Време на огън и мрак

25.Генерал Кърт Ланиан

За разлика от Стой си вкъщи Стромо, генерал Ланиан беше човек на действието. Истински войник, а не някое чучело с пагони или още по-лошо, политик. По време на криза предпочиташе да е в центъра на събитията, а не да гледа отстрани.

На партито на Морийн Фицпатрик той видя своя шанс. Време беше да направи нещо, а не само да прелиства документи и да се пъчи с парадната униформа.

Добра се до най-близкото поделение на ЗВС и поиска поверителен доклад. Крачеше в пастелно боядисания офис на поделението и слушаше съобщение след съобщение от зелените жреци. Кървавият бунт бе обхванал всичките десет квадранта.

Бяха загубили контакт с мантата на Стромо и още четири флагмана. Адмиралите Еолус, Ву-Лин и Уилис водеха тежки сражения. Бойните компита във фабриката до Двореца на шепота също се бунтуваха, но засега сребърните барети ги удържаха. Имаше и множество сведения за индивидуални роботи, които се бяха развилнели.

Ланиан провери отново рапортите, но обобщенията не се измениха.

— Всичко отива по дяволите. При това сами се прецакахме.

Нямаше време за глупости. Замисли се дали да не мобилизира веднага Патрик Фицпатрик въпреки преживяванията му при скитниците. Имаше нужда от кадърни хора на отговорните постове, но прецени, че точно в момента няма време.

— Намерете ми най-бързия системен кораб. Трябва да се добера до базата на Марс, а след това вероятно ще се наложи да продължа нанякъде.

— Генерале, най-близката площадка за кацане е на петдесет километра източно.

— Глупости! За какво ми е площадка? Нали имате покрив?

Ядрото на бойната група на квадрант 0 беше в доковете за ремонт и поддръжка в астероидния пояс, между Марс и Юпитер. Корабите просто си стояха там, като плодове, чакащи някой да ги откъсне. Манти, буреносници и дреднаутът „Голиат“. Поради ограничения персонал бяха пълни с бойни компита. „Проклети бомби с часовников механизъм!“

Ланиан се притесняваше, че дори свръхсветлинните съобщения няма да стигнат навреме. Изпрати заповед на командирите на доковете да изолират компитата и да чакат допълнителни инструкции.

Твърде късно.

Докато сигналът успее да заобиколи астероидните зони, той почти бе стигнал в базата на Марс.

— Генерале, компитата вече повредиха един кораб и убиха осем работници на дока! След това започнаха да превземат корабите. Всичко е толкова… проклето координирано!

Ако беше от щабните плъхове, Ланиан щеше да обмисли ситуацията и да изчака допълнителната информация. (Стромо със сигурност би постъпил така.) Но в такива времена колебанието беше равнозначно на самоубийство.

— Опитайте се да ги удържите. Пристигам.

Намираше се в тренировъчна база, без свестни бойни кораби, и трябваше да използва наличните ресурси. С други думи, зелените, неопитни кадети. Но нямаше друг избор.

Когато им наредиха да се явят при наличните кораби с пълно бойно снаряжение, новобранците решиха, че става дума за поредното учение. Ланиан се измъкна от бързия си транспорт и започна да раздава заповеди още преди да е свикнал с новата гравитация.

Непрекъснато гледаше хронометъра си и отчиташе колко време е изминало, откакто бе вдигната тревогата. Знаеше с каква скорост действат военните роботи.

— По дяволите, това е реално! Много хора са заварени със смъкнати гащи. Трябва да установим контрол.

Качи се във водещия транспорт, като наемете последните новобранци по рампата, за неудоволствие на младия пилот. Корабите се издигнаха в зеленикавото небе и поеха към междупланетното пространство.

Генералът се почеса по наболата брада и се обърна към намусения пилот.

— Искам да се обърна към войниците, Карера.

Ограничените честоти на комуникационните канали бяха пълни с въпроси, ругатни и суетене. Ланиан включи микрофона и спря всички разговори.

— Млъкнете! Сега не е време за глупости. — Изчака да настане тишина. — Не ми пука колко неопитни сте, очаквам от вас да се държите като истински войници от ЗВС. Това е заповед.

Набързо събраният флот изстискваше двигателите си с пълна мощност, но му трябваха три часа да стигне доковете. „Три часа“. Ланиан си представяше колко щети могат да причинят орда побеснели компита за цели три часа.

В далечината се виждаха светлините от слънчевите колектори и леярните, както и корпусите на недовършените кораби. Но нямаше следа от бойната група на квадрант 0. Над сто кораба, включително един дреднаут. Всички бяха изчезнали.

Ланиан превключи на честотите на корабостроителницата.

— Някой ще ми обясни ли какво става? И къде, по дяволите, е бойната ми група?

Пилотът направи сканиране и събра кураж да каже:

— Корабите са тръгнали бързо, сър! Вижте бляскащите останки.

Ланиан получи множество панически съобщения и се съсредоточи върху човека, който изглеждаше най-спокоен. Оказа се, че мъжът е обикновен началник на док, но имаше ясна представа какво се е случило.

— Първите тревожни признаци бяха, когато получихме съобщения за схватки на борда на „Голиат“, мантите и буреносниците. След това всички бойни компита полудяха едновременно и започнаха да избиват екипажите.

Намеси се пресипнал женски глас:

— Работните компита изглеждат наред, но ги изолирах като предпазна мярка.

— Добра работа. А къде са корабите ми?

— Преди около час настъпи радиомълчание. След това „Голиат“ се обърна и почна да стреля по леярните. Унищожиха две и повредиха един док. После се отделиха от станцията и заминаха в космоса.

— Накъде заминаха, по дяволите? — изръмжа Ланиан.

— Поеха по вертикален вектор от еклиптиката. Генерале… не мисля, че някой е оцелял.

— Искате да кажете, че бойните компита са превзели всичките ми кораби?

— Така изглежда, сър.

Беше по-зле, отколкото си представяше, но за да разреши проблема, трябваше да гледа напред, а не назад. Помисли за неопитните мъже и жени и направи груба сметка с колко кораба разполага. За краткото време бе успял да мобилизира седемдесет съда и пет хиляди войници. Не беше зле. Имаше доверие в техните способности (основно теория и симулации) и реалния им опит (практически нулев). На Марс ги бяха обучавали в наземен бой, бяха формирали екипи и те знаеха как да действат заедно. Трябваше им само малко практически опит.

— Имаме жизнена нужда от тези кораби. Затова потегляме след тях. Те нямат голяма преднина. Нашите кораби са по-леки, имат достатъчно гориво и са по-бързи от флагмана. — Той потри ръце. — Ще успеем да ги настигнем.

Повечето кадети се въодушевиха от думите му и горяха от нетърпение да се сблъскат с предателските компита. Други преценяваха шансовете по-реалистично. Ланиан долови настроенията и изнесе реч, докато се носеха по следите на отвлечените кораби.

— Губим квадрант след квадрант и сектор след сектор. Целият ни флот е под контрола на компитата. Не можем да позволим това дори да се наложи да жертваме живота си! Ако трябва, ще се бием с голи ръце. По дяволите, това са моите кораби!

Видя как израженията им се промениха от паника към решимост. Всички съзнаваха, че бойната група превъзхожда сериозно тяхната. Младите кадети не вярваха, че имат шанс, но нямаха друг избор.

Ланиан обаче знаеше за съдовете на ЗВС тайни, които не бяха достъпни за курсанти.

— Никога не бива да подценявате Земните въоръжени сили. Повярвайте ми.