Време на огън и мрак

136.Адар Зан’нх

След като и последната експлозия заглъхна, се възцари спокойствие. Корабите се заеха с ремонтна дейност, а скаутите на ЗВС търсеха оцелели.

В командния център на флагмана си адар Зан’нх правеше равносметка. Голяма част от Слънчевия флот беше унищожена! Две пълни кохорти. За щастие, благодарение на скитническото изобретение, не се бе наложило да жертва тал Лорие’нх и хората му.

Бяха се справили на косъм. Хидрогите търпяха поражения в множество битки из целия Спирален ръкав: не бяха подготвени за война на толкова фронтове. Илдирийците пък въобще не бяха разчитали, на появата на неочакваните си съюзници.

Въпреки това адарът усещаше писъците на множеството жертви на Илдира. Отчаяно искаше да научи какво става там.

Трябваше да събере цялата си сила. Обърна поглед към космическото пространство. Минималният екипаж се мъчеше да оправи двигателите, но скоро главният механик дойде и докладва тъжно:

— Не можем да се справим с ремонта, адаре. Щетите са твърде големи.

Зан’нх кимна.

— Опишете какво ни трябва. Ще се свържа с тал Лорие’нх и ще поискам помощ.

За негова изненада генерал Ланиан се включи в същия канал. Беше забравил, че ЗВС са свързани с илдирийските честоти.

— Знам, че вие от Слънчевия флот сте доста дръпнати, но можем да ви помогнем малко. Все пак илдирийците ни дадоха технологията на звездните двигатели преди два века. На практика използваме едни и същи компоненти.

Зан’нх си напомни, че без Земните въоръжени сили и без помощта на Съливан Голд и Табита Хък, които бяха автоматизирали лайнерите му, нямаше да победят хидрогите.

— Генерал Ланиан, ще сме благодарни, ако инженерите ви ни помогнат.

— Няма проблем.

След по-малко от час совалката на Ланиан кацна в хангара на лайнера и генералът слезе, следван от добре екипирана група техници. Адарът с неудобство си спомни проклятията, които бе отправил към него Ланиан, когато бе решил, че са ги предали.

Но вместо обвинения командирът хвана ръката му и я стисна толкова силно, че чак го заболя.

— По дяволите, това беше страхотна клопка! Наистина ни заблудихте. За малко да се изпусна в новата си униформа. Но пък как само се справихте с хидрогите!

— Извинявам се, че не ви предупредихме, генерале. Спазвах инструкциите. Трябваше да запазим плана си в тайна от хидрогите. Мислех, че зелените жреци са ви осведомили.

— Не са. А и въобще не очаквахме появата на скитниците. Всичко се нареди чудесно, не мога да се оплача, макар че имам чувството, че ме завариха със смъкнати гащи.

— Както казах, предполагахме, че знаете. Не говорите ли със зелените си жреци?

— Напоследък не особено.

Зан’нх обясни как ханзейските инженери са преустроили корабите и разведе Ланиан из бойния лайнер. През това време екипажът му и техниците от ЗВС продължиха с поправките. Оказа се, че през годините хората са направили множество промени — генералът ги наричаше „подобрения“ — в звездните двигатели.

— Ако не може да оправим нещо, ще го подменим. Разполагаме с най-добрата ремонтна база в Спиралния ръкав.

Тал Лорие’нх изпрати съобщение:

— Адаре, кохортата ми е готова за връщане на Илдира, ако искате да дойдете с нас. Можем да оставим флагмана тук и да се върнем с екип от специалисти.

Генерал Ланиан вече бе получил доклада на механиците.

— Ако работим заедно, ще успеем да го оправим за няколко дена.

Зан’нх се поколеба. Искаше да се върне в Призматичния палат и да разбере какво е станало, след като хидрогите са разбрали за засадата. Знаеше, че баща му е жив, в противен случай щеше да има сътресение в тизма, и знаеше, че врагът е разбит въпреки множеството жертви.

Обмисли вариантите и взе решение. Щеше да изпрати кохортата на Лорие’нх обратно. За момента това бе достатъчно.

— Не, благодаря, тал. Оставете един лайнер да ми помага и се върнете на Илдира, за да докладвате. Аз ще пристигна, щом поправим флагмана.