Време на огън и мрак

17.Крал Питър

Поредната безсмислена социална церемония. Крал Питър беше облечен в неудобното официално облекло и присъстваше на официален банкет, на който трябваше да раздаде медали на няколко местни бизнесмени. В другия край на масата седеше Базил Венцеслас, облечен в безупречно изгладен костюм. Сивите му очи излъчваха спокойствие, освен когато засечеше погледа на краля. Нима председателят нямаше по-важни задачи? „Или може би се тревожи за мен?“

Това беше далеч от обединяването на човечеството срещу хидрогите, но поне председателят не го караше да оповестява лъжи за скитниците. Не и днес. Базил смяташе, че ако е твърд и неотстъпчив, всички ще следват заповедите му. Но хардлайнерската му политика беше дала обратен резултат и дори най-верните му привърженици разбираха, че унищожаването на Рандеву е безсмислено. Скитниците бяха избягали, а Ханзата нямаше доставчик на екти.

Питър също не одобряваше подобни ходове. Когато той, марионетният владетел, бе нарушил правилата, Базил бе отвърнал с опит за покушение срещу него и Естара, а по-късно и с избиването на кралските делфини.

Питър трябваше да се преструва, че сътрудничи, за да опази живота на съпругата си и на нероденото си дете. Не сваляше и за миг очи от председателя, който си стоеше съвсем спокойно. Наистина го мразеше. А трябваше винаги да е на крачка пред него, да е по-умен и внимателен, което не беше лесно, защото Базил Венцеслас разполагаше с всички ресурси на Ханзата.

Напоследък пресата бе започнала да прави коментари за „благословената“ бременност на Естара и Базил се стараеше да държи кралската двойка далеч от публичното внимание. Но репортерите бяха станали твърде настойчиви и председателят неохотно реши да възложи няколко задачи на краля — без присъствието на кралицата. Като тази безобидна церемония, която не вълнуваше почти никого, освен участниците в нея. Явно Базил беше уверен, че тук Питър не може с нищо да навреди на политиката му.

До стените стояха седем кралски стражи, привидно да охраняват Питър, но по-скоро да го държат под око. Началникът им, капитан Маккамон, стоеше като статуя, незаинтересован от церемонията, също като самия крал.

Заместникът Елдред Каин, който тайно бе помогнал на Питър и Естара, отсъстваше. Той се отнасяше към публичните церемонии с повече неохота дори от Базил Венцеслас. Не че изпускаше нещо.

Кралят пусна една изкуствена усмивка и показа панделката и медала на присъстващите.

— Присъждам Ханзейския медал за изключителни заслуги на доктор Анселм Фриск за неуморната му служба към човечеството и многобройните благотворителни акции.

Последваха аплодисменти, а известният хирург пристъпи напред, каза си благодарствената реч и се върна на мястото си. Кралят се готвеше да обяви четвъртия и последен награден, но изведнъж чу шум отвън и видя, че стражите се напрегнаха. Представителите на медиите обърнаха камерите към входа с надеждата, че ще се случи нещо интересно.

Един полуоблечен зеленокож мъж се мъчеше да си пробие път през вратата.

— Кой се опитва да спре зелен жрец, носещ спешни известия за крал Питър? — извика Натон. Жрецът често носеше новини от Терок за кралицата, но рядко имаше нещо спешно. Беше тих и спокоен човек и Питър никога не го бе виждал толкова развълнуван.

След годините, които бе прекарал в Двореца на шепота, Натон знаеше, че кралят е марионетка и че Базил дърпа конците. Но председателят не уважаваше зелените жреци и многократно бе отказвал да прати помощ на Терок. Натон добре осъзнаваше кои са истинските му съюзници.

Питър се обърна към началника на стражата: все пак тези мъже поне формално служеха на него.

— Капитан Маккамон, това е придворният зелен жрец. Позволете му да се приближи, щом има съобщение за мен. — Изгледа го втренчено. — Да не би да се опитвате да ме предпазите от зелен жрец?

Присъстващите се разсмяха. Капитанът намести баретата върху посивялата си коса и погледна към председателя. Базил му кимна едва забележимо.

Натон пристъпи напред и заговори — и даде на медиите сензационно заглавие.

