Време на огън и мрак

105.Бенето

Бенето открай време беше част от дърветата и като жив, и след възкресяването му от световната гора. След завръщането си на Терок й бе показал какво значи да ходиш, да се движиш и да живееш. Сега верданите разбираха по-добре какво е да си човек, независимо живо същество със своите радости и мъки.

Бенето също разбираше много неща. Най-вече, че е открил новата си съдба. Гората го бе възкресила, за да бъде говорител и посредник, за да постигне много по-голяма връзка от възможностите на зелените жреци. Беше му дала втори шанс да види семейството си. Сега беше готов да плати необходимата цена.

Дървеното му тяло беше пожертвало човешката си форма в бойния кораб. Отново имаше корени. Ръцете и краката му се бяха слели с напоената с венталска вода Дървесина.

Все пак запази част от себе си, докато продължаваше да се сраства със структурата на огромния кораб. Веднага след съживяването му контактът с външния свят беше слаб и нямаше да се поколебае да се жертва. Сега вече чувстваше загубата, чак до сърцевината си. До сърцето си. Световните дървета чувстваха същото. Животът щеше да му липсва.

На борда на останалите кораби новите пилоти се свързваха по същия начин. Бяха оставили човешките им тела да бъдат погълнати от дървесината, но бяха запазили съзнанията си. След хиляда години и те щяха да загубят идентичността си също като безименните същества, които управляваха старите кораби. Жертваха много, но Бенето знаеше, че и ще получат много. Саможертвата си струваше. Беше сигурен в това.

Солимар гледаше едновременно с тъга и облекчение корабите, които го бяха отхвърлили. Сели стоеше до него, очите й бяха пълни със сълзи. Беше тъжна, че Бенето заминава, но се радваше на последния му дар.

Солимар бе кандидатствал за пилот като много други жреци. Искаше да отдаде живота си също като голема. Доброволците бяха много повече от необходимите.

Бенето не бе изцяло човек, но познаваше чувствата на сестра си. Беше виждал дървесните й танци със Солимар и разбираше, че двамата изпитват силни чувства един към друг. Трябваше да останат заедно. Заради Сели не можеше да позволи на Солимар да замине. Световните дървета го послушаха, макар да не разбираха напълно. Но искаха да се поучат от спомените му и уважиха любовта му към сестра му.

Беше дал на Солимар задоволително обяснение. Младежът беше един от малцината на Терок с технически и механични познания и хората имаха нужда от него. Световната гора го молеше да остане и щеше да вземе друг пилот вместо него.

И така стотината доброволци се отправиха към корабите си, а Солимар остана. Сели мигновено разбра какво е направил брат й и му благодари безмълвно.

Сега вече Бенето можеше да се съсредоточи върху новото си съществуване. Огромният кораб беше като удължение на тялото му. С помощта на безбройните листенца можеше да погледне цялата световна гора. Виждаше множество колонии, на които жреците бяха занесли фиданки, за да разширят мрежата.

Усещаше по-силно от всякога всички спомени, тайни и познания, складирани от верданите. Можеше да проследи живота на множество жреци, чак до кацането на „Кайли“.

За първи път зърна искрица от стария Талбун, своя учител от Гарванов пристан. Преди много години Талбун бе помолил Бенето да се грижи за колонистите и горичката от световни дървета. При смъртта си старецът беше оставил тялото му да бъде погълнато от гората. В момента беше тук, във верданския кораб, във всички дървета. Бенето нямаше да остане без компания. Усмихна се и усети, че си е у дома.

През телевръзката се носеха хиляди съобщения. И той изслушваше всичките.

И така разбра за съдбата на отдавна изчезналата Нира Кали.

Спомняше си ентусиазираната млада зелена жрица, която бе заминала с посланик Отема на Илдира, за да проучи Сагата за седемте слънца. След това фиданката й бе унищожена и връзката с нея бе изчезнала. Предишният маг-император бе заявил, че тя е мъртва, и никой не се бе усъмнил в думите му.

Сега ужасната истина се разкриваше със скоростта на горски пожар. Мислите и спомените на Нира бяха неудържими. Дори високите световни дървета на Терок потръпваха от разкритията й.

Всички зелени жреци узнаха за предателството, размножителната програма и тайните на илдирийците. Това променяше всичко, което си бяха мислили за тях.

А имаше и още.

Нира разгласи за принудителния съюз на мага-император с хидрогите и за предстоящата атака срещу Земята. Бенето осъзнаваше какво се опитват да постигнат илдирийците и как трябва да реагира. Обрат след обрат. Хидрогите нападаха Земята! Родното място на човечеството щеше да бъде унищожено, ако някой не го защитеше.

