След два дни терокците бяха готови за церемонията. Естара се бе надявала, че ще ги оставят да си починат, но майка Алекса и отец Идрис отдавна искаха да се оттеглят и се бяха вкопчили във възможността да го направят.
Бяха се върнали на поста си след смъртта на Рейналд, но знаеха, че това е временно. Бенето се бе завърнал, но като говорител на световната гора, а не като бъдещ управник. Сарейн също имаше амбиции, но тя бе марионетка на Ханзата и накрая се бе прибрала на Земята.
Естара, кралицата на Ханзата, бе следващата в рода.
Не беше спала така добре от години. Ветрецът вкарваше ароматите на цветята и шепота на световните дървета през отворения прозорец. Питър и Естара продължаваха да спят прегърнати въпреки че слънцето отдавна беше изгряло.
Събуди ги Сели, развълнувана от предстоящата церемония.
— Днес ще станете новите управници на Терок! Притесних се, че ще проспите цялото събитие.
— Не трябва ли хората ви първо да ме опознаят? Все пак съм нов тук. — Питър все още не разбираше защо Идрис и Алекса бяха решили, че ще се зарадва на поста. — Бях лицето на Теранския ханзейски съюз. Издавал съм ужасни заповеди и съм причинил множество страдания. Дали всички знаят, че зад всичко това стоеше Базил? Не мисля, че съм спечелил доверието на терокците.
Естара го прегърна и притисна издутия си корем към гърба му.
— Натон те познава много добре, а чрез него и всички зелени жреци. Той не би позволил да се разпространяват заблуди за теб.
Сели се засмя.
— Освен това Естара мисли, че ще си достатъчно добър. Ние я избираме за следваща майка, а ти просто вървиш в комплект с нея.
По-късно всички се събраха в голямата зала на гъбения риф. Масите бяха отрупани с пресни плодове, ядливи цветя и най-сочните насекоми, които се намираха в световната гора.
Естара си спомни първия път, когато бе опитала пилешко и говеждо в Двореца на шепота. Тогава едва се познаваха, но Питър се бе постарал да я предразположи максимално. Сега се случваше обратното, макар че кралят въобще не беше толкова срамежлив. Чудеше се дали му харесват пресните ларви, сготвени направо с пашкулите си. Стомахът й изкъркори и тя осъзна колко й е липсвала терокската храна.
Но първо трябваше да изиграят ролите си и да направят важно съобщение.
Двамата с Питър се приближиха до троновете и бяха благословени от Идрис и Алекса, които свалиха ритуалните си шапки.
— Представям ви новите управници отец Питър и майка Естара! — обърна се Идрис към тълпата. Хората се зарадваха, а зелените жреци предаваха новината към отдалечените планети.
Естара знаеше, че важната им работа тепърва предстои. Човешката цивилизация трябваше да се промени и двамата с Питър щяха да започнат от управлението.
Докато летяха към Терок, бяха говорили дълго и подробно. Дори Земята да устоеше на хидрогската атака, Ханзата беше сериозно наранена. Председателят беше отблъснал съюзниците си, бе създал излишни конфронтации и бе оставил колониите без припаси и защита. Базил не можеше да обедини човечеството и да го изведе от кризата.
— След всичко случило се трябва да сме силни като истински крал и кралица, а не да продължаваме да сме марионетки.
Бяха изработили смела схема. Обсъдиха всичко с родителите на Естара и изпратиха съобщения чрез телевръзката до зарязаните колонии. Предложенията им срещнаха голяма подкрепа.
Време беше да го обявят официално.
Питър се обърна към терокците, които бяха дошли за коронацията. Той вече беше и крал на Ханзата, и отец на Терок. Ярод стоеше наблизо с фиданка в ръце, за да предава думите на краля по телевръзката.
— Земята оцеля след хидрогската атака, но Ханзейският съюз се разпадна. Още преди да се появят бойните кълба, Ханзата беше осакатена отвътре от алчност, арогантност и корупция. Много от вас го видяха — особено колонистите, които разчитаха на помощ, и скитническите кланове, които бяха нападнати само защото искаха справедливост.
— Всички колонии, които са подписали хартата, са се съгласили на някои неща, но в замяна Ханзата има своите задължения — добави Естара. — Когато изостави колониите, председателят наруши договора.
Питър хвана ръката й.
— При подписването тези колонии са се заклели във вярност пред краля. Аз съм кралят. Може и да не съм в Двореца на шепота, на Земята, но управлението е там, където съм аз. Двамата с кралицата възнамеряваме да установим новото си седалище на Терок.
Всички се изненадаха. Терокците никога не бяха влизали в Ханзата.
— Но това ще е ново управление, съвсем различно от провалилия се пример на Теранския ханзейски съюз — увери ги Естара. — Време е да съберем разпокъсаните фракции на човечеството.
— Предлагаме създаването на нова, силна конфедерация. Приканваме терокците, осиротелите колонии и всички несправедливо гонени скитнически кланове да се присъединят към нея. Ще си обменяме ресурси и умения и заедно ще се възстановим от осемгодишната война. Това е драстична промяна, но смятам, че е най-доброто решение.
Мнозина от терокците закимаха. Естара знаеше, че ще им трябва време да възприемат необходимите промени, и каза високо:
— Когато „Кайли“ е напуснал Земята, сме искали независимост. След това крал Бен е гарантирал суверенитет на колонията. Ханзата се опитваше да ни привлече от години, но ние отказвахме.
Питър обърна сините си очи към публиката.
— Бъдещата конфедерация ще позволи на участниците да запазят своята идентичност, но ще ни даде силата, която ни трябваше в последните битки. Ще се обединим за общото благо.
— А как ще реагират военните? — попита някой. Естара знаеше, че този въпрос притеснява най-вече бившите колонии.
— От ЗВС остана съвсем малка част и със сигурност не разполагат с достатъчно кораби, за да се занимават с отдалечените светове. — Питър посочи зеленината навън. — Ако се обединим, ще сме много по-силни от шепата кораби, оцелели след войната.
Зелените жреци предаваха изявлението му. Хората в залата, изглежда, харесваха предложенията.
Питър протегна ръце.
— Естествено има много подробности — и много работа. Водачите на кланове и губернаторите естествено ще се притесняват от новото правителство. Но в този момент, когато сме сериозно осакатени, най-голямата ни сила е в обединението.
Естара ви предлагаме добра алтернатива на Теранския ханзейски съюз.
— Каним представители на различните фракции да дойдат за преговори на Терок — продължи Естара. — Може би дори ще успеем да съставим конституция. Ще черпим сила от мнозинството си.
Питър се обърна към Ярод и каза намръщено:
— Преди да продължим, искам всички да разберат, че председателят вече не е легитимен управник. Разпратете вестта по телевръзката. Разкажете какво се случва тук. Кралят и кралицата ще управляват от Терок, а не от Земята. Председателят вече няма законна власт.
Всички се развикаха радостно. Лицата на Идрис и Алекса светеха — те се гордееха с дъщеря си. Сели ръкопляскаше.
Бебето в корема на кралицата изрита и тя се усмихна. Поличба ли беше? Седна на трона и се погали по корема. Знаеше, че детето й е в безопасност.