Загадката „Серпента"

48.

Почти непроницаемият облак прах в голямото помещение бързо се разнасяше нагоре към слънчевите лъчи, надникнали през огромен отвор, зейнал на мястото на взривения покрив. Огромни парчета скала бяха размазали кърмата на тъмночервения корпус като с преса за картофи. Някои колони бяха съборени и парчетата им се валяха по земята. Всичко беше зарито с по-малки камъни и покрито с бял, варовиков прах. Остин нямаше време да жали за разрушения кораб. От назъбения отвор се спускаше въжена стълба. Две облечени в черно фигури слизаха по нея в прашния облак.

Първият стъпи на земята и опъна стълбата, за да я стабилизира.

— Съжалявам за мръсотията, дон Халкон. — Гласът беше равен, безизразен и в него нямаше и помен от съжаление.

— Нямаше как, Гусман — отговори сухият чернокос мъж, загледан в отломките. — Важното е, че стигнахме до целта си, а не как сме го направили. — Включи мощен прожектор и го насочи към разрушения кораб. — Господи, каква фантастична гледка!

Новодошлите си пробиха път през бъркотията и през разрушената кърма, се насочиха към по-запазената част от кораба. След миг Халкон извика с истерично въодушевление:

— Погледни тук, Гусман! В ръката си държа скъпоценности, достатъчни да екипирам цяла нова армия!

Остин стоеше със Завала на входа и обмисляше положението. Нямаха друго оръжие, освен ножовете. Халкон и неговият главорез положително разполагаха поне с пистолети. Ако хукнеха към стълбата или подводния коридор в другия край, щяха да ги отстрелят като глинени панички на стрелбище. Сподели шепнешком съмненията си със Завала.

— Може би ще успеем да ги подведем.

Джо бе стигнал до същото заключение:

— Какво можем да загубим?

Само живота си и този на мнозина други, помисли си Остин.

— Трябва да стигнем до мястото, през което дойдохме. Зарежи основните бутилки. Задръж аварийната и дихателя. — Потупа торбичката на шията си. — Имам тук една изненада, която може да им отвлече вниманието, но времето трябва да се прецени много точно. Ще ни намерят бързо. Ако ги стреснем, може да открият огън.

— Добре, нека ги уведомим за присъствието си. Ще чакам сигнала ти — каза Завала.

Остин тупна колегата си по рамото, пое си дълбоко дъх и влезе в помещението.

— Здравейте, господа — каза високо и ясно той.

Белокосият с белега бързо измъкна пистолет от кобура на пояса си и го насочи към Остин.

— Не сме въоръжени и сме само двама — побърза да заяви Остин с прикован в дулото поглед. Разчиташе, че оня беше професионалист и не би стрелял от страх.

— Застанете така, че да ви виждам! — Остин се подчини и двамата със Завала съкратиха дистанцията с няколко стъпки. Белокосият слезе от развалината, приближи ги внимателно и ги освободи от ножовете. Белегът на лицето му изпъкна още по-отчетливо, когато се усмихна.

— Наистина трябва да престанем със срещите от този тип — забеляза той, като хвърли ножовете надалеч.

— Представи ме на приятелите си, Гусман! — Халкон пристъпи от разбития кораб, с пистолет в ръка.

— Моля да простите лошото ми възпитание, дон Халкон. Позволете да ви представя мистър Остин и колегата му от НАМПД, мистър Завала, с когото се срещнахме в Аризона. Завала е джентълменът, когото засече нашата видеокамера.

— Разбира се, сега го познах.

— Ще трябва да ми изпратиш снимка, Халкон — каза Завала.

Милиардерът се усмихна.

— Щях да се изненадам, ако съобразителните господа не знаеха името ми. Гусман ми разказа за вас двамата. Всъщност бях му наредил да ви убие. Имали сте късмет — той рядко пропуска да изпълни задачата си. Преди да поправи грешката сега, ще трябва да призная, че не мога да си обясня присъствието ви в храма.

— Глътна ни Кукулкан — каза Остин.

Халкон се вторачи в него, като ентомолот в затворено в буркан насекомо.

— Или казвате истината, или просто се опитвате да иронизирате. И двата варианта са ми безразлични. В скоро време, няма да ви се удаде нова възможност да бъдете гълтани.

