Време на огън и мрак

30.Съливан Голд

На ханзейските миньори не им харесваше, че са пленници в Призматичния палат. Табита Хък зяпаше намръщено охраняваната врата на иначе доста обширните им покои.

— Странен начин да ни се отблагодарят. — Погледна мускулестата жена и свирепите й пантери, които пазеха коридора. — Така става, като правиш добрини.

Съливан приседна до нея. Когато хидрогите нападнаха Кронха 3, хората имаха план за евакуация, за разлика от неподготвените илдирийци. Съливан бе взел тежкото решение да спаси илдирийците и за да го направи, бе рискувал живота на екипа си.

— Не можеше да ги оставим да умрат, Табита.

— Може би трябваше! Загубихме един от модулите при евакуацията, а сега сме затворени тук. Ако се бяхме измъкнали, докато дрогите унищожаваха илдирийското съоръжение, вече щяхме да сме си вкъщи.

Съливан я потупа бащински по рамото.

— Но щеше ли да можеш да спиш спокойно?

Табита го погледна косо.

— Щях да вземам приспивателни.

Язра’х влезе и каза:

— Стойте тук и не мърдайте никъде. Няма да напускате покоите през следващите два часа.

— Защо? Какво се е променило? — Съливан тръгна към вратата. — Какво лошо сме ви сторили?

— Не съм упълномощена да давам обяснения.

— Близките ни трябва да разберат, че сме добре. Не може ли поне да осигурите фиданка на зеления ми жрец, за да прати съобщение? Да кажем на семействата си, че още сме живи. Моля ви, това значи много за него. За всички нас.

Колкер беше най-засегнатият член на екипа. Преди отнесеният зелен жрец непрекъснато комуникираше с другарите си в Спиралния ръкав, но бе загубил фиданката си при нападението и сега бе откъснат от телевръзката. Бе повече от тъжен, повече от самотен. Приличаше на наркоман, оставен без доза. И всичко това бе напълно ненужно! Защо магът-император бе постъпил така с тях?

— Имам други задачи. — Язра’х се обърна рязко и затвори вратата.

Табита се начумери и изсумтя:

— Илдирийците нямаше да се държат така, ако не криеха нещо. — Поклати глава и се намръщи още повече на множеството въпроси без отговор. — Усещам нещо гнило. Какви бяха тези бойни кълба над Призматичния палат? Затвориха ни, защото ги видяхме.

Съливан се приближи до зеления жрец и го потупа със съчувствие. Потиснатият Колкер седеше мълчаливо в един ъгъл. Кожата му беше яркозелена заради обилната слънчева светлина, но той се нуждаеше и от контакт със световните дървета.

Внезапно Колкер вдигна глава, сякаш беше усетил нещо неочаквано. На лицето му се изписа изненада и може би лека надежда — и това нямаше нищо общо с думите на Табита и Съливан.

— Мислех си, че напразно се надявам, но не е само въображението ми! Вече съм сигурен. — Жрецът се обърна към Съливан. — В Призматичния палат има фиданка и аз ще я открия.