Войната беше навсякъде.

Зелените жреци предадоха новината из целия Спирален ръкав, но откъснатите колонисти не можеха да направят нищо. Военните сили на Ханзата не бяха достатъчни, за да защитят Земята от бойните кълба.

Бенето осъзнаваше какъв е залогът и взе решение, което не се нравеше на верданите.

— Ще взема двадесет от новите ни кораби и ще отида да помогна на Земята.

Усети отговора на дърветата. Те смятаха, че Земята е малка част от бойното поле, и не искаха да разпиляват силите си по незначителни цели. Но Бенето бе непреклонен.

— Независимо от глупостите на настоящото правителство тази планета е дом на човечеството. Семената на нашата раса са дошли оттам, корените ни са дълбоки. Все още си спомняме горите и джунглите. — Поток от образи припомни на верданите какво е заложено. — Трябва да я спасим.

Зелените жреци бяха съгласни с него и дърветата бяха принудени да отстъпят. В съзнанието си усети предупреждение от Натон, от Двореца на шепота. Екипажите на последните оцелели кораби на ЗВС бяха изнервени, но готови за битка. Как ли щяха да реагират, като видеха дървесните кораби? Бенето имаше нужда от средство за директна комуникация с тях.

Солимар разбра, че може да помогне, и се втурна към гъбения риф за необходимите части. При възстановяването на града добронамерените скитници бяха инсталирали нови комуникационни системи. Той откачи една и я отнесе до кораба на Бенето. Сели вървеше подире му.

Бенето разтвори бронираните плочи и им оформи проход. Усещаше как се изкачват по тунелите към главната зала.

Сели спря и го погледна със страх, тъга и учудване. Солимар също беше неспокоен. Бенето усещаше чувствата му през телевръзката.

Помръдна тялото си, което се бе сляло, сраснало се беше с кораба.

— Видя ли, Солимар? Световната гора има нужда от човешките ти умения. Всеки жрец може да стане пилот, но малцина имат твоите умения.

Широкоплещестият младеж не изглеждаше убеден.

— За да свържа тази проста машинка? Всеки може да го направи.

Сели се намръщи.

— Колко терокци разбират техниката като теб? Кой друг е построявал хвърколет от отпадъци? Кой ще поддържа скитническите системи, ако заминеш?

— Всеки може да се научи.

— Но сега няма да е нужно.

Бенето посочи къде иска да бъде инсталирана комуникационната система.

— Ако успея да се свържа със ЗВС, ще мога да координирам боя. Или поне да им кажа да не стрелят по мен.

Сели го прегърна и каза тъжно.

— Повече няма да те видя, нали?

Дървеното му лице се усмихна.

— Тялото ми всъщност не е и не беше тук. Но завинаги ще съм част от гората. Солимар знае как да се свърже с мен. — Тя като че ли се успокои от чутото. — Трябва да тръгвате. Време е за излитане. Все пак водим война.

Сели не го пусна веднага. Винаги държеше да я приемат като голяма, но точно сега му напомняше за малката сестра, каквато щеше да си остане винаги. Бенето съжаляваше, че не бе успял да свърши някои неща по време на втория си живот, но имаше сериозни задължения. На първо време трябваше да спаси Земята от хидрогите.

Сели и Солимар излязоха от кораба и Бенето го запечата, подготвяше се за полет и война.

Протегна ръце и усети как дървото се раздвижва. Огромните клони и листа едва удържаха на гравитацията, но в открития космос щяха да се протегнат и да прегърнат звездите. Останалите пилоти също привикваха към корабите си.

Терокците и верданите бяха готови, също като венталите и скитниците. Все пак имаха шанс да спечелят битката! Мислите му прозвучаха в телевръзката. „Дървесните ни кораби няма да чакат повече. Трябва да нападнем врага, докато венталите подготвят офанзивата си“.

Беше време.

Корабът на Бенето излетя пръв. Със странно чувство той изтръгна корените и започна да се издига. Със засиленото си зрение виждаше ясно хората, които махаха отдолу. Видя Сели, Солимар, отец Идрис и майка Алекса.

Останалите кораби също излетяха, събраха се заедно и напуснаха атмосферата.

Щяха да пътуват между звездите и да попиват светлината им. Корпусите им бяха създадени със силата на верданите и енергията на венталите. Ако оцелееше след сблъсъка с хидрогите, Бенето щеше да живее много, много дълго.