— Крал Питър, това е клане! Получих множество съобщения от зелени жреци, намиращи се на кораби на ЗВС. Бойните компита във всички квадранти и сектори са се разбунтували, нападнали са екипажите и отвличат корабите. Вече са убили хиляди войници. — Погледна краля, сякаш го молеше да направи нещо. — Поне петима жреци са мъртви. Това е мащабен бунт, който, обхваща кораб след кораб.

Базил скочи на крака, но всички погледи бяха насочени към жреца и краля.

— Компитата избиват войници? Как успяват да се координират? Разстоянията са твърде огромни за комуникация…

— Бунтът явно е бил заложен предварително в програмата им, ваше величество. Клането е добре планирано.

Питър внезапно започна да разбира.

— Адмирал Стромо не успя да открие шестдесетте разбивача… а техните екипажи са изцяло от компита.

— Вчера съобщих за злополука на борда на мантата на адмирал Стромо — каза Натон. — Бойни компита са убили двама от членовете на екипажа на мостика. Предадох съобщението директно на председателя Венцеслас. Не са ли ви уведомили, ваше величество?

Питър се извъртя към другия край на помещението, където стоеше Базил.

— Не знаех нищо за това! Кой е решил да скрие тази информация? — Знаеше, че това е работа на председателя, но сега вече знаеха и всички останали.

— Новините са предвидени за следващия брифинг — отвърна Базил с хладен глас.

— Ако това е истински бунт — и ако вие, господин председател, бяхте по-усърден — може би щяхме да успеем да изпратим предупреждение! Първият инцидент се е случил преди цял ден! С телевръзката щяхме да изпратим предупреждение за секунди.

— Вече нямаме контакт с мантата на адмирал Стромо. Техният зелен жрец е мъртъв — отбеляза Натон. — Както и по-голямата част от екипажа, предполагам. В момента всички екипажи на ЗВС са нападнати.

— А можеше да ги подготвим — каза Питър.

Усети своя шанс и увеличи микрофона, за да заглуши председателя. Не можеше да остави Базил да използва събитието за политически облаги или да прикрие нещата, както бе успял да отблъсне предишните тревоги за надеждността на компитата.

— Отдавна изпуснахме шанса си! Всички си спомняте, че имах опасения относно употребата на кликиски програми за бойните ни компита. Опитах дори да затворя производствените предприятия, но те бяха отворени, против желанието ми. — Обърна се директно към председателя. — Това беше лошо решение, основано на напълно погрешна преценка.

Базил се мъчеше да стигне до подиума, на лицето му бе изписан цял ураган от чувства. Питър знаеше, че Базил мрази да признава грешките си и че би направил всичко, за да покрие бедствието. Нямаше да има нищо против още жертви, стига Ханзата да се измъкнеше с чиста репутация.

Питър обаче вече бе привлякъл вниманието на медиите и всички го слушаха внимателно. Кралят трябваше да направи необходимото и никой нямаше да му се противопостави при такава спешна ситуация.

При мисълта за всички компита убийци, които се активираха в този момент, лицето му се зачерви и той реагира импулсивно.

— Ако тази програма е заложена предварително, значи всяко компи е самоходна бомба, а нашата фабрика продължава да ги произвежда дори в момента. — Обърна се със заповеднически тон към стражите. — Незабавно спрете фабриката. Предупредете гарнизона, в случай че компитата окажат съпротива. Повикайте и сребърните барети. Не бива да поемаме никакви рискове.

Стражите се поколебаха. Базил вече почти бе стигнал до подиума. Питър реши да не чака.

— Капитан Маккамон! Получихте заповеди.

Представителите на медиите са обърнаха към колебаещите се войници.

Доктор Анселм Фриск размаха медала си, сякаш му даваше някакъв военен ранг, и закрещя:

— Чухте го! Направете, каквото ви нареди кралят! В противен случай ще извършите измяна.

— Какво чакате? — провикна се някой друг.

Присъстващите настояваха за действие.

— Капитане, изпълнете заповедите или ще ви разжалвам и ще ви уволня — заяви твърдо Питър.

Думите му имаха ефект. Капитан Маккамон даде заповед и мъжете му излязоха от залата, за да организират операцията срещу фабриката за компита.

Питър знаеше, че е превишил правомощията си, но трябваше да демонстрира сила. Хората щяха да му се възхитят, макар че потръпна, като си помисли какъв ли ще е ответният ход на Базил, когато овладееха кризата. Ако въобще я овладееха.