Време на огън и мрак

119.Адар Зан’нх

Хората нямаха шанс. Свръхамбициозни, както винаги, те разчитаха на един план. Бяха заложили всичко на малкото си кораби и илдирийската помощ. В момента бяха напълно уязвими.

Хидрогите наблюдаваха.

Зан’нх не изпитваше особено топли чувства към човеците, но знаеше какво трябва да направи. Не му се струваше редно обаче. Въобще не му допадаше мисълта, че хидрогите използват Слънчевия флот за война с Ханзата.

Погледна малцината илдирийци в командния център. Всички знаеха заповедите. Тактическите екрани показваха безпомощните кораби на ЗВС, които се готвеха да посрещнат атаката. Моментът щеше да бъде запомнен завинаги в Сагата за седемте слънца. Чест или победа, хора или илдирийци, оцеляване или гибел. Хидрогите ги бяха докарали дотук.

Генерал Ланиан крещеше по говорителите, обиждаше адара и беснееше заради предателството. Зан’нх се намръщи и махна на комуникационния офицер.

— Изключи го. Не искам да го слушам.

В командния център настана тишина.

Екипажът не беше съвсем сигурен какво предстои, но следваше заповедите на командира си. Зан’нх отклони поглед от земните кораби. Точно сега не трябваше да се разсейва.

Преди да задейства каскадата от събития, която щеше да промени историята, чу вика на тактическия офицер.

— Адаре, приближават се кораби! Всичките са с характеристиките на съдове от Земните въоръжени сили.

— Колко са?

— Огромен брой! Повече от два пъти от това, с което разполагаха досега.

— Да не е някакъв номер? — Зан’нх погледна екраните и разпозна сигналите на дреднаути, манти и буреносници. — Може би хората са ни скроили капан? Може да не са толкова уязвими, колкото смятахме.

Новите кораби се носеха с пълна скорост към тях. Нима беше възможно? Дали ЗВС бяха държали съдовете си в резерв, за да подмамят хидрогите и илдирийците? Зан’нх не го вярваше. Дори и хората не можеше да са толкова коварни. Огледа внимателно екраните. Как щеше да повлияе това на действията му? Скръсти ръце на гърдите си и реши, че планът не се променя.

В този момент по един от комуникационните канали се получи съобщение. Появи се образ на черен кликиски робот.

— Ще ви помогнем да унищожите човечеството.

„Значи все пак не са подкрепления на ЗВС“.

Зан’нх махна на комуникационния офицер.

— Не отговаряй. Това усложнява задачата ни, но е проблем на генерал Ланиан. Кликиските роботи никога не са били моя грижа. Трябва да изпълним заповедите си. — Той си пое дъх. Въздухът в командния център беше застоял и имаше металически вкус. — Ще направим каквото трябва.

Хидрогите вече бяха обградили двете кохорти и очакваха следващото действие на адара. Притиснатите кораби на ЗВС нямаха място за маневриране. Зан’нх знаеше, че няма връщане назад. Хидрогите бяха изпратили повече бойни кълба, отколкото бяха казали на мага-император. Твърде много.

Обърна се към екипажа.

— Свържете се с всички кораби и докладвайте, когато са готови. — Всичко отне само няколко секунди. Адарът погледна екраните и присви очи. — Напред!

Всички илдирийски лайнери, с изключение на флагмана, потеглиха внезапно. Преди да напуснат Илдира, работните екипи бяха махнали предпазителите на двигателите и бяха инсталирали някои подобрения. Шестстотин осемдесет и пет бойни лайнера се развърнаха в перфектен синхрон.

Всеки си имаше цел, определена от координаторите в командния център на адара.

Корабите ускориха до пълна мощност и започнаха да се забиват директно в диамантените сфери. Всичко се случваше с изумителна скорост и с перфектна хореография. Стотици лайнери унищожаваха хидрогите.

Няколко бойни кълба започнаха да изстрелват светкавици, но успяха да унищожат само пет от лайнерите. Останалите изпълниха предназначението си. Експлозиите бяха толкова мощни, сякаш всички звезди в региона се превръщаха в супернови.

Зан’нх кимна със задоволство на четиридесет и деветте члена на екипажа в командния център — единствените илдирийци на борда на шестстотин осемдесет и шестте лайнера. Останалите кораби бяха празни и се командваха дистанционно.

С помощта на човешките инженери корабите бяха оборудвани с изцяло автоматизирани системи. Флагманът на Зан’нх управляваше и двете кохорти. Само за няколко минути бяха унищожени почти седемстотин бойни кълба, без да се изгуби нито един илдирийски живот. Засега.

Зан’нх за момент се зачуди какво ли мисли сега за него генерал Ланиан.

Но магът-император не очакваше, че ще се сблъска с толкова много вражески кораби. Хидрогите не им бяха повярвали напълно. Останалите бойни кълба откриха огън по корабите на ЗВС.

Отвлечените от роботите съдове също се включиха в битката. Генерал Ланиан отвърна на огъня.

Флагманът на Зан’нх стоеше в окото на бурята, единственият оцелял илдирийски съд. Адарът беше жертвал всичко в смелия гамбит и сега разполагаше само със защитните системи на кораба, които не можеха да навредят на хидрогите.

Можеше само да наблюдава безпомощно битката. Няколко залпа удариха корпуса и претовариха системите.

— Аварийна стабилизация! — изкрещя Зан’нх. — Изпълнихме си задачата, но битката още не е приключила.

— Адаре, не разполагаме с ефективни оръжия.

Зан’нх се огледа. Нямаше с какво да помогнат.

Мразеше да е безпомощен.

Не се извини на екипажа. Беше изпълнил клетвата си, но и той, и смелите му войници вече бяха без значение за битката. Оставаше им само да се носят като откъснато листо в свирепата буря, която се вихреше около тях.