Време на огън и мрак

5.Рлинда Кет

Възкресената Карла Тамблин помръдна в огромните пещери на Плумас. Нечовешките й очи искряха с някаква странна енергия. Косата й се развяваше и пращеше, освободена от леда, който я бе сковал.

— Е, такова нещо не се вижда всеки ден — заяви Рлинда Кет с малко попресилен хумор. Не беше сигурна дали да се смее, или да пищи, но определено искаше да побегне. Скитниците също не знаеха какво да направят.

При пробуждането си жената беше причинила смъртта на Ендрю Тамблин. Карла направи още една крачка и остави горещ отпечатък в леда. Тялото й беше заредено с невероятно мощна енергия и сякаш всеки момент щеше да избухне.

Рлинда бутна БиБоб, който продължаваше да зяпа случващото се с детско удивление.

— Предлагам да се махнем от пътя й.

— Май не беше добра идея да идваме тук.

— Нима предпочиташ военния съд и смъртната присъда на Земята?

— Тук алтернативата не е много по-добра. Откакто избягахме, всичко върви накриво. Дейвлин е мъртъв, унищожиха „Сляпа вяра“ и бяхме отвлечени от тези откачени скитници. И все едно това не е достатъчно — той стисна главата си с ръце, — сега това чудовище ще ни избие всичките.

— Принципно бих ти сритала задника, задето си такова мрънкало, но точно сега няма да споря с теб.

Карла тръгна бавно напред, без да обръща внимание на мъртвия. Ендрю се бе опитал да я освести, а тя го беше убила.

— Карла, какво направи? — извика Уин, взрян в тялото на брат си.

— Спри! Не заставай на пътя й! — предупреди го близнакът му Торин.

Карла продължи към сивите води на океана, без да им обръща внимание. Кейлъб и Уин се възползваха от възможността и издърпаха тялото на Ендрю настрани. Торин, най-емоционалният от братята, продължаваше да крещи:

— Карла, защо го направи? Не ни ли позна?

Карла Тамблин бавно обърна искрящия си поглед към жилищните и административни сгради. Изгледа неразбиращо вододобивните машини и помпите, които зареждаха с вода цистерните на повърхността. След това продължи напред, без да отговаря. Сякаш леденото море я зовеше. Погледът й се промени, щом зърна подземния океан.

БиБоб се обърна към Рлинда:

— Дали скитниците ще ни оставят да си идем?

— Съмнявам се, че в момента им се занимава с нас.

Джес Тамблин, друг член на клана (Рлинда така и не бе успяла да разучи цялото семейно дърво), беше използвал странните си способности, за да извади тялото на майка си от леда. Но след като замина заради някаква спешна работа, Карла се разтопи и възкръсна, сякаш беше обсебена от някакъв демон.

Тя стигна до мястото, където ледът опираше във водата. От ръцете й изригна някаква сила, която сякаш усили гравитацията и раздвижи мощни водни течения.

Ледът зад краката й започна да се пропуква, но тя не му обърна внимание. Скоро парчето се откъсна и Карла мълчаливо започна да потъва. След секунди изчезна във вълните, без да издаде и звук. Около мястото се завъртя вихър от мехурчета и бяла пяна, после всичко утихна.

Рлинда се огледа за някой, който да обясни ставащото, и попита:

— А бе, тук често ли се случват такива работи?