Време на огън и мрак

21.Кандидат-губернаторът Даро’х

Кандидат-губернаторът Даро’х взе четиридесет и девет илдирийци да му помогнат в търсенето на изчезналата зелена жрица. Удру’х го бе накарал да побърза. Не бяха получили повече новини за преговорите с хидрогите, но знаеха, че времето изтича. Даро’х никога не бе виждал чичо си толкова нетърпелив и притеснен.

— Открий я — каза му Удру’х. — Открий я, преди да стане още по-голяма беля.

Разузнавателните кораби се носеха към екватора, широкото вътрешно море и острова, от който бе изчезнала зелената жрица. Сателитната карта беше разделена на сектори и всеки кораб щеше да проведе търсене по собствен маршрут.

Даро’х така и не бе открил задоволително обяснение защо чичо му е заточил Нира на толкова далечен остров и защо въобще бе излъгал мага-император за смъртта й. Самият той бе видял гроба й и как баща му я оплакваше. А сега излизаше, че всичко това е лъжа!

Удру’х пазеше стриктно тайните си и Даро’х се боеше, че ще трябва да прави същото, когато поеме управлението на планетата.

Синовете на мага-император бяха предопределени за губернатори според реда на раждането си. Това бе традиция, установена от хиляди години. Първородният благороднически син ставаше престолонаследник; вторият ставаше губернатор на Добро; третият на Хирилка, и така нататък. Даро’х често си бе задавал въпроса защо за втория син е отредена такава незначителна планета като Добро. После бе научил за размножителните експерименти и тяхната важност за империята. Толкова много тайни!

Погледна през издраскания прозорец на кораба. Кафявата пустош долу внезапно премина в крайбрежието на синьото вътрешно море. Даро’х възнамеряваше да накара корабите да тръгнат в различни посоки от острова в търсене на следи. Губернаторът беше изказал странното предположение, че зелената жрица няма да иска да я намерят. Даро’х не можеше да разбере как някой нормален човек би пожелал да остане сам!

Ако Нира бе пробвала да се измъкне с плуване, със сигурност се беше удавила. Никой не можеше да плува толкова дълго. В такъв случай търсенето им щеше да е обречено от самото начало.

Спомни си колко увлечен беше баща му по зелената жрица, която бе дошла в Миджистра, за да прочете Сагата за седемте слънца на своите фиданки. Беше ги виждал да се разхождат из Призматичния палат. Но след това тя бе изчезнала, бе загинала при пожар.

Сега Даро’х знаеше, че това е било част от много по-мащабен заговор. Нира бе отвлечена, бременна с детето на тогавашния престолонаследник. Дали това бе извършено без знанието на Джора’х? Можеше ли Удру’х да прикрие нещо такова от мага-император?

Губернаторът му бе обяснил целта на размножителната програма и че Теранският ханзейски съюз не бива да разбира какво е станало с „Бъртън“. Но защо това трябваше да се пази в тайна и от мага-император? Даро’х не можеше да разбере и това го притесняваше сериозно.

Четиринадесетте кораба се пръснаха по маршрутите си. Даро’х се обърна към пилота:

— Зелената жрица може да е напуснала острова преди месеци. Може да е изминала голямо разстояние.

— Значи и ние ще трябва да го изминем — отвърна пилотът.

След няколко часа получиха съобщение от един кораб.

— Кандидат-губернаторе, открихме интересни останки на брега. Може да са от значение.

Пилотът спусна кораба и кацнаха до другия разузнавач. Четирима илдирийци стояха около купчина дънери. Даро’х веднага видя изсъхналите лози, които ги свързваха. „Сал!“

— Може да е доплувала с това. — Даро’х погледна към водата. Салът бе издърпан доста навътре на брега. — Как го е изтеглила сама?

— И защо? — попита един от мъжете. — Нейният остров е толкова приятен, а това е… пустош.

Даро’х огледа еднообразния пейзаж.

— Кой може да разбере зелените жреци? Поне знаем, че е стигнала дотук. Продължете издирването.