Време на огън и мрак

95.Конрад Бриндъл

Разузнавателният кораб приближи Кронха 3. Приличаше на онези, с които летеше навремето: побираха пилота и седем пътници. Пътническото отделение беше празно, но Конрад Бриндъл се надяваше, че ще успее да спаси някой оцелял от разбивачите.

Двамата с Натали бяха служили в ЗВС почти цял живот. Роб също. Бяха толкова горди с него, когато се записа в армията, когато стана пилот, а след това и командир на ескадрила.

А после дрогите го убиха.

Роб винаги предпочиташе действието, без да обмисля последиците. Понякога това беше добра тактика, но друг път костваше много. Роб беше загинал, заедно с много свои другари, в битката при Оскивъл. На Конрад му се искаше да се бе сбогувал със сина си, преди той да се спусне със специалната капсула, за да установи контакт с хидрогите. Рискованият ход не бе успял.

Много неща се бяха променили оттогава. Заради последната криза Конрад отново носеше лейтенантска униформа. Двамата с Натали се върнаха на служба след атаката на хидрогите. Известно време обучаваха новобранци в базата в Антарктика, но след бунта на компитата преминаха на действителна служба. Сега Натали беше назначена на една от мантите, които патрулираха около Земята.

Въпреки възрастта си Конрад беше напълно способен да се справи със задачата си. Реакциите му все още бяха добри, стига да не се наложеше да влиза в бой. Беше твърде ръждясал, за да се мери с младите пилоти, и точно затова го бяха пратили на разузнаване на Кронха 3. Дали разбивачите все още бяха тук, или бяха отлетели на друго място? Мантата на адмирал Стромо беше изчезнала по време на бунта и тази загадка не даваше мира на командването на ЗВС. ЗВС искаха отговор, та дори да е негативен.

Командир Тасия Тамблин, приятелка и може би любовница на Роб, бе изчезнала заедно с разбивачите. Конрад и Натали бяха виждали Тамблин само веднъж, когато скитничката бе посетила базата на Антарктика. Бяха я посрещнали в главния купол, който се издигаше насред ледената пустиня. Тасия беше бледа и измъчена и лично им бе донесла вестта за смъртта на Роб. Това беше най-ужасният ден в живота на Конрад.

По-късно двамата със съпругата му тръгнаха заедно с бившата председателка Морийн Фицпатрик да открият мемориал на Оскивъл. Там откриха скитническа база и спасиха тридесет оцелели от ЗВС. За съжаление Роб не бе сред тях — Конрад всъщност изобщо не се надяваше, че ще е. Надеждата е важна част от войнишкия живот, но прагматизмът е по-важен.

Конрад се приближи до газовия гигант, но не видя нищо през дебелите буреносни облаци. Знаеше, че някъде под тях се спотайват смъртоносните бойни кълба на хидрогите. Надяваше се, че корабът му не е достатъчно голям, че да привлече внимание.

Настрои приемника на честотата, която му бяха дали. Явно някъде в разбивачите имаше скрита камера. Ако корабите не бяха унищожени, шпионското устройство може би още предаваше. Адмирал Стромо беше засякъл нещо… може би и Конрад щеше да успее.

Комуникационните монитори показваха само статичен шум. Конрад реши да се спусне на по-ниска орбита, за да засече по-силен сигнал. Внезапно екраните се проясниха и той видя нещо наистина невероятно.

Хора! Може би пленници в дълбините на Кронха 3. Какво ли правеше врагът с тях? Конрад се зае с настройките, за да проясни картината. В една от парцаливите фигури разпозна Тасия Тамблин. Но тя трябваше да е на разбивачите! Какво правеше сред облаците? Дали хидрогите вземаха пленници?

Камерата се премести и Конрад хлъцна. Един баща никога не може да сбърка сина си! Дългогодишното пленничество бе променило Роб — но той беше жив!

Искаше му се да извика на Роб, че ще намери начин да го спаси.

От облаците изскочиха две бойни кълба и полетяха към него. Бяха го забелязали! Конрад сграбчи контролните уреди. Трябваше да се измъкне оттук и да убеди ЗВС да изпратят спасителна експедиция. Малкият му кораб беше невъоръжен. Значи трябваше да бяга.

С изненада видя, че от извънпланетното пространство към него се приближава манта. За момент си помисли, че това е подкрепление и че ще спаси Роб! Но съобщението по стандартните честоти на ЗВС го стресна.

— Разузнавателен кораб, спрете. Вие сте наш пленник.

Беше отвлечената от компитата манта на адмирал Стромо. Конрад направи завой на сто и осемдесет градуса, увеличи мощността на двигателите до максимум и се изтръгна от гравитационното поле на Кронха 3.

Бойните кълба се впуснаха в преследване. От пирамидалните им израстъци започнаха да изскачат светкавици. Конрад си припомни младежките години и започна да прави резки маневри.

Огромните сфери не можеха да си променят курса толкова бързо. Конрад стигна обратната страна на планетата, но мантата на Стромо се приближаваше. Язерният залп мина толкова близо, че статичното напрежение претовари вторичните системи на кораба.

Конрад заряза всякаква предпазливост и загря илдирийския двигател още преди да е излязъл от системата. Нов залп от мантата успя да повреди леко кораба му, но той вече бе задействал двигателя.