Време на огън и мрак

54.Тасия Тамблин

Когато кликиските роботи извлякоха ЕА от килията, за да я „анализират“, Тасия се разкрещя. Викаше, заплашваше и се молеше, но черните роботи не й обърнаха внимание, а малкото компи не можеше да се съпротивлява.

— Съжалявам, Тасия Тамблин.

Роб я държеше в прегръдките си. Тя трепереше от гняв и мъка. Отдавна се беше се научила да се сдържа, но тук, с останалите пленници, се чувстваше гола и едва успяваше да запази разсъдъка си. ЕА беше едно от малкото неща, които я свързваха с външния свят.

— Хидрогите и кликиските роботи са като съюз между доктор Джекил и доктор Франкенщайн — каза с нещо средно между ридание и ръмжене.

— Никой човек не може да е толкова зъл като тези роботи — добави Смит Кефа и скръсти ръце на гърдите си. — Чудовища!

Беше мършав и изнемощял. По време на дългото им пленничество бе разказал историята си. Бил дребен търговец, пътувал от система на система и изкарвал едва колкото да си покрие горивото. Ханзата не обръщаше внимание на такива като него и въобще не се тревожеше, когато изчезнеха. Не знаеше от колко време е пленен. „Цяла вечност“.

Отишъл на среща с някакъв „бизнес партньор“, но открил въпросния кораб празен. Кликиските роботи го подгонили, горивото му свършило и го заловили. След което го довели в експерименталната зала на хидрогите.

Роботите рязали кожата му с разнообразните си накрайници и вземали проби от мускулите и костния мозък, най-вероятно по нареждане на хидрогите. Той мразеше черните машини.

— Тези чудовища не са най-любимото ми нещо във вселената — каза Тасия, — но ако ми върнат компито здраво, няма да ги направя на парчета.

Роб се опита да я успокои.

— Не мисля, че ще наранят ЕА. Срещнахме друго компи, казваше се ДД. И то е пленено от роботите. Беше невредимо… макар че всъщност не сме го виждали отдавна.

Следващия час, или може би месец, Тасия прекара взряна през стената, опитваше се да различи нещо в мъгливата атмосфера. Продължаваше да се надява. Накрая видя черна фигура, която тикаше пред себе си дребно компи. ЕА! Идваха към тях.

Черната машина спря пред мембраната. Останалите затворници се дръпнаха назад, но Тасия не помръдна. Роботът избута ЕА през стената и я последва.

— Копитото е повредено. Програмите му са развалени.

— Какво й направихте?

— Хората са човъркали основните й системи. Не можем да я освободим, нито да върнем предишните й функции. Не струва повече от останалите хора, така че ще я третираме като пленник.

Роботът искаше да я обиди, но за Тасия това бяха добри новини.

— Тя е добре дошла при нас!

Извънземната машина се провря обратно през мембраната и изчезна в мъглите. Тасия се приближи и сложи ръце на малките рамена на ЕА.

— Нараниха ли те? Разглобяваха ли те?

— Анализираха ме много по-сложно от моите самодиагностични възможности. Мисля, че заключенията им са верни. С мен е било направено нещо, което ме е променило от слушателското компи, с което си свикнала. Паметта ми е била изтрита.

— Това е било злополука, ЕА. Четох доклада. — Тасия не искаше да мисли другояче. Бе решила да е по-упорита от всякога, сграбчваше всеки детайл, който й напомняше за реалността.

— Мисля, че Земните въоръжени сили са ми направили нещо, преди да ме върнат. Може би някой, без да иска, е предизвикал изтриване на паметта ми. А може и да е било нарочно.

Въображението на Тасия подскачаше във всички възможни посоки. Скитническите компита разполагаха със защитна програма, която изтриваше всичко, свързано със скитниците, ако някой се опиташе да ги разпита. Тези програми бяха инсталирани много преди Голямата гъска да им обяви война.

Роб погледна компито и възкликна невярващо:

— ЗВС да са човъркали ЕА? Невъзможно!

Тасия си пое дъх, за да се успокои. Защо ли беше толкова изненадана? Зевесетата открай време се отнасяха зле с нея, подозираха я, отнеха й командването на мантата. Сега обаче се чувстваше още по-предадена.

— Трябваше да предупредя корабостроителниците на Оскивъл по друг начин. Тогава нямаше да те загубя. Къде ми беше Пътеводната звезда?

Роб я изгледа изненадано.

— Какви корабостроителници на Оскивъл? Не видях никакви…

Тасия му обясни, че е предупредила Дел Келъм за приближаващите кораби на ЗВС и че скитниците са успели да скрият съоръженията си навреме.

Но не бе предполагала, че това ще й коства компито. В известна степен армията беше по-лоша от кликиските роботи. Черните машини поне не се правеха на приятели.

— След като отнесе съобщението, ЕА изчезна. Някой я е заловил, преди да успее да се прибере. И са я съсипали. Сигурно е работа на генерал Ланиан или някой негов подчинен. — Обърна се към оптичните сензори на компито. — Съжалявам, ЕА. Ужасно съжалявам.