— Ще ви кажа откъде влязохме, ако отговорите на въпросите на двама обречени. Просто съм любопитен дали теорията ни е вярна.

Халкон вероятно смяташе, че Остин иска да печели време. Кърт виждаше нещата по друг начин — търсеше път към спасение. Нямаше желание да остане завинаги в тая гробница.

— Пазарлък до последно — отбеляза Халкон, очевидно заинтригуван от играта. — Карайте!

— Първо, как открихте този храм?

— По същия начин, както научихме и за експедицията на «Андреа Дориа». От човека на мистър Донатели, сицилианеца.

— Антонио?

— Името му е без значение. Когато съобщихте на мистър Донатели, че тръгвате за Централна Америка, наредихме на хората си да ви проследят до Гватемала. Това смехотворно жълто самолетче не беше трудно за проследяване.

Толкоз по въпроса за ненабиващия се в очи външен вид на бийвъра, помисли си Остин.

— Великодушно ви отговорих на въпроса — продължи Халкон, — но теорията ви продължава да ме интересува.

— Какво ще кажете за такова начало? — попита Остин. — Финикийците търгуват и с двете Америки в течение на хилядолетия. Когато римляните обсаждат Картаген, една финикийска флотилия прехвърля неговите съкровища отвъд океана. Минават векове. Колумб пристига в Новия свят и чува приказките за несметното съкровище. Намира говорещия камък, решава, че той ще му покаже пътя, и поема на последното си плаване, за да го пипне. Той погрешно тълкува информацията от плочата, но стига доста близо до истината.

— Почти колкото вас, мистър Остин. Сега ще разкриете ли откъде влязохте?

— По онези стълби — отвърна Остин, като посочи с поглед към погребалната камера.

Халкон се усмихна и се обърна към придружителя си.

— Гусман…

— Не съм свършил — прекъсна го Остин. — Колумб е свързан с една мистериозна организация, наречена Братството, така че много е вероятно, те да са знаели за съкровището.

— Повече от вероятно. — Халкон задържа ръката на екзекутора си. — Впечатлен съм, мистър Остин. Тайната на Братството е сред най-добре пазените в света. Дори когато потопихме един от най-известните презокеански параходи, никой незаподозря съществуването ни.

— Твърдите, че «Андреа Дориа» е потопен от Братството?

— Всъщност от Гусман. Докато баща ми и останалите са се разправяли в трюма с охраната на бронирания камион, Гусман е имал грижата за развоя на събитията на мостика.

— Било е нещастен случай — каза Остин.

— Така се казва. Не е било толкова трудно, колкото може би си мислите. Знаехме, че в оная нощ корабите ще се разминат на късо разстояние. Гусман е бил готов да избие всички на мостика на «Стокхолм» и да вреже шведския кораб в другия. Всъщност обаче, той само се възползвал от грешки, допуснати от други.

— Ако това е така и Братството е знаело, че говорещият камък сочи пътя към съкровището, защо са го пратили на дъното на морето?

— За нещастие, значението на този камък стана известно едва неотдавна. Баща ми е разпоредил потопяването му. Изпълнявал е първоначалната основна задача на Братството — да унищожава всичко, което дискредитира откритието на Колумб.

Завала се усмихна и каза нещо на испански.

— Прав сте, мистър Завала, баща ми се е преебал, както вие се изразихте. Но той не е могъл да знае, че аз ще променя стратегическите цели на Los Hermanos.

— Кога се пренасочихте от потопяване на кораби към организиране на революции? — попита Остин.

Сянка покри бледото, издължено лице на Халкон, после той се засмя и изръкопляска.

— Браво, мистър Остин! Купихте си още една отсрочка, преди изпълнението на смъртната присъда. Какво знаят в НАМПД за моя план?

— Ще ви кажа, ако запълните още няколко бели петна.

— Езикът ви ще се развърже по-бързо, ако започна да пробивам дупки в краката и ръцете на колегата ви — предположи Халкон с усмивка.

— Това може да се направи, но нека предложа друго. Разкажете ми за своите планове, а аз ще ви разкрия тайна, за която не знае никоя жива душа. Давам ви думата си.

