Време на огън и мрак

108.Генерал Кърт Ланиан

Поне десет разузнавателни кораба сигнализираха едновременно. Армадата, която навлизаше в Слънчевата система, беше толкова голяма, че сензорите започнаха да пращят като пуканки в тиган.

— Стотици цели, генерале! Може би са към хиляда!

На борда на „Голиат“ Ланиан призова всяка манта и оръдейна платформа, която можеше да събере, за последната защита на Земята.

— Внимание, всички! Идват. Да образуваме непробиваема стена срещу хидрогите!

Платформените командири и капитаните докладваха готовността си. Ланиан нареди да заредят язерите и всички останали оръжия. Множество ескадрили ремори, като разярени стършели, се готвеха за най-големия сблъсък в историята на човечеството. Сензорните показатели изпълваха екраните като снежна вихрушка.

— Съобщение, генерале — каза комуникационният офицер на „Голиат“.

— Нима хидрогите искат да си говорим? Включете екрана.

— Не са хидрогите, сър.

На мониторите се появи образът на гордия илдирийски адар.

— По заповед на мага-император водя две напълно въоръжени кохорти от Слънчевия флот, за да помогна в защитата на Земята.

Илдирийските съдове вече се виждаха — антените им, вимпелите и слънчевите платна. Ланиан никога не бе виждал по-красива гледка.

— Две кохорти? Това са почти седемстотин кораба!

— Шестстотин осемдесет и шест. Заради важността на битката магът-император реши да удвои помощта. Хидрогите ще ви ударят скоро.

На мостика на „Голиат“ започнаха възбудени разговори.

— Добре сте дошли, адаре — отвърна Ланиан. — Позволете да ви ескортираме.

Корабите на ЗВС потеглиха назад; илдирийските кораби ги последваха в перфектен строй. Съдовете на Слънчевия флот започнаха оттренирани маневри, сякаш правеха демонстрационно шоу. Бяха големи колкото дреднаут, но се въртяха един около друг с изключителна прецизност. Генералът често бе правил негативни изказвания за странната извънземна империя, но сега беше впечатлен от уменията на пилотите им.

— Надявам се, че могат да се бият така добре, както танцуват.

Щом корабите заеха позиции, Ланиан пожела да се срещне с адара лично, на неговия флагман.

— Винаги съм искал да видя как изглеждат бойните ви лайнери отвътре.

Илдирийският командир беше учудващо необщителен.

— Може би по-късно, генерале. Засега предпочитаме да сме сами.

— Аха. — Генералът изключи комуникационната линия и се намръщи. — Някой друг да остана с впечатлението, че „по-късно“ означава никога?

Новият му адютант, Косевич, кимна. Беше слаб мъж с къса коса и раздалечени очи.

— Определено прозвуча по този начин, генерале.

Ланиан се бе надявал да си върне стария адютант Патрик Фицпатрик III. Въпреки лекия сблъсък, който бяха имали на партито, той бе назначил младия мъж на „Голиат“, но Фицпатрик бе изчезнал безследно. Генералът подозираше, че баба му има нещо общо с това. Може би трябваше да измъкнат сребърната лъжичка от устата на Фицпатрик и да му я тикнат някъде другаде…

Продължи да се чуди на отговора на адара.

— Илдирийците ни пращат седемстотин лайнера на помощ. Защо тогава са толкова параноични? Дали не крият нещо?

— Как по дяволите са узнали плановете на хидрогската флота? — Помощникът му бе не по-малко загрижен. — С какви ли шпионски и разузнавателни техники разполагат?

Ланиан въздъхна тежко.

— Засега няма да упорстваме. Последното нещо на света, което искам, е да се скарам с новите ни най-добри приятели.