Време на огън и мрак

106.Джес Тамблин

Джес знаеше, че стотиците вердански кораби ще свършат своята работа в предстоящата война, както и венталите. Ако всичко вървеше добре, Нико и останалите доброволци вече щяха да са събрали множество пилоти и да са ги разпратили по различните венталски планети. Ческа щеше да координира всичко, за да могат да нападнат едновременно всички газови гиганти в Спиралния ръкав. Атаката по всички планети щеше да е като верижна реакция…

Докато водно-перленият му кораб се носеше през космоса, Джес усети нещо неочаквано… друг съд. Висеше неподвижно в пространството. Може би беше повреден? Или дебнеше в засада?

Приближи се и видя, че е разузнавателен кораб на ЗВС, далеч от всяка звездна система. Самотна фигура се опитваше да поправи повреди по външните двигатели. Корабът можеше да носи повече екипаж, но Джес виждаше само един човек.

Мъжът видя странната венталска сфера и побърза да се вмъкне през люка. Махна шлема си и се настани на пилотското място. Джес виждаше през стъклото на кабината, че пилотът е възрастен и тъмнокож, с посивяла коса.

Джес се приближи до стената на своя кораб, за да може мъжът да види, че е човек. След това размаха ръце в мирен жест. Надяваше се, че пилотът няма да стреля с язери по него. Старецът го погледна невярващо.

Скитникът доплува до комуникационната апаратура, която бе инсталирал, и заговори по една от честотите на ЗВС, която клановете бяха разкрили преди години.

— Няма да ти навредя.

Пилотът си поигра със системите и намери честотата.

— Аз съм лейтенант Конрад Бриндъл, на разузнавателна мисия за Земните въоръжени сили. Кой сте вие? Какво правите тук и що за кораб е това? Човек ли си?

— Да, човек съм, но и нещо повече. Защо ви е повреден корабът, лейтенант Бриндъл?

— Хидрогите!

— Значи имаме общи врагове.

— Разузнавах Кронха 3. Дрогите и кликиските роботи държат пленници! Имат осем заложници в газовия гигант.

Това звучеше невероятно.

— Откъде разбрахте?

— Получих директен видеосигнал. Синът ми е там. Мислехме, че е загинал преди битката на Оскивъл. Но е жив и се намира в Кронха 3. Как да го спася?

Джес бе чувал за Кронха 3, но все още не проумяваше.

— Защо въобще разузнавате газови гиганти в Илдирийската империя? Каква работа имат зевесетата тук?

— Изгубихме шестдесет от новите разбивачи. Командир Тамблин водеше атака срещу хидрогите, но те просто изчезнаха. Аз трябваше да опитам да засека сигнал от тях.

— Командир Тамблин ли?

— Тасия Тамблин. Тя водеше атаката на разбивачите.

Самоубийствено нападение. Естествено, че Тасия щеше да е начело на най-рискованата операция. Зевесетата я бяха избрали, защото бе скитничка. Беше заменима. Те винаги се отнасяха така с клановете.

— Командир Тамблин ми е сестра. — Изненаданият Бриндъл погледна бляскавото му бяло облекло и странния воден съд. — Жива ли е? Кажи ми какво се е случило с нея. Кажи ми всичко.

Бриндъл набързо му обясни.

Ако хидрогите държаха Тасия, трябваше да предприеме нещо. Незабавно.

— Ще успееш ли да поправиш кораба си?

— Оръжията им само ме одраскаха. Ще се махна оттук до края на деня. Въобще не предполагах, че някой ще ме открие.

Джес се мъчеше да потисне гнева и привързаността си. Хората му все още не бяха готови за атака. Но хидрогите държаха сестра му! Знаеше какво трябва да направи.

— Въпреки това, което правите на клановете, ние сме на ваша страна. Бием се срещу истинския враг. Върнете се на Земята и предайте на вашия председател, че ще е най-добре да направи същото. Междувременно аз ще спася пленниците от Кронха 3.

Бриндъл се изненада, но каза твърдо:

— Щом ще спасяваш сина ми, идвам с теб.

— Ще се спусна дълбоко в недрата на гиганта.

— При това налягане и отровната атмосфера — невъзможно!

— Значи, в името на Пътеводната звезда, ще направя и невъзможното.