— Приемам. — Остин правилно бе преценил Халкон като мегаломаниак, който държи другите да знаят за налудничавите му идеи.

— Планът ми се събира в една дума — Анхелика. Новата държава, която ще се образува, чрез откъсване на югозападните щати и Калифорния. Хората от испанско потекло ще си върнат отнетото им със сила.

Джо изцвили:

— Желая ти късмет, мой човек! Знам една свръхсила, която може да има нещо против.

— Моля да ми вярвате! Аз съм съвсем наясно с военната мощ на САЩ и не възнамерявам да ѝ се противопоставя пряко.

— Значи, купуваш всички тия оръжия за лов?

— О, не, те ще се употребят по предназначение. Вие сте с испанско потекло, мистър Завала, така че трябва да знаете онова, което аз научих на арената. Няколко размахвания и усуквания на плаща, както и малко заблуждаващи стъпки, могат да осигурят победата над по-голям и по-силен противник.

— САЩ не приличат много на бик — отбеляза Остин.

— Принципът е същият. Подготвил съм добре почвата. Вкарал съм милиони нелегални имигранти в някогашните испански територии, окупирани незаконно от Съединените щати. Испаноидите почти превъзхождат по численост останалите. Използвах състоянието си, за да овладея ключови области в икономиката като добива на газ, петрол и минната промишленост. С печалбите подкрепях лоялни политици при избори, а други купувах и подкупвах. Вече мога да приведа моя план в действие. Щом се върна, ще дам знак. Подготвената от мен армия ще нахлуе в пограничните градове. Други ще започнат партизанска война във вътрешността. Общественото мнение ще се надигне срещу испаноидите, също както е станало през Втората световна война срещу американците от японски произход. Само че този път, ние ще раздадем оръжие за съпротива срещу англоидните поробители и целта ще бъде една — да издигнем отново знамето на националното достойнство, така често погазвано от Америка.

— Имате намерение да предизвикате кръвопролития и хаос?

— Точно така! Какво ще направят САЩ? Ще освободят Финикс и Албукерке, като ги нападнат? Ще поведат улични боеве в Сан Диего? Те знаят, че всеки въоръжен конфликт завършва с политическо решение и аз ще предложа изход. Избраните от мен губернатори ще молят за милост и ще предложат САЩ да потърсят човек с испанска кръв за умиротворител. И аз ще договоря de facto¹²⁶ отделяне от съюза.

— Няма гаранция за успех на този план. В такъв случай, стотици хиляди хора ще загинат напразно.

— Те ще са изпълнили предназначението си на средство за постигане на една цел.

— Мнозина от тях ще са с латинско потекло — намеси се Завала.

— Е, и? — излая Халкон. — Моите предци конквистадори са използвали враждуващи индиански фракции, в борбата си срещу империята на ацтеките, а след това ги превърнали в роби. На оцелелите ще предложа възможност да възстановят миналото величие, както аз ще възстановя славата на две цивилизации — индианската и испанската.

— Слава, като тази на игрището и на Инквизицията ли? — попита Остин.

— И на още много други неща, които не сте и сънувал, мистър Остин. Много други. — Гласът му беше злокобен. — Тази игра ме уморява — добави той нетърпеливо. — Каква е тая голяма тайна? Няма да ви укоря, ако сте излъгал, но това няма да ви помогне.

— Не лъжа. В другото помещение е.

Халгон и Гусман се спогледаха.

— Без номера! Гусман е с гореща кръв. Водете!

Остин тръгна по стълбите, Завала го последва и след тях — Гусман и Халкон. В тоя ред стигнаха до саркофага.

— Казвате, че сте дошли оттук? — попита Халкон, като напразно търсеше някакъв отвор.

— По този въпрос излъгах, но за другото не.

Фигурата в саркофага бе привлякла вниманието на Халкон.

— Кой е този?

— Мога ли?

Студеният поглед на Гусман следеше всяко движение на Остин, когато той се пресегна към каменния ковчег и измъкна някакъв лъскав предмет от ръцете на мумията. Подаде го на Халкон, който се втрещи от изненада.

— Нищо не разбирам — каза той с подозрение в гласа.

