Време на огън и мрак

14.Патрик фицпатрик III

Патрик Фицпатрик седеше сам на верандата на бабиното си имение в Колорадо и гледаше планините. Беше изключил защитните екрани, за да може да усеща свежия студен въздух. Студът въобще не го притесняваше. Назъбените върхове бяха заснежени, а небето яркосиньо, съвсем различно от клаустрофобичната атмосфера, в която живееше като пленник на скитниците.

Ако в този момент бяха на Оскивъл, Патрик и другарите му от ЗВС щяха да сглобяват кораби или да работят в леярните. Зачуди се къде ли е Зет Келъм и какво ли прави. Може би и тя мислеше за него…

Бяха изминали три дни от завръщането му. Сега беше „военен герой“ и трябваше да ходи по обществени събития, на които само се усмихваше и махаше. Някои от останалите пленници се бяха превърнали в медийни любимци — особено устатата Шейла Андез, която изразяваше ярко негативната си позиция към скитниците. Понеже това се вписваше идеално в политиката на Ханзата, Шейла се радваше на огромно внимание и добри хонорари.

Обществото беше недоволно, че кланът Келъм не е върнал храбрите войници веднага след като са били спасени. Разбира се, хората не знаеха какво приказват и Ханзата се стараеше това да остане непроменено. Преди година сигурно и самият той щеше да повярва на абсурдната пропаганда.

Баба му се появи на верандата. Той беше с гръб, но я усети, че се приближава и се мръщи неодобрително. Бившата председателка го бе надзиравала цял живот, докато родителите му обикаляха по разни безсмислени дипломатически мисии, които имаха за цел да ги държат настрани от всичко важно. Фицпатрик не й обърна внимание.

— Пак ли стоиш на студа? Поредният пропилян ден, а? — Морийн не обичаше да си губи времето в празни приказки и винаги скачаше от една задача на друга.

— Дразниш се, че имам за какво да си мисля ли, бабо? Сигурно предпочиташ да се присъединя към някоя политически коректна организация? — Той нарочно издиша по-силно. Парата му напомняше за декомпресията, която бяха причинили препрограмираните от Киро Ямейн бойни компита. Тази диверсия му бе дала шанс да избяга.

— Сякаш не се радваш на отпуска си, Патрик. Задействах доста връзки, за да ти осигуря почивка и достатъчно медийно внимание. Твоите другари явно се наслаждават на свободата. Ходят по партита и интервюта. Защо не посетиш някой от приятелите си?

— Те не са ми приятели, бабо. Просто бяхме съкилийници.

— Позволих си да ги поканя за утрешното тържество в твоя чест, така че се приготви за социални контакти. По цял ден само седиш тук и зяпаш снега.

— Може би от това имам нужда. — Той все така не се обръщаше. — Не съм искал тържество.

Морийн сложи ръка на рамото му, но това просто беше имитация на успокояване, както бе виждала да правят другите.

— Стига, стига. Това е най-доброто след всичко, което преживя. — Тя го бе отгледала, с цел да го превърне в перфектния наследник на фамилията.

Но несъзнателно го бе научила и да разпознава манипулациите й. Патрик или трябваше да се направи на сговорчив, или да намери начин да прекъсне намеренията й.

Той се засмя горчиво.

— Много хора преживяват различни неща. — Най-накрая се извърна към нея и се сети за прякора й. Сериозното лице, острият нос и тясната брадичка наистина напомняха за брадва.

Морийн видя, че няма да го убеди с чар, и скръсти ръце, но не си позволи да потръпне от студ.

— Исках да ти кажа последните новини. ЗВС са изпратили кораби към Оскивъл още преди да се приберем. За да направят инспекция на скитническите операции и да приберат всичко полезно.

— Само че не са намерили нищо, нали?

— Мястото е било напълно изоставено. Открили са съвсем малко останки от корабостроителниците. Останалото е било унищожено от компитата или от самите скитници. Типично. Щом някоя от малките им дейности бъде застрашена, се разбягват като хлебарки. — Тънките й устни се обезцветиха напълно, когато се усмихна. Патрик не го бе забелязвал досега.

— А ти какво очакваше? Те размениха хидрогския кораб за свободата си, но знаеха, че не са в безопасност. Защо Ханзата просто не ги остави на мира?

Тя цъкна с език.

— Патрик, наистина си обсебен от скитниците! Да ти напомня ли, че те не дадоха кораба доброволно? Всъщност пазеха откриването му в тайна, въпреки че нашите учени биха свършили много повече работа от техните примитивни инженери.

Патрик се облегна в стола и впери поглед в планините. Скитниците бяха добри в криенето. Когато първата експедиция на ЗВС бе пристигнала на Оскивъл, Дел Келъм бе успял да прикрие цялата си корабостроителница. Зачуди се как ли ще открие скитниците и Зет сега, ако наистина бяха решили да се скрият.

Времето, което бе прекарал с тъмнокосата красавица, го бе променило. Вече въобще не се вписваше в аристократичното си семейство.

— Бабо, искам да направиш нещо за мен. Измисли каквото и да е оправдание — не ми пука. Искам да напусна ЗВС.

Тя го погледна сепнато, но по-скоро с изненада, отколкото с раздразнение.

— Разбира се. Никога не сме възнамерявали да имаш дълга военна кариера. Можем да те прехвърлим на корпоративна длъжност или ако предпочиташ, да си посланик.

— Не. Твърде много хора стават пропагандни марионетки за кауза, която и двамата знаем, че е фалшива. Затова мисля да надигна глас и някои от другите оцелели ще ме подкрепят. Ханзата постъпва със скитниците абсолютно нечестно.

— Не говориш сериозно! Знаеш какво направиха клановете, знаеш какви са.

Патрик сгуши брадичка в яката си. И той страдаше от същите предразсъдъци, когато постъпи в ЗВС. Беше тормозил безжалостно Тасия Тамблин, защото беше скитничка, въпреки че бе по-добра от него по много показатели.

— Знам повече от това, бабо. Всичките им обвинения са верни, независимо в какво вярваш. Клановете имаха основателни причини да ни отрежат. Заслужихме си го.

Морийн беше истински шокирана. Мозъкът й работеше трескаво, търсеше начини и пътища да озапти това бедствие.

— Приказваш глупости, Патрик. Влез вътре и ще ти направя чай.

— Бабо, ти никога не си правила чай. Спри да се държиш покровителствено с мен.

— Няма нужда от прибързани заключения. Едва ли разбираш всичките причини зад…

— Естествено, че разбирам. — Той най-сетне стана. — Аз бях там. Аз го предизвиках. Бях с генерал Ланиан, когато срещнахме скитническия кораб с екти. Пленихме го, откраднахме товара и след това взривихме кораба. Въобще не дадохме шанс на капитана. Аз лично натиснах копчето. Аз стрелях с язерите и унищожих скитническия кораб. — Беше доволен да види вкамененото й лице. — По-късно, когато откриха останките, скитниците разбраха, че ние сме виновни. Затова прекратиха търговията с нас. Това е причината за цялата бъркотия.