Време на огън и мрак

51.Губернаторът на Добро Удру’х

Зелената жрица имаше талант да прави нещата трудни, дори собственото си спасяване. Удру’х въобще не предполагаше, че тя ще избяга и ще му създаде толкова проблеми, особено сега, когато се опитваше да поправи нещата.

Поне нямаше да се налага да измисля нова лъжа за Джора’х. Знаеше, че предишните бяха необходими. Увлечението на брат му по тази жена можеше да унищожи цялата програма, предназначена да спаси илдирийската нация. Удру’х нямаше друг избор, освен да предпази новия маг-император от собствените му решения. Нали така?

Значи просто трябваше да изчака. Всички негови действия щяха да бъдат одобрени и оправдани, рано или късно. Магът-император можеше и да е ядосан заради отношението към Нира, но не можеше да се усъмни в неговата лоялност и преданост.

Джора’х бе наредил Нира да бъде в безопасност и бе изпратил Осира’х при нея. Това определено бе неочаквано. Удру’х не разбираше защо момичето отказа да остане в неговата резиденция. Та нали Осира’х беше живото доказателство за постигнатото тук. Губернаторът я бе напътствал през целия й кратък живот. Отначало се бе зарадвал, надяваше се, че тя се е върнала при него. Сега се мръщеше на тази глупава мисъл. Момичето предпочиташе компанията на майка си — човешка жена, която почти не познаваше.

Нира му беше като трън в петата, напомняше му за някои съмнителни решения. Беше като нестабилен експлозив и щеше да е още по-опасна, щом се върнеше при Джора’х. Щеше да отрупа мага-император със сълзливи истории за многобройните си страдания — и без съмнение щеше да обвини за всичко губернатора, тоест него.

Даро’х вървеше до Удру’х и го гледаше загрижено. Въпреки че мълчеше, държането му говореше за множество въпроси, които избуяваха в съзнанието му като плевели. Кандидат-губернаторът беше лоялен и покорен ученик, но сега изглеждаше ядосан, наранен… разочарован?

— Аз съм твой наследник. Не бива да криеш нищо от мен — промълви накрая той. — Обясни ми какво всъщност се случи. Защо си заточил зелената жрица на онзи изолиран остров? Защо си я укрил от мага-император?

Удру’х се обърна към младия мъж. Явно способността на Нира да създава проблеми беше безгранична.

— Направих всичко само по една причина: да предпазя и укрепя Илидирийската империя. Казах ти всичко, което трябваше да знаеш.

Погледна притихналия размножителен лагер. Колебаеше се какво да прави с експерименталните обекти. Работата на живота му, планираната от векове операция на Добро бе приключила. Удру’х изпитваше някаква празнота и разочарование, наред с гордостта, че е постигнал невъзможното. А сега какво?

— След завръщането на Осира’х поведението ти се промени. Едно време изпитваше такава страст към работата ни тук. А сега? Какво ще се случи с Добро?

— Настъпи край на това, заради което сме съществували от векове. — Думите горчаха в устата му. Удру’х обърна гръб на ненужния разплодителен лагер. Беше изпълнил своята роля, всичко, което бе изисквало потеклото му. — Никога не съм мислил, че успехът ще е също толкова разочароващ като провала.

Бе стигнал до решение, което го натъжаваше, но също така му носеше чувство за свобода. Постави лявата си ръка на рамото на Даро’х и го обърна към себе си.

— Идва време на промени. Ти беше добър ученик, но Добро вече не е същата отломъчна колония. Вече нямаш полза от опита и съветите ми. Време е да направим смяна.

— Какво? — намръщи се Даро’х.

— Ще се върна на Илдира. — Той кимна към личните си покои. Кандидат-губернаторът вече си бе избрал резиденция в другия край на селището. — Тук има твърде много очи. Твърде много хора, които ще ме съдят, без да разбират какво съм направил и защо. Ще се оттегля и никога няма да се върна.

Погледна тъжно тревистите хълмове и посевите. Това трябваше да е една красива и просперираща колония, която да се самоиздържа. Може би ако се махнеше, покварата щеше да се махне с него.

— От този момент Добро е твоя.