— Представете си — започна Остин, — че вие сте представител на древните маи, седнал върху тоя куп съкровища, в очакване да се появи собственикът и да си ги поиска. И ето, един ден пристига бял човек от изток, носи пергаментова скица на картата от говорещия камък, която е така нарисувана, че само Венера може да я разбере, и си иска златото. Преди да се разберете обаче, човекът умира. Чудите се дали той олицетворява божеството Венера, пернатата змия Кукулкан и накрая захвърляте съмненията и го погребвате при съкровището с пергаментовите свитъци в ръце. Но ако това не е достатъчно да ви убеди, кажете, какво прави тоя християнски кръст в един храм на маите?

— Не може да бъде! — каза Халкон.

— Дон Халкон, представям ви Адмирала на морския океан, Христофор Колумб.

Халкон се взря в мумията за момент, после се изсмя неприятно и хвърли кръста в саркофага.

— Задръж си го, проклет глупак!

Докато всички погледи бяха приковани в ковчега, Остин стисна торбичката на врата си. След миг се разнесе далечен гръм, последван от няколко други.

— Какво е това? — попита Халкон, като се огледа.

Гусман отиде до стълбището и се ослуша.

— Прилича на гръмотевица.

Докато вниманието на главореза бе насочено другаде, Остин рязко се наведе и сграбчи едно от остриетата, които безуспешно се бяха опитали да използват за отваряне на саркофага. Обхвана със загорялата си ръка тънката шия на Халкон и плътно притисна острието в кожата.

Пистолетът на Гусман са насочи натам.

— Назад или ще му прережа вратната жила! — предупреди го Остин. Натисна острието по-силно. По шията на Халкон се проточи струйка кръв.

Едва дишащ през стиснатото си гърло, Халкон изсъска:

— Прави, каквото ти казва!

— Пистолетът в кобура! — заповяда Остин. Знаеше, че Гусман никога не би се разделил с оръжието. Щеше да се опита да го простреля в главата или би пробвал късмета си със Завала.

Гусман се усмихна, със сянка на възхищение върху тънките си устни и пъхна пистолета на мястото му. Тогава Остин нареди на Халкон да хвърли оръжието си.

С пристъпващия наблизо Завала, Остин излезе заднишком от помещението, като дърпаше живия си щит надолу по стълбите към голямата зала. Гусман ги следваше с небрежна стъпка, докато стигнаха в кръга слънчева светлина, идваща от дупката на покрива.

Халкон бе преодолял изненадата си.

— Това напомня мексиканска засада — каза той със задушен, но уверен глас.

Тънка струя вода се изсипа отгоре им. Всички освен Остин вдигнаха поглед.

— Не е дъжд, ако този въпрос ви вълнува. Гръмотевиците, които чухте преди няколко минути, бяха всъщност експлозии. Използвах дистанционни детонатори, за да взривя дигата между реката и езерото. В момента милиони литри нахлуват насам.

— Не вярвам — излая Халкон.

— А може би трябва да повярвате, дон Халкон — каза Гусман. — Мистър Остин не лъже за детонаторите.

— Не бихте могъл да предвидите събитията — заяви Халкон.

— Точно така. Първоначалният ми план беше да взривя дигата, след като си тръгнем, за да ви затрудня при откриването на храма. Но сега поне ще си умрем заедно.

Отгоре им внезапно се изля нов водопад, само че по-силен.

— Мисля, че това са само първите резултати от експлозията. Налягането от водоема вече трябва да е съборило стената изцяло. Притокът се е увеличил. Няма да мине много време и дупката, която пробихте, ще се наводни. Нямам представа колко ще трае, но на ваше място не бих се задържал тук.

Гусман погледна към въжената стълба и сякаш загуби част от желязното си самообладание.

— Трябва да се махаме — каза той.

— Не и без съкровището.

— За мен е безразлично — подчерта Остин. — Както казахте, ние двамата сме мъртви.

Отново се изля вода, но този път, вместо да спре, тя се превърна в постоянен порой.

— Дон Халкон… — в гласа на Гусман се усещаше страх.

— Той лъже, глупако — каза му Халкон с погнуса.

— От това съкровище няма полза за никого, ако не лъже — отговори Гусман.

Погледът на Халкон се изпълни с омраза.

— Никога не си бил нещо повече от жадуващ да убива кретен. Още от деня, в който баща ми те нае — каза той презрително. — Ти не си в състояние да съзреш великото!

