Време на огън и мрак

16.Росия

Бойната група на Квадрант пет — един дреднаут и единадесет манти — извършваше рутинен патрул. Намиращият се на мостика на „Елдорадо“ Росия докосна фиданката си и се намести на неудобния стол. Зеленият жрец трябваше да дежури още няколко часа, в случай че адмирал Костас Еолус се нуждае от телевръзка. Липсваха му големите гори на Терок, въпреки че изобилстваха от опасни хищници.

Росия беше един от малцината доброволци, които се бяха присъединили към армията. Куцаше заради наранения си крак, говореше си сам и очите му се издуваха, ако задържеше дъха си твърде дълго. Но зелените жреци бяха голяма рядкост и ЗВС толерираше ексцентричното им поведение.

Росия беше преместен от предишната си позиция при адмирал Уилис в Квадрант седем и сега служеше при грубоватия Еолус. Адмиралът имаше черна къдрава коса, дебели вежди, волева брадичка и дълбоки бръчки около устата. И така и не се бе научил да говори тихо. Росия знаеше, че адмиралът дебне като уайверн, търсещ плячка, и се зае със задачите си.

Включи се в телевръзката и улови тревожни съобщения. Нещо ставаше. Усещаше притесненията на останалите зелени жреци, които бяха на служба в ЗВС Най-тревожните вести идваха от Клидия: тя беше на мантата на адмирал Стромо, който в момента издирваше разбивачите на Кронха 3. Росия можеше да чуе мислите й и да види през очите й. Неудобството от стола изчезна в мига, в който научи шокиращите новини…

Клидия бе видяла как бойни компита убиват двама от екипажа на мостика на Стромо. Сега галеше фиданката си, за да успокои растението и да получи напътствия от разума на световната гора. Никой не знаеше доколко сериозна е ситуацията. Клидия се измъкна от мостика и тръгна към каютата си. Възнамеряваше да намали светлината и да възвърне спокойствието си, като комуникира със световната гора. Внезапно из мантата започнаха да звучат аларми.

Докато вървеше по коридора, по корабния интерком се носеха накъсани доклади и тревожни гласове.

— Адмирале, нещо не е наред с компитата. Не се подчиняват на стандартни…

— Заповядах да ги изключите!

Тя чу странен звук — може би приглушен писък? — след това удари и изстрел, след което интеркомът се изключи. Клидия усещаше миризмата на ужас и смърт. Трима униформени притичаха покрай нея, очевидно уплашени. Тя се притисна до стената.

От страничните коридори и отворените люкове се чуваха викове и дрънчене на метал, дори експлозия. При звука на стрелящите зашеметители Клидия потръпна, но не успя да определи посоката, от която идваха. Тръгна по-бързо. Фиданката бе тежка, но тя я притисна по-силно. Това бе единственият й достъп до телевръзката и световната гора. Всички трябваше да научат какво става…

На борда на „Елдорадо“ Росия скочи на крака, зашеметен и объркан.

Адмирал Еолус го погледна странно.

— Какво става, жрецо? Да не би в дървото ти да са се завъдили дървояди?

Росия погледна невярващо фиданката.

— Случва се нещо ужасно. Мисля, че бойните компита нападат екипажа на една манта.

— Глупости — засмя се Еолус.

— Не… Въобще не са глупости. Оставете ме… — Той насочи мислите си към телевръзката и отново видя през очите на Клидия, която тичаше боса по коридора.

По интеркома се чуваше гласът на адмирал Стромо:

— Проклетите компита се усетиха. Всеки член на екипажа да се въоръжи. Охраната да раздаде зашеметители и да извади по-сериозни оръжия, ако разполагаме с такива.

Отвърна му прегракнал глас, сякаш жената бе крещяла твърде много през последния час:

— Адмирале, проклетите компита превзеха оръжейния склад. Убиха шестима от хората ми!

Стромо беше абсолютно объркан.

— Компитата не би трябвало да се въоръжават! — Сякаш в отговор от интеркома долетяха изстрели и връзката премина в статично пращене.

Клидия чуваше още изстрели. Пет зевесета отстъпваха с викове заднешком по коридора. Униформите им бяха разкъсани, сякаш току-що бяха изгубили бой с комбайн. Стреляха със зашеметителите си, но импулсите бяха слаби, сякаш пълнителите на оръжията бяха на свършване.

— Назад!

Клидия чу приближаващи се ритмични стъпки: бойните компита нападаха екипажа. Тя сви в един страничен коридор и видя затворените врати на асансьор. Трябваше да се добере до друга палуба! Зад нея долетяха писъци. Трябваше да се заключи в каютата си и да изчака адмиралът и хората му да овладеят ситуацията. Със сигурност беше само въпрос на време.

Фиданката й тежеше. Ръцете я боляха. Преди да успее да натисне копчето на асансьора, вратата се отвори и от нея излязоха две бойни компита. Клидия спря. Светещите им сензори се насочиха към нея. Компитата тръгнаха напред.

Тя се обърна да побегне назад, но там бяха блокираните зевесета. От главния коридор се появи трета група роботи. Ръцете им бяха омазани в кръв.

Клидия се долепи до стената, стискаше фиданката. Компитата се приближаваха от три страни. Пръстите й докосваха златистото дръвче и тя продължаваше да предава всичко по телевръзката. Всеки зелен жрец в Спиралния ръкав щеше да научи какво се случва на кораба.

Но никой от тях не можеше да й помогне.

Росия чуваше и виждаше всичко.

Най-близкото компи сграбчи фиданката. Клидия се опита да го отблъсне и саксията падна на пода и се счупи. Връзката прекъсна.

Росия се дръпна от собствената си фиданка, сякаш го бе изгорила. Образите го връхлетяха за секунда, после изчезнаха.

