132.Ден Перони

Ден летеше към Земята. Изпълваха го опасения. Не очакваше, че ще се завърне там, особено след като последния път го бяха арестували по измислени обвинения. За щастие крал Питър го бе освободил, преди да се превърне в изкупителна жертва.

„Ще изплатя дълга си“.

Кото Окая водеше първия от единадесетте товарни кораба, които летяха до „Настойчиво постоянство“. Бяха с проста конструкция, предназначени за пренасяне на концентрирано екти, и не можеха да се използват за венталската вода. За сметка на това тънките им „крака“ много добре захващаха големите пакети със звънците на Кото.

Множество скитнически и колонистки предприятия бяха изработили стотици хиляди от простите изобретения на инженера. Въпреки че скитниците бяха ядосани заради атаките на ЗВС, а колониите се сърдеха, че са изоставени, никой не можеше да гледа безучастно нападението над Земята.

— Кото, идеята е твоя. Искаш ли да водиш?

— О, нямам нужда от привилегии. Звънците ще свършат цялата работа.

— Не мисля, че Голямата гъска ще ни награди, независимо от изхода на битката — засмя се Ден.

Пред очите им се разкри бойното поле. Ден се опита да обхване цялата ситуация с поглед. Зелените жреци вече бяха разпространили вестта за дървесните кораби, но скитниците не бяха подготвени за величествената гледка. Двадесетте огромни дървета продължаваха да мачкат бойните кълба.

За сметка на това корабите на ЗВС се обстрелваха едни други. Това да не беше гражданска война? Трябваше му малко време да се сети, че компитата бяха отвлекли голяма част от флота. Може би бяха дошли да си отмъщават. Зевесетата май бяха успели да ядосат цялата галактика…

Разбира се, нямаше как да сбърка натруфените илдирийски лайнери. Беше посещавал Илдира неведнъж и всеки път го ескортираха подобни кораби. Стотици вече се бяха разбили в бойните кълба, но хидрогите все още имаха превъзходство. Ден забеляза, че се приближават още няколкостотин илдирийски лайнера. Движеха се в перфектна формация и се готвеха за нова самоубийствена атака. Стотици съдове, всеки с поне по хиляда илдирийци на борда. Готови да се жертват.

Ако звънците сработеха, това нямаше да е необходимо.

— Кото, трябва да направим нещо.

— Летим с максимална скорост. До десет минути ще пристигнем.

— Нямаме десет минути. Лайнерите вече започнаха да ускоряват. — Той изпрати широкообхватен сигнал, без да се колебае. — Викам Слънчевия флот! Говори Ден Перони от скитниците. Помните ли ме? Гостувал съм на мага-император. Чува ли ме някой? — Кохортата продължаваше да се приближава към хидрогите. Явно не искаха да говорят. Той повиши глас. — Чуйте ме! Разполагаме с ново оръжие срещу хидрогите. Няма нужда да се жертвате.

— Изчакайте да ви покажем какво крием в ръкавите си — добави Кото. — Много по-ефикасно е от разбиването на стотици кораби.

— И ще спаси хиляди от вас. Само ни дайте няколко минути.

— Говори адар Зан’нх — чу се дълбок глас. — Тал Лорие’нх, забавете атаката. Познавам тези скитнически търговци. Нека видим какво ще ни предложат. — В тона му се долавяше облекчение.

— Разбрано, адаре — отвърна Лорие’нх. Лайнерите намалиха скорост и завиха встрани от хидрогите. — Ще се радвам да дам шанс на хората да защитят света си.

— Не е точно моят свят — измърмори Ден. — Но все пак ще им помогнем.

Грубият глас на генерал Кърт Ланиан също се включи в канала.

— Скитници! Какво правите тук, по дяволите? Ако ни пречите, ще ви взривя лично.

— Генерале, дойдохме да демонстрираме малко скитническа гениалност и щедрост.

„Настойчиво постоянство“ и останалите кораби освободиха товара си. Всеки съд пренасяше хиляди резонаторни мембрани, които се разпръснаха чрез електростатични заряди. Звънците се понесоха към врага като снежна буря.

Много пропуснаха, но достатъчно достигнаха целите си. Щом се закрепиха, започнаха да вибрират и да налучкват правилната честота. Това предизвика отварянето на всички люкове и врати в кълбата, което пък доведе до изтичане на атмосферата под високо налягане.

Кото и Ден се зарадваха, но после се наложи да избягнат останалите без контрол сфери и побързаха да се изтеглят. Бойните кълба се блъскаха едно в друго и летяха във всички посоки, напълно неуправляеми. Въобще не разполагаха със защита срещу подобна атака.

Беше си чисто клане.

Лайнерите на Слънчевия флот наблюдаваха отблизо. Ден реши, че илдирийците са доволни, или поне изпитват облекчение.

Разбира се, битката не бе свършила. Дреднаутите и мантите на ЗВС се сражаваха с корабите на компитата. Ден прати бързо съобщение на илдирийците.

— Адаре, мисля, че генерал Ланиан се нуждае от помощ.

Кохортата на Лорие’нх, която още не бе влязла в боя, бързо се приближи и откри огън. Ден чуваше радостните възгласи на хората по отворените канали.

— Скитници, идентифицирайте се. — Ланиан беше изненадан. — Кок сте вие?

— Тези, които ви спасиха задниците — не можа да устои Ден. — Не го забравяйте. Ние сме скитници и се гордеем с това.

— Не мога да повярвам, че правите това за ЗВС.

Ден чу как няколко от пилотите се засмяха.

— Не го направихме за вас, генерале, а вместо вас. И то само заради крал Питър. — Усмихна се. Това със сигурност щеше да помрачи настроението на председателя! Облегна се в пилотското кресло. — Е, вече ще си ходим. Не искаме да прекаляваме с гостоприемството ви.

— Останете — каза Ланиан малко смутено. — Ханзата ще ви награди.

— Не мисля, генерале. Скитниците не са в безопасност във вашите ръце. — Ден включи на отделен канал към Кото и останалите. — Да ги оставим да се потят.

Без повече разговори скитниците се обърнаха и напуснаха земната система.

Загрузка...