Загадката „Серпента"

9.

Два силуета се показаха един зад друг на вратата откъм щирборда, като се открояваха на фона на синкавата тъма. Не се и опитваха да се крият. Това беше фатална грешка. Съзрял своя шанс, Остин се прицели в първия натрапник и натисна спусъка. Ругерът изрева гръмотевично и разтресе стъклата на филистрините, докато тежкият петдесеткалибров заряд се вряза със страшна сила в гръдната кост на първия нападател. След като я натроши, куршумът си проби път през гръдния кош и прониза сърцето на втората фигура. Силата на удара отхвърли двете тела назад и те се прехвърлиха през парапета.

Пушката гръмна. Остин се извърна с писнали уши и видя през димната завеса още един нападател да влиза смело през лявата врата. Изстрелът на Завала бе отишъл надясно и сачмите откъртиха парче от горната част на касата на вратата. Завала бързо напомпа друг заряд в патронника и даде втори изстрел. Този път зарядът намери целта си. Натрапникът изквича и се оттегли, но не преди да даде един къс, автоматен откос. Изстрелите заминаха по вятъра, освен един.

Той се плъзна по ребрата на Остин, като прониза плътта под лявото му рамо. Изпита усещане, като че ли го удариха с нажежена до червено бодлива тел.

Завала клатеше глава с погнуса и не видя как Остин пада на едно коляно.

— Целех се право в него — каза той, невярващ. — От една ръка разстояние. Не можех да го пропусна.

Капитанът се измъкна от радиокабината и удари длан с юмрук.

— По дяволите! Забравих да ви кажа, че тази стара пушка бие надясно. Трябва да се целите мъничко вляво.

Завала се извърна и видя Остин на земята.

— Кърт — извика той разтревожен, — добре ли си?

— Бил съм и по-добре — отвърна Остин през зъби.

Годините по море бяха направили реакциите на капитана светкавични. Той донесе аптечка за първа помощ и докато Завала охраняваше, крачейки от едната врата до другата, капитанът спря кръвта с компрес.

— Късметлия сте днес — каза той, правейки раменна превръзка — не са уцелили костта.

— Жалко, че нямам време да играя на лотарията. — С помощта на капитана, Остин се изправи. — Двама заковах с един изстрел. За нещастие, като паднаха долу, си взеха и пушките.

— Пак ми се фукаш! — каза Завала свадливо. — Мисля, че моя човек само го раних.

— Според мен са си мислили, че ще ни пипнат без оръжие, и заспали. Затова бяха така самонадеяни, но беше за тяхно добро. Няма да се повтори. Следващият път ще ни пробват. Ще привлекат огъня ни, за да разберат с какво разполагаме. Доста бързо ще усетят, че корабът е пуст, и ще съсредоточат всичките си сили на мостика. Дотогава по-добре ще е да сме се махнали.

— Можем да минем през комуникационните тръби — предложи капитанът. — Познавам ги по-добре от джоба си.

— Добра идея. Партизанската ни операция ще бъде много по-резултатна, ако можем да изникваме, където най-малко ни очакват. Вижте, тия момчета са опасни, но не са непобедими. Изложиха се, като изпуснаха два пъти Нина, а сега малката превъзбуда им излезе скъпа. Така че, правят грешки.

— Ние също — отвърна Завала.

— С една разлика. Ние не можем да си ги позволим.

Заключиха вратите на рулевата и влязоха в радиокабината. Сигналът за бедствие продължаваше безполезното си излъчване. Остин се попита кой щеше да го чуе и какво би разбрал от посланието. Спря и вдигна със здравата си ръка ругера от земята. Тежестта беше прекалено голяма за една ръка и револверът се отклоняваше настрани.

— Трепери ми ръката. Ще трябва ти да го използваш.

Подаде револвера на Завала, който тикна ракетницата в пояса си. Завала подаде пушката на капитана и му каза да наблюдава вратата.

— Не забравяйте — бие надясно! — Претегли револвера с ръка. — Два заека с един куршум. Добра стрелба. С останалите четири куршума можем да свалим нашите осем момчета.

— Може да стане и с един, ако се наредят в колона, но не разчитам на това — отвърна Остин. Извади тънката кутия от тъмно дърво, която бе взел от багажа си. — Не всичко е загубено. Тук е мистър Ментън.

Устните на Завала се свиха:

— Бедните копелета няма да имат никакъв шанс срещу еднозарядните ти пистолети за дуел — каза той с тъжен хумор.

— По принцип си прав, но това не са обикновени пистолети за дуел.

Два еднакви старинни пистолета кремъклии за дуел лежаха уютно в две отделения на кутията, покрити със зелено сукно. Блестящите в кафяво цеви бяха осмоъгълни, а добре полираните им дръжки — извити като на чадър.