Всички се бяха втренчили в него. Той осъзна, че адмиралът очаква отговори.

— Бедствие, истинско бедствие!

— Какво бедствие? Обясни!

— Бойните компита на борда на мантата на адмирал Стромо полудяха. Видях ги лично през телевръзката. Нападнаха… — Той преглътна сухо, образите още се въртяха пред очите му. Долавяше нови съобщения от други жреци. — Компитата унищожиха фиданката на Клидия. Почувствах болката. Мисля, че и тя е мъртва.

Хората на мостика на „Елдорадо“ се заоглеждаха объркано. Еолус го погледна сърдито, все едно беше направил някаква неуместна шега, и изсумтя.

— За бога, това са компита! Те не могат да мислят самостоятелно.

Росия не му обърна внимание и отново се съсредоточи върху телевръзката. Когато вдигна глава, изглеждаше още по-объркан.

— Получих съобщения от четири други кораба. Компитата са полудели. Навсякъде! Това е координиран бунт!

Еолус сви юмруци.

— Сега ще разнищим тази глупост. — Обърна се към комуникационния офицер и гласът му прогърмя: — Включете интеркома. Докладвайте незабавно. Някой забелязал ли е…

Преди да довърши, из кораба зазвучаха оглушителни аларми. По каналите на интеркома заваляха доклади за странно поведение на компитата: задействали се като по сигнал. Росия изстена. Разбираше какво става.

Еолус скочи.

— Жрецо! Сигурен ли си за това?

Росия кимна и отдръпна пръсти. Ужасяващите образи на телевръзката изчезнаха.

— Абсолютно. Избиват екипажите във всички квадранти. Мисля, че повечето зелени жреци вече са мъртви. Никога не съм виждал толкова кръв. Компитата не спират да атакуват.

Адмиралът се извъртя към комуникационния офицер.

— Нещо от нашите кораби?

— Всяка манта докладва едно и също… Изгубихме контакт!

— Свържете се незабавно, за бога! Нямаме време за губене.

Росия не познаваше новия си командир добре, но беше сигурен, че този суров мъж няма да отстъпи от боя. Еолус отново включи интеркома.

— Извънредна ситуация! Спрете компитата. Не се мъчете да ги изключвате — направо ги взривявайте. На много малки парченца.

Ръчните оръжия нямаха приложение срещу хидрогите и на борда на „Елдорадо“ имаше съвсем малко зашеметители, колкото да се предотвратяват конфликти сред екипажа или дребен бунт.

Дори да имаше достатъчно, Росия не бе обучен как да си служи с тях.

На мостика на дреднаута имаше само едно компи. Когато се размърда, Еолус изкрещя:

— Сержант Бригс, използвайте зашеметителя си.

Началникът на охраната вече бе успял да реагира. Той извади оръжието си и стреля на пълна мощност. Компито потръпна и падна с протегнати ръце, все едно искаше да строши нечии кокали.

Росия прегърна фиданката си, сякаш искаше да я защити. Членовете на екипажа бяха шокирани.

Комуникационният офицер беше пребледнял.

— Адмирале, две от мантите не отговарят! Имаше писъци и схватка, но сега долавям само статичен шум.

Лицето на Еолус почервеня.

— Отвличат корабите ни! — В доказателство на думите му двете манти смениха курса си и започнаха да се отдалечават от бойната група.

Адмиралът се обърна и започна да натиска копчета по пулта си. На лицето му се изписа гняв.

— Проклятие! Току-що излязохме от ремонт и не са ми предоставили новите кодове! Гадните нововъведения никога не работят, както трябва. — Закрачи по мостика. — Смятайте всяко компи за враг. Отървете се от тях, преди те да се справят с нас. Заслужете си повишенията. — Обърна се към началника на охраната, който отваряше малко запечатано хранилище. — Сержант Бригс, защитата на мостика е ваша отговорност. Каквото и да се случи, не трябва да позволявате на компитата да поемат контрол над кораба.

Бригс даде единия зашеметител на адмирала, а другите два на хората, които според него щяха да се справят най-добре. За себе си запази по-тежко оръжие.

— Зашеметителите не са много ефективни срещу компита, сър. Корпусите им са подсилени.

— Лошо. Някакви идеи?

— Не и в момента, сър.

— Адмирале, получаваме множество съобщения — обади се комуникационният офицер. — Компитата нападат палуба след палуба. Помитат екипажа! Всяка машина се справя с по петима-шестима души, преди да я повалят. Не разполагаме с достатъчно хора и оръжия, за да овладеем бунта.

— Колко са жертвите?

— Официално не се знае… но очевидно са много.

Росия побърза да изпрати съобщение по телевръзката, за да може всички да научат какво се случва на „Елдорадо“.

— Натон отива да предупреди крал Питър в Двореца на шепота. Може би ще успеят да ни пратят подкрепления.

— Могат само да се молят за нас — изръмжа Еолус. — Не се надявайте на помощ отвън.

Три компита се втурнаха към мостика на „Елдорадо“, скачаха като метални хиени. Сержант Бригс застана до вратата и започна да стреля в коридора. Металните куршуми пробиха телата на роботите и ги отхвърлиха назад. Росия потръпна.

— Сержант Бригс, готов ли сте да запечатате вратите? — попита Еолус.

— Само да застрелям още две, адмирале.

Появиха се още шест компита и Бригс откри огън. Викаше за подкрепления.

— Адмирале, вижте! — Навигаторът сочеше други две манти, които се присъединяваха към отвлечените.

Еолус стисна зъби така, че мускулите на челюстта му се издуха като въжета. Погледна към коридора, където Бригс и другарите му продължаваха да стрелят, и извика:

— Проклетите роботи няма да отмъкнат кораба ми!