Време на огън и мрак

39.Рлинда Кет

Ледените късове се сипеха като натрошено стъкло. БиБоб подскочи и изпищя, когато едно парче колкото юмрук го удари по рамото.

— Небето се срутва!

Из въздуха се носеше смразяваща мъгла. Рлинда не можеше да прецени за колко време възкресената жена ще успее да разтроши тавана. Ако пробиеше дупка, цялата подземна атмосфера щеше да изригне навън като вулкан. Карла Тамблин явно бе решила да сравни всичко със земята и отново да превърне Плумас в замръзнала купчина камъни и лед.

Карла махна с ръка към инсталацията за преработка на вода и дебелите тръби се спукаха и от тях заизтича газ. За щастие нищо не избухна. Засега.

Рлинда и БиБоб се промъкваха приведени покрай купчини лед и останки от постройки. Откъм жилищните сгради се носеше миризма на разлято гориво. Парата от изпарения лед и вода им осигуряваше сравнително добро прикритие. Рлинда не можеше да види какво става, но шумотевицата беше достатъчна, за да я накара да настръхне.

Стотици алени нематоди, подтиквани от волята на Карла, пълзяха по леда като разгневени кобри. Просто устроените им мозъци не бяха пригодени за лов, но съществата долавяха топлината и движението. Телата им се хлъзгаха със съскане по леда, от кръглите им усти излизаше зловещо писукане. Според Рлинда те бяха просто оръжия в ръцете на възкресената жена.

Мъглата се поразсея и тя видя трима миньори: бранеха се от нематодите, които приличаха на подути банки с кръв. Двама ги мушкаха с дръжките на някакви метли, а третият ги удряше с някаква бухалка.

Най-близкият нематод се загърчи конвулсивно, не можа да устои на ударите и кожата му се спука и обагри леда с червена течност. Миньорите обаче нямаха време да се зарадват — към тях се приближаваха още десетки червеи.

Без да се замисля, Рлинда стисна лопатата и извика на БиБоб:

— Хайде! — И като прескачаше по няколко метра с всяка крачка — обожаваше ниската гравитация! — се озова сред нападащите нематоди. Успя да отблъсне няколко с дръжката. След това замахна с желязото и размаза един на леда. БиБоб тъкмо разсичаше поредния червей на две. Намръщи се, когато гъстата кръв го опръска, но нямаше време да недоволства и само подвикна:

— Добре де, с какво толкова я ядосахме тая?

Тримата миньори крещяха и удряха, размазваха все повече и повече червеи, но те не намаляваха. Из цялата база кипяха подобни схватки.

Карла продължаваше да сее разрушение. Вървеше към центъра на базата. От другия край на селището се чу вик и последва оглушителна експлозия. Близнаците Уин и Торин бяха застанали до крана на една широка тръба, която изпомпваше вода на повърхността, и се мъчеха да насочат силната струя към възкресената жена. Ледената вода се изливаше върху Карла, но тя бе непоклатима като статуя. Около нея, подобно на щит, започна да се издига стена от бързо замръзващ лед.

— В капан е! — викнаха близнаците в един глас.

Карла сякаш ги чу, разтроши леда и с лекота отклони водната струя. Следващият й жест изпрати енергийна вълна, която помете крана и дебелата като дънер тръба. Уин и Торин побягнаха.

Един от миньорите близо до Рлинда и БиБоб се подхлъзна и падна на леда. Мигновено го затрупаха десетина нематоди и започнаха да го гризат с диамантените си зъбки. Другарите му се мъчеха да му помогнат, но червеите бяха твърде много.

Рлинда дори нямаше време да се ужаси, защото и нея я нападнаха четири нематода. Тя размаха лопатата като викингска брадва. БиБоб едва удържаше фронта, понеже дръжката на неговата лопата се беше счупила. Беше време за план Б.

— БиБоб, можеш ли да тичаш по-бързо от червеите? — Рлинда разчисти пътя с няколко удара и се втурна през развалините на базата. Пътьом успя да изрита поредния червей с тежкия си ботуш. Съскащото същество се преобърна и тя се смръщи отвратено. — Все едно да стъпиш на торба с редки лайна.

