Време на огън и мрак

70.Председателят Базил Венцеслас

Базил се спускаше към медицинското крило на двореца, съпровождан от заместника Каин и ОХ. Сарейн се бе опитала да ги придружи, но той я бе отрязал. Нямаше нужда да вижда това. Вече дори капитан Маккамон изпитваше симпатии към краля. Нима всички се отмятаха толкова лесно? Трябваше да сложи край на това веднага.

Принц Даниъл лежеше неподвижно, но това щеше да се промени. Докторите провеждаха процедури по събуждането му от кома. Другата възможност щеше да отнеме много време, а председателят не разполагаше с време.

„Даниъл все още е неприемлив кандидат, но пък е по-малката злина“.

Принцът се бе оказал ужасно тъп, но пък никога не се бе опълчвал срещу политиката му. Защото наистина беше тъп. И трябваше да е тъп. Ролята му беше да слуша и да повтаря това, което му кажат. Реймънд Агуера се бе оказал твърде интелигентен и инициативен. Изборът му беше грешка, която не биваше да повтарят.

Учителското компи стоеше мълчаливо до бившия си ученик. Щом Даниъл се възстановеше, компито щеше да продължи с инструктажите.

Базил въздъхна тежко и загледа как докторите включват системи със стимуланти.

— Сигурен съм, че крал Питър няма да научи урока си въпреки многото шансове и предупреждения — каза председателят, загледан в младия пациент. — Друго обаче е по-лошо: Питър започна да придобива застрашителна популярност. Хората му се възхищават дори когато действа открито срещу инструкциите ни.

Каин се намръщи.

— Сър, предполага се, че народът трябва да го обожава. Нали това е ролята му. Това не означава ли, че си върши работата добре?

— Не и ако не изпълнява заповедите ми. В момента нямаме нужда от знаменитости. Питър спечели симпатиите на медиите с действията си по време на бунта на компитата. Преди това успя да им предостави информация за бременността на Естара. Не обичам, когато ми отнемат правото на избор. — Поклати глава. — Изобщо не предполагах, че старият глупак Фредерик ще ми липсва.

— Все пак нещата се развиха благополучно. — Каин упорито залагаше на оптимизма. — И освен това кралят беше прав за бойните компита. Не е логично да сме недоволни от него.

— Направи го само за да ми противоречи. Колкото повече го натискаме, толкова по-малко сътрудничи.

— Може би трябва да опитаме друга тактика. Понякога натискът не помага — отбеляза Каин и си спечели неприязнен поглед.

— Принц Даниъл е другата ми тактика.

Стимулантите подействаха и принцът започна да стене, после повърна. Докторите го почистиха и провериха показанията на мониторите. Пръстите и клепачите на младежа потрепваха. Той пак изстена и се сгърчи, но стомахът нямаше какво повече да изкара след дългата кома.

Принцът най-сетне се събуди. Кожата му беше сива и влажна от пот. Очите му бяха разфокусирани. Погледна тавана, сякаш се опитваше да си спомни къде е.

— Къде съм? — Гласът му беше пресипнал.

Базил се наведе и го погледна смразяващо.

— На мястото, където ще решим съдбата ти. Приеми го като последния си шанс. — Намръщи се на докторите и на миризмата на медикаменти и повръщано. — Всичко това отнема повече време, отколкото имам. Ще сме в кабинета ми. Повикайте ме, когато се оправи достатъчно, че да разбере какво му казвам. И не се бавете много, имам и други задачи.

Даниъл седеше в леглото. Приличаше на притоплен в микровълнова фурна труп. Малко след събуждането бе изпаднал в шок и бе пищял цели десет минути.

Базил не бе видял това, но за него беше важно принцът да запомни мизерното си състояние. Ръцете на младежа бяха вързани за леглото, повече като знак за неговата безпомощност, отколкото като предпазна мярка.

Принцът вече си спомняше добре какво бе направил, за да заслужи такова наказание. Беше по-тъпкал заповедите на председателя, бе избягал от Двореца на шепота и се бе държал недостойно на публично място. Така че принудителната кома беше справедлива присъда. Даниел никога нямаше да забрави колко лесно може да бъде смачкан.

При появата на председателя младежът буквално затрепери от страх. Базил му хвърли презрителен поглед, после се обърна към заместника си.

— Всъщност защо взехме ОХ с нас? Напоследък имахме достатъчно проблеми с компитата.

— Сър? ОХ е конструиран векове преди да сложим на бойните модели кликиски програми. Няма защо да се тревожите за него.

— Но защо е тук? — настоя Базил.

— Защото ни трябва. ОХ ще се постарае да наставлява принца. Повярвайте ми, така ще е по-добре.

ОХ започна спокойно да обяснява на младия принц текущата ситуация в Ханзата и събитията от поставянето му в кома. Даниъл беше значително по-слаб отпреди. „Добро начало“.

Ужасеният младеж примигваше и местеше поглед от председателя към компито и обратно. Тръскаше глава като мокро куче и се мъчеше да осмисли информацията. Докторите му донесоха чаша плодов сок и той успя да отпие глътка.

— И сега… какво ще правите с мен? — попита принцът, когато компито свърши.

— Зависи. Вече доказа, че не струваш. Въпросът е дали все още ставаш за нещо, или трябва да се отървем от теб? Предпочитам да не губя време, като започна от нулата с нов кандидат. Но няма да се занимавам и с теб, ако не си си научил урока.

— Научих го!

Базил го изгледа намръщено и се зачуди какви ли кошмари сънува човек, докато е в кома.

— Моля ви, само ме освободете.

— А готов ли си да се промениш? Научи ли мястото си в Ханзата? — Гласът на Базил беше остър като скалпел. — Ако се наложи отново да те отстраняваме, ще те превърна директно в тор за колониите. Няма да си играя да те включвам на животоподдържащи системи.

— Не! Няма да е нужно. Обещавам. — Базил го погледна в очите. Ужасът на младежа беше напълно искрен и неподправен.

— Можеш ли да си кралят, който Питър не е?

Даниъл преглътна и събра кураж.

— Ще бъда истински крал. Той имаше своя шанс, сега е мой ред.

— Ще е твой ред, когато аз кажа.

— Само кажете, господин председател. Моля ви. — Устните му трепереха. — Моля ви, само не ме убивайте. Искам да съм принц.

— Даниъл, нямам нужда от принц. — Базил заобиколи леглото. — Трябва ми крал.

— Господин председател, разполагам с необходимите програми — каза ОХ. — Само ми трябва съдействието на ученика.

Базил погледна ядосано компито.

— ОХ, не забравяй, че и Питър беше твой ученик.

Даниъл се обърна към компито, което преди мразеше.

— Обещавам да правя каквото ми каже ОХ! Наистина.

Примиреността и сътрудничеството бяха добър знак. Питър не бе проявявал такова послушание дори в ранните си дни. Даниъл започна да подсмърча и председателят се намръщи.

— Спри. Това изобщо не е царствено.

Младежът се стегна и застана в една от позите, на които го бе научил ОХ. Не беше никак зле.

Базил се усмихна на Пелидор и Каин и каза благо:

— Добре, Даниъл, успя да ме убедиш.