Лоша усмивка опъна устните на Гусман.

Водата се лееше като из ведро право отгоре им, така че трудно се виждаха един друг, но никой не помръдваше.

— Истинска дилема, нали Гусман? — подигравателно извиси тон Остин. — Да бъдеш лоялен към побъркания си шеф и Братството или да се удавиш. Искрено желая да уредите семейните си недоразумения, но ще трябва да направите това в мое отсъствие. Това е сигналът, Джо!

Завала се затича към водата в другия край на помещението и се гмурна. Остин хвърли острието, сграбчи Халкон отзад и с цялата тежест на тялото си го тласна към Гусман, който се разсея за миг от спринта на Завала. Двамата се скупчиха на земята, но още докато падаше, Гусман изваждаше пистолета от кобура. Остин тичаше към водата. Гусман беше на крака и стреля, но мишената му едва се различаваше в сумрака и той не улучи. Остин се хвърли във водата.

Гусман изруга и тръгна след него. Усетил водния поток около глезените си, само след няколко крачки той проумя, че по-нататъшният му престой на това място беше равносилен на самоубийство. Това убеждение се засили, когато се обърна и видя, че Халкон го изоставя и се насочва към стълбата. Явно мечтите му за слава бяха отстъпили най-сетне пред повелите на инстинкта за самосъхранение. Той с мъка напредваше през надигащата се вода, докато застана под дупката, през която се изливаше една малка Ниагара. Ослепен от водата, посегна към стълбата, но тя му се изплъзна. Стисна решително зъби и опита отново. Този път успя да хване едно от стъпалата.

Когато започна да се изкачва, някаква ръка го сграбчи за глезена и го задърпа надолу. Гусман обгърна с ръце коленете на Халкон и го задърпа с цялата си тежест надолу. Халнон увисна на една ръка, а с другата измъкна от кобура пистолета, който бе прибрал и замахна с цялата мощ, събрана в това неудобно положение. Цевта удари плът и кост, но Гусман стискаше отчаяно. Халкон удари още два пъти и постигна желания резултат.

Хватката се отпусна. Нападателят се строполи на земята, където тялото му остана неподвижно, опряно на куп парчетии от кораба. Още не се бе предал. Отчаяно се опитваше да се изправи, когато една корабна греда с дължината на човешко тяло, понесена от течението, го удари като таран. Пареща болка разцепи мозъка му. Ослепял с едното око, размахал безцелно ръце, той опита да си поеме дъх и напълни дробовете си с воняща вода. Безразборните му движения станаха бавни и немощни и най-накрая течението го отнесе.

Халкон си имаше свои проблеми. Беше се изкачил само на няколко метра по стълбата, когато една вълна прехвърли ръба на отвора в тавана и го заблъска като някакъв безконечен мокър юмрук, докато повече не можеше да се държи. Водният поток го откъсна от стълбата. Проумял, че този път за отстъпление е отрязан, Халкон се втурна по стълбите към помещението с ковчега. Побягнал пред водната стихия, той запълзя на четири по стълбите нагоре.

Когато Остин се гмурна, Завала го очакваше в басейна. Куршумът на Гусман изсвири над главите им. Те се гмурнаха към канала, като вдишваха поред от една и съща бутилка. След няколко минути се показаха между челюстите на Кукулкан. Погледнаха компаса и се насочиха встрани от пирамидата, като използваха цялата сила на крайниците си, за да преодолеят течението към наводнявания храм. Изплуваха недалеч от скривалището на самолета. За няколко минути го освободиха от маскировката, запалиха двигателя и набраха скорост за излитане. След като се издигнаха, Завала описа широк кръг над езерото.

Островът около храма беше изчезнал. На негово място зееше черна дупка. Водата от езерото се стичаше в нея, като в канал на баня и опъваше котвеното въже на един хидроплан. Вероятно на Халкон.

Видели бяха достатъчно. Минаха още веднъж ниско над езерото, за последен поглед към водовъртежа. Завала не можа да издържи на изкушението. Надвеси се през прозореца и извика:

— Сбогом, Колумб.

Поеха курс към «Нерей».

←126

De facto — (лат.) фактическо (без оглед на юридическия статут) положение.