Време на огън и мрак

75.Бившият губернатор Удру’х.

Постоянните дози шайинг циркулираха в тялото на Тор’х като пясъчна буря, която затуля слънцето. Наркотикът откъсваше ума на предателя от връзката с тизма. Восъчното му лице не бе изразило никаква емоция, откакто бунтът на Руса’х бе потушен.

— Спиш прекалено спокойно, Тор’х — измърмори Удру’х. — Всички сме принудени да се сблъскваме с последиците от изборите си. — Той се обърна и излезе от стаята на бившия престолонаследник. Трябваше да го премести в резиденцията на Даро’х. Но не сега. Беше поканил Осира’х на прощална вечеря, преди да замине за Илдира, и възнамеряваше да прекара приятно.

Момичето вече го очакваше. Стоеше до масата, облечено в официалната си дреха. Удру’х за момент спря. Беше я отгледал почти като своя дъщеря, научил я беше на всичко необходимо, за да спаси империята — и тя бе успяла. Мисълта за това щеше да го топли винаги, дори да не получеше признание за работата си на Добро, дори ако магът-император го накажеше за стореното на Нира. Важното бе, че програмата беше успяла.

Той зае мястото си и слугите започнаха да поднасят напитки, ордьоври, плодове и съдове с топла храна. Удру’х усили светлината, въпреки че момичето нямаше нищо против да седи и на по-тъмно. Напоследък прекарваше твърде много време при майка си и другите обекти. Добре че тази вечер бе решила да дойде, където й бе мястото.

— Трябва ли да ви наричам губернатор? Или бивш губернатор?

— Можеш да ми казваш чичо. — Усмивката изобщо не му отиваше.

Тя прие думите му без коментар.

Хранеха се бавно, без да показват наслада. Удру’х не разбираше защо се чувства странно. Бяха вечеряли заедно толкова много пъти.

— Това ми напомня колко време прекарвахме заедно, докато се обучаваше. — Изпитваше горчиво усещане за загуба. — Като малка искаше единствено да ме зарадваш. Това не бе толкова отдавна.

Осира’х го погледна с големите си очи. Изглеждаше някак отдалечена, отнесена.

— Сякаш изминаха хиляда години.

Не можеше да си представи какво е преживяла, когато я бяха спуснали в газовия гигант, за да установи контакт с хидрогите или да загине. Какво ли бе, станало със съзнанието й, когато го бе разтворила за извънземните същества?

— Съжалявам, че трябваше да преминеш през толкова трудности.

— Беше необходимо — отвърна Осира’х все така отнесено, след което попита с твърд глас: — Съжаляваш ли за това, което си причинил на майка ми?

Той се намръщи. Зелената жрица не беше от значение, но явно бе напълнила главата на дъщеря си с ужасии.

— И това беше необходимо.

Отвън се чу шум и крясъци. Удру’х отиде до широките прозорци и погледна към човешкото селище. Виждаха се ярки пламъци. Размножителните бараки горяха!

— Какво правят? — В сухия сезон вятърът можеше лесно да разнесе пожара.

По улицата приближаваше тълпа. Разтревожените илдирийци тичаха към домовете си, а хората ги преследваха и трошаха уличното осветление със земеделските си инструменти.

Това беше лудост! Удру’х побърза да залости вратата.

— Осира’х, стой тук! Това е бунт! — Даро’х беше предоставил на хората твърде много свобода и твърде бързо. Трябваше да предупреди младия губернатор. Експерименталните обекти не можеха да схванат какво е да си свободен.

Момичето спокойно се приближи до прозореца. Трима илдирийски пазачи с портативни блестители се опитаха да оформят защита, но хората се нахвърлиха върху тях като побеснели.

Удру’х изтича в стаята на Тор’х. Презираше направеното от престолонаследника, но беше длъжен да го защити. Ако зависеше от него, щеше да го хвърли на тълпата, да го разкъсат на парчета. Но магът-император беше дал ясни инструкции и Удру’х не искаше да разочарова брат си пак.

Вдигна отслабналото тяло и го пренесе по стълбите към подземното скривалище. Помещението бе проектирано за подобни случаи и щеше да е перфектно за Тор’х.

Остави отпуснатото тяло на един нар.

— Вратата е скрита. Стаята е осветена и щом запечатам помещението, ще си в безопасност. — Не че младият мъж можеше да го чуе. — Ще стоиш тук, докато се оправя със ситуацията.

Излезе и размести няколко сандъка, за да прикрие входа.

Забърза към главния вход, викаше пазачите, за да изгради защита срещу разбунтувалите се човеци. Технически новият губернатор беше Даро’х, но Удру’х можеше да се оправи по-добре с кризата. Зачуди се как ли се справя младият мъж в своята резиденция.

Когато се качи на основното ниво, видя Осира’х точно до вратата. Погледна го, усмихна се и я отвори широко.

Удру’х изкрещя, но нямаше как да я спре. Гневната тълпа изрева.