Време на огън и мрак

94.Сарейн

Сарейн беше затрупана с работа и дори бе забравила от колко време не е говорила със сестра си. Сега, докато гледаше срещата с адар Зан’нх, се замисли дали председателят нарочно не нагласява нещата така. Да ги държи настрани една от друга.

След като обеща помощ, илдирийският командир отлетя с флагмана си. Кралят и кралицата бяха изпълнили ролята си и тръгнаха към двореца с ескорт, който съмнително наподобяваше затворнически конвой.

Сарейн реши да посети сестра си. Облече робата си на посланик на Терок и тръгна към кралските покои.

— Това е в разрез със заповедите на председателя — каза капитан Маккамон, след което се усмихна хитро. — Но не виждам нищо лошо да посетите градината на кралицата. Тя я обича толкова много.

Естара беше развълнувана. Бременността й вече личеше и тя бе облечена в широки удобни дрехи. Двете закрачиха през покритата градина, следвани от трима стражи. Естара се наслаждаваше на зеленината и вдъхваше ароматите на растенията.

Въоръжените мъже обаче бяха твърде близко според Сарейн. От кого, по дяволите, пазеха кралицата в центъра на двореца? Тя сви устни и каза:

— Не разбирам защо е цялата тази охрана.

Естара повдигна вежди.

— Защото с Питър сме под домашен арест. Председателят не иска да говорим с никого.

Сарейн инстинктивно понечи да възрази, но пък нали виждаше какво става. Базил игнорираше и нея и отблъскваше опитите й да прекарва нощите с него. Преди време се допитваше до нея, но вече не искаше да я слуша. Според това, което се говореше, Базил вече не слушаше никого.

Естара очевидно бе разтревожена. И явно не се интересуваше, че стражите могат да я чуят.

— Според председателя по време на бунта на компитата Питър е надхвърлил пълномощията си.

Подслушващият капитан Маккамон изпръхтя презрително и каза:

— Крал Питър видя заплахата от компитата много преди всички. Председателят трябва да го награди, а не да го наказва.

Сарейн се ядоса. След като стояха толкова близко, стражите трябваше поне да мълчат! Естара се обърна спокойно към Маккамон.

— Капитане, ще съм ви благодарна, ако ме оставите за малко насаме със сестра ми.

— Ще се отдръпнем малко, ваше величество. — Той махна галантно с ръка и кралицата и Сарейн продължиха напред сами.

— Какъв домашен арест? — възкликна Сарейн. — Това е абсурдно. Ти си кралица!

— А Питър е крал. Но това не означава нищо за председателя. Нямаш представа колко много ни мрази. Особено заради това, че забременях без разрешение.

Сарейн се намръщи.

— Без мелодрами, Естара. Ханзата е изправена пред голяма криза. Председателят взима тежки решения всеки ден. Имай му малко повече доверие.

Естара въздъхна тъжно.

— Ти си ми сестра и си по-наясно с политиката, но точно сега говориш съвсем наивно. Може ли да си толкова близка с председателя, а да си сляпа за машинациите му? Ще направи всичко, за да ни унищожи с Питър.

— О, Естара. Изолирана си в двореца и не знаеш какво става. Бяхме предадени от бойните компита и загубихме седемдесет процента от Земните въоръжени сили. Сега пък илдирийците ни предупреждават, че предстои хидрогска атака. Какво искаш от председателя?

— Да се съсредоточи върху истинските проблеми и да не си губи времето с отмъщения. — Естара спря пред едно растение от Реджак — приличаше на ръка със сини пръсти. Тя докосна един от израстъците и „ръката“ се сви в юмрук.

— Базил търси решения. След като загубихме толкова много кораби, той изпрати разузнавателен кораб на Кронха 3 да открие липсващите разбивачи. Ако си ги върнем, ще заздравим сериозно защитата си.

— На Земята. Ами останалите колонии? Председателят просто ги изостави! Ами Терок? — Тя спря пред един фаулдур и погледна смъртоносните му плодове. — Ще ти кажа нещо, Сарейн. Може и да ми повярваш, стига Ханзата да не ти е промила мозъка.

Сарейн заслуша с леко пренебрежение историята как председателят се бе опитал да ги убие с бомба на кралската яхта.

— Той ми обясни за това. Било просто блъф, защото Питър не искал да съдейства. Никога не би ви наранил.

— Блъф ли? И ти му повярва? Вече бяха арестували един скитнически търговец, за да му хвърлят вината. Ден Перони. Председателят искаше да обвини скитниците, за да предприеме действия срещу тях. Когато Питър разкри плана му, нареди да пуснат търговеца.

Сарейн се намръщи. Спомняше си регатата в Кралския канал. В същия ден бяха научили за първата атака на хидрогите срещу Терок. Тя бе стояла до Базил, който напрегнато очакваше нещо. Сякаш се бе ядосал, че нищо не се беше случило.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Замисли се и ще видиш, че всичко пасва. Председателят дори ми нареди да направя аборт, защото бебето не влизаше в плановете му. Но когато информацията изтече в пресата, нямаше друг избор, освен да се откаже. — Естара вече се ядосваше.

Сарейн си спомни, че Базил наистина бе споменал нещо за аборт.

— Не би го направил.

— Така ли? Преди два дни открихме в храната ми препарат, който предизвиква аборт. Ако не го бяхме открили, щях да загубя бебето и да умра от помятането. За щастие проверяваме храната за отрови.

— Реагираш пресилено.

— Пресилено? Ами делфините ми? Красивите делфини. Обичахме да плуваме с тях. — Тя преглътна, сякаш щеше да заплаче. — Нареди да ги убият. Басейнът беше пълен с кръв и парчета месо.

Сарейн я гледаше изумено. Естара едва ли си измисляше.

Сестра й продължи с обвиненията.

— След като принц Даниъл опита да избяга, го хванаха и го упоиха. Председателят заплаши Питър със същото, ако не сътрудничи. Но кралят прояви самостоятелност по време на бунта на компитата. Затова твоят Базил съживи Даниъл и смята да го постави на трона. — Очите й проблеснаха. — Възнамеряват да ни убият. Пелидор ни го каза в очите.

— Това… това е…

Естара изглеждаше състарена. Отдавна не беше момичето, което обичаше растенията и тичаше из световната гора.

— Сарейн, винаги съм мислила, че си ужасно умна. Прекара на Земята толкова години, научила си неща, които никой на Терок не знае. Но цялото това обучение те е направило наивна в някои отношения.

Сарейн се мъчеше да се убеди, че Базил не би направил подобно нещо, но дълбоко в ума си знаеше, че е способен на това. Беше го виждала да взима отчаяни решения. Може би отчасти я привличаше точно с това.

— Председателят вече обяви, че след пет дни ще има банкет в чест на Даниъл. Ще го представи на обществото.

— И след това аз и кралят ще се „оттеглим“. — Естара кимна тъжно.

— Това не означава…

— Напротив! — Ядосаната Естара тръгна към стражите.

— Почакай!

Кралицата не спря, но подхвърли през рамо:

— Вече не знам дали си ми приятел или враг. Коя страна ще избереш? Председателят Венцеслас ще ни убие. Вече е задействал плана си. Ако искаш ми вярвай, ако не — живей си с илюзиите. Поне имаш този лукс, за разлика от мен и Питър.