При спирането в Лондон, Остин посети един търговец на антики на «Бромптън стрийт», при когото му бе излязъл късметът в миналото. Чифтът пистолети бе попаднал в магазина в резултат от ликвидацията на някакво имущество, бе обяснил собственикът, възрастен човек на име мистър Слокъм. От изкусната им изработка и липсата на орнаменти, Остин щеше да разбере кой е произвел пистолетите, дори да не бе видял табелката с надпис «Джоузеф Ментън» от вътрешната страна на кутията. Ментън и неговият брат Джон бяха най-прочутите оръжейници през XVIII век в Англия, където се произвеждаха най-добрите пистолети за дуел. Пистолетите на Ментън нямаха украса, но имаха онова, което е най-важно при въпросите на честа — механическа прецизност. Когато чу астрономическата цена, Остин се стресна.

— Аз имам оръжия на Ментън в колекцията си — каза той.

Слокъм не си оставяше магарето в калта:

— Трябва да отбележа, че тези пистолети са специално изработени от мистър Ментън — каза той, сякаш оръжейният майстор бе все още жив. — Това са оръжия за мошеник. — Остин не се обиди от тази забележка, понеже разбра какво точно има предвид Слокъм. Пистолетите имаха вградена застраховка. Чрез творческа комбинация от чекове и кредитни карти, Остин напусна магазина с чифта пистолети под мишница.

Когато се изфука с придобивката си, Завала протегна пистолета в ръка и каза:

— Тежи като бъчва:

— Така е — заобяснява Остин. — Производителите на оръжие като Ментън са били наясно, че има нещо особено в една цев 59-и калибър, което кара човек да се изнервя. Дуелистите са имали склонността да стрелят високо. Цевта е направена по-тежка, за да тегли надолу. Извивките по дръжката, както и спусъкът, пригоден за среден пръст, помагат да се държи оръжието стабилно.

— Точно ли е това нещо?

— Дуелите е трябвало да се решават от съдбата. Умишленото прицелване или правенето на нарези в цевите се е смятало за неспортсменско. Дори и за основание за повдигане на обвинение в убийство. — Извади от кутията и другия пистолет. — Този има «сляпа резба». Ментън е издълбал нарезите така, че да стигат до два-три сантиметра от дулото. Не могат да бъдат видени, ако се погледне в него, но са достатъчно дълги, за да дадат направление на куршума. При три до пет метра разстояние, поразяването на целта е сигурно, дори без прицелване.

Застанал в радиокабината сега, Остин рязко вдигна пистолета и погледна над двадесет и пет сантиметровата цев, като да бе продължение на собствената му ръка.

— Точно каквото трябва за еднорък човек.

Остин беше дал на Завала кратък урок по зареждане, така че той имаше представа как се прави, макар да нямаше опит. Плоската крушовидна барутница бе снабдена с пружинен механизъм, който отмерваше нужното количество барут. Завала не срещна трудности при натикване на тежкото оловно топче в цевта, но препълни подсипа⁴⁸. Вторият пистолет отне два пъти по-малко време и работата беше по-чиста. Остин каза на Завала, че от него става много добър секундант при решаване на проблемите на честта. Пъхна единия пистолет под превръзката си и хвана другия в ръка.

Преценявайки, че е твърде опасно да се върнат през рулевата, те влязоха в щурманската кабина и капитанът бавно открехна вратата, водеща навън. С ругера в ръка, Завала внимателно надникна през цепнатината. Беше чисто. Измъкнаха се навън в нощта.

Остин извика тихичко Майк и му каза да лежи, после предложи да се спуснат по външната стълба и да се отправят към кърмата, за да отвлекат нападателите от скритите в носовата част. Той и капитанът предпазливо се спуснаха откъм щирборда, а Завала — откъм левия борд. Събраха се на палубата, чието продължение служеше за покрив на научния склад. Надстройката беше висока три нива и се простираше почти по цялата седемнадесетметрова ширина на кораба. Покривът на склада служеше и за паркинг за надуваемите работни лодки.

Трима от нахлулите бяха забелязани по-рано на това място. Остин се взираше в сенките с мисълта, че то е идеално за засада. Безпокоеше се да не би нападателите да имат прибори за нощно виждане. Покривът ще си остане опасно място, даже и ако огневата им мощ не беше толкова смехотворна.

Прошепна на Завала:

— Знаеш ли някакви обиди на испански?

— Майтап ли си правиш? Баща ми е роден в Моралес.

— Трябва ни нещо достатъчно пиперлия, за да изкара нашите хора на светло.

Завала се замисли за миг, сложи длани край устата си и изригна водопад на испански. Единствената дума, повторена няколко пъти, която Остин долови, беше madré⁴⁹. Нищо не последва.

— Не разбирам — каза Завала. — Хората от испански произход обикновено откачат, като споменеш майка им. Може би трябва да се заема със сестрите.

Той изстреля още обиди. По-високо и с повече хъс в гласа. Ехото от последните словесни стрели още не бе заглъхнало, когато иззад лодките се показаха две фигури и посипаха палубата с куршуми. Остин, Завала и капитанът се бяха свили зад голям палубен винч⁵⁰. Огънят прекъсна внезапно, понеже стрелците изпразниха пълнителите.