— Има още много! — БиБоб посочи нова група писукащи червеи, които пълзяха към тях. — Хиляди са!

Рлинда взе светкавично решение.

— Трябва да се доберем до асансьорната шахта и да стигнем до повърхността. Освен ако не искаш да ги изтрепеш всичките.

— Не. Капнах вече.

Хукнаха. Рлинда не поглеждаше назад, но беше сигурна, че съществата са по петите им.

Точно както очакваше, до асансьора имаше шкаф с екипировка.

— Повреден е — каза БиБоб и посочи полуотворената врата на асансьора.

— По-добре така, отколкото да е затворена. Да не предпочиташ да обиколим базата в търсене на изправен асансьор?

БиБоб погледна вълната от алени нематоди зад тях. Писукащите червеи показваха забележително единомислие.

— А, не, благодаря. Да пробваме с този.

Рлинда отвори шкафа и погледна костюмите за работа в тежки условия. Извади един стандартен за БиБоб и затърси по-голям за себе си.

— Проклетите скитници са толкова дребни и слаби… — Продължи да преравя костюмите, макар да знаеше, че нямат никакво време. Не можеше да избие от ума си гледката на падналия скитник и червеите, които го разкъсваха.

Грабна най-големия костюм и се провря през повредената врата на асансьора, която зееше като устата на човек, умрял поради разхерметизиран скафандър.

— Дано това чудо да се разтяга. Стига си се мотал! Ще се обличаме в асансьора.

БиБоб нямаше нужда от допълнително подканяне.

Рлинда се опита да затвори вратите, но те бяха заяли. Нематодите идваха и тя реши, че няма време за губене. Започна да натиска копчетата и след кратък неприятен звук вратите се затвориха и асансьорът запъпли нагоре.

— Ще се измъкнем — заяви тя високо, опитваше се да убеди и БиБоб, и себе си. Сега, когато осъзнаваше, че са се разминали на косъм със смъртта, й се струваше, че времето върви съвсем бавно. — Нематодите няма да ни последват: нали вече не могат да ни видят.

БиБоб се мъчеше с костюма си.

— Обаче оная ужасната ги командва. Мене ако питаш, няма да прости на никой.

— Как ще се изкатерят по шахтата? Нали са тъпи червеи.

— Но имат много остри зъби. — Той затегна колана си и намести въздушния регулатор. — Не видя ли колко лесно се справиха със стените на базата?

— Видях, разбира се! — Рлинда се мъчеше с тесния костюм: засега бе успяла да вкара само краката си. — Помогни ми де!

— Момент — отвърна той и продължи да се навира в непознатата екипировка. Успя да намести ръкавите и една от ръкавиците. — Не е като ханзейските, но се навлича бързо.

— Трябва да сме готови, когато стигнем повърхността. — Щом се измъкнеха през въздушния шлюз, им оставаше само да прекосят разстоянието до „Любопитство“. Тя вече почти усещаше вкуса на свободата. — Надявам се, че ще успеем да излетим, преди таванът на пещерата да рухне.

И отново започна да се мъчи да се напъха в еластичния костюм. БиБоб — бе почти готов, с изключение на едната ръкавица — й се притече на помощ.

— Никога не съм си падала по прилепналите тоалети — изръмжа Рлинда.

Внезапно под тях се чу смразяващ звук и БиБоб възкликна:

— Катерят се по шахтата!

— По-вероятно е да са пропълзели по подпорите на кабината.

— Искаш да кажеш, че са точно под краката ни? — БиБоб погледна тревожно надолу, но Рлинда върна вниманието му към костюма. — Може да са само един-два.

Първият удар бе толкова силен, че подът на кабината се изду. Асансьорът се заклати и започна да забавя скорост, сякаш бе натежал.

— Рлинда…

— Остави ме да помисля за момент, БиБоб.

Последва нов удар.

А после нематодите започнаха да гризат металния под с диамантените си зъби.