затова се обадихме на техник и когато дойде да провери, намери някакъв малуер[26]. Разполагаме със защитна стена, която прави хакването през мрежата невъзможно, но няма проблем физически да се вкара вирус в системата.

– Значи става въпрос за вътрешен човек?

– Целият персонал беше разпитан тази сутрин от старшия офицер и една от чистачките се пречупи. Каза, че била подкупена да сложи една флашка в главния компютър. Разбира се, тя твърди, че е нямала представа какво точно върши.

– Подкупена от кого?

– Не знае името му и съвсем удобно не помни как изглежда. Каза, че един ден я е пресрещнал на път за работа и ѝ предложил повече пари от месечната ѝ заплата за няколко минути работа.

– Какви щети е нанесъл хакът?

– Малуерът е инсталирал програма, която комуникира с компютъра на хакера и възпроизвежда цялата ни система. Не могат да контролират посоката на камерите, но в крайна сметка хакерът вижда това, което и ние.

– О, боже мой.

– Смяташ ли, че има връзка с твоя случай?

– Напълно е възможно. – Въпреки добрите ѝ работни взаимоотношения с Крег, Кели се притесняваше какво би казал Багера, ако дадеше повече информация от необходимото. Последното нещо, от което имаше нужда в момента, беше още едно конско, макар че нямаше съмнение, че хакването и случаят им бяха свързани.

– Нашият извършител е използвал камерите на метрото, за да следи жените – съобщи Кели, като връхлетя в офиса и прекъсна разговора, който Ник и Лусинда водеха. Запозна ги с информацията, която получи от Крег. – "Компютърни престъпления" на БТП вече са там, но макар да са идентифицирали малуера, не е толкова лесно да го премахнат.

– Не могат ли да изключат цялата система? – попита Лусинда.

– Могат, но тогава целият град ще бъде в опасност, вместо...

– Само няколко жени – довърши Ник. – Намираме се между чука и наковалнята. – Инспекторът се изправи, цялото му тяло беше изпълнено с енергия; Кели осъзна колко много се зареждаше той от адреналина, който му даваше това динамично разследване. – Така, имаме нужда от показанията на твоя човек от Центъра за видеонаблюдение. Също така искам тази чистачка да бъде арестувана за неоторизиран достъп до компютърни системи с цел извършване на престъпление. – Огледа се наоколо за нещо или някого, когото търсеше. – Искам Андрю Робинсън тук. Искам да разбера кой е хакнал Центъра за видеонаблюдение и искам да разбера това веднага.