— Май криво те разбраха — каза Остин.

— Сигурно е заради мексиканския ми акцент. Как мислиш? АК-74? — АК-74 беше по-нова версия на любимото оръжие на терористите — многоуважавания АК-47.

— И аз така мисля. Трудно е да се сбърка тоя звук…

Думите му потънаха в грозното тракане на изстрелите. Въздухът се изпълни с воя на рикоширалите куршуми, изстрелвани със скорост четиристотин броя в минута. Огънят спря пак така внезапно.

Завала и Остин се възползваха от паузата и се преместиха на позиция с по-добра видимост. Чуха вика на капитана:

— Зад вас!

Двамата рязко се извърнаха, докато една черна фигура се спускаше беззвучно от палубата над тях. Остин го видя пръв. Здравата му ръка се вдигна в сковано движение и той натисна спусъка. Мина секунда, докато искрата от кремъка запали барута в подсипа. След миг, който изглеждаше като час, пистолетът изригна огън като пастта на змей. Фигурата пристъпи и падна. Оръжието ѝ дрънна на палубата. Завала посегна да го вземе. Твърде рисковано, след като огънят от пистолета бе разкрил позицията им. Със Завала, прикриващ тила им, Остин и капитанът се отправиха към най-близката стълба и надолу към следващата палуба.

Огънят идваше от всички посоки. Потърсиха прикритие. Твърде късно. Капитанът извика, хвана се за главата и падна на палубата. Завала го сграби за ръката и го измъкна на сигурно място. Последваха още изстрели и Завала рухна с пронизан ляв бут.

Опрели бяха гърбове в стената на научната секция. Остин отвори херметическата врата и без да проверява дали е безопасно, хвана капитана за яката и го вкара вътре. Завала се мъкнеше, повлякъл крак, но с известна подкрепа, влезе и той.

Остин заключи стоманената врата и се огледа. Намираха се в една от «мокрите» лаборатории, наричана така заради огромните съдове с течаща морска вода. Познаваше помещението на пръсти и лесно намери фенерче, а после и аптечка в един шкаф.

Прегледа раната на Завала и въздъхна с облекчение, като видя, че куршумът бе влязъл и излязъл през плътта. Докато Остин се мъчеше да превърже раната, нелека задача за една ръка, Завала държеше ругера насочен към вратата, през която току-що бяха влезли.

— Зле ли е? — попита той накрая.

— Известно време няма да ти харесва да седиш и може би ще ти се наложи да обясняваш, че не си хукнал да бягаш, когато си я получил. Иначе си добре. Не мисля, че знаеха къде сме. Стреляха просто напосоки.

Завала погледна превръзката на Остин и после проснатата фигура на капитана.

— Не бих искал да съм наоколо, когато започнат да се прицелват.

Остин прегледа главата на капитана. Късо подстриганата прошарена коса беше цяла в кръв, но раната изглеждаше повърхностна. Капитанът простена, докато Остин слагаше антисептик върху скалпа му.

— Как се чувствате? — попита го Остин.

— Дяволски ме боли главата и трудно виждам.

— Приемете го като махмурлук, но без вкуса на пиячка в устата — посъветва го Остин.

Приключил със свещенодействието си, Остин погледна окървавените си другари и поклати глава:

— За партизански действия е добре.

— Съжалявам, че загубих пушката — обади се капитанът.

Завала отвърна:

— И с основание съжалявате. Можех да я използвам вместо патерица. — Той се огледа. — Да виждате нещо, от което да си направим атомна бомба?

Остин присви очи към лавиците с химикали и накрая взе едно празно шише.

— Може би ще стане за коктейл «Молотов». — Хвърли поглед към вратата, през която бяха влезли. — Не можем да останем тук. Ще разберат какво е станало с нас, когато видят кървавите следи.

Остин помогна на партньорите си да минат в съседното помещение, под чийто висок таван се намираше домът на подводницата, когато не пореше морските глъбини.

— Какво стана с коктейлите «Молотов»? — попита Завала.

Устните на Остин се изкривиха в суха и не особено приятна усмивка и един остър, гневен блясък се появи в очите, сменили цвета си от коралово син на воднистоледен. При цялото си остроумничене, той и Завала знаеха, че ако се провалят, Нина и останалите на борда ще загинат. Скритите в носа щяха да бъдат намерени, а тия облечени в черно убийци щяха да ги очистят със същото хладнокръвие, с което бяха изтрили от лицето на земята археологическата експедиция. Остин се закле, че докато диша, това няма да се случи.

— Остави коктейлите! — каза той със сдържана злоба — Имам по-добра идея!

←48

Подсип — при кремъчно оръжие, място, в което се насипва възпламеняващият барут, който улавя искрата от кремъка и запалва основния заряд.

←49

Madré — (исп.) майка.

←50

Винч — барабан с намотано около него въже и система зъбни колела, използван за вдигане или издърпване на тежести.